№ /18.05.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора СИЛВИЯН И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА адм. д. № 25 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ищецът Ж.Х.Д. Валентин от Затвора - Белене твърди, че е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич за периодите 13.04.2018 – 29.08.2018 година и 18.06.2020 – 04.08.2020 година. Твърди, че помещенията, в които е пребивавал са били с размери 2,20 м./1,40 м., без прозорец, без санитарен възел и без мебели. Твърди, че в помещенията често са били настанени повече лица, което му е създало изключителни неудобства. Твърди, че в помещенията не е имало приток на естествена светлина и свеж въздух, както и че осветяването в тъмната част на деня е било недостатъчно - само от една крушка. Твърди, че в помещенията е имало дървеници и хлебарки, които са го хапали всяка вечер. Твърди, че спалното бельо и одеалата са били мръсни и не са били сменяни. Твърди, че по време на престоя в ареста не е бил извеждан на открито. Твърди, че в резултат на лошите битови условия е преживял страдания, изразяващи се в раздразнителност, загуба на апетит и сън, че е изпитвал чувство на безсилие и унижение. Претендира осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест - Добрич. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуални представители, поддържа предявените искове. В писмено становище от 29.04.2021 година излага подробните си съображения за основателност на предявените искове.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуален представител, оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени становища от 17.02.2021 година и 28.04.2021 година излага подробни съображения за неоснователност на исковете.
Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за основателност на предявените искове по основание. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи, като присъди обезщетение по справедливост.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Видно от Служебна бележка от 24.11.2020 година, издадена от началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич (л. 8 от делото) и Справка рег. № 230/09.02.2021 година (л. 37-39 от делото) ищецът Ж.Х.Д. е пребивавал в Следствен арест – Добрич за периода 13.04. – 29.08.2018 година и е бил настанен в помещения № № 4, 5, 7, 8 и 13 и за периода 18.06. – 04.08.2020 година - в помещения № № 3 и 5. От справката е видно, че помещения № № 3, 4, 5, 7 и 8 са с размер 1,60 м./3,08 м./2,63 м. – 4,93 кв.м., а помещение № 13 е с размери 3,0 м./3,0 м./2,63 м. – 9 кв.м. В справката е посочено, че помещения № № 3, 4, 5, 7 и 8 са обзаведени с две легла, тип „вишка“ с дървен нар, а помещение № 13 е обзаведено с четири легла, тип „вишка“. Посочено е, че на вратите на всички помещения има отвор с решетка, през който проникват слънчева светлина и свеж въздух от прозорците през коридора. Посочено е, че е монтирана вентилационна система по дължината на арестния коридор, над вратите на помещенията. Посочено е, че в помещенията няма санитарен възел. Посочено е, че арестантите не се извеждат на открито, поради липсата на отредено за това място.
Видно от представените протоколи за извършени услуги (л. 40 -43 от делото) „Д.Д.Д -1“ ООД – София е извършило дезинсекция на 20.04.2018 година, 21.05.2018 година, 30.07.2018 година и 24.06.2020 година. В протокола от 28.04.2018 година е посочено, че дезинсекцията е химическа, като не е посочен използвания препарат и мерните единици на третираната площ. В протокола от 21.05.2018 година е посочен вида на използвания препарат – „Солфак“, като не са посочени мерните единици на използваното количество и третираната площ. В протокола от 30.07.2018 година е посочен вида на използвания препарат, но не са посочени мерни единици на използваното количество и обработена площ. В протокола от 24.06.2020 година е посочен вида на използвания препарат, но не е посочено използваното количество и обработената площ.
От представената Медицинска справка от 16.04.2018 година (л. 44 от делото) е видно, че при първичния преглед ищецът е с нормално кръвно налягане и отрича да има заболявания.
Видно от представената справка за извършен вторичен преглед (л. 45 от делото) е видно, че ищецът е заявил промяна в цвета на урината, без болки.
От представената Медицинска справка от 19.06.2020 година (л. 46 от делото) е видно, че ищецът е посочил, че страда от хроничен гастрит и болки в епигастриума, киселини, както и че е установено кръвно налягане – 115/80.
