Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12727 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.08.2020 г. по гр.д. № 32621/18г.,
СРС, І ГО, 48 с-в е осъдил М.С.М.,
ЕГН ********** да заплати на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД на Б. Ф. К., ЕГН
********** сумата от 3560,80 лв.,
представляваща обезщетение за ползване за периода от 13.12.2017 г. до
23.05.2018 г. на апартамент с идентификатор 68134.4333.572.1.46 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се на адрес:
гр. София, район „Овча купел“, ул. „**********“, апартамент № 16, със застроена
площ от 114,78 кв.м. с прилежащите мазе № 16, 1,367%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното
място, върху което е изградена сградата, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /23.05.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 11 900 лв. и за периода 12.12.2016 г. - 12.12.2017 г.
Осъдил е М.С.М., ЕГН ********** да заплати
на Б. Ф. К., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 354,88
лв. Осъдил е Б. Ф. К., ЕГН ********** да заплати на М.С.М., ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.З ГПК разноски в размер на 805,88 лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника М.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.О.
от САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която съдът на основание чл.59, ал.1 ЗЗД е осъдил М.С.М., ЕГН ********** да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД
на Б. Ф. К., ЕГН ********** сумата
от 3560,80 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 13.12.2017 г. до 23.05.2018 г. на
апартамент с идентификатор 68134.4333.572.1.46 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, находящ се на адрес: гр. София, район
„Овча купел“, ул. „**********“, апартамент № 16, със застроена площ от 114,78
кв.м. с прилежащите мазе № 16, 1,367% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което
е изградена сградата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска /23.05.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и в частта,
в която на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдил М.С.М., ЕГН ********** да
заплати на Б. Ф. К., ЕГН ********** разноски в размер на 354,88 лв. с мотиви, изложени в жалбата. Съдът е приел, че въз
основа на н.а. за покупко-продажба № 183, дело 2428/2016 г., ищцата Б. К.
станала легитимен собственик на апартамент № **, находящ се в гр. София, СО, Район
„Овча купел”, ул. „**********. Същевременно е безспорно доказано, че ответницата
М.М. и малолетните й деца
обитават това жилище на основание съдебно решение № 5238/22.04.2016 год.,
постановено по гр. дело № 48247/2015 год. по описа на СРС, 80-ти състав, влязло
в сила на 15.06.2016 год.
Съдът е приел още, че, доколкото по делото не се спори, че ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота през
исковия период, на ищцата се дължи обезщетение за лишаване от ползването на
обитаваното от нея жилище за периода от 13.12.2017 г. до 23.05.2018 г.,
датата на предявяване на
настоящият иск. Съдът е достигнал до извода, че дължимата от ответницата наемна цена за периода 13.12.2017 г. - 23.05.2018 г. е
в размер от 3452, 89 лв., като е приел, че за този период тя дължи заплащане на
обезщетение за ползването на целият апартамент, а фактът, че жилището се
обитава и от двете й малолетни деца. е ирелевантен, защото родените от брака деца не осъществяват самостоятелно
фактическа власт върху част от имота, в който случай биха дължали
пропорционална част от дължимото обезщетение за ползването на недвижимият имот,
а живеят заедно там с родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права и който е допуснал същите в имота.
Счита за напълно
погрешни направените изводи на съда. Фактическият състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД включва обогатяването на ответника без основание да е за сметка на
обедняването на ищеца и да е налице връзка между обогатяването и обедняването,
които да произхождат от един общ факт или факти. По делото не се събраха
доказателства горните юридически факти да са се осъществили в тяхната
взаимовръзка. Ищцата е заявила, че е получила фактическата власт върху
закупеният апартамент № 16, находящ се в гр. София, СО, район „Овча купел”, ул.
**********от
продавача чрез предаване на ключа от процесннят имот в деня на
покупко-продажбата. Щом ищцата е заявила писмено, че е получила
от продавача ключа на новопридобитият имот, находящ се в град София, район
„Овча купел“, ул. „**********, апартамент № 16 по делото не е доказано тя да е
предприемала постъпки да осъществи достъп до жилището и такъв достъп да й е
отказан от ответницата. моята доверителка. Приложената нотариална покана № 43, том № II,
per. № 3039 от 2017 год.,
изпратена от Б.К. и връчена на М.М. на 17.02.2017 год., също не доказва
твърденията на ищцата, че е лишена от достъп до имота, в резултат на което ответницата
се е обогатила без основание за сметка на обедняването на ищцата.
Ето защо, съдът неправилно
е приел, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответницата, за
сметка обедняването на ищцата, при което е присъдил на ищцата сумата от 3560,
80 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането, като обезщетение за ползване от
ответницата на апартамент № 16, находящ се в гр. София, СО, Район „Овча купел”,
ул. „**********, за периода от 13.12.2017 г. до 23.05.2018 г.
Ако въззивната
инстанция приеме за правилни и законосъобразни мотивите на първоинстанционният
съд, че искът е доказан по основание в уважената му част, то счита, че
обжалваното решение следва да бъде изменено, като от присъдената като
обезщетение сума следва да се приспадне частта, отговаряща на обезщетението за
площта, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца по аналогия с разпоредбата на
чл.57, ал.2 СК. Намира
за несъстоятелни доводите на съда, че обстоятелството, че ответницата живее в
процесния апартамент с двете си малолетни деца не променя факта, че същата
дължи обезщетение за ползването на целия апартамент, доколкото фактическата
власт е установена от нея и тя е допусната в имота с децата си. В чл.57, ал.2 СК изрично е предвидено, че не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ в хипотезите
по чл.56, ал. 1,2,3 и 5 от СК. Нормата има за цел охраняване интересите на
децата, поради което не би могло да се приеме предложеното от съда тълкувание.
Противното би довело до абсурдното положение, да бъдат оставени без защита
интересите на децата в съдебните производства, в които са засегнати техните
интереси. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото
пълнолетие дете, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички
помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня. Ползваната
от децата жилищна площ не е съизмерима само с детската им стая, а с площта на
цялото жилище. Да се приеме
обратното, би означавало, че децата имат по-малко по обем право на обитаване от
това на родителя. Поради това при
определяне на наема за ползваната от ненавършило пълнолетие дете част, следва
да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения, тъй като делът
на обитаване на детето не може да бъде по- малък от дела на родителят.
При това положение
обжалваното решение трябва да бъде отменено в обжалваната му част и присъденото
обезщетение следва да бъде намалено, като се раздели размерът на обезщетението
на броя на лицата, които го ползват или ответницата би следвало да дължи
обезщетение, равняващо се на 1/3 част от присъденият среднопазарен наем за
процесния имот. Като последица от
отмяна в обжалваната му част за недължимост на сумата от 3560, 80 лв., съдебно
решение следва да бъде отменено и в частта на разноските, дължими от
ответницата в размер на 354, 88 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части и да бъде отхвърлена
изцяло ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски
за настоящата инстанция.
Въззиваемата
Б. Ф. К.., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Х.от
САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД от Б. Ф. К. срещу М.С.М. за заплащане на сумата от 11 900 лв.,
представляваща обезщетение за ползване за периода от 12.12.2016г. до
23.05.2018г. на апартамент с идентификатор 68134.4333.572.1.46 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се на адрес:гр. София,
район „Овча купел“, ул. „**********“, апартамент № 16, със застроена площ от 114,78
кв.м. с прилежащите мазе № 16, 1,367% идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от дворното място, върху което е изградена сградата,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /23.05.2018 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищцата Б. Ф. К.
твърди,
че на 12.12.2016 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който
бил съставен нот. акт № 183, дело № 2428/2016 г., придобила собствеността върху
описания в исковата молба имот, като в деня на покупко-продажбата й бил
предаден ключа от него. Сочи, че ответницата М.С.М., в качеството си на бивша
съпруга на праводателя по сделката, ползва собствения на ищцата К. имот,
въпреки отправена й от последната чрез нотариус покана, връчена на М. на
17.02.2017 г., и отказва да го напусне. Ответницата не заплащала и обезщетение
за ползването на имота, от което с поведението си лишавала ищцата. Претендира,
че такова обезщетение й се дължи, считано от 12.12.2016 г. до датата на образуване
на производството или датата на предаване на владението на имота.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
М.С.М.
е депозирала писмен отговор, в който е оспорила иска. Сочи, че ищцата живее на
съпружески начала с бившия съпруг на М., че тя е само привиден собственик на
процесния имот, лична собственост на бившия й съпруг, че продажната цена от 90 000
лв. не е реално заплатена в срок до 29.12.2017 г., както и че сключената сделка
е абсолютно симулативна. Оспорва твърдението
на ищцата
последната да е получавала владението върху процесния апартамент, като заявява,
че обитава същия на правно основание-влязло в законна сила на 15.06.2016г. съдебно решение по гр.д. № 48247/2015 г. по описа на СРС, 80 с-в, с което семейното жилище
й било предоставено на основание чл. 56, ал. 2 СК. Твърди, че за
покупко-продажбата научила едва от нотариална покана № 43, том втори, per. № 3039/2017 г., като
в отговор на същата заявила на ищцата, че обитава имота на законно основание.
По делото е отделено като
безспорно обстоятелството, че за периода от
12.12.2016 г. до предявяване на иска процесният имот е ползван от ответницата.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 43 от 20.07.2006
г. по н.д. № 375/2006 г., И. А.М.е закупил от „Р.2003“ ЕООД, апартамент
№16, находящ се в гр. София, район „Овча Купел“, ул. „Монтевидео“, на трети
жилищен етаж , секция „В“, с административен адрес: гр. София, ул. „**********,
състоящ се от антре, баня, тоалетна, дневна, кухненски бокс със столова, две
спални и три тераси, със застроена площ от 114,78 кв.м. От удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от СО, район „Средец“ се установява, че И. А.М.и
ответницата М.С.С. са сключили граждански брак на 30.03.2008 г. След като апартаментът е бил закупен от И. А.М.преди
сключването на брак с ответницата, то същият е станал негова лична собственост. От депозираното Решение № 5238/22.04.2016 г., постановено по гр.д.
№ 48247/2015 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 15.06.2016 г., се
установява, че сключеният между ответницата и И. А.М.брак е прекратен на
основание чл.44, т.3 във вр. с чл.49, ал.1 СК, като упражняването на
родителските права върху родените през брака непълнолетни деца Л.М. и С. М. е
предоставено на М.С.М., съответно е постановено децата да живеят при майка си.
С това решение на основание чл.56, ал.2 СК на ответницата е предоставено правото
на ползване на семейното жилище, а именно процесният имот - апартамент № 16,
находящ се в гр. София, район „Овча Купел“, ул. „Монтевидео“, на трети жилищен
етаж , секция „В“, с административен адрес: гр. София, ул. „**********. На 12.12.2016
г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 183, том XVI, per. № 25787, дело №
2428/2016 г., И. А.М.е прехвърлил на ищцата Б. Ф. К. процесния апартамент № 16,
находящ се в гр. София, район „Овча Купел“, ул. „Монтевидео“, на трети жилищен
етаж , секция „В“, с административен адрес: гр. София, ул. „**********. Предвид
липсата на доказателства, установяващи твърдението на ответницата, че
сключеният договор е симулативен, т.е., че страните не са целели настъпването
на никакви правни последици от него, следва да се приеме, че той е произвел целения от страните
транслативен ефект, като ищцата Б. Ф. К. е станала едноличен собственик на
имота.
От правна страна:
Както бе посочено, съгласно чл.269 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай се обжалва
предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за присъждане обезщетение за ползване
на процесния имот за периода от
13.12.2017 г. до 23.05.2018 г. за сумата от 3560,80 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
СРС е приел, че предявеният иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота за
периода преди това-от 12.12.2016 г. до 12.12.2017г. включително е
неоснователен, тъй като за този период ответницата е ползвала същия на правно
основание, а именно възникналото от съдебното решение наемно правоотношение.
Посочил е, че процесният имот е бил прехвърлен на ищцата след постановеното
бракоразводно решение, т.е. прехвърлянето е станало след възникване на наемното
правоотношение, поради което на основание чл.237,
ал.2 ЗЗД същото е задължително за приобретателя до предвидения в него срок,
но не за повече от една година от прехвърлянето. Направен е извод, че наемното
правоотношение между ответницата и встъпилия приобретател е прекратено с
изтичане на една година от сключване на разпоредителната сделка, т.е. считано
от 12.12.2017 г. След посочената дата наемното правоотношение не може да се
противопостави на приобретателя на имота, в какъвто смисъл е разпоредбата на
чл. 227, ал. 2 ЗЗД. Настоящата инстанция
възприема тези мотиви, както и посоченото, че след 12.12.2017 г. наемното правоотношение между ответницата и приобретателя /ищцата/ на имота
се счита прекратено.
В отрито съдебно заседание на 23.10.2015 г., съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е упражнявала
фактическа власт върху процесния недвижим имот през целия исков период. Ето
защо, изложените доводи във въззивната жалба за възприемане на обратното, се
явяват напълно несъстоятелни. При тези данни, след като по делото е безспорно,
че ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота през исковия
период, на ищцата се дължи обезщетение за лишаване от ползването на апартамента
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за периода от 13.12.2017 г. до 23.05.2018 г. За да се уважи исковата претенция
по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице;
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието на
правно основание за обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника да произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва
друга възможност за правна защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка между
страните, нито да е налице възможност за ищеца да реализира правата си по друг
ред.
Настоящата инстанция намира, че са налице
всички предпоставки на цитираната правна норма. Обедняване на ищцата
следствие неплащане на обезщетение за ползването на имота от страна на
ответницата, обогатяване на ответницата, поради това неплащане, отсъствието на правно основание за
обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същ факт, като липсва друга възможност за правна
защита на обеднелия. В светлината на визираната правна норма, въззивната инстанция не приема
твърдението във въззивната жалба, че присъденото обезщетение следва да бъде
намалено, като се раздели размерът на обезщетението на броя на лицата, които
ползват апартамента/ същите са трима, ответницата и двете деца/, а ответницата
би следвало да дължи обезщетение равняващо се на 1/3 от присъденият
среднопазарен наем за процесния имот. Става въпрос за обезщетение по чл.59,
ал.1 ЗЗД. Малолетните деца на ответницата няма как да се обогатят от ползването
на имота, а такова обогатяване е само за тяхната майка/ ответницата по делото.
Ето защо, същата дължи средната наемна цена за периода 13.12.2017 г. до
23.05.2018 г. за ползването на целия апартамент, а относно размера е съгласно
заключението на приетата по делото СТЕ.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция въззивницата следва да заплати
на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.08.2020 г. по
гр.дело № 32621/18г. на СРС, І ГО, 48 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.О.
от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на Б.
Ф. К.., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Х.от
САК, със съдебен адрес:*** направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.