№ 75
гр. гр. Добрич, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20253200900033 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. С. Г., ЕГН
**********, от с.С., общ.Генерал Тошево, обл.Добрич, ул.Д. №10 срещу
Застрахователна компания „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
AД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С.-,
бул.“С. Ш.“ №67А искове за заплащане на следните суми, представляващи
обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на ****г. по второстепенен път
№** между с.С. и с.С., община Генерал Тошево, ПТП, виновно причинено от
водача на лек автомобил с рег. № ****, марка „Р.", модел „М. С." – Л. Г.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответника, както следва: 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 1258,95 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 100 000 лв. за
периода от 24.01.2025г. до датата на завеждане на исковата молба - ****г.;
сумата от 218,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
(медицински консумативи, потребителска такса и лекарства), ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На ****г. по второстепенен път №** между с.С. и с.С., общ. Генерал
Тошево, обл.Добрич, при управление на л.а. марка „Р.“ модел „М. С.“ рег.
№****, Л. Г., ЛНЧ ****, с адрес с.С., общ.Генерал Тошево, обл.Добрич,
ул.“Е.“ №2, не успяла своевременно да реагира и овладее контрола върху
управлявания от нея автомобил, който застигнал мотофреза (култиватор), с
прикачено ремарке с водач Г. С. Г. от с.С., общ.Генерал Тошево и без да
направи опит да намали скоростта на движение, да задейства спирачната
1
система, да спре, да изпревари или да заобиколи, се ударила с предната си
дясна част в задната част на мотокултиватора, като вследствие на удара
мотокултиваторът напуснал пътното платно и спрял в крайпътния банкет-
вдясно по посоката си на движение и по непредпазливост причинила на ищеца
тежка телесна повреда, изразяваща се в руптура на слезката, довело до
оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико-
биологичния признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща
се в десерозация на дебелото черво и абсцес на лумбалната област, което
увреждане е причинило на ищеца общо разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
За инцидента е образувано досъдебно производство №118 от ****г. по описа
на РУ Генерал Тошево, преписка №**г. по описа на РП-Добрич, ТО-Генерал
Тошево, производството по която е приключило с внасяне в РС Генерал
Тошево на обвинителен акт срещу виновния водач Л. Г.. Въз основа на
внесения обвинителен акт е образувано НОХД №9/2025г. по описа на РС-
Генерал Тошево. С протоколно определение №20/03.02.2025г. ведно със
съдържащото се в него Определение №4/03.02.2025г., влязло в сила на същата
дата, е одобР. споразумение за прекратяване на наказателното производство. В
проведеното наказателно производство е установено по безспорен начин, че Л.
Г. е осъществила състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.първо
вр.чл.342, ал.1 от НК вр.чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно: На ****г. по
второстепенен път №** между с.С. и с.С., общ.Генерал Тошево, обл.Добрич,
при управление на л.а. марка „Р. М. С.“, рег.№ ****, е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които
текстове: чл.20, ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.; чл.20, ал.2 от
ЗДвП: Водачите на пътните превозни средства са длъжни при набиране на
скоростта да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, превозвания товар; с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат, когато възникне опасност за движението“, като поради несъобразена с
пътните условия, натоваР.стта на движението и наличието на находящи се
пред нея други МПС-та скорост, не успяла своевременно да реагира и овладее
контрола върху управлявания от нея автомобил, който застигнал мотофреза
(култиватор), с прикачено ремарке с водач Г. С. Г. от с.С., общ.Генерал Тошево
и без да направи опит да намали скоростта на движение, да задейства
спирачната система, да спре, да изпревари или да заобиколи, се ударила с
предната си дясна част в задната част на мотокултиватора, като вследствие на
удара мотокултиваторът напуснал пътното платно и спрял в крайпътния
банкет-вдясно по посоката си на движение и по непредпазливост причинила
на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в руптура на слезката, довело
до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико-
биологичния признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща
се в десерозация на дебелото черво и абсцес на лумбалната област, което
увреждане е причинило на ищеца общо разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
След настъпване на произшествието ищецът е приет по спешност в Спешно
отделение при МБАЛ „Добрич“ АД с контузия и рА. на главата и болки в
гръдния кош и корема. След извършен преглед е установено, че е контузил
лявата си хълбочна и гръдната си области, като е установен малък
перихепатален излив и контузионни промени в паренхима на слезката и левия
2
бъбрек, както и макроскопска хематургия. При прегледа е установено
увреденото общо състояние на ищеца като лекарите констатират, че
контузната рА. в лявата гръдна половина е с изразен хематом. Порезните и
контузни рани в областта на главата са обработени хирургично. При
постъпването са му взети проби за пълна ПКК и урина. На ****г. са
извършени компютърна томография на глава, която установява инфлаваторни
промени на десен максиларен синус, компютърна томография на гръден кош,
която установява минимален пневмоторакс в лявата белодробна основа-
предно на сърцето, както и контузионни промени на белодробния паренхим в
лявата основа; компютърна томография на корем (абдомен), която установява
наличие на малък перихепатален излив с дебелина до 20 мм. с
кръвноевкивалентна плътност, контузионни промени в паренхима на слезката
и левия бъбрек; компютърна томография на тазови кости.
