Решение по дело №4207/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260290, гр. Пловдив, 29.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 03.09.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4207/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 484808-F516458 от 16.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, представлявано от Г.М.Г., ЕГН:********** е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение по чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. 

           По съображения изложени в жалбата си „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. И., която поддържа жалбата и моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

           Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрк. А.оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Навежда доводи за безспорно установено нарушение, извършено от жалбоподателя и за липса на процесуални нарушения. Претендира разноски.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 26.09.2019г. в 11:50 часа на обект - автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 100, стопанисван от дружество „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД служители на НАП, сред които и свидетелят З.В.П. – инспектор в ЦУ на НАП, извършили контролна покупа - измиване с вода чрез пускане на монета в автомата на самообслужване, монтиран в клетката. След изпозлване на услугата контролните органи извършили проверка в ИС на НАП, като установили, че покупката не била отчетена. Така те преценили, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по дору Наредба Н-18/13.12.2006г/, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата като не регистрирало и отчитало всяка продажба чрез фискално устройство по чл.2, ал.2, т.1 или т.2 от Наредбата, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. В акта е отразено, че дружеството „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД е въвело в експлоатация фискално устройство вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС) модел „Tremol V-KL“ с индивидуален номер на ФУ: ZK119136 и индивидуален номер на фискална памет (ФП): 50143908, от чийто отчет за периода 01-06.2019г. – 26.09.2019г. се установило, че извършената покупка не била регистрирана във фискалното устройство, с което е нарушило изискванията на чл.3, ал.9 от Наредбата. Отразено е и това че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.

Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0029085/15.10.2019г., и на същата дата на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 516458 от 15.10.2019г., за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. За същото нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта З.В.П., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констатации. Свидетелят в допълнение сочи, че проверката е била с цел да се установи как устройство регистрирало и отчитало продажбата. Била извършена контролна покупка, при която се установило, че при пускане на монета в автомата на автомивката на самообслужване не се издавала фискална касова бележка на хартиен носител. След услугата инспекторът поискал информация от НАП за постъпващи данни за извършената услуга, но такива не били отчетени.

 Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото не е спорно, че при извършената на 26.09.2019г. проверка в обект автомивка на самообслужване, находящ се в гр. Пловдив, ул. „В.Л.“ № *********, стопанисван от дружество „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, фискална касова бележка на хартиен носител не е била издадена. Вследствие на тези констатации контролният и административнонаказващият орган не са имали алтернатива и са приели, че е бил нарушен чл.3, ал.9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС /действали към датата на констатиране на нарушението / и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Съдът обаче намира, че към настоящия момент е налице хипотезата на нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя.

В тази връзка съдът приема, че за отчитането на продажбите на услуги в конкретния търговски обект е приложимо предвиденото по чл. 118, ал. 3, изречение второ от ЗДДС, въвеждащо изключение от общото правило за издаване на фискален касов бон на хартиен носител за отчитане на продажбите чрез фискално устройство, въведено с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Настъпилата промяна е обнародвана в ДВ брой 96 от 2019 година и е в сила от 10.12.2019 година, преди датата на издаване на обжалваното наказателно постановление и преди негово влизане в сила. Съгласно променената нормативна уредба, оказваща се по благоприятна за дееца по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат, чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава на хартиен документ по ред и начин, определен по ал. 4 от закона.

Несъмнено по делото е установено, че в търговския обект на жалбоподателя, в автоматичен режим на работа, е съществувало фискално устройство по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба Н-18/2006 година, като същото не е издало фискална касова бележка на хартиен носител и тъй като се касае за търговски обект – автомивка, тоест не се касае за услуга по обмяна на валута, то следва, че случаят несъмнено попада в приложното поле на изключението, въведено в края на 2019 година по чл.118, ал.3, изречение второ от ЗДДС и не следва да се прилага изискването за издаване на фискална касова бележка на хартиен носител.

Що се отнася до посоченото в НП обстоятелство, че извършената покупка не е била отчетена в ИС на НАП, то последното е по-скоро нарушение на чл.7, ал.2 от Наредбата, което също не се оспорва, но не такава е квалификацията посочена в процесното НП.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да бъде отменено.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Искане за присъждане на разноски е предявено и от страна на жалбоподателя в размер на 100 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в приложения в жалбата договор за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой, съдът приема претенцията за основателна в пълния си размер.

          Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 484808-F516458 от 16.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, представлявано от Г.М.Г., ЕГН:********** е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение по чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. 

           ОСЪЖДА ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Гагарин“, бул. „Дунав“ № 77, представлявано от Г.М.Г., ЕГН:********** сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.