№ 140
гр. Варна, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Гаранционен фонд гр. София с ЕИК:********* срещу
решение № 91/29.12.2022 г. по т. д.№ 169/2021 г. на Окръжен съд – Силистра
в частта му, с която предявеният от Т. С. П. иск за присъждане на
неимуществени вреди е уважен за разликата над 80000 лева, до 100000 лева и
в частта относно началната дата на присъдената лихва. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните
части и за отхвърляне на иска.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Т. С. П. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
обжалваните части.
Третото лице-помагач на ответника П. И. С. изразява становище за
основателност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
1
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ и чл.86 ЗЗД от Т.
С. П. от гр. Силистра срещу Гаранционен фонд, гр. София, за заплащане на
сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания и на сумата от 3937.75 лв. - обезщетение за имуществени
вреди претърпени като резултат от ПТП на 08.09.2018 г., ведно с лихва за
забава от датата на уведомяването на гаранционния фонд - 14.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва основанието и размера на претенцията, като се
твърди липса на доказателства установяващи твърдения от ищеца механизъм
на ПТП, предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт установяващ
евентуалната вина на извършителя на ПТП; прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултата от страна на загиналия близък на
ищцата и оспорва претенцията за лихва от датата на уведомяване.
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С. изразява
становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че на 08.09.2018 г. на пътя Разград - Попово е настъпило ПТП, при
което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел: „19С46“
е ДК № РР8772ВК, ударил челно автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“, с
ДК № СС 4314СВ, управляван от П.Й.Ш.. В резултат от причиненото ПТП са
пострадали 18 души, пътуващи в автомобила „Форд Транзит", между които и
ищцата.
Безспорно е, че преди ПТП - на 22.01.2015 г. тя е била освидетелствана
с 85% трайна нетрудоспособност с диагноза: Хипертонична болест на
сърцето- III спи, Ум. ст„ СИФ, Стенокардия III Ф.К Коронарни атеросклероза.
Нестонозираща. Увреждане на мезкдупрешлените дискове с радикулопатия.
Неврит на слуховия нерв. Слухопротезирана, Невромускулна дисфункция на
пикочния мехур. Карцином на дясна млечна жлеза. Статус пост мастектомия.
След ПТП на 08.09.2018 г., ищцата била откарана по спешност и приета
за лечение в отделение по анестизиология и интензивно лечение в МБАЛ св.
"Иван Рилски"- Разград в тежко общо състояние: Травматичен шок. Съчетана
травма: глава, гърди, корем, крайници. ОДН. Комоцио церебре. Контузио
2
торацис. Гръден капак. Фрактура на II, III, IV ребро вдясно и фрактура на II,
III, IV, V ребро вляво. Хемоторакс вляво. Контузио пулмонум. Подкожен
емфизем вляво, Контузио абдоминис. Разкъсно-контузна рана на лява
мишница.
При извършено на 08.10.2018г. КТ изследване на главен мозък е
установено наличие на хигром, за което – на 10.10.2018 г. в КНХ на УМБАЛ
"Света Марина"- Варна, й е направена операция на главата и е изписана на
17.10.2018 г. На 22.10.2018 г. поради главоболие, световъртеж и чувство за
гадене, отново е приета в СПО на УМБАЛ "Света Марина"- Варна, където
след консулт с неврохирург е приета за диагностично уточняване и лечение, и
е изписана на 24.10.2018 г. Оплакванията й, включващи постоянна тъпа болка
в лява ръка изтрьпване на пръстите на дясната ръка продължили,
съпроводени с медикаментозно лечение и физиотерапия до 30.01.2019 г.- една
година и четири месеца след ПТП, през който период ищцата била често на
болнично лечение.
Образуваното НОХД № 296/2019 година Окръжен съд – Разград и
приключило с присъда от 23.04.2021г., с която П. И. С. - водач на товарния
автомобил, е признат за виновен. Предвид факта, че товарният автомобил
нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
валидна към датата на ПТП, надлежен ответник следва да бъде
Гаранционният фонд, който отговаря за вредите, причинени на трети лица, по
силата на чл. 519, ал. 1, т. 1, от КЗ.
Безспорно е, че предявената от ищцата претенция пред Гаранционния
фонд за изплащане на обезщетение по щета № 21210075/14.04.2021 г., не е
последвана от отговор и плащане.
Назначената САТЕ установява, че автобусът “Форд Транзит”, в който
се е намирала ищцата, не е бил оборудван с обезопасителни колани на
седалките на пътниците, но към момента на произшествието е бил технически
изправен и монтирането на седалките е съобразено с разположението на
местата в автомобила съгласно изискванията на завода производител. Вещото
лице установява, че към момента на процесното ПТП е нямало действащ
законов регламент, който да задължи превозвачите от обществения транспорт
задължително да оборудват автобисите предназначени за превоз на пътници с
обезопасителин колани.
3
Назначената СМЕ установява, че в резултат на процесното ПТП
пострадалата е получила следните телесни увреждания: съчетана травма с
клинично изявен травматичен шок, контузия на главата, сътресение на
мозъка, субдурален хигром, трепанация на черепа с евакуация на хигрома,
контузия на гръдния кош, двустранно счупване на ребра в дясно 2,3,4 и в ляво
2,3,4,5 с гръсен капак, остра дихателна недостатъчност, лявостранен
хемопневмоторакс, лявостранен подкожен емфизем, разкъсно - контузна рана
на лява мишница и са причинили разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Вещото лице е установило, че травматичните увреждания са в пряка
причинно - следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП. Пострадалата е
била приета за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - Разград в с опасност за
живота, където е пролежала 32 дни до стабилизиране на общото й състояние.
След това поради усложнение на закритата ЧМТ е насочена за оперативно
лечение в НХК при УМБАЛ „Св. Марина" - Варна. По време на болничния
престой са извършени диагностично - лечебни мероприятия: ЦВН,
интубиране, поставяне на трахеостомна канюла, двукратна торакостомия в
лява гръдна половина и краниотомия за евакуация на травматичен субдурален
хигром. Извършена хирургична обработка на раната на лява мишница.
Според експерта, до м.декември 2018 г. ищцата е търпяла значителни по
сила болки и страдания - не е била в състояние да се самообслужва;
вследствие от претърпените травми, е била подложена на множество
хирургични и оперативни интервенции, поради развитие на усложнения на
травмите, както и провеждане на трепанация на черепа за евакуация на
травматичен субдурален хигром. В хода на оздравителния процес особенно
следствие на причинената й ЗЧМТ, наложила трепанация на черепа с
евакуация на хигрома, състоянието й коренно се е променило. Появили се
промени в съня, стабилността на вниманието, ориентацията, стабилността на
походката, Тези остатъчни прояви на травмите според вещото лице ще
съпътстват целия останал живот на ищцата, без изгледи за пълно
възстановяване. Експертът приема, че до настоящия момент тя има нужда от
помощта на близките си.
Показанията на свид.К.Т. установяват, че при 32-дневния си престой в
интензивното отделение, ищцата била в медикаментозна кома, след което й
4
била извършена мозъчна операция в гр.Варна. След изписването й, до
м.декември 2018 г., за нея се грижили близките й. Свидетелката сочи, че
ищцата няма спомен за този период, не е била в състояние да се обслужва
сама, била на легло - като малко дете. През този период ищцата се учила, като
малко дете да говори, да пише, да ходи до тоалетна, да се храни сама всичко с
много чужда помощ от страна на близките й. Ищцата започнала
самостоятелно да се грижи за себе си едва през месец май 2019 г.; не можела
да се храни и отслабнала около 25-30 кг. Влошило се емоционалното и
психическото й състояние, станала друг човек - плаха и нерешителна,
започнала да губи равновесие, да припада, виело й се свят, ушите й бучали и
имала силно главоболие.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема,
че са налице елементите на отговорността за непозволено увреждане -
действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена, с оглед
липсата на валидно застрахователно правоотношение, ангажиращо
отговорността на ответника по силата на чл.557, ал.1, т.2а, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда
при определяне на размера му – възрастта на увредения, общественото му
положение, икономическата конюнктура и др. Този размерът следва де се
съобрази също с характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че ищцата продължава да търпи ежедневни негативи вследствие ПТП, които
ще я съпътстват до края на живото й. С оглед така установените
обстоятелства, претендираната сума от 100000 лв. би обезщетила
претърпените неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, предвид установеното обстоятелство, че
автобуса, в който тя е пътувала, конструктивно не е бил оборудван с
предпазни, обезопасителни колани за пасажерите.
5
С оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, чл.497 и чл.558 КЗ,
акцесорната претенция за лихви за забава от датата на уведомяването на
гаранционния фонд – 14.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата е
основателна. Като е формирал същите правви изводи, съдът е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид изхода на делото, направеното искане и чл.78, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.38, ал.2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че ответникът следва да заплати да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 3608.74 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/29.12.2022 г. по т. д. № 169/2021 г. на
Окръжен съд – Силистра в обжалвавните му части. В необжалваните му
части, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4; София, п.к. 1000, да заплати на адв.Т. К. Г., САК,
сумата от 3608.74лв. /три хиляди шестстотин и осем лева и 74 ст./ лева
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.38, ал.2, и § 2а
от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6