№ 86
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Радка Д. Чолакова
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора А. Ат. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600070 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
Жалбоподателят (искано лице) Ж. И. И. лично и с адв. В. Д., който в
момента представя пълномощно.
В съдебната зала се явява и адв. Ж. П. – служебен защитник на
исканото лице И., назначена в първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Исканото лице И.: Да се гледа делото днес, като днес пред вас в
производството ще ме защитава адв. Д., когото упълномощих.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, като с оглед представеното от
адв. Д. пълномощно, служебният защитник – адв. Ж. П., следва да бъде
освободена от съдебната зала.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адвокат Ж. П. бе освободена от съдебната зала.
Докладва се делото.
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.: Поддържаме жалбата, подадена от служебния защитник - адв.
П.. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства
по делото, поради което молим за ход по същество.
Исканото лице И.: Не възразявам този състав да разгледа делото за
мярката ми за неотклонение. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава и
доказателства
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата,
депозирана пред вас, срещу определението на Пловдивския окръжен съд,
която считам за основателна и поддържам частично по някакви
съображения. Имам предвид следното: В настоящия случай дори тази по-
лека мярка за неотклонение също се явява твърде тежка, предвид
производството, в което се намираме. Едва ли не в случая той тръгва да
изтърпява наказание с тази мярка за процесуална принуда.
Искам да обърна внимание на едно грубо, съществено процесуално
нарушение, извършено от окръжния прокурор, който е внесъл искането. От
там се е тръгнало в погрешна посока. Може би въобще не е следвало да се
вземе тази мярка за неотклонение. Видно от искането, въпросната заповед
за задържане и арест е постъпила с основание по шенгенската
информационна система ШИС. Всички се запознахме с въпросното искане
и един от важните реквизити на закона, който се изисква, е да има превод.
Значи, пред вас няма превод, а нещо като превод. Забележете, правата му са
да обжалва, което е недопустимо. Съгласно чл. 40, ал. 3 окръжният
прокурор още тогава е имал задължение, не право, да информира
изпращащата страна за липсата на превод, като изиска и определи срок, в
който да бъде представен такъв. Забележете, изречение второ на тази ал. 3
казва какво се случва с лицето, ако не бъде представено. Считам, че точно
това съществено процесуално нарушение е извършено и то се вижда от
2
самото протоколно определение, което вие ревизирате. Прокурорът е видял
този проблем, вижда се от протоколното определение. Защо не е изпълнено
изискването, защо не е пуснато лицето, не знаем. Всичко това можем да
съчетаем с цялостното поведение на лицето. Още от самото задържане не е
създал никакви пречки, постоянно е съдействал, в момента е с „домашен
арест“, трябва да се яви и се явява. Вижте електроннната му справка за
съдимост. Имал е пререкания от времето, когато е бил млад, направил е
някаква глупост, вече е реабилитиран и е с чисто съдебно минало, няма
противообществени прояви и считам, че всичко това води до извода, че
нито има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Това е
за настоящето производство.
Другото производство, което е за обсъждане дали ще се преведе или
не, е насрочено за днес след обед. Затова тук не коментирам другите
основания. Нито давността е предмет, нито нещо друго, така че считам, че
жалбата е основателна и лицето следва да бъде с по-лека мярка за
неотклонение, трябва да бъде пуснато заради това процесуално нарушение.
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.
Исканото лице Ж. И. И.: Поддържам казаното от адвоката ми. Сега
се занимавам с трениране на деца. Имаме спортна зала.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на Пловдивския окръжен съд, което се атакува пред вас.
Прави се довод относно превода на ЕЗА, а от нея стават ясни всички
обстоятелства, които е необходимо да са ясни по закон. Няма съмнение, че
се касае за едно и също лице – исканото и привлеченото, което е пред вас.
ЕЗА е издадена от компетентен орган на държава от Европейския съюз, а
именно Главен прокурор при Апелативен съд – Т.. Налице са основанията,
както и съдът е посочил, за наличие на минали осъждания, за това, че е
наложено наказание, което е редуцирано с помилване, останали са
неизтърпяни една година и един месец и затова съдът не е уважил искането
на прокуратурата за задържане под стража, а е постановил по-леката мярка
„домашен арест“, която към настоящия момент считам, че е адекватна.
Както посочи колегата, защото го има в жалбата, ще взема отношение
и аз във връзка с давността. Можем да коментираме давността от деянието
от 2003 г., но следва категорично да отнесем това деяние и давността по чл.
3
81 НК, а не по чл. 80 от НК която е към 2016 г., когато е постановен
съдебният акт. Наказанието е адекватно на това, което се предвижда и по
нашия закон. От 2016 г. досега такава давност не е изтекла – 10 години
относителна и 15 години абсолютна. В тази насока моля да потвърдите
определението на ПОС.
Адв. Д. /реплика/: По отношение давността, която засегна прокурора
– категорично е прав, че в настоящия случай следва да се изследва
приложението на чл. 81 от НК. Проблемът обаче тук е друг и пак идва от
превода, в който виждате, че има посочени някакви решения от 2008 г. Как
да разберем кога е помилван, как е помилван и как се смята срока, но това,
както казах, са проблеми по същество и затова не ги коментирам.
Съдът даде последна дума на исканото лице.
Исканото лице Ж. И. И.: Поддържам това, което каза адвокатът ми.
Моля съда за по-лека мярка за неотклонение, за да мога да си водя детски
групи, защото в момента всичко е спряло. Не зная дали ще бъда
екстрадиран или не и и съответно мога ли да продължа да водя групите.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, вр. 64, ал. 8 от
НПК.
С протоколно определение № 277 от 15.02.2023 г. по ЧНД № 339/2023
г., на основание чл. 43 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 от НПК, Пловдивският окръжен
съд е оставил без уважение искането на Окръжна прокуратура – Пловдив за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо исканото
лице Ж. И. И. във връзка с обезпечаване на явяването му в производството по
издадена спрямо него Европейска заповед за арест от съдебните власти на Р.
И. – Главен прокурор при Апелативен съд - Т. , вместо което е взел спрямо
него мярка за неотклонение „Домашен арест“ , която да се изпълнява на
адрес в гр. П., ул. П. Т. № ******, която да се контролира от началника на
Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив. Недоволен от така постановения
съдебен акт е останал жалбоподателят И., който чрез своя защитник – адв. Ж.
П. от АК – Пловдив, го е обжалвал в законоустановения срок с искане да бъде
отменен и се постанови друг, с който спрямо него да се вземе още по-лека
4
мярка за неотклонение. Излагат се доводи, че определението на окръжния съд
е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че от изложените с неточен
превод в заповедта обстоятелства, не може да се направи категоричен извод,
че не е изтекла погасителната давност за изпълнение на наложените на И.
наказания за престъпления извършени преди 20 или 15 години. В тази връзка,
докато се уточнят тези обстоятелства, няма опасност от неговото укриване
или извършване на друго престъпление, като би могла да изпълни целите и
най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Затова се иска отмяната на
определението и вземането на най-леката мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
постановеното определение да се потвърди като обосновано и
законосъобразно.
Исканото лице И. се явява лично и с адв. Ж. като заявяват, че
поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения, като
акцентират на това, че заповедта не е представена с надлежен превод, както и
няма опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Затова
молят да се отмени атакуваното определение и да се вземе най-лека мярка за
неотклонение.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, проверявайки
изцяло правилността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен съдебен състав възприема напълно преценката на
окръжния съд, че ЕЗА отговаря на основните изисквания за форма и
съдържание на разпоредбите на чл. 37 от ЗЕЕЗА.
Действително същата изхожда от компетентен орган в издаващата
държава-членка на ЕС и съдържа данни за самоличността и гражданството на
исканото лице, характер, описание и правна квалификация на извършеното
деяние, както и предвидено наказание.
Обосновано е и становището на първоинстанционния съд, че видно от
представената ЕЗА от съдебните власти на Р. И., същата е издадена на
17.01.2023 г. от Главен прокурор при Апелативен съд – Т., Р. И., спрямо
исканото лице Ж. И. И., във връзка с необходимостта от задържане и
предаването му с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода – за
5
изтърпяване на оставащото му, наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и един месец.
Посочено е, че се касае за постановен осъдителен съдебен акт –
Решение № 3226/2014, № 2860/099 R.G., издадено на 25.06.2014г. от II
наказателно отделение при Апелативен съд – Т. за извършени от И. две
престъпления с правна квалификация от Италианския НК – чл. 110 и чл. 4 от
Закон 75/1958 за подпомагане и експлоатация на проституция, утежнена от
конкуренцията, за които му е наложено наказание в размер на 4 години и 1
месец, като същите съответстват на престъпления по чл. 155 и чл. 159а от
Българския НК.
Съобразено е от окръжния съд, обстоятелството, че описаната в ЕЗА
престъпна дейност, за която исканото лице е било осъдено, реално е
извършена през различни периоди на 2003 г., същата е усложнена от към
време, място, субекти и пострадали лица, както и са налице влошени
характеристични данни от справката за съдимост за предходните осъждания,
които сочат за една по-висока степен на опасност Ж. И. да се укрие или да
извърши друго престъпление.
От друга страна от съдържанието на ЕЗА е установено, че
престъпленията, за които Ж. И. е бил осъден с наложено наказание от 4 г. и 1
м. лишаване от свобода, са извършени през далечната 2003 г., т.е. преди
близо 20 години, както и това, че от наложеното му наказание са приспаднати
3 години от помилване, т.е. оставащото му неизтърпяно наказание, за което се
иска предаването е в размер на 1 година и 1 месец. Отчетен е и фактът, че
настоящата ЕЗА е издадена на 23.01.2023г., но тя се основава на Заповед за
изпълнение на задържане под стража №150/2016г., SIEP, издадена на
11.10.2016 г. от Главен прокурор при Апелативен съд – Т., т.е. след повече от
6 години, както и че към момента спрямо исканото лице няма висящи
досъдебни производства /справка от УИС на Прокуратурата на Р. България/,
няма доказателства И. да се е укривал и да е променял местоживеенето си.
Затова и напълно балансирано окръжният съд е счел, че опасността от
укриване или извършване на престъпление от страна на Ж. И. е силно
занижена, като развитието на същинското екстрадиционно производство би
се постигнало с по-лека от поисканата от прокуратурата мярка за
неотклонение от „задържане под стража“, като е взел мярка за неотклонение
6
„домашен арест“.
Настоящият състав възприема напълно подобно виждане, като също
намира, че в конкретния случай, за успешното постигане на тези цели, най-
адекватна се явява по-леката по степен мярка за неотклонение „Домашен
арест“, състояща се в забрана искането лице И. да напуска жилището си, на
адрес в гр. П., ул. П. Т. № ******, без разрешението на съответния орган.
Контролът по изпълнението на мярката за неотклонение правилно е възложен
на съответната местна структура на МВР – Първо РУ при ОД на МВР -
Пловдив.
Поради гореизложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение, с което спрямо Ж. И. И. е взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“ следва да бъде потвърдено като се остави без
уважение искането на защитата за промяната й в още по-лека такава, поради
което и на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, вр. 64, ал. 8, вр. чл. 62 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 277 от 15.02.2023 г. по
ЧНД № 339/2023 г., с което на основание чл. 43 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 от НПК,
Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на Окръжна
прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, вместо което е взел спрямо исканото лице Ж. И. И. мярка за
неотклонение „Домашен арест“ във връзка с обезпечаване на явяването му в
производството по издадена спрямо него Европейска заповед за арест от
съдебните власти на Р. И. – Главен прокурор при Апелативен съд - Т..
Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:47 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
Секретар: _______________________
8