№ 268
гр. Варна, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600417 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура
- Варна срещу определение №980 от 24.11.2021г. на ВОС, постановено по
ЧНД №1252/21 г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на л.св.
ИВ. В. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част – 3г.24дни от определеното му общо наказание по ЧНД368/2018г. на
Районен съд гр.Девня наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет
години.
В протеста се излагат съображения за липса на доказателства за трайно
поправяне и превъзпитание на осъдения, предвид наложеното наказание,
високата обществена опасност на осъдения и изминалия кратък срок на
пенитенциарно третиране.
Считайки, че към момента на постановяване на атакуваното
определение е налице само една от кумулативно предвидените предпоставки,
съгласно чл.70, ал.1 от НК, представителя на Окръжна прокуратура предлага
на настоящия състав отмяна на протестираното определение и оставяне без
уважение молбата на осъдения.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация,
придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан
по същество същият се преценява и като основателен.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
1
Осъденото лице ИВ. В. Г. изтърпява общо наказание в размер на ДЕВЕТ
ГОДИНИ „лишаване от свобода“, определено с определение по
ЧНД№369/2018г. на Районен съд Девня.
Към 02.12.2021г. лишеният от свобода е изтърпял общо 5г.11мес. и 6
дни, от които фактически 5г.4м.28дни и от работа-6м.8дни. Остатъкът към
момента на произнасяне на проверявания съд е в размер на 3г. и 24дни.
Безспорно е налице една от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от
НК предпоставки.
Първоначално осъдения е настанен в Затвора в гр.София на
28.05.2018г., като на 01.11.2018г. е преместен в Затвора гр.Варна.
Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „строг“ е бил изменен в
„общ“ със Заповед от 21.12.2020г, а на 12.04.2019 лицето е настанено в ЗО
„Разделна“
Първоначалната оценка на риска от рецидив е регистрирала стойности
над средното ниво– 51т., при отчетени зони на дефицит в почти всички зони
на профила: отношението към правонарушението, криминално минало,
управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение и умения за
мислене. Рискът от вреди по отношение на обществото е отчетен на средно
ниво. Последващите оценки са констатирали същите рискове, но в понижени
стойности. Към момента на внасяне на предложението актуалната оценка на
риск от рецидив и вреди, отчита тенденция към корекция в някои от зоните
на дефицит, като по отношение на настоящото правонарушение и
криминално минало, начин на живот и умения за мислене отново са
константни. Рискът към общественото е останал на средни стойности.
Отчетените промени и добро поведение са довели до замяна режима на
изтърпяване от строг на общ и л.св. е настанен в заведение от открит тип
през 2021г.. Осъденият Г. е полагал и доброволен труд в местата за лишаване
от свобода от постъпването си в Затвора Варна до настоящия момент.
Награждаван е многократно. За престоя му в затвора му е наложено едно
дисциплинарно наказание,заличено със Заповед №74 от 09.02.2021г., на осн.
чл.107,ал.1 от ЗИНЗС.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия състав
провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла съществено понижение,
оценката на риска от рецидив не може да обоснове извод за липса на
негативни характеристики и проявления, каквито изисквания са въведени с
нормата на чл.439а от НПК. Видно от данните в досието, корекция е
настъпила в някои от зоните с дефицит, а други- като отношение към
правонарушението, начин на живот и умения за мислене- корекцията
продължава. Това се извежда от приложеното препланиране на присъдата от
23.07.2021г., в което се поставят задачи и цели за корекция по отношение на
тези три дефицита и през настоящата 2021г.. Индивидуалният план за
изпълнение на присъдата се подготвя и променя в зависимост от резултатите
при оценка на риска от рецидив и вреди и по съществото си е насочен към
2
корекция на факторите, формиращи риска и обработване на лични дефицити,
с цел ограничаване на вероятностите от престъпно повторение и причиняване
на значителни вреди. Същото не свидетелства за „безупречност“, каквото
мнение е отразено в писмените становища и предложения от страна на
затворническата администрация. Изложеното, ведно със запазените средни
стойност на риск от вреди спрямо обществото, не свидетелстват за
отстраняване на престъпното мислене, нито пък за доказателства в насока
трайност на „превъзпитание“. От значение за постигане на целите на
наказанието са и изводите за липсата на рискове, което е в защита на
обществения интерес.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Настоящият съдебен състав не може да се солидализира с изводите
направени от първоинстанционния съд за налични доказателства за трайни и
осъзнати положителни промени в насока поправяне и превъзпитание.
Въпреки дадените положителни оценки на служители на затворническата
администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава
корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на
диагностицираните дефицити. Анализът на приложените доклади дава
основания на въззивната инстанция да заключи, че спазването на правилата
на вътрешния ред и недопускането на нарушения и агресивно поведение, са
единствено индиция за съзнателно и активно положително отношение на
осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината в
пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение през
периода на изтърпяване на наказанието и само` по себе си не е основание за
допускане на УПО. Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат
ценени във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени,
дали даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено
поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат дейности, които
изискват съдействие на осъдените и показват степен на поправяне и
превъзпитание, като образователни, обучителни и квалификационни
дейности. Само последните мотивират осъдения да мине успешно през
етапите на прогресивната система при изпълнението на наказанието.Видно от
приложеното досие, такива не са осъществени.
Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на
3
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна
на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични
с тези, които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в
по-лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния
процес. Видно от материалите по делото-замяна на режима на осъдения от
"строг" в "общ" е настъпила на 21.12.2020г. Именно преминаването през
отделните етапи свидетелства за съзнателна промяна в личността и активна
самокорекция, чийто финал е постигане на УПО. Реализирнето на
специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на
най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в
условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние
да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-
рано и успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл.36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70,ал.1 от НК.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №980 от 24.11.2021г. на ВОС,
постановено по ЧНД №1252/21 г. по описа на същия съд, с което е уважена
молбата на л.св. ИВ. В. Г. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част – 3г.24дни от определеното му общо
наказание по ЧНД368/2018г. на Районен съд гр.Девня наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет години.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно
освобождаване на ИВ. В. Г. от изтърпяване на останалата част от наказанието
му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5