Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         02.03.2020г.                                      Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 05.02.2020г.  

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Жанета Сарафова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3056 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Искът е предявен от „Алфа финанс – 1“ ЕООД и „Финанс Груп 1“ ООД срещу И.Г.М., Ц.С.М. и Д.И.М.. С исковата молба се твърди, че ищците били кредитори на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД и И.Г.М., както следва:

А/ „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД притежавало  вземане срещу горните длъжници, в размер (към 31.05.2019г.) на 63067,05лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2019г. до окончателното издължаване, неолихвяема сума в размер на 30611,70лв., както и такси по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 3544,31лв. с вкл. ДДС. За събирането на това вземане било образувано изп. дело №81/2016г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова.

Б/ „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД притежава вземания срещу горните длъжници в размер (към 31.05.2019г.) на 12000,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2016г. до окончателното издължаване, неолихвяема сума в размер на 92,50лв., както и такси по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1667,62лв. с вкл. ДДС. За събирането на това вземане било образувано изп. дело №649/2016г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова. Освен вече посоченото вземане „Финанс груп 1“ ООД притежавало и вземане в размер (към 31.05.2019г.) на 30770,68лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2016г. до окончателното издължаване, неолихвяема сума в размер на 15,50лв., както и такси по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 4234,37лв. с вкл. ДДС. За събирането на това вземане било образувано изп. дело №650/2016г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова. На 20.05.2019г., т.е. след възникването на вземането на ищцовите дружества, ответникът И.Г.М. и неговата съпруга Ц.С.М. дарили на своята дъщеря Д.И.М. - трето лице по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД - свой недвижим имот, а именно:

……. ….заедно е припадащата му се 1/2 - една втора идеална част от едно общо избено помещение за парно отопление, както и ползването на стълбището и общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС и заедно с припадащите му се съответни идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС и заедно с припадащите му се идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място. С тези действия имуществото на ответника И.Г.М. се намалявало, което увреждало интересите на ищците. Ответникът И.Г.М. знаел, че извършвайки горепосоченото правно действие уврежда интересите на кредиторите, защото от една страна не извършил достатъчно плащания към кредиторите си, за да погаси горепосочените си дългове, а от друга страна се разпоредил със свое имущество по начин, който намалява обема на притежаваните от него активи и съответно намалява обема имущество, от което кредиторите биха могли да се удовлетворят. За увреждането на интересите на дружествата-кредитори знаела и неговата дъщеря.

   Ищците молят съда да обяви за недействителна спрямо кредиторите „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД и „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, извършената от ответниците И.Г.М. и Ц.С.М. разпоредителна сделка (дарение) на подробно описания по-горе недвижим имот, в полза на ответницата и трето лице по смисъла на чл.135, ал.2 от ЗЗД, Д.И.М. за ½ /една втора/ идеална част от същия имот. Претендират разноски.

   В законния срок е постъпил отговор от ответниците И.Г.М., Ц.С.М. и Д.И.М.. Вземат становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърдят, че посоченият имот бил единствено тяхно жилище. Считат, че по силата на чл. 444 ГПК бил несеквестируемо имущество и след като срещу него не може да се насочи принудително изпълнение, разпореждането с него не увреждало кредитора. Считат, че с действията си, И.М. не бил увредил кредиторите. Същите вече били достатъчно обезпечили вземането си и длъжникът притежавал достатъчно ликвидно имущество, за да погаси вземанията си. Ответниците оспорват качеството на кредитори на ищците, като излагат съображения за неизпълнение на договорите за цесия, с които вземането срещу И.М. им е прехвърлено. Оспорват верността на издадените от Румяна Манджурова, частен съдебен изпълнител с peг. №868 и район на действие Окръжен съд Стара Загора документи: удостоверение с изх. №7972/31.05.2019г. съответно за изп. дело №20168680400650, удостоверение с изх. №7973/31.05.2019г. съответно за изп. дело №20168680400649 и удостоверение с изх. №7975/31.05.2019г. съответно за изп. дело №20168680400081. Ответниците молят съда да остави исковете без разглеждане, като недопустими, алтернативно да ги отхвърли като неоснователни. Претендират разноски.

  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Следва да се отбележи обстоятелството, че първоначално искът е бил заведен само срещу И.Г.М. и Д.И.М.. По дадени указания от съдията-докладчик ищците са насочили иска си и срещу съпругата на техния длъжник, тъй като прехвърленият имот представлявал съпружеска имуществена общност. По въпроса дали искът е допустим и срещу съпругата на длъжника е формирана противоречива съдебна практика на ВКС, като в по-ранни свои решения състави на ВКС приемат, че съпругата на длъжника е задължителен другар в производството по чл.135 ЗЗД. В по-късни свои решения обаче състави на ВКС заемат обратната позиция. Настоящия състав приема, че с разрешенията от по-новата си практика всъщност изоставя по-старата такава. Съгласно Решение №19 от 14.02.2018г. на ВКС по гр. д. №1766/2017г., III г. о., ГК, „Павловият иск е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането. Собственик на вещта е третото лице приобретател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява, а съпругът - недлъжник не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Когато е предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена с имот - семейна имуществена общност за 1/2 ид. ч. от прехвърления имот, с която част се е разпоредил съпругът, който е лично задължен, тогава по иска отговаря съпругът - длъжник, а другият съпруг не е нито необходим, нито задължителен другар. В този случай липсва правен интерес от насочването на този иск и срещу съпруга - недлъжник, защото искът не е вещен, а разпоредителната сделка се запазва, също така собственик на имота е приобретателят и имотът не се връща в патримониума на съпрузите. Поради липсата на правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, съдебното решение спрямо съпруга - недлъжник е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото срещу този съпруг подлежи на прекратяване като недопустимо.“ Поради тази причина съдът следва да прекрати производството по делото по отношение на съпругата на длъжника на ищците - Ц.С.М. като недопустимо поради липса на правен интерес.

Съгласно разпоредбата на  чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а съгласно ал.2, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника., т. е. предпоставките за уважаване на предявен Павлов иск в хипотезата по чл.135, ал.2 от ЗЗД са ищецът да има качеството кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.

От представените и приети по делото като писмени доказателства копия на: Удостоверение изх.№7975/31.05.2019г., издадено по изп. дело №81/2016г. на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. №868 в КЧСИ; Договор за прехвърляне на вземане от 09.02.2016г. и уведомление до длъжниците за извършената цесия, получено на 09.02.2016г.; Изпълнителен лист от 29.01.2016г., издаден по ч.гр.д. №464/2016г. по описа на Старозагорския районен съд; Удостоверение изх. №7972/31.05.2019г., издадено по изп. дело №81/2016г. на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. №868 в КЧСИ; Удостоверение изх. №7973/31.05.2019г., издадено по изп. дело №81/2016г. на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. №868 в КЧСИ; Договор за цесия от 26.09.2016г. – 2 броя и съответни уведомления до цедираните длъжници; Изпълнителен лист от 13.09.2016г., издаден по ч.гр.д. №4167/2016г. по описа на Старозагорския районен съд; Изпълнителен лист от 13.09.2016г., издаден по ч.гр.д. №4168/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, се установява, че ищците имат вземания по отношение на ответника И.М. и по отношение на представлявана от него фирма – „Идица“ ЕООД. Въпреки оспорванията от страна на ответниците на представените договори за цесия, фактът дали страните по същите са изпълнили задълженията си е извън предмета на доказване в настоящото производство. Факт е, че с договорите за цесия ищците са придобили вземанията спрямо ответника и това придобИ.е е съобщено на ответника съгласно изискваният на чл.99, ал.3 ЗЗД.

Във връзка с оспорванията от страна на ответника на достоверността на издадените от ЧСИ Р.Манджурова удостоверения, съдът назначи и прие заключението на съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице в деловодството на ЧСИ Р.Манджурова има образувани няколко дела, по които ищците са взискатели, а ответникът И.М. е длъжник. По изпълнително дело №201686980400081 ответникът И.М. е солидарен длъжник, заедно с представляваното от него „Идица“ ЕООД. Взискател по делото е ищецът „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД. Общият размер на задължението по изпълнителното дело към 27.12.2019г. възлиза на 94764,71лв. По изпълнително дело №201686980400044 ответникът И.М. е солидарен длъжник, заедно с представляваното от него „Идица“ ЕООД. Взискател по делото е ищецът „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД. Общият размер на задължението по изпълнителното дело към 27.12.2019г. възлиза на 29463,64лв. По изпълнително дело №201686980400650 ответникът И.М. е солидарен длъжник, заедно с представляваното от него „Идица“ ЕООД. Взискател по делото е ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД. Общият размер на задължението по изпълнителното дело към 27.12.2019г. възлиза на 47364,51лв. По изпълнително дело №201686980400649 ответникът И.М. е солидарен длъжник, заедно с представляваното от него „Идица“ ЕООД. Взискател по делото е ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД. Общият размер на задължението по изпълнителното дело към 27.12.2019г. възлиза на 8192,96лв. По изпълнително дело №201686980400121 ответникът И.М. е солидарен длъжник, заедно с представляваното от него „Идица“ ЕООД. Присъединен взискател по делото е ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД. Общият размер на задължението по изпълнителното дело не можело да бъде посочен, тъй като присъединяването н азадължението е по изп.дело №103/2016г. по описа на ЧСИ Атанаска Пътникова рег.№764.

По делото са приложени изпълнително дело №201686980400649, изпълнително дело №201686980400081 и изпълнително дело №201686980400650 по описа на ЧСИ Р.Манджурова, от които се установява, че задълженията на ответника И.М. към ищците не са погасени и делата са висящи.  

Когато кредиторът предяви само павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Съдът може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. Увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен. Така Решение №224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. №2310/2014г., III г. о., ГК. В този смисъл съществуват и редица други решения на ВКС – напр. Решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр. д. №754/2009г., IV г. о., ГК, съгласно което „Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.“. Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено с представените изпълнителни дела и заключението на вещото лице, че ищците имат вземане спрямо ответника И.М. и са негови кредитори по смисъла на чл.135 ЗЗД. Неотносим е въпросът дали длъжникът има и друго имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите. След като задълженията са висящи от 2016г. – от когато са образувани изпълнителните дела, то очевидно имуществото на длъжниците по делата не е достатъчно, в противен случай длъжниците не била допуснали понасянето на лихви и разноски за такъв голям период от време.

Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото копие от Нотариален акт №157, т. I, peг. №3513, н.д. №96 от 20.05.2019г. на Нотариус Радка Богданова, peг. №435 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора, вх. рeг. №4683 и Дв. Вх. peг. №4653 от 20.05.2019г., Акт №113, том XIII, дело №2764/2019г., ответникът И.Г.М. заедно със съпругата си е дарил на дъщеря си – ответницата Д.И.М. процесния недвижим имот. Всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането. /Решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр. д. №754/2009г., IV г. о., ГК/

В случая ответниците са сключили безвъзмездна сделка, която безспорно уврежда кредиторите. Приобретателят по сделката е низходящ на длъжника, поради което и предвид презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД също е знаела за увреждането. Знанието не беше опровергано от ответницата Д.М..

Ответниците направиха възражение относно несеквестируемостта на имуществото, с което са увредили кредиторите. Действително от представените по делото справки от Служба по вписвания за имущественото състояние на ответника И.М., не се установява той да има друго жилище. Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката. /Решение №456 от 25.06.2010г. на ВКС по гр. д. №1294/2009г., IV г. о., ГК, Решение №782 от 12.03.2011г. на ВКС по гр. д. №1236/2009г., IV г. о., ГК/. Фактът дали прехвърленото имущество е било единствено жилище за длъжника или и след прехвърлянето му е станало единствено жилище за приобретателя, е ирелевантен за основателността на настоящия иск. Прехвърлителят сам се е отказал от привилегията на несеквестируемостта и е направил възможно насочването на принудителното изпълнение и към това си имущество.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Следва да бъде обявена относителната недействителност на атакуваната сделка до ½ идеална част от прехвърления имот, тъй като същият е бил съпружеска имуществена общност и по аргумент от чл.504, ал.2 ГПК само половината от него може да служи за удовлетворяване на кредиторите.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответниците са станали причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в тяхна тежест следва да се възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските в размер на 191,55лв., представляващи платената от ищците държавна такса, като на всеки от ищците следва да се заплати половината от държавната такса, 1100,00лв. за адвокатско възнаграждение за единия ищец и 1100,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение за втория ищец. Представителят на ответниците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Платеното от ищците адвокатско възнаграждение е в минималния размер съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително ищците са двама и се представлявани от един и същи представител, но всеки от тях има право на разноските, които е направил.

Воден от горните мотиви, съдът

Р    Е    Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения иск спрямо ответницата Ц.С.М., ЕГН **********,***, като недопустим поради липса на правен интерес.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 от ЗЗД спрямо „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Васил Левски“ №50, представлявано от Николай Михайлов Стефанов и „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Руски“ №6, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева, Договор за дарение, сключен с Нотариален акт №157, т. I, peг. №3513, н.д. №96 от 20.05.2019г. на Нотариус Радка Богданова, peг. №435 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Стара Загора, вх. рeг. №4683 и Дв. Вх. peг. №4653 от 20.05.2019г., Акт №113, том XIII, дело №2764/2019г., с който И.Г.М., ЕГН **********,*** е дарил на Д.И.М., ЕГН **********,***, собствената си ½ (една втора) идеална част от следния недвижим имот, ……………….

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********,*** е дарил на Д.И.М., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „АЛФА ФИНАНС – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Васил Левски“ №50, представлявано от Николай Михайлов Стефанов направените по делото разноски в общ размер от 1195,78лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и 78 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ИВАН Г.М., ЕГН **********,*** е дарил на Д.И.М., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Руски“ №6, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева, направените по делото разноски в общ размер от 1195,78лв. /хиляда сто деветдесет и пет лева и 78 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: