РЕШЕНИЕ
№ 94 / 13.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 24.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1182/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
В
исковата си молба ищецът ***, ЕИК ***, твърди, че на 07.11.2015г. между ***,
като Заемодател и Л.А.И., ЕГН **********, като Заемател е сключен договор за
кредит № 316938, при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за задълженията и договорите. Редът и
условията, при които Заемодателят е отпуснал заема се уреждат от Договора и
Общите условия / ОУ/ за предоставяне на финансови услуги от разстояние на ***.
Съгласно сключения договор ответникът е декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, както и тези, посочени в ОУ. Със
сключване на договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с
всички условия на индивидуалния договор, тарифата на ***в случаите, когато
същата е приложима, както и с ОУ, неразделна част от същия. По силата на
сключения договор за кредит № 316938/07.11.2015 г. на кредитополучателя бил
отпуснат кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 71,94 лева, за срок от
180 дни. Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът
следвало да оцени кредитоспособността на кредитополучателя, който с цел да
повиши кредитоспособността си и с това вероятността да бъде одобрен кредитът от
***предложил обезпечение, предоставено от Гарант - ***, което дружество било
одобрено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни
институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне
на услуги на територията на Република България съгласно взаимното признаване на
единния европейски паспорт към Регистрите на БНБ. В тази връзка на 07.11.2015
г. между ответника и *** бил сключен Договор за гаранция с № 316938, по силата
на който гарантът се задължавал в полза на кредитора, да гарантира изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния.
Съгласно чл.5.8 от ОУ при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
дружеството-кредитор имало право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от ОУ, които се прилагали към договора за
гаранция, кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за
предоставяне на гаранцията в размер, определен в договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 354,06 лв. Ответникът не изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ***.
Вследствие на това дружеството-гарант погасило дължимата сума в пълен размер
към ***с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него
възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
кредитополучателя. Датата на последна вноска по кредита била на 05.05.2016 г.,
след която вземането било изискуемо в пълен размер. В изпълнение разпоредбата
на чл.10 от ОУ в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент била в размер на 100 лв. и
представлявала административна такса за събиране на вземането. На 01.12.2017 г.
бил сключен Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за
контрол на просрочени задължения"ООД, и *** /цедент/, по силата на който
вземането било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. По договора за кредит ответникът не е извършвал плащания,
поради което към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК дългът бил в
общ размер 1153,80 лв., от които главница: 600 лв., договорна лихва: 71,94 лв.
за периода от датата на първа вноска-07.12.2015 г. до 05.05.2016 г. -датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.,
такса за гаранция: 354,06 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
27,80 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно от
06.05.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, за която сума
от 27,80 лв мораторна лихва от 06.05.2016 г. до 17.05.2018 г. е извършено
оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК, както и законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете
производства.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата
молба, в о.с.з. не се явява, не се представлява.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение по
ССЕ.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С
договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
от 01.12.2017г., сключен между ***от една страна като цедент и ***, от друга
страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата
на който продавачът-цедент продава и прехвърля на купувача-цесионер всички
дългове в портфейла/продукт «кредит на вноски» и «заем до заплата»/ и всички
свързани с тях права. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците,
вземанията от които са предмет на цесията съгласно чл.99 ЗЗД. Представено е
извлечение от Приложение №4 , в което вземането е индивидуализирано чрез
посочване на трите имена на длъжника и ЕГН, дата на доовор и остатък от дължими
суми по пера. По делото е представено
пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора
за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това
уведомяване. По делото е представена на хартиен носител информация за заявка за
кредит №316938 от 07.11.2015г. за сумата 600лв. при срок за кредита 180 дни,
при лихва по кредита 71,9399999999999998, начин на получаване на заема-„cPay”,
падежна дата 12.07.2015г., както и информация за заявителя, като е посочено –
три имена и други лични данни.По делото са представени Общи условия към договор
за гаранция/поръчителство/, сключен между ***и неговите клиенти. Съгласно
т.10.3 от същите в случай, че заемателят
изпадне в забава и не върне сумата на заема и/или не заплати другите дължими
суми до 15 ден от забавата, дружеството му изпраща напомнително писмо, за което
заемателя заплаща такса от 20 лв.
В своето експертно заключение вещото лице Р.С.
сочи, че тъй като нито от страна на ищеца, нито от страна на ***са му
предоставили първичен документ, не може да отговори, дали сумата от 600 лв. е
усвоена от ответника. От проверените документи вещото лице не е установило каквито
и да е плащания от страна на ответника по делото. Посочени са по отделни пера
дължимите към ищеца суми - главница от
600 лв, редовна договорна лихва от 71,94 лв, гаранция от 354,06 лв и такси по
т.10.3 от Общите условия от 100 лв.
Съдът
цени експертното заключение като обективно и компетентно дадено.
От така приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Разгледани
по същество съдът намира така предявените искове с основание чл.422 ГПК за
неоснователни.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства не се установи по
безспорен начин възникването на облигационно правоотношение по договор за
кредит от 07.11.2015г. със страни ***в качеството кредитор и Л.А.И. в
качеството кредитополучател. По делото не е представен договора за кредит, а
единствено разпечатка от информация за заявка за кредит, съдържаща лични данни
на заявителя и параметри за кредит, която не е подписан документ и не може да
се направи извод, кой е автор на заявката и съдържащата се в нея информация,
както и дали същата материализира надлежни волеизявления за възникване на
правоотношение. Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от
разстояние. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчика на финансови услуги
от разстояние трябва да предостави определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР
информация. Освен това договорът за заем е реален договор и фактическия състав
включва и предаване на паричните суми - предмет на договора. Видно и от
заключението на вещото лице ищецът не установи по безспорен начин, че сумата от
600 лв е предадена на ответника. Липсват и представени доказателства за
възникване на облигационно правоотношение между ответника и ***по договор за
гаранция за обезпечаване на изпълнение на задължения по договора за кредит с
№316938/07.11.2015г. При положение, че не се доказа обвързване на ***и
ответника с договор за гаранция, не може да се приеме, че за ответника възнива
задължение за заплащане на такса по ОУ, като от изложеното в самите ОУ остава
неясно, как се формира размера на тази такса за гаранция. По делото няма и доказателства
за това кога и по какъв начин ***е погасила на ***задължението на длъжника. При
това положение след като не се установи, че цедента „***има вземания срещу
ответника по договор за кредит №316938 от 07.11.2015г., не се установява и че
ищецът ***, в качеството цесионер е придобил вземания по този договор.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и подлежат на отхвърляне.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***, ЕИК ***, срещу Л.А.И., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Л.А.И.,
ЕГН **********, дължи на ищеца ***, ЕИК ***, сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/ - главница до погасяване на кредит №316938 от 07.11.2015г., с кредитор ***вр.
с договор за гаранция от 07.11.2015г., сключен между *** и
Л.А.И.,вземанията
по който са цедирани, сумата от 71,94 лева / седемдесет и един лева и 94
стотинки/, представляваща договорна лихва за период 07.12.2015г. –
05.05.2016г., сумата от 100 лв. /сто лева/ -
административна такса за събиране на вземането, сумата от 354,06 лв. /триста
петдесет и четири лева и 06 стотинки/ - такса за гаранция по кредитната сделка
– договор за гаранция от 07.11.2015г. с кредитор ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2018
г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №323 от 29.05.2018г.
по частно гр. дело 564/2018г по описа на РС Девня, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................