Р Е
Ш Е Н
И Е № 8
гр.
Пловдив, 03.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава
Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6729/2019 г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н.с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-1030-005927/04.07.2019г. на Началник група към
ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.А.П., ЕГН:**********,
на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение по чл.25,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„А“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
С.А.П. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител –
адв. М.М., и по съображения изложени в жалба, моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, възразява се
срещу доказаността на авторството на нарушенията.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
20.05.2019г. около 12.10 часа в
гр. Пловдив, във
връзка с изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят С.А.П.
управлявал специален автомобил „Ман ТГС
32.360”, с рег. № ***, собственост на „РАЛ-202“ ЕООД като на бул. „България” до
№4, се отклонил на ляво по платното за движение, но не осигурил достатъчно
странично разстояние с престояващия в лентата за насрещно движение л.а. „БМВ” с
рег.№ ***, при което го ударил в задната му част и допуснал ПТП с материални
щети, след което продължил по пътя си без да спре. В този момент обаче, свид. И.Д.Д.,
която управлявала л.а. „БМВ” с рег.№ *** слязла веднага от
автомобила, установила щетата, видяла и че водачът на камиона е видял случилото
се и позвънила на тел.112, след което подала жалба за произшествието. Работата
по случая била възложена на свид. Й.В.К. – *** при ***. Последният призовал
двамата участници в ПТП-то - П. и Д., провел разговор с тях и огледал
автомобилите. Въз основа на установеното от него при разговорите с водачите
полицейският служител приел, че на 20.05.2019г. в гр. Пловдив на бул. „България”
до №4, жалбоподателят П. при управление на специален автомобил „Ман ТГС 32.360”, с рег. № *** е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП – за това, че при управление на последния
не осигурил достатъчно странично разстояние с престояващия в лентата за
насрещно движение л.а. „БМВ” с рег.№ ***, при което го ударил в задната му част
и допуснал ПТП с материални щети, и чл.123, ал.1, т.3, б.„А” от ЗДвП – за това,
че е напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на
имуществените вреди от ПТП - то, заради което и съставил на П. акт за
установяване на административни нарушения – АУАН с номер на бланка
899020/06.06.2019г. Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него механизъм
на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и участниците в ПТП.
Актът и протоколът били предявени на П., който присъствала при съставянето им.
Нарушителят подписал протокола и акта, като същевременно не се съгласил с
констатациите по АУАН единствено в частта, че е напуснал мястото на
произшествието. Възражения против акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
подадени и въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни
доказателства – изцяло от показанията на свид. Й.В.К. и свид. И.Д.Д. и частично
от показанията на свид. А.С.З., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Й.К. - изцяло, като произтичащи
от достоверен, незаинтересован източник. В тази връзка свид. К. сочи, че след
подадената жалба от свид. Д. той е призовал нея и жалбоподателят П. да се явявт
в сградата на 03 РУ на ОДМВР – Пловдив, за да бъде извършен оглед на автомобилите,
при който въз основа следите от удара по двете МПС-та преценил, че именно жалбоподеталят
П. е причинил ПТП - то, още повече, че автомобилът на свид. Д. бил в неподвижно състояние по време на удара.
Тези обстоятелства както и механизма на самото ПТП се подкрепят и от
показанията на свид. Д., която също заявява, че е била в неподвижно състояние
когато жалбоподетялт П. е ударил нейния автомобил в задната му част докато е
завивал на ляво по бул. „България” до №4. В подкрепа на констатациите на
актосъставителя и показанията на свид. Д. са и тези на свид. Атанас З., в
частта в която той потвърждава, че е видял от своя камион, който е бил няколко
коли зад автомобила на свид. Д., че наистина тя е била на червен светофар, в
колона от коли като както пред нея, така и зад нея е имало други автомобили и
тя е била в неподвижно състояние, както и че в същия момент неговият колега П.
е извършвал маневри с управлявания от него специален автомобил „Ман ТГС 32.360”, с рег. № ***. Съдът кредитира
показанията на горепосочените свидетели като обективни, логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото
относно релевантните факти и обстоятелства по делото с оглед на неговия предмет
- основно по местоположението на двете коли в ПТП, механизма на ПТП и
участниците в него.
