№ 1595
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100506112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20277282 от 13.12.2020 г., постановено по гр. д. № 9021/2020 г. на СРС,
119 състав, е признато за установено, че съществува претендиралото от „Т.С.“ ЕАД вземане
в размер на: 619.58 лева - главница за незаплатена топлинна енергия за времето от
01.04.2013 г. до 30.09.2013 г. и 63.71 лева - обезщетение за забава върху посочената сума за
времето от 31.05.2013 г. до 31.07. 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата за
времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда на 17.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 24.08.2015 г. по ч. гр. д. №49189 по описа
на Софийския районен съд за 2015 г. против „А.К." ЕООД, като за горницата до 114.16 лева
мораторна лихва е отхвърлен предявеният иск.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „А.К."
ЕООД. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че между страните няма облигационно
правоотношение. В тази насока се посочва, че е изключено да е налице неоснователно
обогатяване в полза на „А.К." ЕООД, а е възможно единствено евентуално неизпълнение на
това дружество като „потребител“ на топлинна енергия. Изтъква се също така, че исковата
1
претенция за главница не е доказана по основание и размер в производството пред районния
съд. Моли се да се уважи въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а
предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Прави се и искане за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба на - „Т.С.“ ЕАД, действащ чрез юрисконсулт К., я
оспорва с писмен отговор. В него се твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да
се потвърди. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че между страните не е
съществувало облигационно правоотношение, но въпреки това ищецът е доставял топлинна
енергия. По този начин ищецът е обеднял със стойността на тази енергия, а ответникът се е
обогатил със същата сума. Обстоятелството, че ответникът е ползвал топлинна енергия се
установява от обстоятелството, че ответникът е собственик на имот, който ищецът е
снабдявал с топлинна енергия. В тази насока обоснова се изтъква, че не са събрани
доказателства през процесния период върху процесния топлоснабден имот да е упражнявана
фактическа власт от лице, различно от собственика.
2
Пред районния съд са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. чл. 59,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл. 410 ГПК
срещу длъжника по издадена заповедта за изпълнение по приложеното ч. гр. д. №49189 по
описа на Софийския районен съд за 2015 г., срещу която в срока за възражение е постъпило
такова от длъжника. СРС е дал указания на заявителя да предяви в едномесечен срок от
съобщението иск за установяване на вземането. Заявителят е предявил в срок исковете за
установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Исковете са допустими, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По делото не се спори, че не е сключен договор между главните страни по делото за
процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия (ТЕ). При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл. 59 ЗЗД. По делото няма също така спор, че
сградата, в която се намира обекта, собственост на въззивника, е етажна собственост, и
същата е била топлофицирана. Ищцовото дружество е доставило в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Освен това
безспорно е, че въззивното дружество е собственик на процесния топлоснабден имот, който
е ползван за търговски цели.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 ДР на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ.
небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя по
арг. и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да
се сключи писмен договор. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните. С оглед на това ищецът не може да претендира суми за доставена топлинна
енергия въз основа на договорни отношения. От друга страна фактът, че ответното
дружество, притежавайки в собственост имот, ползван за небитови нужди, потребява
топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, има задължението да заплати реално
консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва
писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна
енергия в имота на „А.К." ЕООД. Същевременно, безспорно е установено от събраните по
3
делото доказателства, в т.ч. и изслушаната СТЕ, че такава е доставяна от ищеца и съответно
потребявана в имота на ответника, като отчетеното количество доставена топлинна енергия
през процесния период, в т.ч. ТЕ отдадена за сградна инсталация и ТЕ за битово горещо
водоснабдяване, е на общата стойност в размер на сумата 619.58 лева - главница за
незаплатена топлинна енергия за времето от 01.04.2013 г. до 30.09.2013 г.
При това положение, доколкото „А.К." ЕООД е собственик на процесния имот през
исковия период и потребител на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме,
че се е обогатил, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки
цената на услугата, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
едни и същи факт.
В случая обосновано районният съд, след преценка на фактите по делото, е направил
извод, че отношенията между страните по повод ползваната от ответника топлинна енергия
през исковия период следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване в
хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Изводът е основателно мотивиран с императивната разпоредба на
чл. 149 ЗЕ, предвиждаща писмена форма за действителност на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, и с липсата на сключен между ищеца и ответника
писмен договор. Ето защо напълно несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че
е налице облигационна връзка между страните, възникнала на договорно основание, което
изключва възможността за претенция по чл. 59 ЗЗД.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за липсата на надлежни за
количеството доставена топлинна енергия в процесния обект. За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети
писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение, както и
заключение на съдебно-техническа експертиза. Тези доказателства основателно са
кредитирани от районния съд, поради което изводът му за дължимост на сумата в размер на
619.58 лева - главница за незаплатена топлинна енергия за времето от 01.04.2013 г. до
30.09.2013 г., е правилен.
По отношение иска за установяване съществуването на вземането по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал.
2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване, поради което общите условия са неприложими, доколкото между страните
липсва облигационна връзка на договорно основание. Следвало да бъде изпратена нарочна
покана до длъжника, каквато по делото не е представена от ищеца-въззиваем. С оглед
4
изложеното, претенцията за лихва за забава за периода от 31.05.2013 г. до 31.07.2013 г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. В останалата обжалвана част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид частичната основателност на въззивната жалба и наличието на доказани
разноски единствено за заплатена държавна такса за образуване на въззивното производство
в размер на 50 лева, въззивникът има право на такива съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273
ГПК в размер съобразно уважената част от въззивната жалба. Не са доказани извършени от
него разноски за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.
Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба и наличието на разноски
единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК в размер съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Предвид минималния размер на дължимите в полза на въззивника разноски,
целесъобразно е присъждане на разноски след компенсация единствено в полза на
въззиваемото дружество.
Воден от изложеното, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20277282 от 13.12.2020 г., постановено по гр. д. № 9021/2020 г.
на СРС, 119 състав, в частта, с която съдът е приел за установено, че „А.К." ЕООД с
ЕИК:**** дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:****, сумата от 63.71 лева – лихва за забава върху
главницата от 619.58 лева за времето от 31.05.2013 г. до 31.07.2013 г., като вместо него се
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД с ЕИК:**** срещу „А.К." ЕООД с ЕИК:****
иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 63.71 лева – лихва за забава върху
главницата от 619.58 лева за времето от 31.05.2013 г. до 31.07.2013 г., като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част решение № 20277282 от 13.12.2020
г., постановено по гр. д. № 9021/2020 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА „А.К." ЕООД с ЕИК:**** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:**** след
компенсация сумата от 86 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
5
ЕАД - „Техем Сървисиз“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6