РЕШЕНИЕ
Гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, IV б състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Капка Лозева разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 4263 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20043183/15.02.2021
г. по гр.д. № 12565/2019 г. по описа на СРС, 66 състав са отхвърлени
предявените от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу З. „Б.И.“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 213 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата
от 12074,68 лева – регресна претенция за престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“, рег. № *******от настъпило на
07.12.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 01.03.2019 г. до
окончателното й погасяване, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 164,35 лева – лихва за забава за периода от 11.01.2019 г. до
28.02.2019 г.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба вх. № 25043083/10.03.2021 г., подадена от З. „Б.В.И.Г.“.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че съдът
неправилно е приложил закона – ГПК, КЗ, Закона за движение по пътищата и
правилника за прилагането му и съдебната практика на ВКС. Сочи, че по делото са
събрани доказателства – преписка по щета и заключение на САТЕ , от които се
установява, че на 07.12.2015 г. А. В.
като водач на лек автомобил Ауди с рег. № *******е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се срещу него лек автомобил
Хюндай с рег. № ******, застрахован при З. „Б.В.И.Г.“. Приета била и
прокурорска преписка № 2029/2015 г. по описа на РП Сливница, съдържаща писмени
доказателства относно механизма за настъпване на ПТП. Тези доказателства обаче
не били възприети от първоинстанционния съд, който е отхвърлил иска, като се е
позовал единствено на свидетелските показания на виновното в ПТП лице и не е
кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъдат уважени предявените искове, като съдът съобрази, че при
разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че ликвидационните
разходи на дружеството са 25 лева, а по общите условия на застрахователя се
приспадат 20 % запазени части при тотална щета. Претендира направените в
първоинстанционното и въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25054975/26.03.2021
г., подаден от въззиваемия З. „Б.И.“ АД. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е съобразил всички факти по
делото и не е допуснал съществено процесуално нарушение. Правилно бил възприет
механизмът за настъпване на процесното ПТП и съответно вината на водача на лек
автомобил Ауди А“ с рег. № ****** не е
доказана, поради което не можело да се ангажира отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че писмените доказателства –
Констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие не се
ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства относно механизма за настъпване на ПТП. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна при условията на евентуалност –
ако бъде уважена въззивната жалба и предявените искове.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 12565/2019 г. по описа на СРС, 66 състав е образувано по искова
молба, подадена от З.“ Б.В.И.Г.“ против З. „Б.И.“ АД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на 07.12.2012 г. на път ТП 638
между село Гурмазово и село Пожарево, община Божурище, Софийска област в района
на 23-ти километър настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Ауди А4 с
рег. № ******, който загубил контрол над МПС и навлязъл в насрещната лента за
движение и е реализирал ПТП с лек автомобил Хюндай Санта Фе СМ, с рег. № ******,
собственост на С.В.К.. Твърди, че било образувано досъдебно производство по
прокурорска преписка № 2029/2015 г. и дознателска преписка № 364/2015 г. на РУ –
Сливница, като наказателното производство е прекратено по искане на
пострадалото лице на основание чл. 343 от НК. Твърди, че към момента на
настъпване на ПТП лек автомобил Хюндай Санта Фе СМ, с рег. № ****** е имал
сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца, сключена с полица № 5С018387
със срок на действие 10.01.2015-09.01.2016 г. Поддържа, че след подадено
заявление е образувана преписка по щета № 470415151554426, изготвен бил опис на
претенцията, опис – заключение по претенцията и описаните вреди били определени
в размер на 12049,68 лева. Било прието, че е налице тотална щета. Твърди, че
застрахователното обезщетение било платено на собственика на лекия автомобил
Хюндай Санта Фе СМ, с рег. № ****** на 31.08.2016 г. Твърди, че виновния за ПТП
водач към датата на ПТП е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с З. „Б.И.“ АД с № 02115002956422. Твърди, че на 11.12.2018 г. на
ответника З. „Б.И.“ АД е изпратена покана за плащане на сумата от 12049,68 лева, както и 25 лева – ликвидационни
разноски. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 11.01.2019 г. и
за периода от 11.01.2019 г. до 28.02.2019 г. дължи обезщетение за забава в
размер на 164,35 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
12074,68 лева, представляващи застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски, както и сумата от 164,35 лева – обезщетение за забавено плащане,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 01.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника З. „Б.И.“ АД, с който оспорва
предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек
автомобил Ауди А4 с рег. № ******. Оспорва, че към момента на сключване на
застраховката Каско лек автомобил Хюндай е бил в добро състояние и без щети.
Оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на лек автомобил
Ауди А4 с рег. № ******. Поддържа, че вина носи водачът на лек автомобил
Хюндай. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите, получени върху
процесния лек автомобил Хюндай и деянието, извършено от водача на лекия
автомобил Ауди А4. При условията на евентуалност оспорва иска и по размер, като
поддържа, че претендираната сума не отговаря по стойност на причинете щети. Оспорва
и претенцията за ликвидационните разноски, тъй като нямало доказателства за
извършването им. Моли предявеният иск за бъде отхвърлен като претендира
направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно
– автотехническа експертиза.
Не е спорно между страните, че на 07.12.2015 г. на Републикански път III-638,
с посока с. Пожарево към с. Гурмазово и в района на км. 23 е настъпило ПТП
между лек автомобил Ауди А4 с рег. № ****** и лек автомобил „Хюндай Санта Фе
СМ“ с рег. № ******.
