Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 372
гр.
Горна Оряховица, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2170 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС
и чл.342, ал. 1 от ТЗ.
Производството е по
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Теленор България” ЕАД искове за
установяване, че Р.Р.Д. *** дължи на ищеца сумите: от 45,35 лв. , представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и потребени услуги в периода 05.09.2017 г. – 04.12.2017 г. по
Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2016 г., изменен с допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.10.2016
г.; от 62,92 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и
потребени услуги в периода 05.09.2017 г. – 04.12.2017 г. по Договор за мобилни
услуги № *********/13.03.2017 г.; от 22,95 лв., дължима по Договор за лизинг от
18.02.2016 г. за мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual”,
от която 13,77 лв. представлява три незаплатени лизингови вноски за периода месец септември
2017 г. – месец ноември 2017 г. и 9,18 лв. представлява две предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода месец декември 2017 г. – месец януари
2018 г.; от 298.62 лв., дължима по Договор за лизинг от 13.03.2017 г.
за мобилно устройство „Samsung Galaxy A3 2016
Black”, от
която 49,77 лв. представлява три незаплатени лизингови вноски
за периода месец септември 2017 г. – месец ноември 2017 г. и 248,85 лв.
представлява петнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода месец
декември 2017 г. – месец февруари 2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното
ѝ плащане, ведно с присъдените по заповедното производство разноски в
размер на общо 385 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр.д. №1152/2019г. на ГОРС. Дружеството намира, че за длъжника
е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по лизинговите договори на
основание чл. 12 от ОУ, поради сбъдване на условието неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя.
Особеният представител
назначен на ответника оспорва исковете касаещи договорите за лизинг на мобилни
устройства. Намира, че двата договора за лизинг и погасителния план приложен
към тях не съдържат дати, поради което е невъзможно да се прецени, кога
ответникът е изпаднал в забава. Счита, че лизинговите договори са двустранни, поради
което за развалянето им намира приложение общата разпоредба на чл. 87 от ЗЗД,
според която развалянето на договора настъпва след отправяне на предупреждение
до длъжника, с указан срок за плащане, като едва след това за кредитора
възниква потестативното право да развали договора. Поради непредставянето на
такива доказателства, намира, че предсрочната изискуемост по договорите за
лизинг не е настъпила. Оспорва поради прекомерност адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото ч.гр.д. № 1152/2019
г. на ГОРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК за сумата от 45,35 лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги в
периода 05.09.2017 г. – 04.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/18.02.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.10.2016 г.; сумата от 62,92 лв.,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги в
периода 05.09.2017 г. – 04.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/13.03.2017 г.; сумата от 22,95 лв. дължима по Договор за лизинг от
18.02.2016 г. за мобилно устройство „Lenovo А1000
Dual”, от която 13,77 лв. представлява
три незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2017 г. – месец
ноември 2017 г. и 9,18 лв. представлява две предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода месец декември 2017 г. – месец януари 2018 г.; сумата от 298.62 лв., дължима по Договор за лизинг от 13.03.2017 г. за
мобилно устройство „Samsung Galaxy A3 2016 Black”, от
която 49,77 лв.
/четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ представлява три
незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2017 г. – месец ноември
2017 г. и 248,85 лв. /двеста четиридесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки/ представлява петнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода месец декември 2017 г. – месец февруари 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до
окончателното ѝ плащане.
В исковото производство е представен
договор за мобилни услуги, сключен на 18.02.2016 г., видно от който на
потребителя са предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент
от 15,99 лева. С договор за лизинг от същата дата на абоната е предоставен
мобилен апарат „Lenovo А1000 Dual” при
задължение на лизингополучателя да заплати по договора 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер 4,59 лева. Абонатът е
подписал декларация-съгласие, видно от която е получил екземпляр
от Общите условия на мобилния оператор и Приложение –
ценова листа за абонаментни планове на частни лица. На 31.10.2016 г. страните подписали
допълнително споразумение към горепосочения договор, с което е влязъл в сила
нов абонаментен план с месечна абонаментна такса от 24,99 лв., и срок на действие
на договора – двугодишен до 31.10.2018 г. По делото е представен втори договор за
мобилни услуги сключен на 13.03.2017 г., видно от който на потребителя са
предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент от 30,99 лева.
С договор за лизинг от същата дата на абоната е предоставен мобилен
апарат „Samsung Galaxy A3 2016 Black” при задължение на лизингополучателя да заплати по договора 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер 16,59 лева.
Абонатът е подписал декларация-съгласие, видно от която е получил екземпляр
от Общите условия на мобилния оператор и Приложение –
ценова листа за абонаментни планове на частни лица. Приети са фактури №
**********/05.10.2017 г. на стойност 228,47 лева за периода 05.09.2017 г. –
04.10.2017 г., фактура №********** на стойност 269,43 лева за периода
15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., фактура №********** на стойност 163,95 лева за
периода 05.10.2017 г. – 04.11.2017 г., фактура №********** на стойност 171,81
лева за периода 05.11.2017 г. – 04.12.2017 г. и фактура №**********/05.01.2018
г. за периода 05.12.2017 г. до 04.01.2018 г. Предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски за мобилен апарат „Lenovo А1000 Dual”е
в общ размер от 258,03 лева, а за апарат „Samsung Galaxy A3
2016 Black” е в общ
размер на 248,85 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са два кумулативно обективно
съединени установителни иска, както следва:
- установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС
за признаване за установено, че ответникът Р.Р.Д. дължи на "Теленор България" ЕАД сумата от 45,35 лв.,
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
дата 18.02.2016, изменен с допълнително споразумение от 31.10.2016 г.,
потребени в периода от 05.09.2017 г. до 04.12.2017 г. и сумата от 62,92 лв.,
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
дата 13.03.2017 г., потребени в периода от 05.09.2017 г. до 04.12.2017 г.;
- установителен иск с правно основание по
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 от ТЗ за признаване за
установено, че ответникът Р.Р.Д. дължи на "Теленор
България" ЕАД сумата от 22,95 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за лизинг от 18.02.2016 г. и сумата от 298,62 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за лизинг от 13.03.2017 г.
По иска по чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на
валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и
стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер +359884523991 и
+359899360571. Фактът, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по процесния договор, не е спорен между страните, а и се доказва от
представените договори и допълнително споразумение. Съгласно тях ищцовото
дружество предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен
месечен абонаментен план, а ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на
предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи изпълнение на задължението си по договорите да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това
обстоятелство са представени издадени от ищеца фактури, касаещи процесния
отчетен период, заедно с приложени към тях справки, в която са описани подробно
потребените услуги – брой минути разговори, мобилен интернет и др. Процесуалния
представител на ответника не оспори размерът и основанието на начислените суми за
използваните мобилни услуги. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен
в пълен размер, като на ищеца се присъди сумата от 45,35 лв. по договор за
мобилни услуги от 18.02.2016 г. и сумата от 62,92 лв. по договор за мобилни
услуги от 13.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението – 19.06.2019 г. до окончателното погасяване
на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че между страните по делото е възникнала валидна
облигационна връзка и по два договора за лизинг
от 18.02.2016 г. и 13.03.2017 г. Същите имат правната характеристика на договор
за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ,
при който лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по
тези договори, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави
ползването на лизинговата вещ - мобилен
апарат „Samsung Galaxy A3 2016 Black”, съответно мобилно устройство „Lenovo А1000 Dual” за уговорения между страните период.
Фактическото предаване на лизинговите
вещи от лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е
удостоверено с полагането на подпис от последния в съответствие с клаузата на
чл. 4 от договора. Назначения на ответника особен представител не е оспорил
авторството на положения подпис върху документа на договора и доколкото същият
обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да приеме за
осъществил се факта на предаване на лизинговите
вещи. Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника да
заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между
страните.
По договора за лизинг с предмет ползването на мобилен апарат „Lenovo А1000 Dual” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца
възнаграждение в общ размер на 105, 57 лв. чрез изплащането на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,
59 лв. с ДДС. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на това му
задължение, но същият нито твърди, нито представя доказателства за извършено
плащане на дължимите погасителните вноски в периода 18.02.2016 г. – 18.01.2018
г. Неизпълнението на задължението за плащане дава право на лизингодателят в съответствие с чл. 12, ал. 1
от ОУ да обяви за предсрочно изискуеми всички месечни погасителни вноски по
договора за лизинг.
Възражението на особения представител в
насока, че предсрочната изискуемост за част от вноските не е била обявена на
ответника, така също и изявлението за разваляне на договора, е неоснователно. Следва да се отбележи, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК
-19.06.2019, всички сключени между страните договори за лизинг са с изтекъл срок на действие, съответно падежът на всяка
една лизингова вноска съгласно договорите
е настъпил, поради което ответникът дължи заплащането им. В този смисъл е т. 1
от постановеното ТР-8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в която се
сочи, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Съдът намира, че не следва да
се съобразява и с практиката формирана във ВТОС, обективирана в решение №
23/15.01.2020 г. по в. гр. д. № 941/2019 г., постановено по сходен случай.
Към 19.06.2019 г. задължението на
ответника за лизингови вноски относно
ползването на мобилен апарат „Lenovo А1000 Dual”
е в общ размер на 22,95 лв. След като ответникът не е заплатил тази сума
претенцията за лизингови вноски по този
договор за лизинг се явява основателна до
предявения размер.
По договора за лизинг от 13.03.2017 г. с предмет възмездното ползване на мобилен
апарат „Samsung Galaxy A3 2016 Black” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца възнаграждение
в общ размер на 381,57 лв., платима на 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 16, 59 лв. с ДДС. Ответникът не твърди и не доказва
плащане на претендираните от ищеца лизингови
вноски в периода м. септември 2017 г. – м. ноември 2017 г., както и начислените
накуп съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ лизингови
вноски, поради което претенцията за лизингова
цена по втория договор за лизинг се явява
основателна до размера на сумата от 298,62 лв.
Така към 19.06.2019 г. задължението на
ответника за лизингови вноски относно
ползването на мобилен апарат „Samsung Galaxy A3
2016 Black” е в общ размер на
298,62 лв. След като ответникът не е заплатил тази сума претенцията за лизингови вноски по този договор за лизинг се явява основателна до предявения
размер.
По тези съображения съдът намира, че по
делото се доказа в полза на ищеца, че е възникнало действително вземане за
сумата от 429,84 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните
договори за месечни абонаментни такси, използвани услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, поради което исковата претенция с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото разноски на ищеца
се дължат по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира да
му се заплатят разноски в общ размер на 535 лева, от които 25 лв.
държавна такса, 150 лева възнаграждение за особен представител и 360 лева
адвокатско възнаграждение.
С решението
по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При уважаване
на установителния иск разноските в заповедното производство, които
следва да се присъдят са в размер на 385 лева., от които 25 лв. държавна такса
и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовата страна е неоснователно,
т.к. е съобразено с минимално определения размер приет в наредбата за
минималните размерни на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, че Р.Р.Д. с ЕГН ********** *** дължи на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК ********* СУМАТА от 45,35 лв.
/четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатени
месечни абонаментни такси и потребени услуги в периода 05.09.2017 г. –
04.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2016 г., изменен с
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 31.10.2016 г.; СУМАТА от 62,92 лв. /шестдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени
услуги в периода 05.09.2017 г. – 04.12.2017 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/13.03.2017 г.; СУМАТА от 22,95 лв. /двадесет и два лева и деветдесет
и пет стотинки/, дължима по Договор за лизинг от 18.02.2016 г. за мобилно
устройство „Lenovo А1000 Dual”, от която 13,77 лв. /тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/
представлява три незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2017
г. – месец ноември 2017 г. и 9,18 лв. /девет лева и осемнадесет стотинки/
представлява две предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода месец
декември 2017 г. – месец януари 2018 г.; СУМАТА от 298.62 лв. /двеста деветдесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки/, дължима по Договор за лизинг от 13.03.2017 г. за мобилно устройство
„Samsung
Galaxy A3 2016 Black”, от която 49,77 лв.
/четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ представлява три
незаплатени лизингови вноски за периода месец септември 2017 г. – месец ноември
2017 г. и 248,85 лв. /двеста четиридесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки/ представлява петнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода месец декември 2017 г. – месец февруари 2019 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в
съда – 19.06.2019 г. до окончателното им плащане, СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, разноски за държавна
такса, както и СУМАТА от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.д. №
1152/2019 г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение №
1553/19.07.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Р.Д. с ЕГН **********
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ,,Младост” 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата от 535 лв. /петстотин тридесет и пет лв./
направени разноски в исковото производство.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по частно гражданско дело № 1152/2019
г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: