Решение по дело №10239/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

гр. Велико Търново,   10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10239/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ивест-2016“ ЕООД от гр. Велико Търново, срещу Решение № 260138 от 27.08.2020 г. по НАХД 756/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0013676 на ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че законодателят е разграничил нарушението на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ от това, по член 638, ал.4 от КЗ, като първото е наказуемо по чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ. Все в тази връзка настоява, че е достатъчно само неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Различен е състава на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, което е довършено само при установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за такава застраховка. По тези съображения, счита че е недопустимо в квалификацията на едно нарушение да бъдат посочени едновременно двата текста на закона. От друга страна, за да бъде ангажирана АНО за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ следва да се състави АУАН и издаде НП. Мотивира твърдение, че от ВТРС не е отчетен факта, че в обжалвания ЕФ не са изрично посочени съответните разпоредби от КЗ и ЗАНН, които са основание за налагане на имуществена санкция. На последно място се твърди неправилна оценка на доказателствата, респ. тяхната доказателствена стойност. По тези съображения, изложени в касационната жалба се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронния фиш, алтернативно, моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител на касатора, който по същество, поддържа жалбата по мотивите изложени в нея и моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 260138 от 27.08.2020 г. по НАХД 756/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0013676 на ОДМВР Велико Търново, с който на "Ивест 2016" ЕООД за извършено административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството, е било наложено адм. наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева. Наложеното наказание е за това, че на 05.02.2020г., в 15,10 ч., в гр. В. Търново, на ул. "Никола Габровски", в района на дом № 40, в посока на ул. "Ниш" било установено и заснето управление на МПС, за което собственикът не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В съдържанието на ЕФ е посочено, че нарушението е установено с техническо средство АТСС "САИРН m *SPEEDET 2 D", извършено с МПС л.а "Хюндай", модел "i 30" с регистрационен номер ***представляващо нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ).

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законоизискуеми реквизити. Посочил е, че изцяло е спазена специалната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство, каквото е и посоченото в електронния фиш техническо средство. По делото било безспорно, че за посоченото в ЕФ МПС към датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а от приложените разпечатки от снимков материал и от данните за работата на АТСС се установявало времето и мястото на констатираното управление на конкретното МПС. Според въззивния съд изричното посочване на имуществената санкция като наказание за нарушението съобразно чл. 638, ал. 4 от КЗ ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е управлявало автомобила, като при това установява възможност това да бъде осъществено чрез издаването на електронен фиш. Наложеното административно наказание било съответно по вид и размер на констатираното нарушение, като в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения въззивният съд е приел, че оспореният електронен фиш е законосъобразен и го е потвърдил.

Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Съображенията за това са следните: разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4 на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Санкционната норма по  чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Следователно посредством цитираните нормативни текстове, законодателят /твърде несъвършено/ е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“, за налагане на административно наказание и за заплащане на определения размер на глобата. Като изрично е посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал.1 от КЗ. Както се посочи по-горе законодателят е посочил, че в случая на заснето такова движение на МПС без ЗЗ “ГО“ не се интересува кой управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът.

При така очертаната правна рамка, която не е прецизна, спор възниква по следната група от въпроси: на първо място какво е изпълнителното деяние – действие или бездействие, от което следва въпроса досежно датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да сключи договор за ЗЗ "Гражданска отговорност", като с кумулативното изтичане на срока на действие на предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение на собственика на автомобила настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е, че законът е предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ , както е посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай изпълнителното деяние е бездействие. То като форма на деянието е пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е датата на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“, който може да бъде от момента на придобиване на МПС, изтичане срока на  договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия, които обстоятелства следва да бъдат посочени, като изрично се посочи и началната дата на бездействието. След като това не е сторено е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя и на това основание ЕФ следва да бъде отменен. Както се посочи по-горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като различието от общата по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по основния състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но ако се касае за специална разпоредба различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай е неприемливо да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или друго лице, при което основният състав е различен.

Съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието на  електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението, нито посочването на нарушената законова норма /чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.

Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш, която е   установено нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.

Настоящият касационен състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ.

 

При този изход на делото, основателно е искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 300 лева. Искането е направено своевременно и е обективирано в подадената жалба срещу въззивния съдебен акт. Пред Районен съд – Велико Търново е приложен договор за правна защита и съдействие по НАХД № 756/2020  г. по описа на ВТРС, с отбелязване, че изцяло и в брой е платен адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева за защита.

Разноски за разглеждане на делото пред ВТАС, не следва да се присъждат, независимо от приложеното адвокатско пълномощно, доколкото в същото е отбелязано, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а срокът за плащане в брой е до 31.12.2020 г. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. В контекста на изложеното, изводът за присъждане само на реално платените разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния процесуален представител.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260138 от 27.08.2020 г. по НАХД 756/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0013676 на ОДМВР Велико Търново, с който на "Ивест 2016" ЕООД за извършено административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на „Ивест 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, ет. 4, ап. 12, разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

2.