№ 268
гр. Пещера, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240100707 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск за собственост, с правно основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба ищцата Н. Т. Н. от гр. Брацигово чрез
пълномощника си адв.М. З. против ответниците Д. Т. Ц., Г. К. Ц.О и Д. Н.
З., действаща чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З.
всички от гр. Пловдив твърди, че ищцата и ответникът Д. Ц. са законни
наследници на М. А. Ц. –б.ж. на гр.Брацигово,починала на 12.07.1992
година и на Т. Д.ОВ Ц. б.ж. на гр.Брацигово ,починал на 10.09.1977
година.Сочи още ,че приживе наследодателите им били собственици на
следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор 06207.501.54 с площ
от 574 кв.м.,ведно с построената в имота сграда с идентификатор
06207.501.54.1 със застроена площ от 72 кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение жилищна сграда –еднофамилна при съседи на
имота:06207.501.55;06207.502.9582;06207.501.94.В качеството на наследници
на посочените лица ищцата и първият ответник били съсобственици на
имота при квоти по ½ идеална част за всеки. На 31.12.2020 година с
нотариален акт № 150,том ІІІ,регистър 4370, нотариално дело 543/2020
година на нотариус Г.В., вписан в Нотариалната камара под № 545
1
ответникът Ц. е признат за собственик по давност и наследство на
процесния имот като впоследствие на същата дата ответникът Ц. и
съпругата му Г. Ц. с нотариален акт № 151,том ІІІ,рег.№ 4371,нотариално
дело № 4371/2020 година на същия нотариус продават имота на малолетната
Д. Н. З. чрез нейната майка и законна представителка Т. Д. З..
Счита, че ответникът Д. Т. Ц. не е владял този имот трайно
,спокойно,непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години ,след
смъртта на общите наследодатели,тъй като в имота трайно никой не се
установил да живее. Ищцата живеела в гр.Брацигово в друг имот като
полагала грижи за процесния -обработвала градината ,а ответникът не
посещавал имота с месеци и години.През месец март 2020 година
ответниците Ц.и поискали съгласие от ищцата ,за това племенницата й Т.
З. да се регистрира по настоящ адрес на процесния имот по време на
пандемията в Република България и да го ползва ,за което ищцата дала
съгласие и на основание чл.92,ал.3 от ЗГР като лицата Д. Ц.,Г. Ц. ,Т. З.,Н. З.
и Д. З. са регистрирани на адреса
Твърди се още ,че ищцата винаги заплащала дължимите данъци и такси
за имота ,като през 2021 година отново посетила данъчната служба ,за да
заплати дължимите данъци ,при което узнала ,че имотът е прехвърлен на
малолетното дете Д. З..Оспорва обстоятелството ответницата Д. Н. З. да е
станала собственик на имота чрез посочената покупко-продажба,тъй като е
придобила имота от несобственик. Освен това е направено е и възражение по
чл.33 от ЗС за това ,че продавачът не е предложил на ищцата като
съсобственик да изкупи имота.
Предвид гореизложеното моли да се постанови решение ,с което да се
приеме за установено ,че ищцата е собственик на ½ идеална част от описания
имот ;да се отмени констативен нотариален акт № 150, том ІІІ,рег.№
4370,нотариално дело № 543/2020 година на нотариус Г. В. до размера на ½
идеална част от процесния имот и да се обяви за относително
недействителна по отношение на ответниците сделката обективирана в
нотариален акт№ 151/2020 година до размера на ½ идеална част.
Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията
и исканията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответниците Д. Ц., Г. Ц. и Д. З., действаща
2
чрез своите родители и законни представители Н. И. З. и Т. Д. З. всички
чрез адв. Х. са депозирали писмен отговор,с който оспорват предявения иск
като твърдят,че процесният имот е бил собственост на родителите на ищцата
и първия ответник,в който те живеели до смъртта си.Сочи се още ,че след
като сключила брак ищцата получила от родителите им пари ,с които да
закупи дворно място и да построи къща на друг адрес ,където живеела и по
настояще, а процесният имот определили за сина си – ответника Д. Ц. ,за да
имало справедливо разпределение. Ищцата посещавала процесния имот само
като гостенка ,за да посещава родителите си ,а и след тяхната смърт отново
посещавала имота около веднъж годишно отново като гостенка.Твърди се
още ,че след смъртта на наследодателката М. Ц. имотът останал изцяло във
владението на ответника Д. Ц. и съпругата му като само те единствено
имали ключове за него от 20 години. Ищцата нямала свои вещи в имота
,нито ключове в същия като не участвала и в ремонтните дейности на
същия.Сочи ,че е владял и се е грижил за имота явно и необезпокоявано
повече от 20 години.Молят да се отхвърлят предявените искове с
присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт за
собственост придобит по обстоятелствена проверка №150,том ІІІ,рег.
№4370,дело 543/2020 година; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 151,том ІІІ,рег.№ 4371,дело № 4371/2020 година;
нотариален акт № 111/52 година; удостоверение за наследници № 358 от
24.09.2021 година; скици; писмо с изх.№ 94Н-48-2#1/16.04.2021 година ,ведно
с декларация; удостоверение за раждане ,издадено въз основа на акт за
раждане № 0643 от 14.08.2017 година; вносни бележки се установява, че
лицето М. А. Ц. с ЕГН-********** е починало на 12.07.1992 година като е
оставило за свои наследници:Н. Т. Н. – дъщеря и Д. Т. Ц. – син, а лицето Т.
Д.ОВ Ц., роден на 21.07.1913 година е починало на 10.09.1977 година като е
оставило за сови наследници:М. А. Ц.- съпруга(починала),Н. Т. Н.-дъщеря и
Д. Т. Ц.- син.Установява се още ,че с договор за покупко-продажба
3
изповядан с нотариален акт № 111/52 година наследодателят Т. Д.ов Ц. е
придобил недвижим имот находящ се в гр.Брацигово, а именно:дворищен
парцел № І, пл. №12 в кв.2 по плана на гр.Брацигово с площ от 500 кв.м., при
съседи: И. К., шосе и Т. К..
Видно от удостоверение за раждане ,издадено въз основа на акт за
раждане № 0643 от 14.08.2017 година детето Д. Н. З. е родено на 10.08.2017
година с ЕГН-********** и е при родители :Т. Д. З.-майка и Н. И. З.-баща.
С нотариален акт №150 /2020 от 31.12.2020 година на нотариус Г.В.
вписан под № 545 на Нотариална камара и с район на действие ПщРС ,въз
основа на обстоятелствена проверка по нотариално дело № 543/2020 година
ответникът Д. Т. Ц. е признат за собственик по наследство и давностно
владение ,продължило повече от 10 години на следния недвижим имот: 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 06207.501.54, находящ се
в гр. Брацигово, ул. “*****“ № 65 с площ на поземления имот от 574 кв.м. с
трайно предназначение на територията:урбанизирана и с начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор :няма номер по
предходен план 35,св.20, парцел І, при съседи на имота: 06207.501.55,
06207.502.9582, 06207.501.94,ведно с ½ идеална част от построената в имота
сграда с идентификатор 06207.501.54.1 със застроена площ от 72 кв.м., брой
етажи 2 с предназначение -жилищна сграда (еднофамилна)и ведно с ½
идеална част от всички подобрения и приращения в поземления имот.С
договор за покупко-продажба ,изповядан с нотариален акт № 151/2020 година
Д. Т. Ц. и Г. К. Ц. са продали на Д. Н. З. ,действаща чрез своята майка и
законна представителка Т. Д. З. следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 06207.501.54 ,находящ се в гр.Брацигово, ул.“*****“№ 65 с
площ на поземления имот от 574 кв.м. с трайно предназначение на
територията :урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване
/до 10м/, стар идентификатор: няма номер по предходен план 35,св.20,парцел
І, при съседи на имота: 06207.501.55, 06207.502.9582, 06207.501.94, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 06207.501.54.1 със застроена
площ от 72 кв.м.,брой етажи 2 с предназначение - жилищна сграда
(еднофамилна) и ведно с всички подобрения и приращения в поземления
имот.
Видно от останалите писмени доказателства по кадастралната карта и
4
кадастралните регистри на гр.Брацигово поземлен имот с идентификатор
06207.501.54 е с площ от 574 кв.м. и е при граници: 06207.501.55,
06207.502.9582, 06207.501.94, върху който е разположена сграда –
еднофамилно жилище с площ от 72 кв.м. с идентификатор 06207.501.54.1
декларирани като собственост на Д. Н. З. .С писмена декларация от
22.03.2020 година ищцата Н. Т. Н. е декларирала съгласие пред Община –
Брацигово на основание чл.92,ал.3 от ЗГР лицата: Д. Т. Ц.,Г. К. Ц., Т. Д. З.,
Н. И. З. и Д. Н. З. да бъдат адресно регистрирани в собствения на декларатора
имот ,находящ се в гр.Брацигово,ул.“*****“ № 63.Установява се още, че
ищцата Н. Т. Н. е заплащала дължим данък недвижим имот и такса битови
отпадъци по партиден номер № **********002 с адрес: гр. Брацигово,
ул.“*****“ № 65 в периода от 1999 година до 2020 година,а ответникът Ц. е
заплащал ВиК услуги .
По делото са разпитани като свидетели Й. И.а Б.,М. Д. П.,Д. В. Ц. и
А. Н. Х..
СВ. Б. –дъщеря на ищцата в показанията си сочи,че вуйчо й Д. Ц. без
знанието на майка й е прехвърлил целият им бащин имот на себе си. Това е
имот, който се намира в гр. Брацигово и е къща с двор. Наследствен е тъй
като е от родителите им – така поне знаела свидетелката. Самата свидетелка
израснала там и от целия си съзнателен живот го знае. Това е първата къща
след стадиона в града. Имотът бил на дядо й и баба й- Т. Ц. и М. Ц. като
свидетелката знаела, че те са строили къщата и те си живеели там.Първо
починал дядо й, а баба й останала да живее в имота и тя си го поддържала.
Нито майката на свидетелката ,нито вуйчо й живеели в него, защото майка й
след брака живее в заедно със съпруга си,а вуйчо й след казармата на 21 г.,
напуснал бащиния си дом и заминал за Съветския Съюз. Там пребивавал
почти 10-15 г. След завръщането си в родината се установил в гр. Пловдив и
изобщо не е живял в бащината си къща. Баба й си живяла до последно сама в
жилището , като се подпомагала от свидетелката и майка й при нужда за
пазаруване ,да я наглеждат. Според свидетелката майка й не е влизала да
живее в къщата, но ползвала двора,грижела се за него, за асмата, смокинята,
крушата. Тя не обирала всичко до край и винаги оставяла за вуйчо й като
освен това заплащала и данъците на имота. Така било, докато починал
бащата на свидетелката. След ,това кавгите между майка й и вуйчо й станали
още по-големи. Той забранил на майка й да ползва двора. Дори имало случай
5
когато след като вуйчо й разбирал, че майка й е обрала смокинята двамата се
скарвали и това довело до влошаване на здравето на майка й и до
постъпването й в болнично заведение. През 2020 г. ищцата се разболяла от
рак, оперирали я и свидетелката поканила вуйчо си да отиде да види сестра
си. След седмица ищцата била потърсена, за да даде съгласие племенницата
й да получи адресна регистрация в гр.Брацигово на процесния имот и такова
разрешение било получено. Според свидетелката майка й възприема имота
като бащин имот с права върху него тъй като плащала данъци.Искала да
разделят етажите – за вуйчо й да е горния етаж, а за нея - долния, но той не
бил съгласен.Тогава майка й предложила да й повърне пари, но брат й пак не
бил съгласен. Никога майка й не била заявявала , че този имот е само на брат
й . Никога не е заявявала, че няма права върху имота. Винаги си е
претендирала правата. Последните 5-6 години имали уговорка,според която
брат й следвало да й повърне дял, парична сума, за да остане имотът на него.
Това обстоятелство свидетелката заяви ,че го знае от майка си и от вуйчо си.
Според свидетелката вуйчо й никога не е живял постоянно в къщата. Повече
от 2-3 дни да използват имота като вила за почивка не го е виждала и това е
последните години, откакто имат внучка. Иначе през останалото време 2-3
пъти в годината посещавали имота. Майка й от доста отдавна нямала ключ за
имота, заради тези кавги, защото вуйчо й го иззел. Вещи на майка й нямало в
къщата. Баба й, когато починала, майка й била допусната да си вземе нещата
от там. Защото първо вуйчо й претършувал имота , а после пуснал майка й, и
след това свидетелката да си избере нещо за спомен от баба й. Винаги се
чувствал като пълен собственик на всичко. Той се правел на бабаит от самото
начало.На свидетелката й било известно ,че са правени ремонти в имота ,за
които не са давани пари от майки й ,защото уговорката била ,че горният
етаж ще е на него,като свидетелката присъствала на този разговор.Вуйчо й
казал,че ще си прави тоалетна ,с което майка й се съгласила , но казала, че си
иска нейното. Правен е ремонт само на горния етаж,а долният етаж в
момента е прогизнал от вода.
СВ. П. – в показанията си сочи ,че живее в гр.Брацигово в съседство на
процесния имот, като къщите им са на калкан. От 1979 г. е съсед, когато се
омъжила и по спомени баща му на Д. вече бил починал, и майка му живеела
в имота. Бабата се казвала М. като Д. в началото бил в този имот,но след като
6
се оженил и се родило детето им се преместили в гр.Пловдив.Посещавали
имота в Брацигово през уикендите, лятото, ваканциите. В имота постоянно,
след като почина бабата, никой не живеел. Свидетелката няма спомен кога
точно починала бабата като не знае и кой точно е собственик на имота,но
мислила, че собственик е Д., защото сестра му има голяма къща и живее със
съпруга си и децата си в нея. Свидетелката не знаела, че къщата е обща.
Преди 7-8 г. разбрала, когато станало въпрос за покрива ,защото говорили с
Д. да го оправят заедно и тогава разбрали, че сестра му не е съгласна да дава
пари за ремонт, и свидетелката да си решават какво ще правят. Тогава тя
разбрала, че къщата на Д. не е поделена и участва и сестрата - Н. Н.. До този
момент свидетелката не знаела , че къщата е и нейна. Не били толкова
близки с Д., за да знае подробности.Свидетелката познава и Н. Н. като знае
,че е от Брацигово, но не контактува с нея, само на „здравей – здрасти“ били.
Не е виждала сестрата на Д. в имота,само него и мислила, че след като
сестрата има голяма къща, тази е негова. Никога свидетелката не е питала и
не е знаела, просто тя така си мислила.Д. много често, почти всяка седмица
посещавал имота. Зимата по-рядко идвали , но лятото прекарвали много
време там. Дворът на имота отначало се поддържал от майката, която сеела
разни неща, и те продължили традицията, но след това насадили дървета и
трева. Озеленили двора. Озеленяването е от преди 5-6 години. Посадили
дървета. След ремонта всичко е сменено от Д. и дъщеря му Т.. Свидетелката
не е виждала сестра му в имота, като знае че и пътната врата към имота се
заключва.По спомени на свидетелката Д. ремонтирал покрива преди 5-6
години ,а през по-миналата година дъщерята на Д.-Т. финансирала
ремонтните дейности .
СВ. Ц. в показанията си сочи ,че Н. и Д. притежават къща в гр.
Брацигово, на ул. „*****“ ,която е построена от родителите им.Не била
разделена,а в момента Д. владеел имота. Н. претендирала и искала от имота.
От много време двамата не можели да се разберат. Н. й споделяла ,че иска да
разговарят, да се разберат с Д. какво ще правят с имота, но той не е искал да
се разберат как ще го делят този имот. Той не е бил съгласен да делят
имота.Н. си плащала данъците за имота ,за което си имала документи и
докато можела, се грижела за имота, ходела там. До преди 10-ина години
можела да се грижи за имота,но от доста време не е добре със здравето и не
можела да се грижи за него. Д. живеел в Пловдив, но посещавал имота.
