МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 393
по описа на РС - Провадия, IV-ти състав за 2013 г.
Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - Провадия срещу П.С.Я.,
ЕГН **********, за това, че за периода от 18.01.2012 г. до 02.07.2013
г., след като е осъдена с влязло в сила решение на Провадийския районен съд №
342/14.11.2011г. по гр. дело № 177/2011г. по описа на РС Провадия, влязло в
законна сила на 18.01.2012 г. да издържа свой низходящ – детето си И.Ж.К., съзнателно
не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – 19
месечни вноски по 70.00 лева, в размер на 1330.00 лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
В съдебно заседание, представителят на РП - Провадия поддържа така повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата и пледира за налагане на наказание малко над
минималния размер, предвиден за съответното престъпление, изпълнението на което
прокурорът не намира пречка да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимата Я. релевира доводи за несъставомерност на деянието на подсъдимата от обективна и
субективна страна. Защитата сочи, че липсата на доходи и имущество на
подсъдимата са се явили пречката за неплащането на издръжката. Алтернативно
защитата пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК, в случай,
че съдът намери, че обвинението е доказано. Моли съда да съобрази тежкото
социално и финансово положение на подсъдимата, липсата на имущество, от което
да получава доходи, отсъствието на постоянна или временна работа, причинено от
съществуващите в страната ни обществено икономически условия и липсата на
образование. Моли съда да наложи наказание лишаване от свобода в минималния,
предвиден от закона срок, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от
три години.
В последната си дума
подсъдимата П.Я. иска от съда да и наложи минимална присъда, условна, тъй като
се очертавала работа през лятото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено
следното
от фактическа страна:
Подсъдимата П.С.Я. e родена на *** ***, с
постоянен адрес с. ***, област Варна,
български гражданин, с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана.
Към средата на 2008 г. подсъдимата
П.С.Я. живеела в едно домакинство със свидетеля Ж.К.К..
На *** г. подсъдимата родила И.Ж.К., чиито баща бил Ж.К.. Отношенията между
бащата и майката на детето се развалили и с решение № 342/14.11.2011 г. на РС –
Провадия по гражданско дело № 177/2011 г., съдът предоставил упражняването на
родителските права спрямо детето И.Ж.К. на неговия баща Ж.К.К.
и определил режим на лични отношения на подсъдимата Я. с детето си И.К., всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в
неделя и по две седмици през лятото, когато бащата не ползвал платен отпуск. С
решението по – горе, подсъдимата П.С.Я. била осъдена да заплаща в полза на
детето И.Ж.К., чрез неговия баща и законен представител Ж.К.К.,
месечна издръжка в размер на 70 (седемдесет) лева с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи, считано от предявяването на иска – 16.02.2011 г. до
настъпването на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния
падеж до окончателното плащане. Описаното
решение в частта му относно присъдената издръжка подлежало на предварително
изпълнение. Същото влязло в законна сила на 18.01.2012 г. На 09.08.2012 г. РС –
Провадия издал на бащата Ж.К. изпълнителен лист за месечна издръжка в размер на
70 лева, съгласно влязлото в сила решение № 342/14.11.2011 г. на РС – Провадия.
На 25.01.2013 г. въз основа на
изпълнителния лист по – горе било образувано изпълнително дело, като към
17.04.2013 г. по делото нямало данни за внесени и изплатени суми. По
изпълнителното дело не били установени доходи или имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение,
поради което по искане на Ж.К. *** изплатила по реда на чл. 152, ал. 2, вр. ал. 1 от Семейния кодекс (СК) присъдената издръжка в
размер на 970 лв. за периода 01.05.2013 г.
до 31.07.2014 г. До 02.07.2013 г. подсъдимата не е изплатила сума една
месечна вноска от издръжката, за заплащането на която е била осъдена, като
същевременно не работела, въпреки че била физически и психически здрава. До 21.10.2014 г. подсъдимата не ползвала
услугите на Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) – Провадия, като след тази дата била
регистрирана в ДБТ - Провадия и към 21.03.2015 г. продължавала да поддържа
регистрацията си със статут на „безработно“ лице.
Същевременно, в период от няколко години - от 01.07.2010 г. до
30.06.2011 г. и от 01.09.2011 г. до 15.02.2013 г., подсъдимата, макар да не упражнявала през
целия период родителски права спрямо дъщеря си И.К. е била подпомагана с месечна
помощ по чл. 7, ал . 1 Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) в размер на 35
лева за едно дете, като подсъдимата не предоставяла паричната сума или част от
нея на своята дъщеря.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на следните
писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства: обяснения на
подсъдимата Я., дадени в съдебно заседание на 03.04.2015 г., свидетелски
показания на Ж.К.К., писмените доказателства – решение
№ 342/14.11.2011 г. на РС – Провадия по гражданско дело № 177/2011 г. влязло в
законна сила на 18.01.2012 г. (стр. 37-38 от ДП); Изпълнителен лист от
09.08.2012 г. на РС – Провадия (стр. 13 от ДП); писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Провадия до РУП – Провадия с вх. № 768/19.02.2013 г. (стр. 19 от
ДП); писмо от ДБТ – Провадия до РС – Провадия с вх. № 3779/08.08.2014 г. (стр. 35 от НОХД); писмо от Община Провадия до
РС – Провадия с вх. № 4074/2014 г. (стр. 36 от НОХД); писмо от ДБТ – Провадия
до РС – Провадия с вх. № 1188/24.03.2015 г. (стр. 69 от НОХД); справка за
съдимост на подсъдимата, писмо на държавен съдебен изпълнител при РС – Провадия
до РУП – Провадия с изх. № 1260/17.04.2013 г. (стр. 40 от ДП);
За обосноваване
изводите си относно съставомерните признаци на
деянието на подсъдимата съдът кредитира нейните обяснения в частта относно неплащането
на издръжката, получаваните месечни
помощи за своето дете, както и обстоятелството, че Я., не предоставяла тези
пари на дъщеря си.
Съдът отчита правната природа на обясненията на
обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес – от една страна като средство за
установяване на релевантни по делото факти, а от друга – като средство за
защита и след анализ на дадените от подсъдимата в съдебно заседание обяснения,
намира същите в частта, че Я. е правила опити да намери работа, за средство за
защита. Настоящата инстанция намира тези обяснения са голословни и изолирани от
другите доказателства по делото – по никакъв начин подсъдимата не е представила
доказателства за търсене на работа в годините, през които е следвало по силата
на съдебното решение да издържа своята дъщеря, а и липсата на регистрация в ДБТ
– Провадия, макар и косвено, индицира за съда, изначална
липса на намерение у подсъдимата да направи постъпки към търсене на някакъв
източник на доходи за да издържа своята дъщеря. Липсата на намерение у Я. за изпълнение
на задължението си да издържа своята дъщеря, съдът извлича и от
обстоятелството, че макар и да е получавала месечна помощ по чл. 7, ал . 1 ЗСПД, подсъдимата не е изпращала сумата или част от нея на дъщеря си И.К..
Същевременно, сочените от подсъдимата обстоятелства, препятстващи заплащането
на издръжка - че дъщеря й не е искала тези пари, съдът намира за несъстоятелни,
тъй като начините за изпълнение на задължението да се издържа низходящ не се
свеждат единствено до физическо
предаване на дължимата сума за издръжка, доколкото има различни начини за
изпълнение на парично задължение – внасяне или превод на сума по сметка в
банка, пощенски паричен превод и др.
Показанията на
свидетеля Ж.К. допринасят за изясняване на обстоятелствата по фактическото
съжителство с подсъдимата, решението на съда за предоставяне на родителските
права и плащането на издръжка, както и неизпълнението от подсъдимата на
задължението да издържа своята дъщеря. Показанията на свидетеля са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с обясненията на подсъдимата
от една страна, а също и намиращи опора в писмените доказателства по делото от
друга.
Писмените доказателства са официални удостоверителни документи,
съставени по надлежния ред от компетентни длъжностни лица, поради което съдът
им даде вяра изцяло.
От правна страна:
Така установената фактическа обстановка налага извода, че
подсъдимата П.С.Я. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна се доказа, че на 18.01.2012 г. е влязъл в сила
съдебен акт – Решение № 342 между страните по гражданско дело № 177/2011 г. по
описа на РС - Провадия, по силата на което подсъдимата П.Я. е била осъдена да
плаща на малолетната си дъщеря И.Ж.К. чрез нейния баща и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка на основание чл. 143, ал. 2 СК в размер
на 70 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката. Считано
от датата на влизане в сила на това решение подсъдимата има качеството на осъдена да плаща
издръжка. От тази дата и до 02.07.2013 г. (а и до датата на постановяване на
присъдата) подсъдимата Я. не е изпълнил нито едно от периодичните си задължения
за общо 19 вноски, възлизащи на сумата от 1330 лева. Като не е плащала издръжка
за малолетната си дъщеря в посочения период, без да са били налице основания за
прекратяването й, подсъдимата П.Я. е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието, изразяващо се в бездействие е осъществено
от подсъдимата Я. при форма на вината пряк умисъл. След влизане в сила на
съдебния акт по гр. дело № 177/2011 г. по описа на РС - Провадия е знаела, че е
осъдена по надлежния ред да плаща на малолетното си дете чрез неговия баща
месечна издръжка в размер на 70 лева. Като не е платил на свидетеля Ж.К. за
времето от 18.01.2012 г. до 02.07.2013 г. нито една от дължимите суми, тя е
съзнавала че не изпълнява това свое задължение за период от деветнадесет месеца
и по този начин накърнява възможността на малолетното си дете да посреща
необходимите за живота си разходи. Не може да се приеме, че прекият умисъл за
престъплението е изключен заради невъзможността на подсъдимата да си намери
постоянна работа. Тя е млада жена в напълно работоспособна възраст и е
очевидно, че единствено нежеланието й е било
пречка за нея в такъв дълъг период от повече от година и половина да започне
работа, която да й носи такива доходи, които да й позволяват да плаща
ежемесечно ниската сума от 70 лева за детето си. Още повече, подсъдимата е
получавала месечна помощ, в период след като е била осъдена да заплаща издръжка
на своята дъщеря, но тази помощ или част от нея не е постъпвала за изплащане на
издръжка.
Тези обстоятелства налагат извода, че с поведението си по неплащане на
издръжка Я. пряко е целяла да не изпълнява задължението за наличието на което
знае, и нейната дъщеря да не получава от подсъдимата парични средства.
По изложените по - горе съображения съдът намери, че П.С.Я. е извършила
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 18.01.2012 г. до 02.07.2013
г., възлизащо на 19 месечни вноски за издръжка на И.К. на обща стойност от 1330
лева.
По наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е предвидено налагането на
наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“.
В конкретния случай съдът прецени, че подходящото за Я. по вид наказание
е „Пробация“. Това е така, тъй като задълженията, произтичащи за подсъдимата от
пробационните мерки в много по-голяма степен ще
повлияят положително на Я., като ще я подтикнат към активност в личния и
социалния й живот и към осъзнаване на престъпното си поведение, за да й бъде
дадена възможност да се поправи.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита поведението на подсъдимата, която след като е била осъдена да издържа
своята дъщеря и е получавала месечни помощи по реда на ЗСПД, не е предавала
сумите на своята дъщеря, чрез нейния баща и законен представител. Също като отегчаващо
обстоятелство съдът цени, че подсъдимата не е търсила работа в инкриминирания
период, както и това, че въпреки
възникналото задължение за плащане на издръжка, Я. е бездействала в период надвишаващ
една година и половина. Като смекчаващи обстоятелства съдът намира чистото
съдебно минало на подсъдимата, нейната млада възраст и времетраенето на наказателното производство срещу нея. Тези
обстоятелства обаче съдът не намира нито за многобройни, нито за изключителни.
Затова съдът счете, че следва да наложи наказание при баланс на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, като определи това да бъде наказание пробация,
която да се изпълни чрез приложението на пробационните
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, за която съдът определи срок
от една година с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично, „Задължителна
периодични срещи с пробационен служител“ също за срок от една година и пробационната мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото“,
чиято продължителност беше определена от съда на 160 часа, за срок от 1 година“.
Съдът намира, че така определените и наложени пробационни мерки ще
дисциплинират подсъдимата, като ще я подпомогнат във въздържането от
закононарушения за в бъдеще и освен това третата мярка ще й даде възможност да
придобие, изгради и развие трудови навици и впоследствие да си намери постоянна
работа, която да й позволява освен своите, да посреща и нуждите на детето си.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: