Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на десети
април
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2697 по
описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Т. С.Д. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.02.2016
г. около 08,30 ч., в гр.С.на ул. „*******“,
в района на ГБС-клон С.е реализирано ПТП с участието на л.а.м. „Фолксваген
голф“ с рег. № ******, управляван от З.А.А.. Твърди се, че вина за настъпилото
произшествие има водача Алексов, който вследствие загубата на контрол върху
управлението на автомобила, напуска пътното платно в посока на дясно спрямо
движението си и се удря в крайпътно дърво. Твърди се, че в същият автомобил
пътувала ищцата, която в резултат на ПТП-то е претърпяла травма на
главата-комоцио церебри, съпроводено с раЗ.ъсно-контузна рана в челната област
вляво. Проведено е болнично медикаментозно лечение с прием на аналгетици, а
раната в челната област е обработена хирургически, след което е продължило
около месец домашно лечение, през който период ищцата продължавала да изпитва
болки в главата, което е наложило да спазва постелен режим с избягване на
психически и физически натоварвания. Следвало е да избягва четене и работа с
компютър. Твърди се, че в рамките на възстановителния период пострадалата не е
била работоспособна, което я е поставило в невъзможност да полага грижи за себе
си и семейството си. Твърди се, че инцидентът се отразил на ищцата и в
психически план, започнала да изпитва страх от автомобили, притеснение и
безпокойство при необходимост да пътува с МПС.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22115003102472/18.12.2015 г., валидна от 18.12.2015 г. до 17.12.2016
г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от травматични увреждания, причинени в пряка, причинно-следствена
връЗ.а с ПТП, настъпило на 23.02.2016 г. в гр.С.на ул. „*******“, в района на
ГБС-клон Самоков, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.
№ ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22115003102472/18.12.2015
г., валидна от 18.12.2015 г. до 17.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-23.02.2016 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Иванова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
На първо място твърди
недопустимост на иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице
по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г.
Това възражение е неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време
на действие на отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие,
освен ако законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и
съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен
на 18.12.2015 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго,
следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва изцяло
предявения иск по основанието му, а по размер. Оспорва всички твърдения на
ищцата, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция,
поради липса на доказателства в тяхна подкрепа.
Алтернативно твърди, че и да са
причинени травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП, то е налице
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е пътувала в автомобила без
правилно поставен обезопасителен колан. Оспорва твърденията за
продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване на
ищцата. Оспорва иска по размер като прекомерен. Оспорва иска за акцесорна
лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички твърдения и
възражения заявени от ответника с отговора.
В срока по чл.373 от ГПК е
депозиран допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че поддържа
всичките си твърдения, възражения и доказателствени искания..
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък. Противопоставя се на искането на ищцата да й бъдат
присъдени разноски по делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП № 1529077 от 23.02.2016
г. и от заключението на приетата по делото САТЕ, се установява, че процесното
ПТП е настъпило на 23.02.2016 г. около 08,30 часа в гр. Самоков, на ул. «*******»,
в райнона на ГБС-клон Самоков. Л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. №
******, управляван от З.А.А., в който пътувала ищцата на задна
лява седелка, се движел в посочения район, в прав участък на пътя със скорост
от порядъка на 68 км/ч. Вследствие на високата скорост на движение на
автомобила и рязката употреба на органите за управление /спирачна и кормилна
уредба/ на неравно пътно платно, водачът Алексов загубил контрол върху
управлението на автомобила и излиза извън пътното платно в ляво и се удря
странично с лява предна част в дървото. Вещото лице сочи, че при скорост на
управление на автомобила от 48 км/ч, ударът е бил предотвратим. На водача
Алексов е съставен АУАН № 387573 от 23.02.2016 г.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че в резултат на претърпяното ПТП и в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка от него, ищцата е получила следните
травматични увреждания: сътресение на мозъка, контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата. Установява се, че
мозъчното сътресение е протекло с количествена промяна в съзнанието, без медицИ.ки
данни за настъпило безсъзнателно състояние и представлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Разкъсно-контузната рана в лява челна област
на главата е причинила на ищцата болки и страдания. Проведено е стационарно,
комплексно болнично лечение в рамките на осем дни, включващо: режим на легло,
активно неврологично наблюдение, медикаменти. Разкъсно-контузната рана е била
обработена хирургично. Установява се, че при тези увреждания, възстановителният
период е в рамките на 3-5 седмици, като лечението обичайно приключва успешно,
усложнения не се очакват. Няма остатъчни явления, които трайно да съпътстват
ищцата. Възможни са епизоди от главоболие при емоционално и физическо
напрежение и при промяна на атмосферното налягане, които се влияят много добре
от обезболяващи медикаменти и постепенно отзвучава.
От представената справка от
Информационния масив на Гаранционен фонд, неоспорена от ответника се
установява, че към 23.02.2016 г. л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, има
активна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.”
АД с № BG/22/115003102472 от 18.12.2015 г.,
валидна от 18.12.2015 г. до 05.04.2016 г., когато е прекратена.
От заключението на приетата по
делото комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че при процесния механизъм на
инцидента, тялото на ищцата при ротацията на автомобила по посока на часовите
стрелки под действие на центробежните сили, се е движило в противоположна
посока. При последвалия удар с предна лява част на колата в дървото, тя се е
придвижила напред по посока на удара с тенденция за известно ляво направление.
При това е възможен удар на главата в предна лява седалка или в страничната
колонка на лява задна врата или в части от нея, като при поставен колан,
горната му част не би могла да предпази главата от движение в лява посока, при
което е възможно да се получи нараняването й от интериора на купето. Авомобилът
е производство 1999 г. е и оборудван с предпазни колани инерционни, механични и
2 бр.еърбеци. Експертизата установява, че по тялото на ищцата няма описани
травматични белези, дължащи се на обезопасителен колан, но тяхната липса може
да се обясни, че при повече дрехи /произшествието е настъпило през месец
февруари/ и по-ниска скорост на движение на автомобила, такива белези не могат
да се получат.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката В.Н.
Алексова-дъщеря на ищцата и очевидец на процесния
инцидент. Свидетелката пътувала в същия автомобил на предна дясна седалка, а
майка й на задна лява седалка. Пътят бил хлъзгав и
шофьорът изгубил
контрол и се ударил в едно дърво. Тогава имало сняг, който се топел
и било хлъзгаво. Свидетелката сочи, че майка й била с поставен
предпазен колан, лично свидетелката го откопчала. Ударът в автомобила бил точно
от страната на майка й, от
шофьорската страна. Ищцата била цялата в кръв. След произшествието ищцата била откарана в болницата в Самоков, където останала 9-10 дни. До
днес ищцата се оплаква, че има болки в главата. След
като я изписали от болницата ищцата се прибрала
вкъщи, но не била
адекватна. Свидетелката живее в едно домакИ.тво
с майка си и й помагала като готвела, оправяла и се
грижела за майка си, която била повече на легло и имала болки в главата. Свидетелката установява, че след катастрофата, майка й се променила, забравя. Има белег на главата от раната. Иначе е все
така грижовна, справя се с домакинството, поддържа се. Ходила е на прегледи и са й изписани лекарства за
главоболие.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че причиняването по
непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на З.А.А. се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Водачът на
процесното МПС е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушил е
и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с висока, несъобразена с
пътните условия скорост /разпитаната по делото свидетелка установява, че пътят
е бил хлъзгав/, което довело да загуба на контрол върху управляваното от него
превозно средство.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищцата
травматични увреждания: сътресение на мозъка, контузия на главата, разкъсно-контузна рана в лява
челна област на главата.
По отношение
на размера на предявените искове:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл.
266 КЗ, съответно
тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след
11.06.2012 г. тези суми са съответно: 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай с оглед датата на
събитието-23.02.2016 г.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е
даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело №
795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и други съдебни актове.
Съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 6 000 лв.
При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че се касае за сравнително леки травматични
увреждания, при които възстановителният период е в рамките на 3-5 седмици, че лечението
е приключило успешно, няма усложнения и остатъчни явления, които трайно да
съпътстват ищцата. Установява се, че към настоящия момент ищцата е все така грижовна,
справя се с домакинството, поддържа се.
Ищцата не доказа да е претърпяла
по-тежки по обем и интензитет болки и доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в
паричен еквивалент, то съдът намира, че обезщетение в размер на сумата от 6 000
лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което и предявеният иск
за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 26 000
лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Възражението е неоснователно,
доколкото безспорно се установи, че ищцата е пътувала в колата с правилно
поставен обезопасителен колан и с поведението си не е допринесла по никакъв
начин за настъпване на уврежданията. Установи се, че дори и при поставен
предпазен колан, горната
му част не би могла да предпази главата от движение в лява посока, при което е
възможно да се получи нараняването й от интериора на купето.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди в размер на 6 000
лв., считано от датата на деликта-23.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото,
разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част
от иска.
Ищцата е направила разноски по
делото в размер на сумата от 420 лв.-депозити вещи лица и свидетел.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от
96,90 лв., която е съответна на уважената част от иска /6000 лв./.
От представения договор за правна
защита и съдействие от 15.06.2017 г. се установява, че адвокат Я.Д.Д.
осъществява безплатна правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. възнаграждение,
съответно на уважената част от иска.
При материален интерес от 26 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в
размер на сумата от 1310 лв. От тази сума съответната на уважената част от иска
възлиза на 302,28 лв., която следва да бъде заплатена от ответника на адвокат Д.
на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 700 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 538,40 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /20000 лв./, или по компенсация ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски в размер на 441,50 лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 240 лв.-държавна такса върху уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД на Т. С.Д., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, адвокат Я.Д.-САК сумата
от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания, причинени в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на
23.02.2016 г. в гр.С.на ул. „*******“, в района на ГБС-клон Самоков, виновно
причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № BG/22/115003102472 от 18.12.2015 г.,
валидна от 18.12.2015 г. до 05.04.2016 г., когато е прекратена, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-23.02.2016
г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 6 000 лв. до пълния
претендиран размер от 26 000 лв.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по сметка с IBAN
***, BIC: ***.
ОСЪЖДА Т. С.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Я.Д.-САК да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 441,50 лв. /четиристотин четиридесет и един и 0,50 лв./
направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, определени от съда
по компенсация.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 302,28 лв. /триста и
два и 0,28 лв./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ЗК по сметка на Софийски градски съд сумата от 240 лв. /двеста
и четиридесет лв./-държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: