РЕШЕНИЕ
№ 949
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110205151 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от “*р. Варна, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №23-0001392 от
10.09.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което,
за нарушение по чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, вр. чл.10, §.2, изр.1 от Регламент 561/2006 г., на
въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
1000.00 лв.
Въззивникът счита оспореното НП за неправилно и незаконосъобразно и
претендира, същото да бъде отменено. Твърди, че в НП неправилно е описана фактическата
обстановка по санкционираното нарушение и неправилно е приложен материалния закон
при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди също, че неправилно са
определени датата и мястото на извършване на нарушението. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемата страна твърди, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и твърдяното нарушение е доказано по надлежния
ред. Претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, както и
да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2021 г. служители на РД „Автомобилна администрация“ – свид. Й.Й.
и Б.Г. извършили комплексна проверка по документи на въззивното дружество за периода от
01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., при която чрез справка в данни от дигитална карта на водач и
CMR било установено, че за 24-часов период на управление на влекач "Волво", кат.N3, рег.
№В9885ВН, след края на предходната дневна почивка, започващ в 07.04 ч. на 05.08.2020 г. и
продължаващ до 07.04 ч. на 06.08.2020 г., водачът Г. Д. С., ЕГН **********, ползвал
1
почивка от само 6 часа и 16 минути, вместо изискуемата намалена дневна почивка от поне 9
последователни часа.
При тази констатация, свид. Й. Й. съставил срещу въззивното дружество
АУАН №291383 от 10.06.2021 г. за допуснато на 06.08.2020 г. на регистрирания адрес на
дружеството, нарушение по чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, вр. чл.10, §.2, изр.1 от Регламент 561/2006
г., за това, че като притежател на Лиценз №2808 за превоз на товари, при извършване на
международен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, с влекач
"Волво", рег.№В9885ВН,, с монтиран в него дигитален тахограф, не е организирало труда на
водача Георги Делчев Стойчев по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва
изискванията на чл.8, §2, изр.2, вр. чл.4, б.“ж“, пр.2 от Регламент (ЕО) 561/2006 като за 24-
часов период на управление на съответното превозно средство, започващ в 07.04 ч. на
05.06.2020 г., на водача Г. Д. С. не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9
последователни часа като е почивал 6 часа и 16 минути.
На 10.09.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.104, ал.1 ЗАвП наказание имуществена санкция в размер 1000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи: НП №23-0001392 от 10.09.2021 г., АУАН №291383 от
10.06.2021 г., Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 г., разпечатки от ИА „Автомобилна
администрация“ София от 09.06.2021 г., с данни за водач относно нарушенията от
01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за дейности /водачи/, CMR, разпечатка главни данни от
10.06.2021 г. от ИА 4Автомобилна администрация“ София, както и от кредитираните
непротиворечиви, допълващи и съответстващи на приобщените документи, показания на
свид. Й. Й..
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, направи
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено оспореното НП, в установения 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Относно компетнтния орган:
НП е издадено от компетентен орган – Главен инспектор в отдел „Контрол“
при РД "Автомобилна администрация" гр. Варна, съобразно Заповед №РД-08-30 от
24.01.2020 г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспореното НП:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Оспореното НП е издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушението е ясно индивидуализирано.
В обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен
информация за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се
конкретика за статута на наказаното търговско дружество на превозвач с посочени данни за
2
издаден лиценз на Общността. Посочва се информация за време и място на извършване на
нарушението. Индивидуализира се неправомерното поведение като бездействие по
отношение организиране работата на водача по начин, че същият да ползва дължимата
според закона дневна почивка. Тези фактически данни, изложени в АУАН и НП,
включително за продължителност на работа и почивка на водача, дават яснота относно
съставомерните признаци на административното нарушение и кореспондират със
съществуващите нормативни правила.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в НП е описано твърдяното деяние, изразяващо се в бездействие
и в съдържанието на оспорения акт е посочено, че превозвачът не организира труда на
водача по начин, същият да спазва изискуемата минимална продължителност на намалената
дневна почивка при извършване на международен превоз на товари.
Относно материално-правната законосъобразност на оспореното НП:
Съгласно чл.104, ал.1 ЗАвП, превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с
имуществена санкция 1000 лв.
Разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП гласи, че при извършване на превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията
на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба
за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр.28 от 1995
г.) (обн., ДВ, бр.99 от 1995 г.; изм., бр.27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR".
Според правилото на чл.10, §2, изр.1 от Регламент (ЕО) №561/2006
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕО) №561/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл.8, §2, изр.2 от Регламент №561/06 г. на
Европейския парламент и на съвета /Регламента/, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата
дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е
поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като
намалена дневна почивка. Според нормата на чл.4, б.“ж“ от Регламента "дневна почивка"
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето
време и който включва "нормална дневна почивка" и "намалена дневна почивка"; "нормална
дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият
период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият -
непрекъснат период с продължителност от поне девет часа; "намалена дневна почивка"
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;
Дължимото поведение на превозвача според цитирания по-горе регламент е да
организира работата на водача по начин, че същият да може да ползва дължимата дневна
почивка, която не може да бъде по-малко от непрекъснат период от 9 часа.
Видно от приложените по делото тахографски листи на водача към
преписката, за период от 24 часа на управление, започващ в 07.04 ч. /UTC/ на 05.08.2020 г.,
3
не е ползвал намалена почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка
от 6 часа и 16 минути, с което допустимата намалена дневна почивка е съкратена с 2 часа и
44 минути.
След като законодателят не разписва конкретен или дори примерен начин на
организиране на транспортната дейност по начин, който да обезпечава спазване от водачите
на изискването за продължителност на дневната почивка, следва, че законът е предоставил
свобода в избора на методи и средства от превозвача за постигане на преследваната цел и е
въпрос на оперативна самостоятелност при всеки превозвач относно способите, които ще
прилага в тази насока.
Според правната доктрина, на доказване пред съд подлежат само
положителните юридически факти, но не и отрицателните такива. В настоящия случай,
административно-наказателното обвинение представлява твърдение за отрицателен факт –
бездействие по създаване на организация с цел спазване на дневната почивка на водача, при
което е изцяло тежест на превозвача, да докаже положителния факт по създадена подобна
организация.
Както във фазата на постановяване на НП, така и в съдебната фаза въззивното
дружество не ангажира други доказателства, сочещи организиране трудовата дейност на
водачите с оглед техния числен състав, брой превозни средства, обем на работа и срочност
по изпълнение на сключени договори за превоз на товари по начин, целящ спазване на
нормативната уредба за продължителност на почивките. Липсват и доказателства, които да
установяват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по
контрол за спазване правилата за ползване на почивки от водачите, с оглед на което е
правилна и законосъобразна констатацията за извършено нарушение по чл.78, ал.1, т.1
ЗАвП, вр. чл.10, §.2, изр.1 от Регламент 561/2006 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е безспорно установено по делото, че
въззивникът в качеството на превозвач, притежаващ валиден лиценз на Общността не е
организирал работата на водача Г. С. по начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО)
№561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета като по този начин е извършил вмененото
му нарушение.
Правилно е определено и времето на извършване на нарушението, доколкото
на посочената дата и час, бездействието на въззивника се явява в нарушение на цитираните
в обжалваното НП норми.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението според
седалището на дружеството, където именно е осъществено противоправното бездействие от
въззивника.
Правилно е посочено правното основание по чл.104, ал.1 ЗАвП за ангажиране
административно-наказателната отговорност на въззивника, доколкото същата норма
предвижда извършеното нарушение в диспозицията си.
По изложените съображения, съдът намира за доказан осъществения от страна
на дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се
касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент на
чл.83, ал.1 ЗАНН е обективна невиновна, деянието не следва да се изследва от субективна
страна.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено с чл.104, ал.1
ЗАвП във фиксиран размер, съдът не следва да се произнася по въпроса за неговата
индивидуализация.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН,
доколкото с извършеното нарушение са засегнати норми, гарантиращи значими обществени
4
интереси, свързани и с безопасността на осъществявания транспорт, като случаят не
разкрива особености формиращи извод за явно незначителна степен на обществена опасност
на деянието.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че същото следва да е в
минимален размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001392 от 10.09.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което, за
нарушение по чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, вр. чл.10, §.2, изр.1 от Регламент 561/2006 г., на “М.с“
ЕООД гр. Варна, ЕИК ., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.1, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА “Марк Транс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
РД „Автомобилна Администрация” гр. Варна, сумата 80.00 лв, представляваща обезщетение
за разноски възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5