Що се
отнася до показанията на свидетеля З. в частта, в която сочи, че на процесната
дата и място свид. Д. първо е тръгнала напред, а след това назад и по този
начин тя се е ударила в камиона на жалбоподателя, то съдът не им даде вяра при
изграждане на изводите му за фактическата установеност на развилите се събития.
Така изнесените от свид. З. твърдения са в директно противоречие не само със заявеното
от актосъставителя К., но и с признатата лично от него самия фактическа
обстановка в друга част от показанията му, а именно че свид. Д. е била в колона
от коли и на червен светофар, следователно тя е намало как да мърда нито напред,
нито назад. Посоченото противоречие и заинтересоваността на този свидетел, като
бивш колега и познат на жалбоподателя П., пряко заинтересован да депозира
показания, които да благоприятстват защитната теза на жалбоподателя, мотивираха съда да не
кредитира показанията му в тази част. Същите освен противоречиви се очертават и
като нелогични, доколкото е трудно споделима тезата, че свид. Д. е тръгнала сама
назад и сама се е ударила в маневриращия в същото време бетоновоз,
управляван от жалбоподателят на това както се установи тясно място при условие,
че се доказа че автомобилът й е бил в абсолотно неподвижно състояние, намирал
се е в колона от коли като е имало такива както пред него, така и зад него, и
всички са чакали на червен забранителен светофар.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при
които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на установените нарушения.
Наказателното
постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
При
така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна за безспорно
установено, че жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Доказа се, че на посочените в АУАН и в
НП дата и място, при управление на специален автомобил
„Ман ТГС 32.360”, с рег. № ***,
собственост на „РАЛ-202“ ЕООД П. се е отклонил на ляво по платното за движение,
без да се съобрази с престояващия в лентата за насрещно движение
л.а. „БМВ” с рег.№ ***, като не е осигурил достатъчно странично разстояние с
него, при което го е ударил в задната му част и по този начин е допуснал ПТП с
материални щети, като това нарушение по същество не се оспорва и от самия
жалбоподател. Той обаче е имал и последващо неправомерно поведение, тъй като
след предизвиканото с негово участие ПТП с материални щети вместо да окаже
съдействие за установяване на вредите е напуснал местопроизшествието, като по
този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.3 б.А от ЗДвП.
Това нарушение се установи безспорно както от показанията на актосъставителя и
свид. Д., така и от свидетеля З.. Последният потвърждава твърдението на самия
жалбоподател, че след като е било осъществено съприкосновение между специален
автомобил „Ман ТГС 32.360”, с рег. № ***
и л.а. „БМВ” с рег.№ ***, жалбоподателят си е
продължил по пътя и е отишъл да разтоварва камиона си на 20 метра по-надолу.
Няма как обаче да се иска от свид. Д. да знае, че жалбоподателят е продължил
към конкретен обект, тъй като мястото на произшествието е там където се е
случило съприкосновението между двете МПС-та и точно там е трябвало да остане и
жалбоподателят, а като не го е сторил е изпълнил състава на чл.123,
ал.1, т.3 б.А от ЗДвП.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН не се
разколеба, а напротив бе потвърдена от съвкупния доказателствен материал,
като
следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви
доказателства в хода на цялото производство, които да внесат съмнение за
наличието на нарушенията, авторството на лицето и неговата вина, поради което
съдът приема за установени описаните в АУАН и НП нарушения. С оглед всичко
изложено, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна съставите и на двете административни нарушения /по т.1 и т.2 от
НП/.
Правилно
наказващият орган за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лева, която е фиксирана и не подлежи на
ревизиране.
Според настоящата инстанция и размера на наложените
наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП е правилно
определен. Размерът на глобата е ориентиран към минимума въпреки многобройните
нарушения на жалбоподателя видно от справката за нарушител/водач, а наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС е в минимален размер. С посочените наказания биха се постигнали целите
на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-005927/04.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.А.П., ЕГН:**********, на основание
чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА
в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„А“ от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