Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, ….04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 20984 по описа за 2019 година на Районен съд - ***, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Е.Б.И., ЕГН **********,
с адрес ***, и Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Н.Е.И., ЕГН **********,
с адрес ***, ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Н.Е.И.
не е собственик на ПИ с ид. номер ***по КК на гр. ***, СО „***“, с площ от 772
кв.м., при граници: ПИ с номера ***, ***, ***и ***, на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност. Моли се да бъде
отменен съставеният КНА с номер 45, дело 15940/2019г., вх. рег. 26292 от
07.10.2019г.
Твърди
се в исковата молба следното: Е.И. и Т.М. са съсобственици на ПИ с ид. номер ***по КК на гр. ***, СО „***“, с площ от 772
кв.м., при граници: ПИ с номера ***, ***, ***и ***, на основание реституция по
ЗСПЗЗ и наследяване от ***. Издадена била Заповед с номер 228/27.06.2007г. от
кмета на район „***“ при община ***, като наследниците били въведени във
владение с протокол с номер 119-БЮ/22.12.2009г. С КНА номер 45, по дело
15940/2019г. от 07.10.2019г. Н.И. била призната за собственик върху описания недвижим
имот на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност. Излага се, че ответникът не владее имота. Ищците били въведени във
владение през 2009г., като до настоящия момент владението не било загубвано или
прекъсвано по какъвто и да било начин.
С уточнителна искова
молба се излага, че ищците са собственици на имота по равни квоти. С Решение
номер 632 от 20.07.1999г., издадено от ПК ***, сега ОСЗ ***, постановено по
заявление с номер 50269/30.01.1992г., е признато правото на собственост на
наследниците на *** върху описаните в решението имоти, в това число и върху процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Н.И.. Сочи се, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Излага се, че ответницата е собственик на процесния
имот, като владението върху него започнало в края на 2004г., когато закупила
съседния имот с площ 771 кв.м., съставляващ имот с номер *** по ПНИ на СО „***“.
Владението върху процесния имот се осъществявало с
намерение за своене от края на 2004г. до настоящия
момент. Имотът бил стопанисван от ответницата, като има следните подобрения:
ограда, врата, дървета, лозе. Плащани били и данъци за имота. Оспорва се
заповедта на кмета по реда на чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Оспорва се ищците да са
владели имота.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Заповед с номер Г –
ПР 228/27.06.2007г., издадена от
кмета на район „***“, община ***, че на осн. пар.4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на пар. 4б, ал.
1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на *** – Е.Б.И. и Т.Д.М., върху ПИ, представляващ
новообразуван имот в урбанизирана територия – м. „***“, селищно образувание по пар. 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ с местно значение, землище в кв. „***“,
с идентификационен номер ***в кад. район 403 по ПНИ
за м. „***“, с площ от 773 кв.м., при граници на имота с ид.
номер: ***, ***и ***.
Установява се от протокол за въвод във владение, че на 22.12.2009г. наследниците на ***–
Е.И. и Т.М. били въведени във владение на имот с номер ***в кад.
район 403 по ПНИ за м. „***“, с площ от 773 кв.м. Към протокола за въвод във владение е приложена и скица на имота.
Видно от НА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, с номер 20, том 3, рег. номер 3390, дело
309 от 2019г., на 07.10.2019г.
ответницата Н.Е.И. била призната за собственик по давностно
владение на следния имот: ПИ с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед
номер РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр. ***, община ***, район „***“, кв. „***“, со.
„***“, целият с площ от 772 кв.м., при граници - имоти с идентификатори ***,
827, *** и 822.
Установява се от представената по
делото служебна бележка, издадена от Община ***, район „***“, че на ищците,
като собственици на процесния имот, им е разрешено да
премахнат сухите овощни дървета, както и самонастанилата се растителност в
него. Посочено е, че овошките са джанка, дюля, бадем, круша, череша и смокиня,
повечето на пределна възраст и напълно сухи или в много лошо фитосанитарно състояние. В имота има напълно изсъхнало
лозе, саморасли диви орехи, храсти – къпини, глог, шипка и др.
