№ 302
гр. гр. Добрич, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500523 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу решение
№485/10.06.2024 г. по гр.д.№23/2024 г. на Добричкия районен съд в частта,с
която въззивникът е осъден да заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН **********,с
постоянен адрес гр.Д.,общ.Д.,обл.Д.,жк „*** сумата от 7 000
лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от
ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 26.11.2020 г. обвинения за
извършени престъпления по чл.234 ал.1 от НК по досъдебно производство
№126/2018 г. по описа на Сектор ПИП при ОД на МВР-Д.,ведно със законната
лихва от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане,респ. въззивникът е
осъден да заплати на Ц. И. Ц. сторени по делото разноски в размер на 10 лв
държавна такса и 980 лв адвокатско възнаграждение.Въззивникът намира
първоинстанционното решение за неправилно в атакуваната му осъдителна
част.Исковата претенция била изцяло недоказана,тъй като не се установявало
настъпването на неимуществени вреди за ищеца от незаконно обвинение и
причинно-следствена връзка на такива вреди с действията на държавата.По
1
делото не било установено ищецът да е посещавал и търсил медицински
специалисти с конкретни здравословни проблеми и усложнения.От гласните
доказателства ставало ясно,че ищецът и преди обвинението не бил
работил,т.е. същият не бил загубил работата си и възможността за трудова и
социална реализация.Липсвали доказателства органи на Прокуратурата да са
извършили спрямо него действия извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство.По делото липсвали доказателства в какво са се
изразили претендираните неимуществени вреди и по какъв начин са били
причинени.Неправдоподобно било първоинстанционното решение да се гради
на показанията на разпитаните свидетели при липса на приложена медицинска
документация и провеждано лечение.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и за цялостно
отхвърляне на иска или за намаляване на присъденото обезщетение,доколкото
последното било прекомерно завишено и несъответно на
вредите,икономическия стандарт в страната и справедливостта.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Ц.
И. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му
част.Подробно обсъжда събраните доказателства,които намира,че подкрепят
напълно изводите на районния съд.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
12.06.2024 г.,а жалбата е подадена на 13.06.2024 г. при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 26.06.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в
производството по делото/ с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,жалбата е частично основателна и частично неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като
постановено по предявения допустим иск.По същество е частично правилно и
2
частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№23/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№64/02.01.2024 г.,с която е предявен иск на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
от Ц. И. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.“*** срещу Прокуратурата на
Република България за осъждане на ответната Прокуратура да заплати на
ищеца сума в размер на 15 000 лв,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК по ДП №126/2018 г. по
описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 26.05.2022 г.,до окончателното й
изплащане.Първоинстанционният съд е уважил иска до размер от 7 000
лв,респ. го е отхвърлил в частта за горницата от 7 000 лв до 15 000
лв.Решението му се обжалва от ответника по делото в осъдителната част.
Изложено е в исковата молба,че с постановление от 26.11.2020 г. на
разследващ полицай при ОД на МВР-гр.Д. Ц. И. Ц. бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство №126/2018 г. по описа на Сектор „ПИП“
при ОД на МВР-гр.Д. и му било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.234 ал.1 от НК.Въз основа на постановление за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство от 28.04.2022 г. на
Районна прокуратура-Д. на основание чл.199,чл.243 ал.1 т.2,чл.244 ал.1
т.2,чл.244 ал.2 и чл.245 ал.1 от НПК наказателното производство за
извършеното на 04.09.2018 г. престъпление по чл.234 ал.1 от НК било
спряно.Наказателното производство по предявеното обвинение срещу Ц. И. Ц.
за извършено на 04.09.2018 г. в гр.Д. престъпление по чл.234 ал.1 от НК било
прекратено.Срещу постановлението била внесена жалба в Районен съд-град
Д.,тъй като наказателното производство по посоченото ДП правилно било
прекратено срещу Ц. Ц.,но основанието за неговото прекратяване не се
съдържало в разпоредбата на чл.243 ал.1 т.2,а в чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24
ал.1 т. 1 от НПК.С определение №194 от 16.05.2022 г. по ЧНД №503/2022 г. по
описа на Районен съд-град Добрич съдът потвърдил постановлението от
28.04.2022 г.,с което частично било прекратено наказателното производство
срещу Ц. И. Ц. и било спряно производството,водено срещу „изпращача“/
разпространителя на пратката с тютюн,който се явява извършител на
престъплението и който все още не бил разкрит,като ДП №126/2018 г. било
3
върнато на ДРП за продължаване издирването на „изпращача“/
разпространителя на пратката с тютюн.По време на воденото срещу ищеца
досъдебно производство същият претърпял редица психически
притеснения,неудобства,стрес и унижения.Със заповед за задържане от
04.09.2018 г. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на Първо РУ на ОДМВР-Д..Това причинило изключително
напрежение на Ц.,тъй като той се ползвал с добро име в
обществото.Обстановката в помещението за временно задържане потиснала
Ц..Той не могъл да заспи в помещението,в което бил изолиран.Дълго време
след това изпитвал дискомфорт само от спомена за това
преживяване.Притеснявал се да минава покрай сградата на Първо РУ на
ОДМВР-Д.,защото отново се връщали спомените от задържането му.Във
връзка с цитираното досъдебно производство на Ц. била извършена
полицейска регистрация от органите на МВР,което допълнително създало
стрес и психически дискомфорт.Той се затворил в себе си,изпаднал в
депресия,бил изнервен,напрегнат,ограничил социалните си
контакти.Наказателното производство довело до силна несигурност за
бъдещето на Ц.,която неминуемо му причинила болки и
страдания.Повдигнатото му обвинение накърнило честта и достойнството му
и го накарало да се чувства крайно унизен.Като лице с чисто съдебно минало
за Ц. всяка една негативна емоция от наказателното производство била
многократно усилена,водейки до кошмари и редовно безсъние,правещи го
непълноценен и през деня.В обкръжението на Ц. се разнесла информация,че
той е част от криминалния контингент,поради което изгубил много от
контактите си,а останалите му социални отношения станали напрегнати и
тежки,вследствие на което изпаднал в дълбока социална
изолация,продължаваща и до ден днешен.Тези негативи рязко рефлектирали и
върху психичното му състояние и душевно здраве,довеждайки до непрестанен
стрес,безпокойство и тревога за бъдещето,като посочените психически травми
той не можел да преодолее и понастоящем.
В писмен отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
изразява становище за допустимост на иска,но го оспорва по същество по
основание и размер.От приложените към исковата молба материали не се
установявало наличието на нито едно доказателство,от което да е видно,че
ищецът действително е претърпял сочените от него неимуществени вреди,а
4
още по-малко това да е пряк резултат от повдигнатите срещу него обвинения и
воденото срещу него наказателно производство.На следващо място
образуваното досъдебно производство било частично прекратено за
престъплението по чл.234 ал.1 от НК не защото деянието не било извършено
или не съставлявало престъпление,т.е. правното основание за частичното
прекратяване на производството не е била хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 във вр.
с чл.24 ал.1 от НПК,а поради своята недоказаност с правно основание чл.243
ал.1 т.2 от НПК.Тази хипотеза можело да се приложи от прокурора,когато той
намери,че обвинението не е доказано-когато са извършени всички необходими
и възможни действия,събрани са всички възможни доказателства,други няма
или е обективно невъзможно да бъдат събрани и въпреки това тези
доказателства не могат да доведат до категоричен и единствено възможен
извод дали е извършено деянието.Да не е доказано обвинението означавало,че
не е доказано и обективно е невъзможно да бъде доказано дали е извършено
деяние или е доказано,че е извършено деяние,което е престъпление,но не е
доказано кой е извършителят.В конкретния случай при извършеното
претърсване и изземване на 04.09.2018 г. в лек автомобил „Опел“,модел
„Астра" с рег. №***-собственост на И. И. и ползван от Ц. Ц. били намерени и
иззети 2 бр. фискални бона от дата 04.09.2018 г.,1 бр. платежен документ РКО
от същата дата,платежен документ РКО от 09.03.2018 г. от куриерска фирма
„Спиди" АД с получател Я. Р..В багажника на автомобила били намерени и
иззети 2 бр. кашони,опаковани със стреч фолио,с вписан получател Я.
Р.,съдържащи 30,250 кг суха кафява листна маса,наподобяваща нарязан
тютюн,отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАДС,но без поставен акцизен
бандерол.От заключението на изготвената физико-химична експертиза било
установено,че същият представлява годен за консумация нарязан тютюн и
попада в определението „тютюн за пушене“ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3
от ЗАДС.От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза
било установено,че общата пазарна стойност на тютюна възлиза на 9 075,00
лв,а стойността на дължимия акциз е в размер на 4 598,00 лв.След проверки в
базите данни на МВР не било установено лице със самоличност Я. Р..В
резултат на проведеното разследване било установено,че офисът,в който били
получени пратките,често бил посещаван от лице,представящо се за Я. Р..На
06.11.2019 г. било проведено разпознаване по снимки,при което Ц. Ц. бил
разпознат от свидетеля по делото като представящото се като Я. Р. лице,което
5
често вземало пратки от офиса.В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно-графическа експертиза,която установила,че почеркът,с
който били изписани имената „Я. И. Р.“ и подписите в иззетите платежни
документи,е на Ц..Въпреки това обаче в хода на проведеното разследване не
били събрани доказателства относно изпращача на инкриминираната
пратка,както и авторството на деянието,и такива,които категорично да
сочат,че Ц. е знаел какво е съдържанието на пратките,което по своята същност
е задължително условие,за да бъде реализирана наказателна отговорност
спрямо него по повдигнатото му обвинение.Поради горното наказателното
производство било частично прекратено спрямо Ц. и спряно поради
неразкриване на извършителя на деянието.С оглед изложеното по
основателността на предявения иск твърденията на ищеца за причинени
неимуществени вреди били несъстоятелни.По-голямата част от тях изразявали
субективното отношение на ищеца към последиците от воденото досъдебно
производство,поради което не можело да бъдат обективно проверени и
доказани.Не били представени никакви доказателства,които да подкрепят
направените твърдения,още по-малко наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и воденото разследване.Наказателното производство
било проведено в разумен срок,с изключително минимално използване на
наказателна репресия спрямо ищеца.Според ответната Прокуратура
претендираното обезщетение е изключително и необосновано завишено по
своя размер с оглед разпоредбата на чл.52 от 33Д.Не било налице нито едно
доказателство,че Ц. И. Ц. действително е претърпял каквито и да било
неимуществени вреди,които да са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство.Наказателното производство
се водило от 04.09.2018 г. до 28.04.2022 г.,като Ц. бил привлечен към
наказателна отговорност в рамките на 1 г.,5 мес. и 2 дни.Следвало да се отчете
и фактическата и правна сложност на производството,както и множеството
извършени действия по разследването.С оглед това същото не продължило
дълъг период от време и не надхвърлило разумния срок за неговото
решаване.Спрямо Ц. не била вземана мярка за неотклонение,нито било
постановявано задържане по реда на НПК.Ищецът бил свободен и нямал
ограничения да се придвижва,включително и да пътува в чужбина,както и да
изпълнява своите семейни,социални и трудови функции.Задържането му на
04.09.2018 г. било въз основа на заповед за задържане на основание чл.72 ал.1
6
т.1 от ЗМВР,като полицейската регистрация била извършена също от органите
на МВР.Досъдебното производство започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК
със съставянето на протокола за първото действие по разследването,което
било претърсване и изземване,а не с постановление на прокурора за
образуване на досъдебно производство на основание чл.212 ал.1 от
НПК.Ищецът по никакъв друг начин не бил подложен на ограничения от
страна на прокуратурата с оглед воденото срещу него наказателно
производство.
От приложеното към делото досъдебно производство №126/2018 г. по
описа на С „ПИП“ при ОД на МВР-Д. се установява следното:
Производството е образувано на 04.09.2018 г. за това,че на 04.09.2018 г. в
лек автомобил марка „Опел“,модел „Астра“,червен на цвят,с рег.
№***,установен на паркинг в гр.Д.,бул. „***вх.Д,собственост на И. Ц. И.,се
държат акцизни стоки без бандерол,а именно около 31 кг тютюн за
пушене.Досъдебното производство е започнало със съставянето на протокол
за претърсване и изземване в условията на неотложност на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“,червен на цвят,с рег.№ ***.Иззети са два
кашона,съдържащи около 31 кг суха тревна маса,наподобяваща тютюн за
пушене /том I,лист 23 от ДП/.На 04.09.2018 г. е извършено и претърсване на
жилището на ищеца в гр.Д.,ж.к.“*** съгласно протокол за претърсване и
изземване от същата дата /том І,лист 39 от ДП/.Според отбелязването в
протокола на претърсването са присъствали и родителите на ищеца И. Ц. И. и
Ц.Б. И.а.При претърсването не са установени забранени от закона предмети.
По силата на заповед за задържане на лице от 04.09.2018 г.,издадена на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР от инспектор в С „ПИП“ при ОД на МВР-
гр.Д. /на лист 5 от делото на ДРС/,ищецът Ц. И. Ц. е задържан за срок до 24
часа в помещение за временно задържане на Първо РУ на ОД на МВР-
Д..Спрямо ищеца Ц. са предприети в хода на производството следните
процесуални действия:
-на 05.09.2018 г. е разпитан в качеството на свидетел /протокол за разпит
на лист 56,т.І от ДП/;
-с постановление от 26.11.2020 г. на разследващ полицай при ОД на МВР-
гр.Д. /том І,лист 45 от ДП/,предявено на ищеца Ц. на 17.12.2020 г.,е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.234 ал.1 от НК;
7
-на 17.12.2020 г. е проведен разпит на Ц. в качеството му на обвиняем /том
І,лист 47 от ДП/;
-на 26.03.2021 г. е разпитан в качеството му на обвиняем /том ІV,лист 7 от
ДП/.
С постановление от 28.04.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура-
гр.Д. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от
НПК /поради недоказаност на обвинението/ по предявеното срещу Ц. И. Ц.
обвинение,респ. производството е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК
/поради това,че извършителят на престъплението не е разкрит/,като е
възложено на оперативните работници при С „ПИП“ при ОД на МВР-Д.
продължаване на действията по издирване на извършителя на престъплението
по чл.234 ал.1 от НК.С определение №194 от 16.05.2022 г. по ЧНД №503/2022
по описа на Районен съд-град Добрич горното постановление е
потвърдено,като актът на съда е влязъл в сила на 26.05.2022 г.
При данни,че ищецът Ц. И. Ц. е привлечен като обвиняем с
постановление от 26.11.2020 г.,а наказателното производство спрямо него е
прекратено с влязъл в сила на 26.05.2022 г. акт,следва установена
продължителност на производството спрямо ищеца от 1 година и 6 месеца.
Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите,причинени на граждани от разследващите органи,прокуратурата или
съда,при обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това,че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление,или поради това,че наказателното производство е
образувано,след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.В случая е налице хипотезата,регламентираща
отговорност на държавата при прекратяване на наказателното производство
поради това,че деянието не е извършено от лицето,на която се приравнява
прекратяването поради недоказаност на обвинението /в тази насока т.7 от
Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на
ВКС/.
Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по предявения
иск като процесуален субституент на държавата и орган,упражняващ
постоянен надзор и контрол върху досъдебните наказателни производства
8
чрез наблюдаващ прокурор,който в рамките на това си правомощие може да
проучва и проверява всички материали по производството и да дава указания
по разследването,да участва в самите действия по разследването,да възлага на
съответните органи на МВР извършването на отделни действия,да отменя по
свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на
разследващия орган.
С оглед изложеното следва да се приеме,че всички елементи от ФС на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника са налице.
Събрани са по делото доказателства,удостоверяващи настъпването на
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между повдигането на незаконното обвинение и
вредите.По делото са разпитани като свидетели Д.К. Л. и С.Д.Б.,двамата без
родство с ищеца,негови близки приятели и преки очевидци на ефекта на
наказателното производство върху душевното състояние на ищеца,които
депозират еднопосочни показания,че проведеното срещу Ц. И. Ц. наказателно
производство се отразило крайно негативно на психиката му и на нормалното
му житейско функциониране.Свидетелят Л. споделя,че познава Ц. от 30
години-„още от детската градина“.Ц. бил срамежлив и притеснителен
човек.Израснал в образовано семейство-двамата му родители били
учители.Завършил висше образование в Шуменски университет.Живеел с
родителите си.След задържането му за 24 часа бил изключително стресиран и
притеснен какво ще кажат родителите му и съседите,как ще си намери работа
предвид,че живее в неголям град и слуховете бързо се разпространяват.Бил
притеснен и за здравословното състояние на баща си,който имал тежко
заболяване.Ц. отказал да се яви на конкурси за военнослужещ,тъй като се
притеснявал,че полицейската му регистрация ще излезе наяве поради
сериозната проверка на кандидатите преди назначаване.Чувствал се като
престъпник и бил изключително притеснен и мнителен.След започване на
наказателното производство срещу него Ц. станал затворен и
неконтактен,ограничил общуването си и с най-близкия си кръг от
приятели,имал проблеми със съня.Случилото се много го тормозело и
постоянно мислел за проблема си.Бил като неадекватен и гледал в една
точка.Това му състояние продължило 3-4 години,не започнал никаква
работа,не смеел да кандидатства никъде,стоял затворен в къщи и спрял да
споделя.През 2018 г. след задържането му починал баща му и Ц. обвинявал
9
себе си,че е допринесъл за смъртта му заради допълнително причинения му
стрес.От 2-3 години започнал работа благодарение на приятел от
компанията,който го взел на работа,защото не смеел никъде да
кандидатства.Свидетелят С.Б. потвърждава,че Ц. след задържането му и
претърсването на дома му бил изключително притеснен,че ще бъде
осъден,вкл. и за родителите си,които присъствали на претърсването.След
задържането изглеждал неспал и не се чувствал добре.Затворил се,спрял да
излиза с приятелите си и да отговаря на телефонните им обаждания.Когато го
потърсили в къщи,бил отслабнал,пуснал брада,изглеждал като депресиран
човек.Ц. имал планове да работи по специалността си в областта на
туризма,търсел си работа.Едва през 2020 г. започнал работа при свидетеля
като шофьор,като преди това две години бил без работа,не излизал от дома си
и бил депресиран.Не можел да си намери работа,защото с никого не
контактувал.Притеснявал се случаят с него да не се разчуе,защото родителите
му били учители и уважавани хора.
От показанията на горните свидетели и от характеристиката на
ищеца,приложена на лист 54 от т.І на ДП,изготвена за целите на наказателното
производство,се установява,че Ц. има завършено висше образование,не е
регистриран до предприемане на наказателното преследване спрямо него за
противоправни прояви и не е осъждан,по данни на съседите му е
общителен,не е вдигал шум и скандали,няма данни за връзка с лица от
криминалния контингент,т.е. е нормален,образован и добронамерен
човек.Същият не е осъждан /така справка за съдимост на лист 49,т.І от
ДП/.Към датата на полицейското му задържане на 04.09.2018 г. е на 30-
годишна възраст.За човек,който не е имал досег с правозащитните
органи,очевидно процесното наказателно производство е било силен стресов
фактор.Породило е у него чувство на безпокойство със силен интензитет,страх
за бъдещето,срам и страх от опетняване авторитета и доброто име на
родителите му и на самия него в обществото,доколкото и той и родителите му
са образовани хора с изграден добър имидж.Това са напълно логични и
нормални реакции на човек в неговата ситуация.Свидетелите еднопосочно
споделят за самоналожена от ищеца социална изолация,затваряне в себе си и
ограничаване на контакти като последица от емоционалния стрес от
преживяното задържане,претърсване в дома,последващо призоваване за
разпити,привличане като обвиняем.
10
Вещото лице Т. С.,изготвило заключението по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза,е
освидетелствало ищеца и след проведеното интервю на база на споделеното от
него,наблюдаваното негово поведение и израза му обосновава извод,че към
настоящия момент ищецът Ц. е психически здрав,но разкрива
малоценностови мисли със себеотносно съдържание за омерзеност и
потъпкани чест и достойнство.След повдигнатото обвинение е бил
емоционално и физически изчерпан,с неспокоен сън и доминиране на
тревожност,напрежение,неувереност,потиснатост,безпокойство,фрустрация и
страх за авторитет и близки.Бил изпълнен с мисли за край на бъдещето и
мечтите му,изпитвал вина към починалия си родител.Тези му чувства и
преживявания са потвърдени и от разпитаните по делото свидетели.Не е
потърсил специализирана психиатрична помощ и влошеното му психично
състояние се е задълбочило,като е приело клиничната характеристика на
протрахирана депресивна реакция в рамките на формирано разстройство в
адаптацията.При изслушването си в съдебно заседание на 30.05.2024 г. пред
ДРС вещото лице сочи,че последвалата задържането на ищеца и
претърсването в дома на семейството му смърт на баща му /на 25.10.2018 г.
според препис-извлечение от акт за смърт на лист 3,т.ІІ от ДП/ е допринесла за
засилване на депресивните и тревожни изживявания на Ц.,засилила е
чувството му за вина към близките му.При ищеца и до настоящия момент се
наблюдава самоизолиране,у него има някаква бариера и все още не е
превъзмогнал негативните си преживявания.
За изброените неимуществени вреди като пряка и непосредствена
последица от воденото срещу Ц. досъдебно производство е отговорна
ответната Прокуратура.Тя отговаря и за вредите от заповедта за задържане на
ищеца за 24 часа независимо от издаването й от полицейските органи по реда
на ЗМВР,защото се касае за неоснователно упражнена принуда и предприети
от полицейските органи принудителни административни мерки,които се
налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното
наказателно производство,доколкото административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност,за да прецени дали да наложи
мерките или не /така решение №50084 от 30.05.2023 г. по гр.д.№1961/2022 г.
на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Със задържането на ищеца е било нарушено правото му
11
на лична свобода,засегнати са честта и достойнството му,които усещания са
засилени от факта,че до момента на задържането Ц. не е имал досег с полиция
и прокуратура и никога не е пребивавал в местата за временно задържане.
Посочените настъпили от незаконното обвинение неимуществени вреди
подлежат на обезщетяване от ответната Прокуратура,като размерът на
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.Понятието „справедливост“ не е абстрактно.То е свързано с
преценката на редица конкретни,обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства са личността на
увредения,данните за предишни осъждания,начина му на живот и обичайната
среда;тежестта на престъплението,за което е повдигнато
обвинението,продължителността на наказателното производство,наложените
мерки на принуда;отражението върху личния,обществения и професионалния
живот;разгласа и публичност;причиняване на здравословни увреждания
/решение №9 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№1692/2021 г.,III
г.о.,ГК/.Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и
ВКС /ППВС №4/1968 г.,ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. на
ОСГК,множество решения-напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о.,
решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др./ при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства,които обуславят тези вреди.На
обезщетяване подлежат само неимуществените вреди,които са в пряка
причинна връзка с увреждането,и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на
уврежданията.Задължително се отчита общата продължителност и предмета
на наказателното производство,поведението на страните и на техните
представители,поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи,личността на увредения,вкл. дали обвинението е в
сферата на професионалната му реализация,както и всички други факти,които
имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост,който винаги се основава на конкретни факти и на
12
индивидуалната преценка за стойността,която засегнатите блага са имали за
притежателя си.Размерът на обезщетението следва да се определи и според
стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към
датата на деликта,за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия /решение №12 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр.д.
№1513/2019 г.,III г.о.,ГК/.
При определяне размера на дължимото от ответната Прокуратура
обезщетение следва да се има предвид,че наказателното производство срещу
ищеца все пак не е било продължително /1 година и 6 месеца/,т.е. негативното
въздействие върху психиката и житейското му функциониране не се е
проточило значително във времето,но същевременно следва да се отчете
фактът,констатиран от вещото лице-психиатър,че и до настоящия момент Ц.
преработва негативните си емоции,чувството за накърнени чест и
достойнство и за накърнен авторитет-свой и на родителите си.Същият е бил
на 30 години към момента на образуване на досъдебното производство-млада
възраст,в която чувството за край на бъдещето и мечтите може да даде траен
отпечатък върху бъдещото професионално и житейско функциониране на
личността.Негативните изживявания са засилени и от факта,че Ц. е с чисто
минало без предходни антиобществени прояви,че произхожда от образовано
семейство на учители и самият той има висше образование,т.е. е положил
значителни усИ. да изгради успешно бъдеще,чието осъществяване е било
заплашено.Обвинението е било за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл.93 т.7 от НК,за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1
до 6 години според чл.234 ал.1 от НК,а последното допълнително е засилвало
притесненията на ищеца за съдбата му и за изхода от производството.От друга
страна следва да се отчете,че производството не е продължило дълъг период
от време и не е надхвърлило разумния срок за неговото приключване.Спрямо
Ц. не е била вземана мярка за неотклонение,в частност не е било
постановявано задържането му по реда на НПК.Ищецът е бил свободен и е
нямал ограничения да се придвижва,включително и да пътува в
чужбина,както и да изпълнява своите семейни,социални и трудови
функции.Самият факт,че според показанията на свидетеля С.Б. още през 2020
г. ищецът си е намерил работа и е работил по време на наказателното
производство срещу него,навежда,че трудовата му и социална реализация не
са били съществено затруднени.Освен това не се твърди наказателното
13
производство срещу него да е било публично разгласено и да е станало
достояние на широк кръг лица,с което сериозно да са били накърнени
авторитетът и доброто име на ищеца в обществото.
При тези обстоятелства на ищеца Ц. се следва според въззивния съд
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв /по
около 278 лв на месец от производството/.Тази сума е съобразена с
икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот през периода
ноември 2020 г.-май 2022 г. /предвид размера на минималната работна заплата
от 610 лв през 2020 г.,650 лв през периода януари 2021 г.-март 2022 г. и 710 лв
през периода април-декември 2022 г./.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза
на ищеца е дължимо обезщетение за забавено плащане на главницата в размер
на законната лихва върху нея,считано от датата на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство 26.05.2022 г.,до окончателното
изплащане на сумата /в тази насока т.4 от Тълкувателно решение
№3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Следва да се подчертае,че в отговора на исковата молба ответната
Прокуратура не е навела мотивирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ.Само
бланкетно е посочено,че не била изключена и следвало да бъде разгледана
възможността за прилагане на чл.5 от ЗОДОВ,без да са наведени конкретни
доводи за недобросъвестно,заблуждаващо и препятстващо разследването
поведение на ищеца Ц..Съдът не е длъжен служебно да изследва наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия,а може да се произнесе по наличието
на такова само по изрично възражение на ответника в отговора на исковата
молба,каквото в случая не е надлежно наведено.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно в
частта,с която в полза на ищеца Ц. Ц. е присъдено обезщетение в размер на
5 000 лв,респ. в тази част следва да бъде потвърдено.Същото е неправилно в
частта на присъденото обезщетение за горницата от 5 000 лв до 7 000 лв и в
тази част следва да бъде отменено,респ. искът за горницата от 5 000 лв до
7 000 лв следва да бъде отхвърлен.
При този резултат от спора присъдените в полза на ищеца Ц. Ц. сторени в
първата инстанция съдебно-деловодни разноски следва да бъдат редуцирани
след отмяна на първоинстанционното решение в тази част и ново
14
разпределение на отговорността за разноски.На същия се следва при частично
уважаване на иска съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ изцяло
внесената държавна такса за водене на делото в размер на 10 лв и съразмерна
на уважената част от иска част от изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение /платено в общ размер от 2 100 лв с ДДС съгласно фактура и
фискален бон на лист 63 от делото на ДРС/ в размер на 700 лв.
Въззиваемият и ищец по делото Ц. Ц. не е претендирал присъждане на
сторени от същия разноски във въззивната инстанция и такива не следва да му
се присъждат съразмерно на отхвърлената част от жалбата,респ.съразмерно на
уважената част от иска.Прокуратурата на РБ /въззивник и ответник по делото/
също не е претендирала присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Държавната такса за въззивното производство остава за сметка на
бюджета на съдебната власт,тъй като въззивникът Прокуратурата на РБ не
дължи такса за обжалването по смисъла на ТР №7/16.11.2015 г. по тълк.д.
№7/2014 г. на ОСГК на ВКС.Въззиваемият Ц. също не дължи по смисъла на
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ заплащане на таксата за въззивно обжалване въпреки
частичното уважаване жалбата на Прокуратурата,доколкото като краен
резултат искът му е частично уважен.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №485/10.06.2024 г. по гр.д.№23/2024 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която Прокуратурата на Република
България-гр.С.,бул.*** е осъдена да заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН **********,с
постоянен адрес гр.Д.,общ.Д.,обл.Д.,жк „*** сумата от 5 000 лв /пет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от
ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 26.11.2020 г. обвинения за
извършени престъпления по чл.234 ал.1 от НК по досъдебно производство
№126/2018 г. по описа на Сектор ПИП при ОД на МВР-Д.,ведно със законната
лихва от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №485/10.06.2024 г. по гр.д.№23/2024 г. на Добричкия
районен съд в частта,с която Прокуратурата на Република България-
15
гр.С.,бул.*** е осъдена да заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН **********,с постоянен
адрес гр.Д.,общ.Д.,обл.Д.,жк „*** обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на
26.11.2020 г. обвинения за извършени престъпления по чл.234 ал.1 от НК по
досъдебно производство №126/2018 г. по описа на Сектор ПИП при ОД на
МВР-Д.,в частта за горницата от 5 000 лв до 7 000 лв,както и в частта,с която
Прокуратурата на Република България-гр.С.,бул.*** е осъдена да заплати на
Ц. И. Ц. с ЕГН ********** сторени по делото разноски в размер на 10 лв
държавна такса и 980 лв адвокатско възнаграждение,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,предявен от Ц. И.
Ц. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.“*** срещу Прокуратурата на Република
България,за осъждане на ответната Прокуратура да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди,причинени му вследствие незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК по ДП
№126/2018 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д.,в частта за
горницата от 5 000 лв до 7 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. И. Ц. с
ЕГН ********** от гр.Д.,ж.“*** сторени в първоинстанционното
производство по гр.д.№23/2024 г. на Добричкия районен съд съдебно-
деловодни разноски в размер на 710 лв /седемстотин и десет лева/,от които 10
лв държавна такса за водене на делото и 700 лв адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС съразмерно на уважената част от иска.
В останалата част решението на Добричкия районен съд не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16