Представени са извлечения от Амбулаторни книги за извършени прегледи на задържаните лица за 2018 и 2019 година (л. 85 – 97 от делото) от които е видно, че ищецът е потърсил медицинска помощ на 07.06.2018 година, 12.06.2018 година, 14.06.2018 година и 19.06.2020 година. Поставените диагнози са colica renelis – колика на бъбрека, nephrolithiasis – камъни в бъбреците и остър гастрит. За успокояване на болката на ищеца е предписан медикамент buscolisin.
От показанията на разпитания свидетел С.И.С. се установява, че с ищеца са пребивавали в Ареста – Добрич през 2020 година. Свидетелят сочи, ищецът се е оплаквал от ухапванията от дървеници, от липсата на свеж въздух и естествена светлина, че вентилацията не работи и че не го извеждат навън. Свидетелят сочи, че в помещенията е имало дървеници, които живеят в ръждата на вишките и хапят много, особено след провеждане на дезинсекция. Сочи, че в помещение № 13 има прозорец, но е зад бетонни колони, поради което в помещението няма естествена светлина. Сочи, че вечер се включва една крушка, която не може да освети добре помещенията. Сочи, че завивките, които се дават в ареста са стари и мръсни и не се сменят всяка седмица. Сочи, че в помещенията на ареста няма санитарен възел, поради което се налага да се молят за осигуряване на достъп до тоалетната. Сочи, че вечер излизането до тоалетна е почти невъзможно, поради което арестантите задоволяват естествените си нужди в шишета и е виждал ищеца да го прави 3 или 4 пъти. Сочи че за период февруари – април 2020 година е извършена двукратно дезинсекция, но не е била ефективна, а само е раздразнила хлебарките и дървениците.
Видно от представената Справка от началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич от 26.03.2021 година (л. 125 от делото) за периода 13.04.- 19.04.2018 година ищецът е пребивавал в спално помещение № 7 с А.С. Н. и М.Р.А.; за периода 19.04 -22.05.2018 година, в спално помещение № 8 с Ю.С.Н. (19.04 -17.05.2018 година), П.Д.И. (30.04. – 14.05.2018 година), С.Н.Н. (17.05.-18.05.2018 година), Р.З.Г. (18.05 – 22.05.2018 година), Ж.Д.Ж. (18.05. – 22.05.2018 година); за периода 22.05.2018 – 08.06.2018 година, в спално помещение № 7 с А.С.Н. и М.Р. А.; за периода 08.06. – 15.06.2018 година, в помещение № 13 с Д.С.Я. (04.06. -15.06.2018 година), Е.И. М. (11.06. – 13.06.2018 година), Г.С.Б. (11.06. – 13.06.2018 година), Б.А.А. (13.06. – 15.06.2018 година), Д.А.П. (13.06. – 15.06.2018 година); за периода 15.06. – 17.07.2018 година, в спално помещение № 4 със С.Н.С. (06.07. – 17.07.2018 година), К.Д.Щ. и Д.Й.А.; за периода 17.07. – 29.08.2018 година, в спално помещение № 5 с К.Д. Щ. и С.Н. С.; за периода 18.06. -23.06.2020 година, в спално помещение № 3 с Р.Д.Р.; за периода 23.06. – 04.08.2020 година, в спално помещение № 5 с Я. А.С..
Видно от разписки от 29.08.2018 година и 04.08.2020 година (л. 128 и 127 от делото) ищецът е получил чаршафи и 1 брой спален комплект при постъпването си в Ареста – Добрич.
От заключението на Съдебно-психологичната експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че данните от изследването не описват непреработена, актуална психологична травма. Вещото лице сочи, че лошите хигиенни и битови условия са имали ролята на стресогенен фактор, довели са до негативни емоционални преживявания, които към момента на изследването са преработени и не са довели до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения. Вещото лице е посочило, че актуалното психично състояние на ищеца не налага специализирана медицинска помощ.
От заключението на Съдебно-санитарната експертиза, приета от съда като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че посочените в протоколите от 20.04.2018 година, 21.05.2018 година, 24.06.2018 година и 30.07.2021 година биоциди Солфак и К-отрин са синтетични пиретроиди, които са разрешени за употреба. Вещото лице е посочило, че в разрешителните за пускане на препаратите на пазара е посочена ефективността им, но при липсата на данни за използваното количество и обработената площ не може да се изведе извод за конкретна ефективност.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, арг. чл. чл. 12, ал. 1, 2 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице, арг. чл. 205 от АПК.
Предвид горното съдът намира, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е процесуално и материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
За да бъдат уважени предявените искове, на доказване подлежат следните материалноправни предпоставки: бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, арг. чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (Изм.
– ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, арг. чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
Разпоредбата е еманация на установените в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията, която е ратифицирана от България през 1992 година и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 година, които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези стандарти са приложими и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, арг. чл. 240 от ЗИНЗС.
Безспорно установено, от представените справки от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич и показанията на разпитания свидетел С.И.С. е, че помещенията в Следствен арест-Добрич са с квадратура, която не отговаря на изискванията за минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода – по-малка от 4 кв. м., което обосновава извод за нарушение по чл. 43, ал. 4, вр. чл. 240 от ЗИНЗС.
От данните по делото е видно, че в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са извеждани навън само при ползването на общата баня и тоалетна, което е в нарушение на изискването по чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС.
От данните по делото се установява също, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за настанените в тях лица, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с което не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
Безспорно установено е, че в спалните помещения Следствен арест – Добрич е имало дървеници. От разпита и на свидетеля С. се установява, че ищецът многократно е хапан от дървениците и се е оплаквал от това.
Представените протоколи за извършена дезинсекция, поради липсата на отбелязване на използваното количество препарати и обработената квадратура, не могат да обосноват извод, че администрацията в ареста е изпълнила задължението за осигуряване на добри хигиенни условия, арг. чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС.
От представената на 15.02.2021 година справка на началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич, представена с отговора към исковата молба е видно, че в спалните помещения няма санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение с изискването по чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно което в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил принуден да удовлетворява естествените си нужди в шише или в кофа в килията в присъствието на другите задържани лица.
От данните по делото е установено, че в Следствения арест – Добрич не са били осигурени условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично, каквото е изискването на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, вр. чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС.
Спалните помещения не са били обзаведени
с шкафчета за лични вещи, каквото е изискването на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Всички тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на претърпените вреди – причинени страдания от поставянето на ищеца в неблагоприятни битови условия и периода, през който е търпял неприемливите условия в Следствен арест – Добрич за периодите 13.04.2018 – 29.08.2018 година и 18.06.2020 – 04.08.2020 година (общо 6 месеца и 23 дни), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 500 лева, при съобразяване на съдебната практиката по идентични дела.
Според настоящия състав обезщетение в посочения размер посоченият размер най–точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Уважената претенция, съобразно направеното от ищеца искане, се присъжда ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете – 06.01.2021 година до окончателното и изплащане.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС на адвокатите на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 335 лева, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати и направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 235 лева, от които дължима държавна такса в размер на 10 лева по чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС и 225 лева изплатени възнаграждения на вещи лица в полза на Административен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Х.Д., ЕТН ********** от Затвора-Белене сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите 13.04.2018 – 29.08.2018 година и 18.06.2020 – 04.08.2020 година, настъпили в резултат на бездействието на органи по изпълнение на наказанията от Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Добрич да изпълнят задължението по чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в резултат на което ищецът е изтърпял мярка „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич в спални помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ по чл. 43, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; за осветление, проветрение, достъп до санитарен възел, течаща вода и минимум обзавеждане по чл. 43, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. ал. 2 и 3, чл. 21, ал. ал. 1 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и без престой на открито не по-малко от един час на ден по чл. 86 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ведно със законната лихва от 06.01.2021 година до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до 30 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд – Варна сумата от 235 (двеста тридесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на адвокати В.О.М. и Ц.К.Л. ***
сумата от 335 (триста тридесет и пет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд–Варна в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: