Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 01.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 3636 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по възражение по чл.66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност,
подадено от Б.Н. ЕООД срещу решение на синдиците на КТБ АД / в несъстоятелност/
с № ЗБН66-331/15.01.2016 г., с което е отхвърлено възражение на кредитора срещу
неприемаН.о на негови вземания в общ размер на 810 000лв., заедно със
законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност до
окончателното му изплащане, както и законна лихва от датата на откриване на
производство по несъстоятелност върху прието вземане в размер на 100 408
лв., произтичащи от договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични
търговци от 19.12.2012г. и анекс №411432/19.12.2012г. за разплащателна сметка с
IBAN ***.
Възразилият кредитор твърди, че по
силата на сключен договор с КТБ АД/н./ е имал разплащателна сметка, по която
към датата на решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален
надзор е била налична сумата от 910 124,32 лв. Б.Н. ЕООД прехвърлил част
от вземанията в размер на 810 000 лв.
на Д.Х. АГ, дружество, учредено съгласно законите на Княжество
Лихтенщайн с договор за цесия от 31.10.2014г., който договор бил допълнен и
изменен със споразумение от 13.03.2015г., предвиждащо изрично възможност за
цедента да развали договора за цесия при неизпълнение на задължения на цесионера
и трети лица, поели задължения за учредяване на обезпечения. Б.Н. ЕООД
уведомило банката за извършената цесия, а впоследствие прекратило едностранно
договора за цесия с обратна сила поради неспазване на срок за учредяване на
обезпечение от страна на лице, поело задължение за това със споразумението о
т13.30.2014г.. Счита, че с настъпваН.о на прекратително условие по отношение на
договора за цесия са отпаднали с обратна сила последиците му, респективно
прехвърленото вземане отново е станало притежание на Б.Н. ЕООД, като с обратна
сила са отпаднали и последиците на извършени от цесионера разпореждания и
прихващания. В допълнително становище излага вече доводи за разваляне на
договора за цесия поради неизпълнение нна задължението за вписване на договор
за особен залог. Вземанията били предявени в пълния размер от 910 124,32
лв., но в списъка с приетите вземания синдиците включили само вземане в размер
на 100 408 лв. и то без законна лихва върху него от датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Частта от вземанията в размер на
810 000 лв. не била включена в списъка с приети вземания, а възражението
срещу неприемаН.о им било отхвърлено от синдиците на банката с доводи за
непротивопоставимост на извършеното разваляне на договора за цесия и извършено
от цесионера прихващане. При тези твърдения възразилият кредитор Б.Н. ЕООД моли
да бъде уважено възражението му и да бъде допълнен списъка с приети вземания с
негово необезпечено вземане в размер на 810 000 лв. по чл.94,ал.1, т.4 ЗБН,
законна лихва върху същото вземане от датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, както и законна лихва върху приетото вземане
от 100408 лв. от датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, съответно с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.9
ЗБН.
Синдиците на КТБ АД /в
несъстоятелност/ поддържат становище за неоснователност на възражението, като
считат, че с прехвърляне на вземаН.о от Б.Н. ЕООД, последното дружество е
загубило качеството си на вложител и кредитор, като с вземаН.о е извършено и
прихващане от последващ цесионер, като оспорват възможността за прекратяване с
обратна сила и разваляне на договора за цесия, както и да са обвързани от
действието на такова прекратяване/разваляне. Не оспорват твърденията на
възразилия кредитор относно съществуваН.о на правоотношение по договор за
платежни услуги, както и наличността по негова разплащателна сметка на сумата
от 910 124,32 лв. към датата на поставяне на банката под специален надзор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на подалият възражение
кредитор е да докаже, че към датата на постановяване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност на К.т.б. АД е носител вземане към банката,
произтичащо от договор за банков влог,
както и размера на вложената сума.
Ответниците следва да докажат фактите, на които основават правопогасяващите
си възражения.
Няма спор между страните, а се
установява и от представените по делото писмени доказателства и вписванията в
търговския регистър по партидата на КТБ АД/в несъстоятелност/, че с решение на
Управителния съвет на Българска народна банка по протокол № 27 от заседание на
06.11.2014г. е отН. лиценза за
извършване на банкова дейност от К.т.б. АД, като с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по
описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на
банката.
За безспорни в отношенията между
страните са обявени обстоятелствата, че Б.Н.
ЕООД е титуляр по банкова сметка *** ***,
открита по силата на рамков договор за платежни услуги от 19.12.2012г. и анекс
№411432/19.12.2012г. към него, както и че към 27.10.2014г. наличността по
сметка е в размер на 910 124,32 лв.
Установява се от представените с
възражението договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014г. и споразумение
към договора от 13.03.2015г., че възразилият кредитор е прехвърли част от
вземанията си по разплащателната му сметка в КТБ АД в размер на 810 000
лв. на Д.Х. АГ, като макар и в договора да е посочено, че цесията е възмездна,
то по отношение на цената и начина на плащаН.о й се препраща към допълнително
споразумение.
От допълнителното споразумение от
13.03.2015г. се установява, че към договора за цесия са сключени преди това още
две споразумение от 19.11.2014г. и 26.11.2014г., чието съдържание не се
установява по делото, като със споразумението от 13.03.2015г. страните така или
иначе са изменили предходните си съглашения. С това споразумение е уговорена
цена на вземанията и начин на изплащаН.о й от цесионера, които са поставени в
зависимост от настъпваН.о на определени условия. Със същото споразумение е
поето задължение от три физически лица, а именно Е.Г., А.В. и Н.К. да учредят
особен залог върху притежавани от тях акции от капитала на Техномаркет за
обезпечаване на задължението на цесионера Д.Х. АГ за заплащане на цената на
прехвърлените му вземания/чл.2.1 от допълнителното споразумение/ като сключат
договори за особен залог и осигурят вписваН.о им в съответните регистри в
определени срокове, посочени в чл.2.2, б., като по отношение на Н.К. срокът за
вписване на особения залог е 15.04.2015г.
В чл.3.4 от споразумението е
уговорено право на цедента да прекрати едностранно с писмено предизвестие
договора за цесия и споразумението за цената при неспазване на който да е от
сроковете, посочени в чл.2.2, б.“б“, в който случай се прилагат последиците,
предвидени при настъпване на прекратително условие по смисъла на чл.1.8, а
именно – отпадане с обратна сила на последиците от договора за цесия, отпадане
на задълженията на страните по него и възстановяване на получените въз основа
на него суми.
На 20.11.2015г. К.т.б. АД е получила уведомление с вх.№ 12109/20.11.2014г. от Б.Н. ЕООД, с което е уведомена за
сключения договор за цесия с Д.Х. АГ, както и че следва да изпълни задължението
по договора за платежни услуги към новия кредитор Д.Х. АГ.
На 26.11.2015г. К.т.б. АД е
получила уведомление с вх.№ 12308/26.11.2014г. от Д.Х. АГ съдържащо изявление за прихващане с вземанията, придобити по договора за цесия
от 31.10.2014г., сключен с Б.Н. ЕООД и БТК ЕАД в общ размер на 35 596 200 лв. с
негови насрещни задължения към К.т.б. АД по договор за банков кредит от 15.12.2012г.
в общ размер на 35 212 191,25 лв.
Д.Х. АГ е предявило срещу КТБ АД/н./
иск за установяване несъществуване на вземания по договор за банков кредит от
15.12.2012г., с доводи за погасяването им чрез прихващане, по който е
образувано т.д.2445/2015г. по описа на СГС, VІ-12 , по което е постановено
решение за уважаване на иска, което няма доказателства да е влязло в сила.
Представено е удостоверение изх.№
01-2015-1965/04.08.2015г. на Централен депозитар АД, удостоверяваща, че към
датата на издаването му в регистъра на особените залози няма вписани тежести на
името на Н.И.К., което лице е поело със споразумението от 13.03.2015г.
задължение за учредяване на особен залог за обезпечаване на задълженията на Д.Х.
АГ за заплащане на цена на цедираните вземания с договора за цесия от 31.10.2014г.
Вземанията в размер на 810 000
лв. са предявени в производството по несъстоятелност от Д.Х. АГ с молба за
предявяване на вземанията с вх.№ ЗБН-63-1331/22.06.2015г. и под условие, че
извършеното от Д.Х. АГ прихващане с уведомлението от 26.11.2015г. бъде обявено
за недействително.
Вземанията в размер на 810 000
лв. са предявени в производството по несъстоятелност и от БТН Н. ЕООД с молба с
вх.№ ЗБН-63-1190/19.06.2015г., като част от общия размер на наличната сума от
910 124,32 лв. по разплащателната банкова сметка *** ***, като в списъка с приетите вземания,
обявен в търговския регистър на 21.08.2015г. е включена само нецедираната част
от вземанията в размер на 100 408,24 лв.
на ред 1079, както и законна лихва върху това вземане от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност – ред 7609 от
списъка.
С уведомление 31.07.2015г. цедентите по
договора от 31.10.2014г. БТК ЕАД и Б.Н.ЕООД уведомили цесионера Д.Х. АГ за прекратяването на основание чл.3.4 и
чл.1.8 от споразумението от 13.03.2015г., като го поканили да уведоми длъжника
за настъпилото прекратяване.
Следователно по делото се установява, че
Б.Н. ЕООД е имало към 27.10.2014 г. вземане за връщане на вложени в банката
парични средства въз основа на рамков договор за платежни услуги на
потребителите и анекс към него в размер
на 910 124,32лв.Спорът е във връзка с последиците от сключения от Б.Н.
ЕООД договор за цесия, възможността за прекратяването му с обратна сила поради
настъпване на прекратително условие или разваляне на същия договор и
последиците от това прекратяване/ разваляне и извършеното преди това
прихващане.
Договорът за цесия е правно уреден способ,
чрез който се променя титулярът на
прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно
правоотношение. Касае се за специфичен с оглед предмета на характерната
престация договор, по отношение на който, извън
специалните правила в чл.99 и 100 ЗЗД и при липса на изрична и
императивна уредба в противен смисъл, се прилагат общите правила за договорите,
включително правилата за действието, прекратяването и развалянето им.
С оглед разпоредбите на чл.20 и 21 ЗЗД и
характеристиката на договора за цесия като консенсуален, той поражда действие
между страните по него от момента на сключването му, а съгласно специалното правило на чл.99, ал.4 ЗЗД предвиждащо изключение от общите
правила, извършеното прехвърляне обвързва и длъжника по прехвърленото вземане
от момента, в който прехвърлянето му е съобщено от стария кредитор, като от
този момент той е длъжен да изпълни задължението си вече на новия
кредитор/цесионера/.
В случая, с договора за цесия от 31.10.2014г. Б.Н. ЕООД е прехвърлило част от
вземането си към К.т.б. АД /н./ в размер на 810 000 лв., произтичащо от рамков
договор за платежни услуги на потребителите и анекс към него на трето за спора
лице – Д.Х. АГ.
Договорът за цесия е съобщен писмено на К.т.б.
АД/н./ на 20.11.2014г. от Б.Н. ЕООД, поради което и считано от същата дата
банката е следвало да върне сумата от 810 000 лв. именно на посочения
цесионер, тъй като със получаване на уведомлението е обвързана от сключения
договор за цесия, по който не е страна.
След получаване на уведомлението за
извършената цесия цесионерът –Д.Х. АГ е направил изявление за прихващане, което
изявление е достигнало до банката, съответно е породило като последица
погасяването на вземането на прихващащия кредитор Д.Х. АГ/ включително
вземането, чиито първоначален титуляр е било Б.Н. ЕООД/ и насрещните вземания
на КТБ АД по договори за кредит, сключени с К.т.б. АД.
Във връзка с изложените от страните
доводи настоящият съдебен състав счита, че няма пречка в договора за цесия да
се уговарят модалитети, включително прекратително условие, като по отношение на
същия договор е приложим и институтът на развалянето, стига договорът за цесия
да е двустранен, т.е. с него да са поети насрещни задължения от цесионера, да
не е налице забрана за прехвърляне на съответния вид вземане, съответно да са
налице останалите предпоставки на закона за упражняване потестативното право на
разваляне.
В случая обаче е безпредметно да се
обсъждат характеристиките на договора за между Б.Н. ЕООД и Д.Х. АД,
съдържанието на уговорките му и наличието и настъпването на прекратително
условие или на предпоставките за развалянето му и последиците от това, тъй като, независимо от обратното действие им действие, сбъдването на прекратителното
условие/развалянето няма как да възстановят
прехвърленото вземане в патримониума на първоначалния му титуляр, тъй
като то вече не съществувало поради погасяването му чрез прихващане, а могат да
обосноват единствено отговорност за цесионера.
Прихващането е способ за погасяване на
вземания със същите последици като изпълнението чрез плащане, поради което и
ако не се касае за порок във волеизявлението, веднъж извършено, то погасява
двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях и последиците от това
погасяване няма как да отпаднат,
независимо от развалянето на
договора за цесия, по силата на който прихващащия се е легитимирал като кредитор при извършването
му. По същия начин, ако длъжникът плати на новия кредитор /цесионера/, посочен
му от стария/цедента/, последващото
разваляне на договора за цесия, по който длъжникът не е страна, няма как да му
се противопостави, тъй като е погасил задължението си валидно, като е платил
именно на посочения от неговия
съдоговорител като кредитор субект.
Въпросът за евентуална относителна
недействителност на прихващането, извършено от цесионера не може бъде изследван
инцидентно без предявяване на нарочен иск, поради което и няма как да повлияе
на горните изводи, респективно уважаването на такъв иск има за последица
отлагане на действието му.
На следващо място съдът намира, че последиците
на настъпило прекратително условие или разваляне на договора са
непротивопоставими на длъжника. Това е така, тъй като длъжникът не е страна по
договора за цесия, поради което не е обвързан от него, неговите условия,
изменение и прекратяване съгласно общото правило на чл. 21, ал.1 ЗЗД. Законът
предвижда изрично изключение, а именно, че „прехвърлянето“ има действие по
отношение на длъжника след като му е съобщено от стария кредитор, т.е. от този
момент длъжникът е длъжен да изпълни на новия кредитор. Други уговорки относно
условия на прехвърлянето, включително прекратителни такива, тяхното изменение
или отпадане законът не предвижда да обвързват длъжника, поради което и съдът
приема, че са му непротивопоставими, респективно изпълнението на посочения нов
кредитор би било надлежното, а отношенията между страните по договора за цесия
следва да се уредят помежду им. Такъв извод следва пряко от разпоредбата на
чл.21, ал.1 ЗЗД и по аргумент за противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като в
противен случай длъжникът би бил поставен в условията на спор между кредитори
да не знае кому да изпълни надлежно, какъвто е случаят с извършената от Б.Н.
ЕООД цесия, при която и цедентът и цесионерът са предявили едно и също вземане,
съответно претендират права във връзка с това вземане.
По изложените съображения съдът намира
за неоснователно подаденото от Б.Н. ЕООД възражение, което следва да бъде
отхвърлено в частта относно неприемането на негови вземания в общ размер на
810 000лв., заедно със законната лихва от откриване на производството по
несъстоятелност до окончателното му изплащане.
В частта относно законна лихва от датата
на откриване на производство по несъстоятелност върху прието вземане в размер
на 100 408 лв. възражението следва ад се остави без разглеждане поради
липса на правен интерес, тъй като това вземане е включено в списъка с приетите
вземания, обявен на 21.08.2015г. на ред
7609.
Право на разноски при този изход на
спора имат ответниците, които не са претендирали такива, поради което и съдът
не присъжда разноски по делото.
С оглед указанията, дадени от Софийския
апелативен съд във връзка с за събиране на дължимата държавна такса едва с
решението, подателят на възражението следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса в размер на 32400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
възражението
по чл.66, ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, подадено от Б.Н. ЕООД
срещу решение на синдиците на КТБ АД / в несъстоятелност/ с №
ЗБН66-331/15.01.2016 г., с което е отхвърлено възражение на кредитора срещу
неприемането на негови вземания в общ размер на 810 000лв., заедно със
законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност до
окончателното му изплащане, произтичащи от договор за платежни услуги за
юридически лица и еднолични търговци от 19.12.2012г. и анекс
№411432/19.12.2012г. за разплащателна сметка с IBAN ***,
като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението
в останалата му част срещу неприемане на вземане за законна лихва от датата на откриване на
производство по несъстоятелност върху прието вземане в размер на 100 408
лв.,
ОСЪЖДА
Б.Н. ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата
от 32400лв., представляваща държавна такса по делото за разглеждане на
възражението.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от обявяването
му в търговския регистър, от който момент се счита връчено на страните.
Решението да се впише в книгата на
актовете по несъстоятелността, а препис от него да се изпрати за обявяване в
търговския регистър на основание чл.48 ЗБН по партидата на КТБ АД/н./, ЕИК
*********.
СЪДИЯ: