№ 1231
гр. Плевен, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430100964 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 439 от ГПК вр. чл.124 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С.Х.
против ***, ЕИК ***, в която се твърди следното : по ч.гр.д.№ 8082/2011год.
на ПлРС е издадена заповед за изпълнение срещу ищцата в полза на ***, за
посочени суми – главница, лихва за забава и разноски, на основание договор
за потребителски кредит от 16.06.2008год. Ответното дружество изпратило
Покана за доброволно изпълнение до ищцата от м.април 2021год. последната
била уведомена, че срещу нея е образувано изп.дело по описа на ЧСИ *** с
район на действие СГС. Ищцата била уведомена, че задължението й е
прехвърлено на ответното дружество и възлиза на сумата от 5257,72лв.
Навеждат се подробни доводи за погасяване на вземането спрямо ищцата по
давност
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, ме ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
5415,54лв., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
8082/2011год. по описа на ПлРС и Изпълнителен лист, като погасено по
1
давност.
Представените писмени доказателства от ищцата следва да се приемат,
а исканията в тази връзка – да се уважат.
В срок е депозиран отговор от ответната страна, с който искът се
признава.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява лично, представлява се
от адв.П.П., който поддържа иска.
В о.с.з. ответникът, редзовно призован, не се представлява. Не е
изразено последващо становище по предмета на делото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По делото е приобщено ч.гр.д.№ 8082/2011год., от окето се
установява, че същото е образувано на 15.12.2011год. по искане на заявителя
*** за издаване ан заповед за изпълненине и изпълнителен лист на
основание чл.410 от ГПК срещу ответницата. Заповед е издадена на
20.12.2011год. за сумите, както следва : 2446,96лв. главница, 49,68лв.-лихва
за забава, разноски за внесена д.такса – 49,93лв. и 289,80лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълненине е влязла в сила на 12.01.2012год.
От приобщеното по делото копие на изп.дело №5764/2013год. по описа на
ЧСИ *** с район на действие СГС се установява, че въз основа на така
издадения изпълнителен лист срещу ответницата кредиторът й *** е
образувал това изпълнително дело на 23.05.2013год. Не еспорно , а и
доказателства за това се съдържат в изпълнителното дело, че впоследствие и
чрез надлежно извършена цесия кредитор на ищцата е настоящото ответно
дружество в процеса. С молбата за образуване на изпълнително дело
кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия – опис на
движими вещи, запор на вземания и др. С Постановление на ЧСИ от
02.08.2019год. и на осонвание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е прекратено
изпълнителното производство, като са вдигнати наложени запори.
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
2
иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439
ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира, че погасителната давност за вземането е била
прекъсната от започване на изпълнителния процес по посоченото по-горе
изпълнително дело, по което са налице искания за извършване на
изпълнителни действия. Преценката на съда относно по-нататъшното
прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в
т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с
него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е
поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание
чл.116, б."в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е
предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния
изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото
образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените
по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до
прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива -
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи,
извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това,
в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче
съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и
ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по
отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с
3
обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено
за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на
постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост,
съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в
този смисъл Решение№170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на
молбата от 23.05.2013г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок,
като същият би следвало да се счита спрян до 26.06.2015г., но само ако
изпълнителното дело е било висящо към този момент. В случая съдът
констатира, че по изп.д. №5764/2013год. на ЧСИ *** е настъпила перемпция
на 23.05.2015год., макар да е издадено постановление за прекратяване ан
изпълнителното дело в много по-късен момент – на 02.08.2019год. не са
извършени впоследствие никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, съответно в срока да 23.05.2020год. При това положение и с
предявяването на 23.02.2022год. на настоящата искова молба, исковата
4
претенция на ищцата е основателна и следва да се уважи. Не ясно от какво
поризтича разликата между посочената като недължимо сума от ищцата в
размер 5415,54лв. и сумата в общ размер, присъдена в заповедното
производство – 2836,37лв., поради което искът за разликата над уважената
част акто стойност следва да бъде отхвърлен. Недължимостта на други
разноски с оглед образуваното изпълнително дело са предмет на обжалване в
производство по обжалване на действията на съдебните изпълнители, не
могат да са предмет на иск с правно основание чл.439 от ГПК. В тази част
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост
на исковата претенция.
По отношение разноските по делото : ищцата е освободена от внасяне
на държавна такса, поради окето такава следва да бъде осъден да заплати
ответникът, вкл. предвид изхода на делото.
В полза на адв.П.П. следва да се присъдят разноски /дължими от
ответинка/ в размер 358,55лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 от ГПК във
чл.124 от ГПК, че СВ. АС. ХР., ЕГН **********, с адрес : *** НЕ ДЪЛЖИ на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва :
2446,96лв. главница, 49,68лв. - лихва за забава, разноски за внесена д.такса –
49,93лв. и 289,80лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които е била
издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.№ 8082/2011год. по описа на ПлРС
и за събирането на които суми е било образувано изп.дело №5764/2013год. по
описа на ЧСИ *** с район на действие СГС, поради изтекла погасителна
давност на задължението, като в частта за разликата от приетите като
недължими 2836,37лв. до 5415,54лв. оставя без разглеждане иска, като
недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.П., с личен номер ***, адрес
: *** разноски за осъщественото от него процесуално представителство на
ищцата в качеството на адвокат - 358,55лв.
5
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса
върху уважения размер на иска – 113,45лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. В
прекратителната му част решението е с характер на определение и може да се
обжалва с частна жалба по същия ред в 1-седмичен срок.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6