7
Според свидетелката Д. държи ключа за имота и това обстоятелство го знаела
от Н..Същата й споделила ,че иска да се раздели имота, но не се разбирали с
ответника.
СВ. Х. в показанията си сочи ,че познава имота ,за който се води
делото,като си мислил, че е собственост на Д..Докато била жива леля му се
говорело ,че ще останел за него. Майката на свидетеля и на Д. са сестри ,но
рядко ходел в имота - само събота и неделя.Докато била жива леля му често
свидетеля водел майка си при леля си в Брацигово като при едно от
посещенията леля му споменала че Н. си имала,че на нея са й помагали и тази
къща ще остане за Д..Това обаче са си техни отношения.По спомени на
свидетеля леля му казвала: „Помагахме на Н., това ще остане на Д.“. Това
били думите й, които е чул. Н. напуснала този имот,след като си направили
къща. Свидетеля заяви още ,че лятото ходил в имота на гости. Отгоре са
правили ремонт – баня и тоалетна защото нямало никъде.Имало една външна
на края на двора. Д. ги е правил всички ремонти. По-миналата година, но не
знае кога точно ги е правил. Н. не я е виждал в имота. Д. стопанисвал двора –
имал асмички, дървета, засял райграс, гараж си направил. Д. имал и ключ за
имота. Свидетелят не е виждал някой друг да влиза там, така поне си мисли.
Виждал е Н. веднъж ,но в другото жилище поговорили като след това я търси
2-3 пъти ,но не я намерил. Първи братовчеди са както с Н. ,така й с Д. и може
би 6-7 години не е виждал Н.. Когато била жива майката на свидетеля идвала
Н. и я е виждал,но от 6-7 години не са се виждали. Не са говорили за къщите
нито с Н., нито с Д.. Като гледал ,че Д. е в имота свидетеля си мислил , че ще
остане на него,но не е чул какво мисли Н., защото не е говорил изобщо с нея,
и не знае какви са й намеренията за тези неща. Майката на свидетеля му
казвала , че Н. искала нещо от къщата, ама какво точно е искала той не знае.
От майка си е чул, че Н. има претенции към къщата, но какви и за какво, не е
разбрал.
Касае се за иск с правно основание чл.124 от ГПК- всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си , когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение
или на едно право ,когато има интерес от това. Това е претенция на
собственика на вещта ,който иска да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което оспорва правото му или го смущава. Целта на
8
защитата е разрешение на спора за материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретната вещ. Както е уредено в разпоредбата на чл.124 от
ГПК, предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието
на правен интерес от установяването. Наличие на интерес от
установяването ,съответно интерес от предоставянето на съдебна защита има
тогава, когато ищецът е собственик на вещта и друго лице оспорва или
смущава правото му .
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,че ищцата
и ответникът Д. Ц. са законни наследници на М. и Т. Ц. б.ж. на
гр.Брацигово,от които в наследство е останал процесния имот. Със смъртта на
наследодателите наследствените права върху него преминават в
собственост на наследниците по закон като в хипотезата на сънаследствен
имот всеки от наследниците е собственик на своята наследствена идеална
част от наследствения имот и държател на наследствените идеални части
от правото на собственост на останалите наследници. В тази хипотеза не е
приложима разпоредбата на чл.69 от ЗС предвид характера и естеството на
възникналата сънаследствена съсобственост.В този случай, за да започна да
тече придобивна давност в полза на един от наследниците, освен
установяване на фактическа власт върху имота с намерение да го свои като
своя собственост, този наследник следва да докаже, че несъмнено и успешно
е отблъснал владението на останалите сънаследници, т.е. отблъскването
следва да е станало с явни и несъмнени действия, по начин и със средства,
които недвусмислено да сочат за такова намерение, както и на фактическо
отблъскване, което намерение и отблъскване да са обявени и да са достигнали
до знанието на останалите сънаследници. Обстоятелството, че този имотът е
ползван само и единствено от един от наследниците-Д. Ц. само по себе си не е
отблъскване на владението с намерение да свои целия имот като своя
собственост. Фактът, че Ц. е насадил в имота райграс,асмички и е държал
ключа за процесния имот не са действия, с които той реално да е отблъснал
владението на другия наследник и да е установил свое изключително
владение.От една страна всичко това е станало със знанието и съгласието на
ищцата, но от друга страна права на собственост на ищцата върху
процесния имот са признати от ответника ,чрез поисканата от нея
декларация по образец по реда на чл.92 ал.3 от ЗГР относно извършване на
9
адресна регистрация на останалите ответници по делото имено на процесния
имот,както и фактът ,че до 2020 година ищцата е декларирала и заплащала
данък сгради и такса битови отпадъци за имота.По никакъв начин ответникът
Д. Ц. не е обявил явно и открито, че той счита този имот за своя еднолична
собственост, и не е заявил ясно и недвусмислено, че той не признава
собственическите наследствени права върху този имот на наследницата Н. Н.
и като установява еднолично владение на целия имот и това да е достигнало
до нейното знание и, с което тя да се е съгласила и да не е оспорила
владението му и заявените права. Нещо повече от показанията на св.П. се
установи ,че някъде около 2014 година когато са искали да ремонтират
покрива на къщата си,за което поканили и ответника Д. Ц. да подмени и
покрива на своята къща,тъй като двете са на калкан и покривите им са били в
окаяно състояние, тогава свидетелката разбрала от Д. Ц., че имотът му е общ
със сестра му и ,че тя не желае да дава средства.Безспорни са данните, че в
процесния имот са извършвани значителни ремонтни дейности и подобрения
през 2021година ,но това не е основание да се приеме ,че имотът е придобит
по давност от ответника.От момента на откриване на наследството 1992
година до подаването на исковата молба изобщо не е започнала да тече
придобивна давност тъй като не се установява този сънаследник не само да е
установил своя фактическа власт с намерение да свои имота като своя
изключителна собственост, но и да е отблъснал владението на останалия
сънаследник явно и открито и да е започнал да осъществява владение
спокойно,явно и самостоятелно.Отблъскването трябва да е извършено по
начин и със средства ,чрез които владелецът да демонстрира по явен и открит
начин пред другия наследник намерение да свои имота като своя лична
собственост и на това намерение последните да не се противопоставят по
какъвто и да било начин. Нещо повече видно от КНА 150/2020 година
ответникът Ц. е признат за собственик по наследство и давност само на ½
идеална част от процесния недвижим имот. В последствие ответникът
заедно със съпругата си е продал целият имот на Д. Н. Ц., действаща чрез
своята майка и законна представителка. Продажбата на чужда вещ не е
нищожна, а непротивопоставима на действителния собственик. Тя не
произвежда действие по отношение на собственика на вещта тъй като, за да
бъде обект на транслативна сделка, правото на собственост трябва да е част от
патримониума на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той не
10
може да прехвърли правото, тъй като никой не може да се разпореди с право,
което не притежава. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда
действие за собственика на имота, не се отразява на действителността на
сключените договори за продажба в отношенията между страните по него.
Следователно ответницата Д. Н.ева З. ,действаща чрез своята майка и
законна представителка Т. Д. З. не е могъл да придобие имота до размера на
½ идеална част по силата на покупко- продажба,изповядана с нотариален акт
№ 151,том ІІІ, рег.№ 4371,дело № 4371 /2020 година тъй като праводателят й
не е бил собственик на целия имот, а само на ½ идеална част от него.
В предвид на изложеното предявеният иск по чл.124 от ГПК
следва да бъде уважен така както е предявен за размера на ½ идеална част от
имота.
По иска с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да се
отбележи следното:
Отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативните нотариални актове,
издадени по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, представлява последица от разрешен
по исков ред правен спор за материалното субективно право, което е
оспорено с издаването на охранителния акт. Следователно отмяната по 537,
ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск. Съдът след като разреши
материалноправния спор служебно постановява отмяна на процесния акт, ако
това следва от постановения резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 3
от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК -На отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот.
При внимателния прочит на атакувания КНА 150/2020 година
ответникът Ц. е признат за собственик само на ½ идеална част от проецсния
имот ,колкото са и наследствените му права върху същия ,поради което
атакувания КНА не може да бъде отменен ,поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно иска по чл. 76 ЗН следва да се отбележи следното:
Договорът за покупко - продажба, сключен под формата на
Нотариален акт №151 том IIІ, peг. № 4371, дело № 4371/2020 г, на Нотариус
11
№ 545 – Г. В. вписан в Нотариална камара, е относително недействителен
спрямо ищцата Н. Т. Н.
Целта на правната норма на чл. 76 от ЗН е да не се раздробява
наследственото имущество, т. е. да не се увеличава броя на съсобствениците,
за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 от
ЗН. Съдебната практика приема, че не всяко разпореждане с отделен предмет
от наследството или идеални части от него е недействително, а само онова,
което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда
определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да
бъде поделено само между сънаследници. (в този см. Решение №
44/06.07.2017 по дело № 3117/2016 на ВКС, ГК, I г. о.).
Сънаследниците, упражнили правото си на иск по чл. 76 ЗН, целят по
отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на
разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената
маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не
прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи последиците на акта на
разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което
не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник
е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата
следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при
извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в
дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател
актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права.
Прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на
чл.189 и сл. ЗЗД. В този см. ТР 1/№ 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС.
По изложените съображения съдът следва да уважи иска и обяви за
относително недействителна сделката по отношение на ответниците до
размера на ½ идеална част.
В тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищцата
разноски в размер на 700 лева, в това число д.т. и адвокатско възнаграждение
Водим от горните съображения, и на основание чл.124 от ГПК,
Пещерският районен съд и иска по чл.76 от ЗН, Пещерският районен съд
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Ц. с ЕГН-
**********,Г. К. Ц. с ЕГН-********** и двамата от гр. Пловдив, ул. “****“
№ 3, ет. 7, ап. 25 и Д. Н. З. с ЕГН-**********, действаща чрез своите
родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З. всички от гр.
Пловдив,ул.“****„ № 20, ет. 5, ап. 35,че Н. Т. Н. с ЕГН-********** от гр.
Брацигово, ул.“****“ № 54 чрез адв.З. е собственик на ½ идеална част от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 06207.501.54
,находящ се в гр. Брацигово, ул. “*****“№ 65 с площ на поземления имот
от 574 кв.м. с трайно предназначение на територията :урбанизирана и с
начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, стар
идентификатор: няма номер по предходен план 35, св.20, парцел І, при
съседи на имота: 06207.501.55, 06207.502.9582, 06207.501.94, ведно с ½
идеална част от построената в имота сграда с идентификатор
06207.501.54.1 със застроена площ от 72 кв.м.,брой етажи 2 с
предназначение - жилищна сграда (еднофамилна) и ведно с ½ идеална
част от всички подобрения и приращения в поземления имот.
ОТХЪВРЛЯ иска на Н. Т. Н. против Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З. с ЕГН-
**********, действаща чрез своите родители и законни представители Т. Д.
З. и Н. И. З. за отмяна на нотариален акт № 150,том ІІІ, рег.№
4370,нотариално дело543/2020 година на нотариус Г. В. до размера на ½
идеална част от проецсния имот
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 76 от ЗН, ОТНОСИТЕЛНАТА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, спрямо Н. Т. Н. на акта на разпореждане с
наследствено имущество, извършено от Д. Т. Ц., Г. К. Ц. в полза на Д. Н. З.,
действаща чрез своята майка и законен представител Т. Д. З. обективирано с
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №151,том ІІІ,рег.№
4371, нотариално дело № 4371/2020 година на нотариус Г. В. до размера на ½
идеална част.
ОСЪЖДА от Д. Т. Ц., Г. К. Ц. в полза на Д. Н. З., действаща чрез
своята майка и законен представител Т. Д. З. да заплатят на Н. Т. Н. разноски
по делото в размер на 700 лева.
13
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14