Веднага след приема е отпочнато медикаментозно лечение и изследвания и
след кратка предоперативна подготовка ищецът е опериран в спешен порядък.
На 20.08.2024г. под обща анестезия лекарите правят пубо-ксифо лапаротомия
и проникват в дълбочина като е открито голямо количество кръв с коагулуми.
При провеждането на операцията слезката е сраснала за флексурата и
оментума с няколко големи по площ фисури и голямо количество коагулуми в
съседство и лекарите извършват спленектомия. На дебелите черва е
установена десерозация около 3-4 см. в областта на сигмата, която лекарите
зашиват с непрекъснат шев. Направен е лаваж на коремната кухина до чисто.
Поставени са два дренажа, рА.та е зашита и е направена превръзка.
След осемдневния престой в болницата, на 26.08.2024г. ищецът е изписан,
но състоянието му вместо да се подобри се влошава и една седмица след
изписването на 02.09.2024г. той отново е приет по спешност в Хирургичното
отделение към МБАЛ „Добрич“ АД поради оплакванията от поява на
подутина в лявата седалищна част на тялото му. При приема лекарите
установяват, че в седалищната област и хълбока се установява формация
около 20 см. с данни за флуктуация, без болезненост и хиперемия. Веднага
след приема е отпочнато медикаментозно лечение и изследвания и след
кратка предоперативна подготовка ищецът е опериран в спешен порядък.
На 03.09.2024г. под обща анестезия лекарите правят инцизии и
контраинцизии в областта на гърба, лява лумбална и лява седалищна област.
Лекарите евакуират над 1 л. мътновата кръвениста течност от кухина с
неправилна форма. След това правят обилен лаваж с кислородна вода, лаваж с
хибитанов разтвор и лентов марлен дренаж с Йодасепт разтвор. Направена е
превръзка. След четиридневен престой ищецът е изписан с предписания за
спазване на съответен хигиенен режим.
Възстановителният период е бавен и труден за ищеца. Заради направената
операция бил предимно на легло, като за всички хигиенни и физиологични
нужди разчитал изцяло на близките си. Въпреки положителната нагласа, че
болките ще стихнат и състоянието ще се подобри, при една от процедурите
майка му напипала образувание- мека, слузеста консистенция и веднага се
отправили към МБАЛ „Добрич“ за консултация с лекари-специалисти. Тогава
заради спешност на случая се наложило ищецът отново да постъпил в
болницата и да бъде извършена нова оперативна намеса за отстраняване на
формация от около 20 см., образувала се в лявата седалищна част на хълбока.
Наложило се отново да търпи болки с голям по сила интензитет.
Преживяното и получените вследствие на произшествието травми се
отразили и на психическото състояние на ищеца. Не можел да се отърси от
3
шока и чувството, че можел да загуби живота си. От ежедневните болки,
които бил принуден да търпи, изпитвал постоянно чувство на тревожност от
неясните изгледи за оздравяването си, страдал от безсъние. Притеснявал се, че
лечението и възстановяването след травмата може да се проточат поради
възникналите след първата операция усложнения.
Във връзка с лечението и възстановяването си ищецът извършил разходи на
стойност 218,44 лв., подробно описани в исковата молба.
Лек автомобил „Р. М. С." с рег. №****, при управлението на който виновно
е причинено ПТП, е застрахован по риска „ГО" в „Застрахователна компания
ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица № ****, с начална дата на покритие
23.10.2023г. и крайна дата на покритие 22.10.2024г.
Съгласно чл.380, ал.1 КЗ към Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД е
отправена претенция за изплащане на обезщетение за нанесените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди вследствие на описаното по-горе ПТП.
Въз основа на заведената претенция с вх.№1****г. е образувА.
застрахователна щета №****г., като застрахователят заявил, че липсва
основание за удовлетворяване на предявената претенция.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове по основание и
размер.
Не се оспорва наличието на полица №****, за сключена застраховка
„Гражданска отговорност" за лек автомобил „Р. М. С.", ДКН **** АР, със срок
на покритие от ****
Не се спори също, че във връзка с процесното събитие, пред застрахователя
е предявена извънсъдебна претенция по реда на чл.380 КЗ.
В отговора се твърди, че не е доказано основанието за възникване на
отговорността на ответника, както и правото на ищеца да получи обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от процесното произшествие. Не
били налице елементите на фактическия състав, от които да възникне
деликтната отговорност на водача на автомобила съответно договорната
отговорност на застрахователя. Липсвали категорични данни за наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от
ищеца увреждания.
От представените с исковата молба доказателства не ставало ясно при какви
обстоятелства е настъпил удара между л.а. „Р. М. С.“ рег.№ **** и
управлявА.та от ищеца мотофреза. Нямало данни водачът на автомобила да се
е движел с превишена скорост или да е допуснал нарушение на Закона за
движението по пътищата. От представените по делото документи и
нанесените на ищеца телесни увреждания можело да се направи извод, че не
са спазени правилата при управление на МПС, както и същият че не е
използвал предпазен колан. Ако ищецът използвал такъв, той нямало да
претърпи посочените телесни увреждания.
Ищецът е управлявал мотофрезата в нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.7 от Закона за движение по пътищата, с което значително допринесъл за
настъпване на инцидента. Освен това управлявА.та от него техника не била
надлежно обозначена и сигнализирА., нито регистрирА.. Оспорва се
наличието на деликтно поведение от стрА. на водача на л.а. „Р. М. С.“, рег.№
****, прави се възражение за принос на ищеца за настъпилото произшествие в
размер на 80%.
Оспорват се твърденията, че ищецът е претърпял посочените в исковата
молба болки и увреждания. Представените медицински документи не
4
установявали всички получени травми и необходимия период за
възстановяването им. Липсвали категорични данни за причинените на ищеца
увреждания, както и доказателства за състоянието му след изписване от
болницата. Липсвали доказателства за извършеното лечение на претърпените
травми. От представените медицински документи се установявало, че
понастоящем Г. се е възстановил напълно от твърдените телесни увреждания,
като по–бавното възстановяване се дължало на неглижиране на собственото
му лечение. Ищецът не представял документи, съставени през
възстановителния период, отнасящи се до твърдените телесни травми.
Оспорва се обема и основанието на имуществените вреди. Претендираните
разходи не били необходими за лечението на ищеца, не били направени от него
или за негова сметка.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като прекомерно завишен, както и иска за заплащане на законна лихва.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените
в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от
ответника възражения.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа стрА.:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил, „Р. М. С."
с рег. №****, при управлението на който е причинено процесното ПТП, е
застрахован по риска „ГО" в „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, по
силата на полица № ****, с начална дата на покритие 23.10.2023г. и крайна
дата на покритие 22.10.2024г.
С Определение от 03.10.2025г. по НОХД №9/2025г. по описа на РС Генерал
Тошево, влязло в законна сила на 03.02.2025г. е одобР. споразумение, с което е
безспорно установено в проведеното наказателно производство, че Л. Г.,
родена на **********г. в гр.С. П. е осъществила от обективна и от субективна
стрА. състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.първо вр.чл.342, ал.1 от
НК вр.чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно, че на ****г. по второстепенен път
№** между с.С. и с.С., общ.Генерал Тошево, обл.Добрич, при управление на
л.а. марка „Р. М. С.“, рег.№ ****, е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които текстове: чл.20,
ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.; чл.20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на
пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта да се
съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, превозвания товар; с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат, когато
възникне опасност за движението“, като поради несъобразена с пътните
условия, натоваР.стта на движението и наличието на находящи се пред нея
други МПС-та скорост, не успяла своевременно да реагира и овладее контрола
върху управлявания от нея автомобил, който застигнал мотофреза
(култиватор), с прикачено ремарке с водач Г. С. Г. от с.С., общ.Генерал Тошево
и без да направи опит да намали скоростта на движение, да задейства
спирачната система, да спре, да изпревари или да заобиколи, се ударила с
предната си дясна част в задната част на мотокултиватора, като вследствие на
удара мотокултиваторът напуснал пътното платно и спрял в крайпътния
5
банкет-вдясно по посоката си на движение и по непредпазливост причинила
на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в руптура на слезката, довело
до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико-
биологичния признак „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща
се в десерозация на дебелото черво и абсцес на лумбалната област, което
увреждане е причинило на ищеца общо разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Установява се, че ищецът Г. Г. е заявил пред „Застрахователна компания
ЛЕВ ИНС" АД претенцията си обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на 24.10.2024г.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищцата травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
Според заключението при настъпване на процесното ПТП ищецът Г. Г. е
получил следните травматични увреждания: руптура на слезката, десерозация
на дебелото черво, абсцес в лявата лумбална и седалищна област, контузия на
ляв бял дроб, разкъсно-контузни рани на меките черепни обвивки.
Установените травматични увреждания са резултат на удар с или върху
твърди, тъпи предмети със сравнително голяма сила в областта на гръдния
кош, гърба и корема. Същите биха могли да се получат по време и начин,
както сочат данните по делото. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между настъпилия инцидент и получените травматични увреждания.
Руптурата на слезката и нейното оперативно отстраняване представлява
загуба на слезката. Десерозацията на дебелото черво и обширния абсцес в
лумбалната област представляват разстройство на здравето временно опасно
за живота. ОстА.лите увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето не опасно за живота. Пострадалият ищец е бил приет в Хирургично
отделение на МБАЛ Добрич където му е била извършена операция по
спешност за оперативно отстраняване на слезката, десерозация на дебело
черво, което е било обшито и оперативно премахване на хематоми на меки
тъкани в областта на седалище и поясна области. Усложнения вследствие на
приложеното лечение на получените травматични увреждания не са
настъпили. Хематомите на меките тъкани са отстранени на по-късен етап
оперативно чрез направени разрези на меки тъкани. Периодът на
възстановяване е бил от порядъка на 2-3 месеца и е настъпило пълно
излекуване на получените травматични увреждания. Понастоящем
пострадалият ищец е дифинитивно здрав. По принцип и в конкретния случай
остатъчни проявления не би следвало да има.
Няма данни за провеждани рехабилитационни мероприятия, които не са
задължителни при подобни увреждания. Проведеното лечение в лечебното
заведение отговаря на добрите медицински практики и пострадалият е
изпълнявал указанията на лекуващите лекари.
Представените фактури за сторени разходи за потребителски такси,
медицински консумативи и лекарствени средства са във връзка с получените
травматични увреждания при процесното ПТП и същите са били необходими.
Мотокултиваторът управляван от ищеца Г. С. Г. при настъпване на
процесното ПТП е роторен култиватор модел ****, предназначен за обработка
на почва. Двигателят му е с мощност 6,3 kW. Същият не е оборудван с
предпазен колан.
По делото няма данни за използване от стрА. на пострадалия на
6
обезопасителен колан. При използване на обезопасителен колан при
положение, че седалката и облегалката остА.т фиксирани към ремаркето,
травматичните увреждания биха били по-леки, без да може по медицински
път да се посочи размера и вида им.
Автоматичният предпазен колан има задачата, при катастрофа, да фиксира
тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по възможност
равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са изложени на
високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за навиване прави
възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на носене при най-
различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство на колА. е една
затягаща система, коя фиксира колА. над неговата ролка и препятства т.н.
ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът компенсира
хлабината на колА., при което той опъва колА. при катастрофа, за да лежи
близко до тялото. Ограничителят на силата на колА. намалява, в съвместно
действие с обтегачите, риска от наранявания на водача и пътниците в горната
част па лялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на автомобила за
пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с които се получават тежки
травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, за
пътниците на предната седалка - арматурното табло и предното стъкло, а за
пътуващите на задната седалка - предното панорамно стъкло, облегалките на
предните седалки и вътрешните облицовки на купето. Така описаното
действие на предпазния колан ограничава свободното движение на тялото на
водача и пътуващите в купето на автомобила.
Ищецът представя по делото писмени доказателства /л.123-127/ за закупени
медицински изделия и заплатени потребителски такси за прегледи и
медицински услуги на обща стойност 218,44 лв.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на
свидетелите Х. Г.а С.а (майка на ищеца) и М. Ш. Р. (без родство с ищеца).
Св.С.а излага, че след като узнала за настъпилото ПТП незабавно тръгнала
за болницата в гр.Добрич, където ищецът бил приет за лечение. Изчакала 2-3
часа, за да го види, през което време раните му били обработени. Главата му
била пукната на 3-4 места, бил в полусъзнание, на системи. Ищецът разказал
как е настъпило ПТП и споделил, че има болки в корема и главата. След това
бил преместен в отделение. При посещение в болницата на следващия ден С.а
узнала, че на ищеца е направена операция на корема, имал два дренажа,
кракът и главата му били превъзрани, не можел да се движи. Операция била
направена на далака, коремната му кухина била пълна с кръв. Увреждания
имал и на дебелото черво, на което била прекъсната една част и зашита. Имал
и пукнати ребра, което не се доказало. Свидетелката посещавала ежедневно
ищеца в болницата. Той не можел да се изправи, не можел и да отива до
тоалетна. Всекидневно свидетелката го почиствала и сменяла памперсите му.
В болницата ищецът престоял 6-7 дни, след което бил изписан. Тъй като
ищецът не можел да се движи самостоятелно, с много голямо внимание, за да
не бъде наранен, бил свален от горен етаж на болницата с инвалидна количка.
Операцията била голяма и свидетелката се страхувала да не се пукне някой от
шевовете. С чужда помощ бил придвижен с автомобил до дома му. Ищецът
изпитвал страх да не се влоши състоянието му и не искал да става от леглото.
Лекарското предписание било да се изправя, но той нямал кураж за това. От
едната стрА. /от рамото до таза/ бил целия син, включително и крака до
коляното. Бил също охлузен и имал и болки. Не можел да пази равновесие,
при което се налагало свидетелката да го подкрепя. На третия ден след
7
изписването ищецът се върнал обратно в болницата, тъй като се получила
инфекция на охлузените места. Направени му били 3 разреза /на гърба, към
слабините/, които остА.ли отворени и били болезнени. Преди интервенцията
ищцът се изплашил много и вдигнал захар, което забавило извършването й.
След това ищецът отказал да се храни, тъй като имал силни болки в корема и
гърба. По препоръка на лекарите свидетелката ежедневно в продължение на
два месеца, сутрин и вечер, дезинфекцирала разрезите, за да не се
инфектират. При това ищецът лежал на една стрА.. Ищецът започвал да става
и да се обслужва самостоятелно след 3-4 месеца. Притеснявал се, че няма да
може да работи и ще бъде в тежест на майка си. Преди настъпване на ПТП
ищецът обработвал градините на хората в селото с фрезата си, извършвал
различна селскостопанска работа. През м.юни 2025г. започнал постепенно да
се опитва да се връща към работа. Приятел му помагал, като му намирал по-
лека работа, защото след премахване на далака той не трябва да вдига тежко и
да се пази много. Към настоящия момент ищецът все още има оплаквания.
Когато е лошо времето краката го болят, все още има и слаби болки в корема.
Според св.Х. ищецът след ПТП вече не е същия, няма вече сигурност за
работа, под стрес е. Свидетелката сочи, че мотофрезата, управлявА. от ищеца
при настъпване на ПТП е машина с две колела и с ремарке, открита.
Самоделно направена, не е била оборудвА. с колан. След ПТП ищецът е
ремонтирал мотофрезата и излиза с нея по поляните за трева. Изпитва страх
от движещите се коли.
Св.Р. излага, че при настъпване на ПТП ищецът отивал с фрезата от с.С. в
съседното с.С.. Отивайки на мястото на ПТП, св.Р. заварил ищеца целия в
кръв, не бил на себе си. С помощта на други хора качил ищеца в автомобила си
и го транспортирал до болницата в гр.Генерал Тошево. След това с линейка
бил транспортиран до болницата в гр.Добрич. След около три дни свидетелят
видял ищеца, който бил много зле. В ляво имал много голям удар, според св.Р.
имал счупени ребра. Далакът му бил махнат, като разрезът бил ужасен. Разрез
имал и на главата. Целият бил червен, в кръв. След изписването от болницата
не можел да се обслужва сам, а с помощта на майка си. Свидетелят посещавал
ищеца при възможност, като виждал че стресът и уплахата от катастрофата са
остА.ли в него. Ищецът говорел, но не като нормален човек. Споделял
опасенията си, че няма да може да се възстанови от травмата. Преди ПТП
ищецът работел с фрезата в селото, събирал трева за животните. След
произшествието не може да се отпусне физически и да върши предишните
дейности, например да коси.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
8
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
стрА. на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, както и размера им; причинно-
следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника на 24.10.2024г.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя
мотивиран отговор на предявената претенция, което обосновава правния
интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за тях в резултат на деликта вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №9 по
описа на РС Генерал Тошево за 2025 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС – Л. Г.. Споразумението има сила
на присъда, а същата е задължителна за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК
и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С
оглед на изричната забрА. на коментирА.та разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно
причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се
установяват и остА.лите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпилите за ищеца болки и страдания от причинените травми,
техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление
9
№ 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
стрА.та към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищецът Г. С. Г. е мъж в работоспособна възраст, към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите на 35 години. В
резултат на процесното ПТП е получил тежки травматични увреждания,
включващи руптура на слезката, десерозация на дебелото черво, абсцес в
лявата лумбална и седалищна област, контузия на ляв бял дроб, разкъсно-
контузни рани на меките черепни обвивки. Руптурата на слезката в случая е
последвано от нейното оперативно отстраняване и представлява загуба на
най-големия орган на лимфната система на човешкото тяло, физиологично
осъществяващ връзката между кръвоносната и лимфната системи и
премахващ от кръвта опасни бактерии и вируси. Десерозацията на дебелото
черво и обширния абсцес в лумбалната област са обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота. Травмите са причинили първоначално
силни болки, а след проведеното оперативно лечение – оздравителен период и
трайно затруднение в движенията на снагата за около 3-4 месеца в зависимост
от вида на конкретното увреждане. В този период пострадалият се е нуждаел
от помощ при ежедневните си дейности, изпитвал е болка при движенията на
тялото, не е можел да изпълнява трудова дейност. Засегнати са значими за
пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е промяна в обичайния
начин на съществуване и живот. Преживеният стрес, проявените страхови
изживявания и тревожно поведение обосновават извод и за значителни
психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищецът
е претърпял и ще продължава да търпи.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата,
степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на лечение,
обосновават извод за значителни физически болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причиненото увреждане.
Съобразно А.лизираните по-горе писмени и гласни доказателства,
причинените на ищеца болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 100 000 лева.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и
настъпилото събитие. От представените от ищеца доказателства се
установява размер на извършените от него разходи за лечение и
възстановяване от 218,44 лв.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
10
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възраженията за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възраженията съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на пострадалия ищец е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи
конкретно установен принос, без който наред с проявеното от виновния
неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат.
Застрахователят на първо място релевира възражение за съпричиняване,
като твърди, че при ПТП ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява, че при процесното ПТП пострадалят
ищец е управлявал самоходна машина съгласно легалното определение на §6,
т.6 от ДР на ЗДвП, а не моторно превозно средство по смисъла на §6, т.1 от ДР
на ЗДвП. След като ищецът не е имал качеството на водач на МПС, той не е
имал и задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП да използва обезопасителен
колан. Отделно от това от събраните по делото доказателства се установява, че
управлявА.та от ищеца самоделна мотофреза не е била оборудвА. с
обезопасителен колан.
Ответникът е навел и възражение за съпричиняване от ищеца обосновано с
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. При
настъпване на процесното ПТП пострадалият ищец е управлявал по път,
предназначен за обществено ползване мотокултиватор /мотофреза/,
представляващ самоходна малогабаритна селскостопанска машина със
специфична предназначение – за обработка на земя, която съгласно чл.140,
ал.7 ЗДвП може да се движи по обществен път само по изключение.
Съответно съгласно чл.10г, ал.3 от Закона за регистрация и контрол на
земеделска и горска техника, самоходнaта техника с мощност на двигателя до
10 кW /както е в случая/ може да се движи по местните пътища, отворени за
обществено ползване само за извършване на селскостопански и
горскостопански дейности и при липса на селскостопански и/или горски
пътища при придвижване до и/или от мястото на работа. В случая дори и
посоченото изключение да не е било налице, тъй като по делото остава
неизяснено дали ищецът се е придвижвал до или от място на работа, а също и
дали в района са налице селскостопански и горски пътища, по които е могъл и
е следвало да се движи, ответникът комуто е възложена доказателствената
тежест, не установява това обстоятелство, което евентуално би
представлявало административно нарушение, да е допринесло за настъпване
на произшествието. Защото не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО). Не се доказват и твърденията на ответника, че управлявА.та от
ищеца мотофреза не е била надлежно обозначена и сигнализирА..
По гореизложените съображения съдът намира, че липсва принос на
11
пострадалия за настъпване на вредите, съответно наведените от ответника
възражения за съпричиняване са неоснователни. Предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора по главните искове, следва да бъде уважена и
претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди съобразно искането от предявяване
на исковата молба – ****г. до окончателното заплащане.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде разгледА. и
претенцията с правно основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
периода 24.01.2025г. – ****г. При произнасянето си съдът съобрази
разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице
данни, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на
24.10.2024г. Не са налице данни ответникът да е бил уведомявани от
застрахованото лице за настъпилото произшествие. Доколкото искането е за
присъждане на лихва за забава от дата следваща уведомяването на ответното
дружество, същото е основателно и следва да се уважи. При това в полза на
ищеца следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главното парично задължение – обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 24.01.2025г. до 26.02.2025г. в размер на 1222,98 лв.,
служебно изчислен от съда с лихвен калкулатор, като за горницата до
претендирания размер от 1258,98 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищеца Г.Г. – адв.М.Я. е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от
ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. Според актуалната
практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022
при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
националната юрисдикция не е обвързА. от минималните размери,
предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а
следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото,
съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по
делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес,
фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в
размер на 9400 лева с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно
регистрирано лице.
На ответната стрА. също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 700 лв. – депозит по КАТМЕ и 1500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковата
12
претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 0,78 лв.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 4100 лв., представляваща дължимата държавна такса,
определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете и
авансирА.та от бюджета на съдебната власт сума в размер на 299,89 лева за
КАТМЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" AД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С.-, бул.“С. Ш.“
№67А да заплати, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, на Г. С. Г., ЕГН **********, от с.С., общ.Генерал Тошево,
обл.Добрич, ул.Д. №10 следните суми, представляващи обезщетения за вреди,
вследствие претърпяно на ****г. по второстепенен път №** между с.С. и с.С.,
община Генерал Тошево, ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил
с рег. № ****, марка „Р.", модел „М. С." – Л. Г., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника, както следва:
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – ****г. до
окончателното плащане;
сумата от 1222,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 100 000 лв. за периода от 24.01.2025г. до
26.02.2025г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1222,98 лв. до претендирания размер от
1258,95 лв.;
сумата от 218,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
(медицински консумативи, потребителска такса и лекарства), ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – ****г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" AД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С.-, бул.“С. Ш.“
№67А да заплати на адв. М. Д. Я., АК-Добрич сумата от 9400 лв.
представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесулно представителство на ищеца Г. С. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, от с.С., общ.Генерал Тошево,
обл.Добрич, ул.Д. №10 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС" AД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н
С.-, бул.“С. Ш.“ №67А сторените по делото разноски в размер на 0,78 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" AД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С.-, бул.“С. Ш.“
№67А да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на
13
съдебната власт, сумата от 4100 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете
и авансирА.та от бюджета на съдебната власт сума в размер на 299,89 лева за
КАТМЕ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната посочена от ищеца
банкова сметка:
IBAN: BG18UNCR70001598171261
УниКредит Булбанк АД
Титуляр: Г. С. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14