На 08.12.2015 г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
от който се установява, че на 07.12.2015 г. в района на 23 км. на Път III-638
г., община Божурище е настъпило ПТП, посетено от дежурна оперативна група на РУ
– Сливница, която е констатирала, че участници в ПТП са А. Е. В., водач на лек автомобил
Ауди А4 с рег. № ****** и С.В.К., водач на лек автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“ с
рег. № ******. В протокола са отразени видимите вреди по двата автомобила като
за Ауди А4 е посочено, че вредите са в ляво странично огледало, предна лява
врата, деформирани странични панели от ляво и др., а по лек автомобил Хюндай
Санта Фе – преден ляв калник, счупено предно стъкло, врати вляво. В протокола
не са отразени причини и обстоятелства, при които е възникнало ПТП, а е
посочено единствено, че причините за ПТП се изясняват.
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 364/2015 г.,
пр.пр. 2029/2015 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Сливница, което е
прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК с Постановление от 15.02.2016 г. на младши прокурор към
Районна прокуратура гр. Сливница.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Констативен
протокол № 8/08.12.2015 г., Постановление за прекратяване на наказателно
производство и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение вещото
лице от допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е възприело следния
механизъм за настъпване на ПТП, а именно на 07.12.2015 г. около 17.00 часа лек
автомобил Ауди А4 с рег. № ****** се движел по Републикански път III-638, с
посока с. Пожарево към с. Гурмазово и в района на км. 23, водачът навлязъл в
лентата за насрещно движение, където реализирал ПТП с насрещно движещ се срещу
него лек автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“ с рег. № ******. Приел е, че вредите,
причинени на застрахования автомобил Хюндай са в причинно следствена връзка с
настъпилото на 07.12.2015 г. ПТП.
Във връзка с направеното в
отговора на исковата молба оспорване на механизма на настъпване на ПТП са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.С.Г.и А. Е. В.. В
показанията си свидетелят Г. установява, че е съставил констативен протокол от
08.12.2015 г., но не си спомня случилото се. След запознаване със съдържанието
на констативния протокол свидетелят е заявил, че пътните условия били лоши.
Случилото се било на края на прав участък, но не помни нито мястото, нито
щетите по автомобилите.
В показанията си свидетелят В. установява, че управлявал лек автомобил
Ауди А4. Имало много гъста мъгла. Не се виждало на 20-30 метра и следвал
осевата линия. Движел се с около 30-40 км.ч. Разминал се с един голям камион и
след него се ударили с един джип по средата на пътя. Заявява, че бил плътно до
осевата линия в дясното платно, по което се движел. Джипът се движел от другата
страна. Когато се ударили автомобилът му навлязъл в насрещната лента, а другият
автомобил – в неговата лента.
Установява, че участъкът, на който станало ПТП, бил прав, като ударът
бил по средата на осевата линия и бил страничен в левия калник.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение
срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу
застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по
делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно
събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между застрахователя З. „Б.В.И.Г.“ и собственика на лек автомобил Хюндай Санта
Фе с рег. № ****** има сключен договор за застраховка „Каско“. При действието
на този договор е била образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило
на 07.12.2015 г. ПТП като е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 12049,68 лева.
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи
от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото
да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност”. Не е спорно между страните, че по отношение на лек
автомобил Ауди А4 с рег. № *******е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със З. „Б.И.“ АД, по силата на който застрахователят е поел
отговорност да възстанови вреди, настъпили в резултат на виновно поведение на
водача на застрахования лек автомобил.
С отговора на исковата молба
ответникът З. „Б.И.“ АД е оспорил твърденията, че ПТП е възникнало по описания
в исковата молба начин, както и че виновен за настъпването му е водачът на лек
автомобил Ауди А4 с рег. № ******. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ПТП е настъпило по начина, описан в исковата молба, а именно, че
лек автомобил Ауди А4 е навлязъл в платното за движение на лек автомобил Хюднай
Санта Фе. Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд
е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ПТП е
настъпило като водачът на Ауди А4 е навлязъл в платното за движение на
застрахования лек автомобил Хюндай. Разгледани в съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства не водят до категоричен извод, че събитието е настъпило
по описания в исковата молба начин. Независимо, че съдебно-автотехническата
експертиза дава заключение относно механизма за настъпване на ПТП, то от
мотивационната му част е видно, че е изготвено въз основа на констативен
протокол от 08.12.2015 г., постановление за прекратяване на наказателно
производство и заявление на водача на лек автомобил Хюндай Санта Фе. В приетия
по делото констативен протокол, в частта относно обстоятелствата за ПТП е
посочено, че се изясняват причините, т.е. не се съдържа информация относно
механизма за настъпването му. Постановлението за прекратяване на наказателно
производство не е свидетелстващ документ относно отразените в него
обстоятелства, който да обвързва съда относно правнорелевантните факти при
разрешаване на настоящия спор. Тези обстоятелства подлежат на самостоятелно
доказване в производството по разглеждане на предявения иск. На следващо място,
заявлението, подадено от застрахования при ищеца водач, също не представлява
доказателство, което се ползва с доказателствена стойност при установяване на
релевантните обстоятелства, доколкото съдържа изявления, които могат да бъдат
ценени при доказване на твърденията на страните само ако са събрани по
предвидения в процесуалния закон ред. Следователно, правилно районният съд не е
кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза в частта относно
механизма за настъпване на ПТП, доколкото, той основава изводите си на писмени
доказателства, които не установяват настъпване на ПТП по описания в исковата
молба начин.
Като не е установено, че застрахователното
събитие е настъпило по твърдяния от ищеца начин, както и не се установява, че
виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил Ауди А4, предявеният иск
се явява неоснователен.
По изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20043183/15.02.2021 г. по гр.д. № 12565/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 66 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка
с ал. 8 от ГПК „Б.В.И.Г.”, ЕИК-******, със седалище и адрес
на управление ***, пл. ******да заплати на „Б.
И.“ АД, ЕИК –******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.