Установява се от Решение с номер 632
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на „***“, издадено от поземлена
комисия, че на 20.07.1999г. е
признато правото на собственост на наследниците на ***, в съществуващи стари
реални граници, на следния имот: нива от 31,903 дка, пета категория, находящ се терен по пар.4, кв. „***“,
местност „***“. Възстановеният имот включвал в себе си и имот с номер ***(процесният). Посочено е, че решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Видно от НА за продажба на недвижим имот с
номер 117, том 4, рег. номер 6134, дело номер 646 от 2004г., на 01.10.2004г. ***и
***продали на Н.Е.И. следния свой недвижим имот с номер *** по ПНИ за
новообразувани имоти в местността „***“. Този имот се явява съседен на процесния с номер 826. На 19.09.2017г. закупеният имот бил
продаден от Н.И. на ***.
Със Заповед с номер 2317 от 15.11.2004г.
кметът на Община *** е упълномощил кмета на район „***“ да издава заповеди на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за
признаване и възстановяване на новообразувани имоти в землището на кв. „***“,
попадащи в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Видно от протокол за трасиране, означаване
и координиране на ПИ с номер ***по ПНИ на с.о. „***“, гр. ***, на 12.11.2009г.
по молба на наследниците на ***, инж. ***извършил трасиране, означаване и
координиране на граничните точки на ПИ с идентификатор ***по ПНИ на с.о. „***“,
гр. ***.
От представеното по делото писмо от Община ***,
дирекция „Местни данъци“, с рег. номер Т20008950ВН_001ВН от 20.11.2020г. се
установява, че всички данъчни задължения за процесния
имот били заплащани през годините от ищците.
Съдебният състав извърши оглед на процесния недвижим имот в присъствието на процесуалните
представители на страните по делото. От огледа се установи следното: Имотът е
ограден с телена ограда, хваната за бетонни колове, метална врата, хваната с
катинар, като катинарът е нов. Вратата не е нова. Личи си, че не е слагана в
близко време. Наблюдава се дупка в телената ограда, през която могат да минават
животни. Израстъци от храсти, които не са почистени, допринасят за събарянето
на мрежата. На мястото, на което липсва поставена мрежа, са сложени плоскости,
които преграждат влизането в имота. По дължина на имота, в края, телената мрежа
е силно разрушена, поради което има достъп до имота. В самия имот няма
постройки. Същият не е поддържан. Не може да се приеме, че в него може да живее
човек. Процесуалният представител на ищците заяви, че ищците не твърдят да
владеят фактически имота. Не го ползват, но го наглеждат.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Д.Р., която заяви следното: „Работя в район „***“ при Община ***,
като главен инспектор, екологичен контрол и озеленяване. През пролетта на
2019г. ходих на оглед в местността „***“ по подадено заявление за извършване на
санитарна сеч. Имотът видимо изглеждаше, че последните няколко години не е
поддържан, буренясал е, с изсъхнало лозе, овощни дръвчета, дюля, череша.
Дръвчетата са на пределна възраст. Не са поддържани с години и много от тях
бяха изсъхнали. Отделно около оградата имаше самонастанила се растителност.
Имотът е труднопроходим за влизане, но на места няма ограда и може да се влезе.
В горната част на имота има порта. Дръвчетата не са били варосани, нито
изрязани или напръскани.
На страната на ответника е разпитан
св. ***. Същият заяви, че познава Н.И., защото са комшии по вила. Имотът на
свидетеля е над имота на ответницата. Свидетелят живее в имота от 26 години.
Ответницата притежава имота от 2004г. Посочи следното: „Н. идваше със сина си в
процесния имот. Дори са взимали от мен инструменти,
по комшийски. Идваха лятото по – често, зимата по – рядко. Имотът сега е
ограден със стара ограда. Оградата е мрежа, има вратичка, входна, желязна. Няма
постройка в имота. Освен Н. и сина й, не съм виждал друг в имота. Подрязвали са
дръвчета, сели са къпини и такива работи. Преди студовете идваха, отключваха си
портичката, от там влизаха. Виждал съм да подрязват
дръвчета. Имаше череша. Помня, защото детето ми ходеше там да къса череши. В
началото цялото място беше храсталак. Беше хавра,
тревясало, обрасло, свободно дворно място. Влизаха и животни вътре.“
В същото съдебно заседание бе разпитан
и св. ***, който заяви: „Познавам Н.И.. Аз от 2004г. живея в „***“. Когато Н.
дойде и закупи съседния имот на процесния, последният
нямаше ограда. Ограда беше сложена по – късно. Н. и синовете й идваха
постоянно. Където сега има едни боклуци, всъщност те са дивани, радиатор, какво
ли не, печки имаше, там имаха цветя. Имаше камъни с цветя. Имаше дървета
плодни. В имота няма ток и вода, няма сграда. Преди да продаде своя имот, Н. се
грижеше за процесния имот. Имаше лози в имота. Като
продадоха имота си изхвърлиха всичко от него в процесния
имот. Преди Н. и синовете й да започнат да поддържат двора, никой не е идвал
там.“
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 124 ГПК. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. От събрания
по делото доказателствен материал безспорно се
установи, че ищците имат правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Искът се явява допустим.
Установи се от Решение с номер 632 за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на „***“, издадено от поземлена комисия, че на
20.07.1999г. е признато правото на
собственост на наследниците на ***, в съществуващи стари реални граници, на
следния имот: нива от 31,903 дка, пета категория, находящ
се терен по пар. 4, кв. „***“, местност „***“.
Възстановеният имот включва в себе си и имот с номер 826. Решението на ПК не е
обжалвано и е влязло в законна сила. Като последица от Решението на ПК била
издадена Заповед с номер Г – ПР 228/27.06.2007г.,
от кмета на район „***“, община ***, с която на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да
бъде възстановено правото на собственост при условията на пар.
4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на *** – Е.Б.И. и Т.Д.М., върху ПИ,
представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – м. „***“, селищно
образувание по пар. 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ с местно
значение, землище в кв. „***“, с
идентификационен номер ***в кад. район 403 по ПНИ за
м. „***“, с площ от 773 кв.м., при граници на имота с ид.
номер: ***, ***и ***. Доколкото по делото се установи, че със Заповед с номер 2317 от 15.11.2004г. кметът на
Община *** е упълномощил кмета на район „***“ да издава заповеди на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за
признаване и възстановяване на новообразувани имоти в землището на кв. „***“,
попадащи в територии по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва се
приеме, че издадената заповед за процесния имот не
страда от пороци. От събрания доказателствен материал
се установи и че след издаване на заповедта по реда на пар.
4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ на
22.12.2009г. наследниците на ***– Е.И. и Т.М. били въведени във владение на
имот с номер ***в кад. район 403 по ПНИ за м. „***“,
с площ от 773 кв.м. Следващото действие на ищците след въвода
във владение е било да организират трасирането
на имота. Този факт се установява от протокол за трасиране, означаване и
координиране на ПИ с номер ***по ПНИ на с.о. „***“, гр. ***, като на
12.11.2009г. по молба на наследниците на ***, инж. ***извършил трасиране,
означаване и координиране на граничните точки на ПИ с идентификатор ***по ПНИ
на с.о. „***“, гр. ***. Установи се, че след това всички данъчни задължения за процесния имот били заплащани през годините от ищците, за
периода от 2011г. до 2020г.
Предвид изложеното ищците доказаха
фактите, от които произтича правният им интерес. Въпросът, който следва да бъде
разгледан е дали ответникът успя да установи фактите, от които произтича
правото му на собственост върху имота.
Относно придобивната
давност:
Установи се от НА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност, с номер 20, том 3, рег. номер 3390, дело
309 от 2019г., на 07.10.2019г., че ответницата Н.Е.И. била призната за
собственик по давностно владение на следния имот: ПИ
с идентификатор ***по КККР, одобрени със Заповед номер РД – 18 –
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***,
община ***, район „***“, кв. „***“, со. „***“, целият
с площ от 772 кв.м., при граници имоти с идентификатори ***, 827, *** и 822.
Установи се от НА за продажба на
недвижим имот с номер 117, том 4, рег. номер 6134, дело номер 646 от 2004г., на
01.10.2004г. ***и ***продали на Н.Е.И. следния свой недвижим имот с номер ***
по ПНИ за новообразувани имоти в местността „***“. Този имот се явява съседен
на процесния с номер 826. На 19.09.2017г. закупеният
имот бил продаден от Н.И. на ***. Т.е. ответницата е притежавала недвижим имот,
съседен на процесния, с оглед на което са и
твърденията й, че е упражнявала съответно фактическа власт върху имот с номер
826.
Чл. 79, ал. 1 ЗС урежда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението, съгласно чл. 68, ал. 1
от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си). За установяване твърдението
за владение на имота и двете
страни ангажираха гласни доказателства. Съдебният състав извърши оглед
на процесния недвижим имот в присъствието на
процесуалните представители на страните по делото. От огледа се установи, че
към момента имотът е ограден с телена ограда, хваната за бетонни колове,
метална врата, хваната с катинар, като катинарът е нов. Вратата не е нова.
Наблюдават се дупка в телената ограда, през която могат да минават животни.
Израстъци от храсти, които не са почистени, допринасят за събарянето на мрежата.
На мястото, на което липсва поставена мрежа, са сложени плоскости, които
преграждат влизането в имота. По дължина на имота, в края, телената мрежа е
силно разрушена, поради което има достъп до имота. В самия имот няма постройки.
Същият не е поддържан. Не може да се приеме, че в него може да живее човек.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. Д.Р., която заяви, че имотът видимо изглежда така, сякаш
последните няколко години не е поддържан, буренясал е, с изсъхнало лозе, овощни
дръвчета, дюля, череша. Дръвчетата са на пределна възраст. Не били поддържани с
години и много от тях били изсъхнали. Отделно около оградата имало
самонастанила се растителност. Имотът бил труднопроходим за влизане, но на
места нямало ограда и можело да се влезе. В горната част на имота имало порта. Дръвчетата
не били варосани, нито изрязани или напръскани.
На страната на ответника бе разпитан
св. ***. Същият заяви, че познава Н.И., защото са комшии по вила. Ответницата
притежавала съседния на процесния имот от 2004г. Посочи,
че Н. идвала със сина си в процесния имот. Дори
взимали от свидетеля инструменти, по комшийски. Идвали лятото по – често,
зимата по – рядко. Имотът сега бил ограден със стара ограда. Оградата била мрежа,
имало вратичка, входна, желязна. Нямало постройка в имота. Освен Н. и сина й,
свидетелят не е виждал друг човек в имота. Подрязвани били дръвчета, сети са къпини. В началото цялото
място било храсталак. Било хавра, тревясало, обрасло,
свободно дворно място. Влизаха и животни вътре. В подкрепа на тези
доказателства са и събраните гласни доказателства от св. ***, който заяви:
„Познавам Н.И.. Аз от 2004г. живея в „***“. Когато Н. дойде и закупи съседния
имот на процесния, последният нямаше ограда. Ограда
беше сложена по – късно. Н. и синовете й идваха постоянно. Където сега има едни
боклуци, всъщност те са дивани, радиатор, какво ли не, печки имаше, там имаха
цветя. Имаше камъни с цветя. Имаше дървета плодни. В имота няма ток и вода,
няма сграда. Преди да продаде своя имот, Н. се грижеше за процесния
имот. Имаше лози в имота. Като продадоха имота си изхвърлиха всичко от него в процесния имот. Преди Н. и синовете й да започнат да
поддържат двора никой не е идвал там.“
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че са налице всички елементи на владението от страна на
ответницата Н.И.. Установи се, че владението на процесния имот е спокойно, т.е. не е установено с насилие. Това е така, доколкото
след закупуване на имота, съседен на процесния, през
2004г. ответницата е започнала да упражнява фактическа власт върху имот с номер
826, без да отнема владението от друго лице и без за целта да използва насилие,
например разрушаване на вече изградена ограда или постройка в имота. Установи
се, че владението е било явно. Фактическата
власт е упражнявана така, че всеки
заинтересован е имал възможност да научи
за това. В тази връзка следва да се ценят свидетелските
показания на св. ***и ***, които са съседи на процесния
имот и посочиха, че ответницата и нейните синове са посещавали често процесния имот, оградили са го, грижили са се за дръвчетата
в имота и са сели друга растителност. Т.е. през години след издаване на
заповедта по реда на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ ищците са
имали възможност да установят, че ответницата явно владее имота, доколкото не
се събраха данни самите ищци да са изградили оградата на имота, да са сложили
вратата, да са засадили каквото и да било в имота или да са полагали грижи за
дръвчетата в него. Следователно ищците са имали възможност да се
противопоставят на това явно владение по всички допустими от закона начини.
Противопоставяне не е било налице до момента на предявяване на настоящия иск.
Установи се, че владението е било постоянно. Упражняването
му няма случаен
характер, а е израз на воля трайно
да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица. Поставянето на ограда на имота е достатъчен фактор да
се приеме, че владелецът е желал да затрудни или забрани достъпът на други лица
до имота. Безспорно се установи по делото, че преди ответницата да закупи
съседния имот, процесният е бил със свободен достъп и
именно ответницата го е оградила, като по този начин е манифестирала своето
владение. Установи се, че владението е било непрекъснато и и несъмнено. Чл. 69 ЗС урежда презумпцията, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че
я държи за другиго. В случая не се
установи, че ответницата е държала имота за другиго, поради което и
презумпцията не е била оборена.
Следва да се допълни, че при огледа на
имота от съдебния състав процесуалният представител на ищците заяви, че ищците
не твърдят да владеят фактически имота. Не го ползват, но го наглеждат.
Следователно през годините ищците са имали възможността най – малкото да
забележат, че имотът е ограден и че в него има растителност, която е била
поддържана, за да се противопоставят и да прекъснат това владение. Съдебната
практика е категорична, че давност не тече до издаване на заповед от кмета на
съответния район по реда на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ. В
случая такава заповед е била издадена на 27.06.2007г. Т.е. от този момента е
започнала да тече придобивната давност в полза на
ответницата. Въводът във владение не прекъсва
давността, нито прекъсва давността извършването на трасиране на имота.
Заплащането на данъци за имот не водят до извод до владение на имота по смисъла
на чл. 68 ЗС. Следва да се приеме, че до издаването на КНА в полза на
ответницата на 07.10.2019г. е било налице владение на процесния
имот от страна на Н.И. в продължение на повече от 10 години, поради което,
макар и като недобросъвестен владелец, последната е придобила собствеността
върху ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. ***. Без значение е дали имотът е
бил поддържан в отлично състояние, за да се приеме, че е налице владение. В
случая достатъчен е фактът, че имотът е бил ограден от ответницата, като тя и
нейните синове са полагали грижи за растителността в него. Нещо повече. След
като Н.И. е продала съседния имот с номер *** на дата на 19.09.2017г., тя е изхвърлила ненужните вещи в процесния имот, които и до момента на извършване на оглед
на имота бяха на място. Т.е. ответницата е използвала процесния
имот за склад на свои вещи към 2017г. с ясното съзнание, че владее имота като
собственик. Ищците са имали възможност да забележат още към него момент, че
чужди вещи стоят в техния имот и да реагират, но не са го направили. Този факт
доказва дезинтересираността им до момента, в който не
са поискали да им бъде разрешено да премахнат изсъхналата в имота растителност.
С оглед на гореизложеното предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответната
страна сторените разноски в производството, съобразно представения по делото
списък по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 1100,00 лв. Претендираното адвокатско възнаграждение е изключително
близко до уредения минимум, съобразно данъчната оценка на имота, съответна
интереса, поради което не следва да приеме възражението за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***,
и Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Н.Е.И., ЕГН **********, с адрес ***,
***, да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата Н.Е.И. не е собственик на ПИ с ид. номер ***по КК на гр. ***, СО „***“, с площ от 772
кв.м., при граници: ПИ с номера ***, ***, ***и ***, на основание изтекла в нейна
полза придобивна давност, както и искането да бъде
отменен съставеният КНА с номер 45, дело 15940/2019г., вх. рег. 26292 от
07.10.2019г.
ОСЪЖДА Е.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, и Т.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят в полза на Н.Е.И., ЕГН **********, с адрес ***, ***,
сумата от 1100,00, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – ***, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: