Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 05.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
10204 по описа на съда за 2009 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Г.С.Т. и П.И.Т.
искова молба срещу УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да им заплати по 40 000 лева неимуществени вреди от
смъртта на И.П.Т., ведно със законната лихва от 11.11.2005 г. до окончателното
изплащане.
Ищците твърдят, че на 11.11.2005 г. И. Т., съпруг на Г.Т.
и баща на П.Т., проявил симптоми на разстройство на съзнанието – обърканост и
проблеми с говора. От личния лекар И. Т. бил насочен за преглед от невролог,
който по спешност издал направление за незабавно хоспитализиране и го насочил
към УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД. В 22 часа на 11.11.2005 г. между лекарите в
болничното заведение възникнал спор в кое отделение следва да бъде приет
пациентът и накрая решили, че се касае за инсулт. В 23.00 часа И. Т. бил приет
в неврологичната клиника на болницата. Към този момент Т. разбирал какво се
случва с него и можел да се придвижва самостоятелно. Лекарите предприели
лечение с антибиотици. За сваляне на температурата използвали лед. Установени
били и редица смущения на нервната система.
Въпреки лечението на Т. в продължение на три дни,
състоянието му видимо се влошавало – говорът му станал несвързан и движенията
му били ограничени.
На 12.11.2005 г. изпаднал трайно в безсъзнание. Вечерта
на 12.11. почти престанал да говори. Дежурният лекар обяснил това състояние с
инсулта и ги уверил, че пациентът ще започне да се подобрява. За мозъчно
заболяване, различно от инсулт, лекарите не споменавали.
На 13.11.2005 г. ищците обсъдили с дежурния лекар
съмнения за менингит, но тази диагноза била отречена. По настояване на
роднините на И. Т. била проведена лумбална пункция за изследване на ликвора.
Докато е бил в болничното заведение Т. е бил трайно фебрилен – с температура от
39.5ºС, въпреки приложеното антибиотично лечение. Лумбалната пункция
установила клинични данни за невроинфекция и след консултация с инфекционист И.
Т. бил приведен в инфекциозно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза „вирусен
енцефалит“. Лекарите продължили лечение с антибиотици като за бактериална
инфекция.
На 14.11.2005 г. била поставена диагноза „исхемичен
мозъчен инцидент на фона на възпалителен процес“. На 14.11. и 15.11.2005 г. на Т.
били направени проби за изследвания за определяне вида на мозъчната инфекция –
мозъчна или бактериална.
На 16.11.2005 г. И. Т. получил гърчове. Установило се, че
дихателните пътища не са прочистени и до мозъка не достига кислород.Т. изпаднал
в кома, от която не излязъл. Според невролога терапията била адекватна. Същия
ден реаниматор който го аспирирал и поставил въздуховод. Състоянието на Т.
продължило да се влошава, а комата се задълбочила до 8 точки по скалата на
Глазгоу. Лечението било изцяло антибиотично, с влИ.е на системи за намаляване
отока на мозъка.
На 17.11.2005 г. лекарите диагностицирали „менингоенцефалит
с най-вероятна вирусна етиология“ и същия ден пациентът бил насочен за лечение
в МБАЛ „Ц.Й.“, но без медицинската документация, което затруднило лекарите в
това болнично заведение. Направени били всички изследвания отново, но на
25.03.2006 г. И. Т. починал.
В МБАЛ „Ц.Й.“ било направено PCR изследване, където се
диагностицирал „херпес симплекс менингоенцефалит“. Когато Т. преминал от
състояние на дълбока към повърхностна кома, лекарите предприели лечение с Acyclovir/Gencyclovir. Въпреки това, Т. не се
възстановил от пораженията, които вирусът вече бил причинил.
Съгласно КП № 10 от 2005 г. на НЗОК лечението на остри
вирусни менингити, менингоенцефалити и миелити включвало незабавно прилагане на
ацикловир (зовиракс). За поставяне на диагнозата се изисквало бързо провеждане
на изследвания на костен мозък и на PCR изследване за потвърждаване на диагнозата.
Ищците твърдят, че терапията в УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД е
в причинна връзка с изпадане на И. Т. в необратима кома и настъпване на смъртта
му. Не били извършени необходимите изследвания, поставена била грешна диагноза,
лечението било неадекватно и несъответно и на уточнената диагноза. При
постъпване в ответното болнично заведение на Т. се дължала лекарска грижа в
съответствие с медицинския стандарт за спешно лечение на нервни болести. В
случая адекватното лечение се свързвало с неговата бързина. Незабавно следвало
да се включи лечение с ацикловир, дори и при съмнение за това заболяване.
Посоченото лекарствено средство не било включено до изписване на Т. *** АД.
Това причинило състоянието на необратима кома при пациента и съответно на
неговата смърт.
Лечението в УМБАЛ „Св. Анна“ било ненавременно,
несъответно на действителната диагноза и симптоми, увреждащо здравето на
пациента и в пряка връзка с настъпилия летален изход.
Пряк резултат от неправомерното поведение на служителите
на ответника били търпените болки и страдания от страна на ищците, поради
загубата на техния родственик. След като И. Т. изпаднал в кома, всеки ден
съпругата и синът му го посещавали и ставали свидетели на мъчителното
състояние, в което се намирал, дължащо се на невярно диагностициране и погрешно
лечение на Т.. Ищците били свидетели и на непоследователните действия на
медицинските служители. Загубата на И. Т. оставила неизлечима рана у съпругата
му, която останала без своя спътник и другар в живота. Загубила най-близкия си
човек и приятел и подкрепата в живота си.
Липсата на своя баща усещал и синът му П.Т.. За него било
трудно да осъзнае, че е човекът, който го създал и отгледал си е отишъл по
мъчителен начин. П. се намира в близки отношения с баща си, като имали много
общи теми за разговор. Мъката му се подсилвала от обстоятелството, че фаталният
край могъл да бъде избегнат при бързи и адекватни действия от страна на
медицинския персонал.
Всеки от ищците претендира заплащане на обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на по 40 000 лева, ведно със
законната лихва от 11.11.2005 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените срещу него искове. Т. починал четири месеца след
постъпването му в УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД. От МБАЛ „Царица Йоана“ И. Т. бил
изписан на 09.01.2006 г. с назначено антибиотично лечение в състояние, което
позволявало прилагане на грижи за него от личния лекар, невролог и близки в
домашни условия. Като причина за смъртта на Т. била посочена сърдечно-съдова
слабост и вирусен енцефалит.
Ответникът заявява, че при него лечението на пациента е
протекло при спазване на всички стандарти за своевременно лечение. В
неврологичното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ И. Т. бил приет в 21.30 часа на
11.11.2005 г., когато са били осигурени легло, назначени са били изследвания,
приложено било лечение с лекарствени средства съобразно моментното състояние на
пациента и през целия 5-дневен престой до привеждането му в друго лечебно
заведение.
Въз основа на анамнестичните, параклинични и ликворни
данни е преценено, че се касае за менингоенцефалит с най-вероятна вирусна
етиология. Т. е бил в инсултоподобно състояние при хоспитализирането му в
неврологичната клиника, а развитието на симптомите довели до решението болният
да бъде преместен в инфекциозно отделение. Леталният изход месеци след
изписване на болния нямали непосредствена причинно-следствена връзка с
положените в ответната болница грижи. За определяне на вида на
менингоенцефалита значение имали и обстоятелствата, че пациентът получил
оплаквания след работа с бои; че имал и придружаващи заболявания – артериална
хипертония ІІІ степен, хипертонично сърце, тиха исхемия в дясната капсула
интерна, хронична алкохолна злоупотреба, полиневропатия с вероятно токсична
недоимъчна етиология. На 14.11.2005 г. е бил взет пунктат за вирусологично
изследване с цел потвърждаване или отхвърляне на вирусен енцефалит. На
13.11.2005 г. бил взет ликвор за изследване в клинична лаборатория на УМБАЛ
„Св. Анна“ – С.АД. Резултатът от микробиологичното изследване в Акредитираната
лаборатория по вирусология към НЦЗПБ показал, че не са изолирани ентеровируси и
не се наблюдава растеж на бактерии. Ацикловир нямал специфично действие при
херпес симплекс и не се включвал задължително при всички вирусни менингити
преди диагнозата да се докаже с вирусологично изследване. По време на престоя
си в УМБАЛ „Св. Анна“ И. Т. бил лекуван бързо и адекватно, включително чрез
своевременното му привеждане в МБАЛ „Ц.Й.“.
Преди постъпването си в лечебно заведение Т. не лекувал
активно температурното състояние, в което бил от около седмица преди това. На
04.11.2005 г. работил с бои и дни наред повръщал, имал температура, но не
предприел лечение. При приема на И. Т. на 11.11.2005 г. той бил в изключително
тежко състояние, отразено и в анамнезата на епикризата.
Не отговаряло на истината и твърдението, че пациентът бил
приведен в МБАЛ „Ц.Й.“ без медицинската документация. При изписване на Т. от
УМБАЛ „Св. Анна“ била издадена епикриза, а допълнителна информация за
извършвани изследвания и провеждано лечение не била изисквана. В МБАЛ „Ц.Й.“
лекарственият препарат ацикловир бил включен след извършване на допълнителни
изследвания, включително за изключване на туберкулозен менингит.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За ангажиране на отговорността на ответника, в тежест на
ищците беше да докажат, че от определено деяние (действие или бездействие) са
настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя на работата, от която са произтекли вредите.
В случая ищците Г.Т. и П.Т. извеждат основанието на иска
си за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от настъпилата смърт на техния родственик И. Т. в резултат на
противоправно действие на служители при ответника – неизвършване на
необходимите изследвания, грешна диагноза и неадекватно лечение, довело до
изпадане на пациента в кома и летален изход.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната,
която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и
относими по делото доказателства.
На доказване подлежи обстоятелството, че лица, на които
ответникът е възложил някаква работа са проявили поведение, засегнало по
неблагоприятен начин правната сфера на ищците, настъпването на вреди в
посочения размер и причинна връзка между противоправното деяние и вредите.
Не се спори по делото и от приетото заверено копие на
удостоверение за наследници № 002195/13.04.2006 г. на СО, район „Слатина“ се
установява, че И.П.Т. е починал на 25.03.2006 г. и че ищците в настоящото
производство Г.С.Т. и П.И. П. са негови наследници по закон.
Според разпоредбите на чл. 79 от 3акона за здравето (ЗЗ)
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за
съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (чл. 80 от
ЗЗ). В чл. 81, ал. 2 от ЗЗ са установени основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.
Поради това, противоправно е поведение на лекар, което се
намира в противоречие с утвърдените методи и технологии, с медицинските
стандарти и правилата на добрата медицинска практика.
Хуманната медицина търпи развитие в теоретична и
практическа насока. Практическите възможности за реакция на патологични
изменения в човешкия организъм почиват на научните и технологични достижения в
областта. За адекватно медицинско лечение са изработени алгоритми, съдържащи
минимално необходимите действия за ефективност на оказваната от медиците
професионална помощ. Този процес е вследствие правилно и своевременно
диагностициране, което се извършва на базата на данни от анамнеза, симптоми и
резултати от назначени и проведени изследвания. Пропускът да се приложат
достиженията на науката и медицинската практика сочи на лекарска грешка като
проява на небрежно поведение при изпълнение на правно регламентирана дейност,
източник на повишена опасност. Налице са случаи, при които развитието на
медицинската наука и практика не позволяват своевременно и адекватно оказване
на професионална помощ. Туберкулозата е била нелечимо заболяване в древността и
средновековието, довело до множество смъртни случаи, до открИ.е на лечебни
препарати и създаване на ваксина за намаляване на заболеваемостта и съответно
на леталния изход.
В случая следва да се установи именно адекватността на
медицинските действия по диагностициране и лечение, съобразно състоянието на
медицинската наука и практика.
По делото е представена медицинска документация, послужила
за изготвяне на допуснатите и изслушани по делото съдебно-медицински експертизи
от вещи лица специалисти и практици в областта на нервните и инфекциозни
болести и вирусологията.
Установява се, че на 11.11.2005 г. сутринта И.П.Т. е
проявил обърканост и смущения в говора и потърсил помощта на общопрактикуващ
лекар, който го насочил към невролог. Същия ден вечерта, в 21.30 ч. Т. е приет
в неврологичната клиника на ответното болнично заведение – УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД.
След снемане на анамнезата от близките на пациента (според които около седмица
преди 11.11.2005 г. И. Т. бил с температура, която не лекувал, на 04.11.2005 г.
работил с грунд и два дни имал неразположение, повръщал; минали заболявания –
бъбречна калкулоза, вирусен хепатит преди една година) са направени клинични
изследвания и е проведена консултация с кардиолог. Данните от клиничната
картина и направеното компютърно изследване на главен мозък са показали
промени, типични за исхемичен мозъчен инсулт. Поради това в неврологичната
клиника е било предприето лечение, съответстващо на клинична пътека по нервни
болести. Компютърната томография на мозъка не е насочила към диагноза „вирусен
менингоенцефалит“. Вещите лица са категорични, че микробиологичното изследване
на ликвор и показателите на албумин, еритроцити и хлориди също не са дали
основание за поставяне на диагноза „херпес симплекс вирусен менингоенцефалит“. Към
диагноза „вирусен менингоенцефалит“ не насочвало и наличието на малка исхемична
зона в дясна капсула латерна. Предприетото лечение на исхемичен мозъчен инсулт
чрез солеви влИ.ия, кавинтон, ноотропил, роцефин, дексаметазон, аналгин,
пирамидон, диазепам, калиев хлорид, витамин В1, стазепин, плавикс е било
адекватно и съответстващо на диагнозата, поставена на база направените до
момента изследвания и корелирало с изискванията за тази клинична пътека. Незабавно
предприетото лечение на исхемичен мозъчен инсулт е провокирано не само от
данните за наличието му от КТ на главен мозък, но и от обстоятелството, че 87%
от инсултите започват внезапно и се характеризират с обърканост, нарушения в
говора, двигателен дефицит, температура – симптоми, каквито още при приема на Т.
са били налице. Различни са симптомите при вирусен менингит – главоболие, повръщане,
повишена раздразнителност, неврологични белези за менинго-радикуларно дразнене
– вратна ригидност, симптоми на Кернинг и Брудзински. Единственият общ симптом
за инсулт и вирусен менингит е повишената телесна температура. Това, както и
обстоятелството, че херпес симплекс вирусен менингоенцефалит е рядко срещано
заболяване (1 на 500 000 души) не е породило съмнение за опасен
възпалителен процес. Данните от изследването на ликвора не са представлявали
база за извод относно вида на вирусния причинител. Допустима е била и диагноза
за бактериален възпалителен процес.
Два дни след постъпване и провеждане на лечение в
неврологичната клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД не е настъпило подобрение в
състоянието на Т., а е констатирано нарушение на общомозъчната симптоматика и невъзможност
за установяване на словесен контакт, персистиране на фебрилността до
39.5ºС, въпреки антибиотичното лечение. Неповлияването на състоянието на Т.
от тяхното прилагане е наложило незабавно провеждане на консултация с
инфекционист. Последвала е лумбална пункция, а резултатите са дали основание за
съмнения за инфекция на централната нервна система. Ликворът е изпратен за
изследване в Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) за ентеровируси,
считани за най-честите причинители на вирусни менингити.
На 13.11.2005 г. Т. е бил приведен в инфекциозната
клиника на болничното заведение, а в издадената от неврологичната клиника
епикриза от 13.11.2005 г. са описани придружаващите заболявания, анамнеза,
соматичен и неврологичен статус, проведените изследвания и консултации и
приложената терапия. Като окончателна диагноза е посочена „обсервацио вирусен
енцефалит“.
В инфекциозната клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД са
приложени средства за патогенетично лечение на мозъчния оток, ведно с комбинация
от три антибиотика – пеницилин, гентамицин и цефтриазон. След като е била
допусната диагнозата „вирусен менингоенцефалит“, по-нататъшните изследвания са
насочени към нейното потвърждаване или отхвърляне. За прилагане на антивирусно
лечение е следвало да има индикации за конкретния вирус, причинител на
заболяването и тъй като причинител на вирусния менингоенцефалит могла да бъде и
бактерия, антибиотичната терапия е била адекватна. Тя попада в раздела на
клинична пътека (КП) № 10 за неспецифично лечение на бактериални менингити и
менингоенцефалити и е идентична с приложима и при вирусните такива.
Своевременно приложеното лечение е било реципрочно с оглед възникналата вероятност
от застрашаваща инфекция, независимо от неясния й произход и опасността от
сепсис. Що се отнася до антивирусното лечение, неговата правилност зависи от
вида на конкретния вирус, за уточняването на който е било необходимо
допълнително обследване на физиологичното състояние на пациента и такова е било
своевременно предприето.
Не се спори, че PCR изследване на И. Т. не е било направено в ответното
лечебно заведение. То не е било и задължително, доколкото вярно възникналото
съмнение за вирусен менингоенцефалит е основано на други изследвания – серум,
ликвор и фекална проба са били изпратени в НЦЗПБ. Негативният резултат е
насочило към ентеровируси като евентуален етиологичен агент за вирусния
енцефалит. Данни за специфичен менингоенцефалит са били налице за първи път
след консултация с инфекционист в МБАЛ „Ц.Й.“ на 22.11.2005 г. и нова лумбална
пункция.
Не се намира в причинно-следствена връзка с леталния
изход на И. Т. неприлагането на противовирусния препарат Acyclovir. Като противовирусен препарат,
този медикамент е приложим при доказана инфекция с вирусите на херпес
симплекс, херпес зостер и човешки херпес симплекс вирус 6 и не е
животоспасяващо средство при херпес симплекс вирусен менингоенцефалит. Ефектът
от този медикамент за преживяването на пациента е в зависимост от фактори като
имунното състояние на болния и придружаващите заболявания. В случая инфекция,
която да изисква спешна терапия с Acyclovir не е била доказана през периода на престоя на Т. *** АД.
Дори и да се кредитира тезата на ищците за несвоевременно прилагане на посочения
лекарствен препарат при възникналото съмнение за менингоенцефалит, следва да се
отчете обстоятелството, че невроинфекцията и съдовия мозъчен инцидент са се
съчетали неблагоприятно с увреден имунологичен терен. В първата епикриза – на
неврологичната клиника на УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД като придружаващи заболявания
са посочени артериална хипертония ІІІ степен, хипертонично сърце, тиха исхемия
в дясна капсула интерна, хронична алкохолна злоупотреба, енцефалопатия и
полиневропатия с вероятно токсично-недоимъчна етиология и пирамидни белези
двустранно. Силно компрометираното състояние на пациента, усложнено от
продължителната липса на лечение при симптоми за здравословни проблеми от
04.11.2005 г. са неблагоприятни фактори за ефективност на приложените от служителите
на ответника терапии.
Не без значение е и обстоятелството, че Acyclovir е бил приложен след 22.11.2005
г., но състоянието на пациента не се е повлияло от него. Вещото лице проф. К. М.
е допуснал и евентуална резистентност на Т. към препарата.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
задължение на решаващия съдебен състав е да обоснове изводите си за причинна
връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на
факти, доказани по безсъмнен начин. При вреда, настъпила при и по повод оказана
здравна помощ от медицинско заведение следва да се посочи в какво се изразява
нарушението утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински
практики. В случая такава причинно-следствена връзка между поведението на
лекуващите лекари и настъпилия вредоносен резултат не е налице.
Последователността на предприетите от тях действия по назначаване на
изследвания, интерпретация на резултатите от тях с оглед правилно
диагностициране и назначаване на съответно лечение сочат на бързина,
адекватност и качество на оказаната болнична помощ.
Изводите за липса на виновно противоправно поведение на
служители при ответника се основават на дадените от вещите лица заключения,
които съдът кредитира като обосновани и съответни на доказателствата по делото.
Липсата на съществен елемент от състава на непозволеното
увреждане – противоправно поведението на лице, на което ответникът е възложил работа,
изразяваща се във възстановяване на здравето на пациентите, обосновава
неоснователност на претенциите.
Не се доказа и причинна връзка между сочените от ищците
вреди и приложеното лечение. Последното е било съобразено с всички правила на
добрата медицинска практика и с медицинските стандарти. Многобройните
изследвания и консултации със специалисти в различни области на медицината –
кардиолог и инфекционист доказват добросъвестно и професионално поведение от
страна на медицинския екип на ответника.
По така изложените съображения предявените от Г.Т. и П.Т.
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежат на
отхвърляне, както и акцесорният иск за присъждане на мораторни лихви върху
главниците от 40 000 лева за периода от 11.11.2005 г. до окончателното
изплащане.
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат на
ответника. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на по 300 лева. Нормата на чл. 25 от Наредбата е
приложима, с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017
г.), в сила към датата на приключването на устните състезания по делото.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Т., ЕГН ********** и П.И.Т.,
ЕГН ********** срещу УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД, ЕИК ********искове с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му да им заплати по
40 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 25.03.2006
г. смърт на И.П.Т., поради неправилно диагностициране и лечение в УМБАЛ „Св. Анна“
– С.АД в периода 11.11.2005 г. – 17.11.2005 г. и за мораторни лихви за периода от
11.11.2005 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 от ГПК, Г.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД, ЕИК ********,
с адрес гр. С., ж.к. „********“ № 1 сумата от 300 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. 3 от ГПК, П.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на УМБАЛ „Св. Анна“ – С.АД, ЕИК ********,
с адрес гр. С., ж.к. „********“ № 1 сумата от 300 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: