№ 444
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502393 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 11.05.2021г по гр.д. № 8231/2018г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил
Гаранционен фонд да заплати на С. Г. С. сумата от 16 500лв- обезщетение за
неимуществени вреди и 1161.34лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди
претърпени от ПТП, настъпило на 17.06.2016г, причинено от водач на МПС, който не е
имал застраховка ГОА, на осн. чл.557, ал.1, т.2 от КЗ, като е отхвърлил предявените
искове до пълния им претендиран размер от 55 000лв и 3871.13лв, поради
неоснователност. Съдът е приел наличие на съпричиняване на увреждането от страна
на ищеца в обем на 70%. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила в отхвърлителната си част, като необжалвано.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от третото лице- помагач на
страната на ответника Й.И., представлявана от адв. Й., в осъдителната част за сумата
от 16 500лв. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приложил материалния
закон и е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.8 и чл. 15 от ЗДвП. Поддържа, че е
необоснован и неправилен извода на съда, че водачът на МПС –помагач на ответника
1
Й.И. е имала противоправно и виновно поведение, като е управлявал МПС със скорост
над разрешената по закон, като не се установява това да е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Поддържа, че единствено виновен за ПТП е ищеца, като водач на
мотоциклет. Моли решението на СГС да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати сумата от 16 500лв и предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди , претърпени от ПТП да бъде отхвърлен.
Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция С.С., депозира писмен
отговор на въззивната жалба на помагача на застрахователя, с който оспорва жалбата
като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът Й.И. се представлява от адв. Й., който поддържа въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
изцяло отхвърлен. Поддържа, че приетата пред настоящата САТЕ не е дала обективни
отговори на поставените въпроси.
Подпомаганата страна гаранционен фонд в о.с.з. се представлява от юрк.Ш., който
поддържа жалбата на помагача си. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна С.С. в о.с.з. се представлява от адв. П., която моли жалбата
да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото, съобразно списък по
чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца от претърпяно ПТП, причинено от водач на МПС, за което не е сключен
2
договор за ЗЗГОА към процесния момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2,б”а” КЗ безвиновната отговорност на
ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при
наличието на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на
Република България от моторно превозно средство , за което няма сключена
задължителна застраховка ГО и от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. За да се ангажира
отговорността на Фонда следва да се установи по делото, че водач, чиято ГО не е
застрахована е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно.
Т.е. следва да се установи,че водачът на МПС без ЗЗГОА е причинил виновно и
противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка
между поведението на водача и вредите на пострадалото лице, така и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязло в сила първоинстанционно решение по делото /решението на СГС е
необжалвано и влязло в сила в осъдителната си част за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди на процесното основание / е установено със сила на пресъдено
нещо за страните и за съда, че ответникът отговаря на процесното основание за
причинените на ищеца вреди от процесното ПТП. Следователно между страните по
делото и за съда е установено по непротиворечив и обвързващ начин, че Гаранционен
фонд дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП на
17.06.2016г, като причинени от водач на МПС без застраховка ГО на територията на
страната.
Независимо от изложеното и разглеждайки на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди въззивният съдебен състав приема следното:
Видно от депозирания отговор на ИМ и наведените в него възражения на
ответника може да се приеме, че страните не спорат за това, че на 17.06.2016г ищецът ,
като водач на мотоциклет и Й.И., като водач на МПС са претърпели ПТП. Не се
спори,че към момента на ПТП Й.И. не е ползвала застраховка ГОА. За ПТП е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е удостоверено както, че
водачът на МПС Й.И. не се ползва от сключен договор за ЗЗГОА , така и че водачът на
мотоциклета С.С. е управлявал с алкохол в кръвта с концентрация 0.65 промила.
За настъпилото ПТП са разпитани по делегация свидетелите Н. Н. и М. П., които
са били пътници в автомобила, управляван от Й.И. и които безпротиворечиво
установяват, че ПТП е настъпило по тъмно, на сух асфалт, при прав пътен участък,
като скоростта на превозните средства е била регулирано снеравност тип „спящи
3
полицаи“ и за двете посоки на движение. Според свидетелите мотоциклетът
заобиколил неравността „легнал полицай“ в платното му и навлязъл в платното
на автомобила. Според свидетелите автомобилът преминал през изкуствената
неравност и с четирите си гуми и след това настъпил удара, който бил в предната лява
част на колата. Свидетелите установяват, че водачът на автомобила Й.И. не е
предприемала маневри преди, по време и след настъпване на удара.
В о.с.з. на 10.03.2020г е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от в.л. М. ,
която сочи, че преди мястото на ПТП и от двете страни има пътни знаци за
ограничение на скоростта от 20км/ч. Според вещото лице във всяка от посоките са
определени по две ленти за движение, разделени една от друга от единична
непрекъсната линия,а след зоната на кръстовището от единична прекъсната линия, а
платната за двете посоки са отделени с двойна непрекъсната линия. Според вещото
лице скоростта на движение на л.а. БМВ , управляван от Й.И. към момента на удара е
била около 40км/ч и автомобилът не е бил почти спрял към момента на удара, както
сочат показанията на свид. Н. и П..Мотоциклетът се е движил със скорост от около
36км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 21 м, а на
мотоциклета- 19.35м. Според вещото лице ударът между двете превозни средства е
настъпил в предна лява част на автомобила и на широчина около 7.40м вляво от десния
бордюр, гледано по посока на огледа или това е крайно ляво на лявата лента за
движение по платното на автомобила. Вещото лице дава следният механизъм на ПТП -
на 17.06.2016 г около 23:00 ч, в гр. Враца, по бул. Демокрация, в посока към ул.Екзарх
Йосиф, в лява пътна лента, определена за движение в тази посока, се движи л. а. БМВ,
управляван от Й. И.. В същото време в обратна посока в лява пътна лента, определена
за движение в тази посока се движил мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца. При
наближаване на кръстовището водачът на мотоциклета предприел заобикаляне на
изкуствената неравност, намираща се в неговата лента за движение, като навлизнал в
лентата за насрещно движение, в коридора за движение на л. а. БМВ. При така
създалата се ситуация, при навлизане на двете превозни средства в зоната на
кръстовището е последвал удар между тях като контактът е между предна лява част на
лек автомибила и странична лява част на мотоциклета. Според вещото лице липсват
спирачни следи преди мястото на удара. Според вещото лице водачът на л. а.БМВ е
имал възможност да предотврати ПТП ако се е движил в дясната пътна лента,
предназначена за движение в неговата посока и при движение със скорост съобразена
с максимално разрешената за съответния пътен участък. Според вещото лице
скоростта на л.а. БМВ е била съобразена с условията на видимост, но не е била
съобразена с характера на движението -поведението на приближаващия мотоциклет-
към момента на ПТП.
Поради оспорване на единичната САТЕ в о.с.з. на 30.03.2021г е изслушана
двойна САТЕ, изготвена от в.л. Д. и в.л. Г., които дават заключение,че скоростта на
4
автомобила към момента на удара е била около 43.47км/ч, а на мотоциклета-
62.54км/ч, като няма данни водачите да са предприели спиране преди удара. Ударът е
настъпил в зоната на двойната непрекъсната линия в платното на автомобила между
предна лява част на автомобила и лявата част на мотоциклета, като и двете превозни
средства са били под ъгъл. Задната част на лекия автомобил е била на двойната лента ,
а предната е била започнала да се прибира. Възприетия механизъм от вещите лица е
следния- лекият автомобил се е движил в най-лявата част /върху двойно
непрекъснатата линия/ на лявата от двете ленти за движение със скорост от около 43
км/ч. В същото време мотоциклет Сузуки се е движил в обратна посока със скорост от
порядъка на 63 км/ч. При достигане в района на кръстовището на бул. Демокрация с
ул. „Академик Иван Ценов“ водачът на мотоциклета предприема заобикаляне на
изкуствената неравност намираща се в неговата лента, като навлиза в лентата за
насрещно движение. При така създалата се ситуация водачът на лекия автомобил, също
предприема действия по отклоняването му вдясно. Настъпил е приплъзващ удар между
предна лява част на автомобила в областта на лявата част на предната броня и ляв
калник и лявата страна на мотоциклета в областта на двигателя. Според вещите лица
водачът на лек автомобил БMB е имал възможност да предотврати произшествието
като се е движил в дясната пътна лента предназначена за движение в неговата
посока. Посочено е, че скоростта и на двете превозни средства в района на
произшествието е била над максимално разрешената скорост от 20 км/ч. Според
вещите лица водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати ПТП при
движение в дясната пътна лента предназначена за движение в неговата посока, а
водачът на мотоциклета -като при движение в средата на лявата пътна лента
предназначена за движение в неговата посока, без да навлиза в лентата за движение на
автомобила.
СГС приема механизма на ПТП, описан от двойната САТЕ, като приема,че
мотоциклетът се е движил със скорост от около 63км/ч и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, а водачът на ла. БМВ е управлявал с превишена скорост и в най-
лявата част на лявата лента на платното за движение.
Във въззивната си жалба помагачът Й.И. не оспорва възприетото място на удара –
в зоната на двойната непрекъсната линия на платното, в което е трябвало да се движи,
но оспорва, че движението й с превишена скорост има връзка с ПТП.
Пред настоящата инстанция е изслушана допълнителна САТЕ , изготевна от
вещите лица Д. и Г., които дават заключение, че при движение със скорост от 20км/ч
водачите на лекия автомобил и мотоциклета не биха имали възможност да
предотвратят удара чрез спиране.
В о.с.з. на 04.11.2021г вещите лица разясняват, че по делото няма данни водачите
на МПС да са предприели спиране преди удара и ако са се движили с 20км/ч двете
5
превозни средства биха били на други разстояния и тогава е следвало да се правят
други разчети.
Поради оспорване на експертизата в о.с.з. на 17.03.2022г е изслушана повторна
САТЕ, изготвена от вещите лица И. и Х., които дават заключение, че опасната зона за
спиране на МПС при движение със скорост от 20км/ч е около 11м , а отстоянието
между процесните автомобил и мотоциклет от момента преди двете неравности, в
зоната на действие на знаците ограничаващи скоростта на 20км/ч е около 43м.
Следователно, според двете вещи лица, водачите на двете МПС технически са имали
възможност да спрат преди настъпване на ПТП. В останалата си част даденото
заключение от вещите лица, изготвили повторната САТЕ е извън поставените от съда
задачи и не следва да се обсъжда.
Съдът кредитира заключението на вещите лица Х. и И., доколкото те дават
отговор на поставените от съда въпроси. Заключението на вещите лица Д. и Г. не дава
отговор на поставените въпроси, като те се ограничават само с реалната обстановка,
която е довела до възникване на ПТП. Не дават отговор на въпроса дали ПТП при
настъпило при други /посочени от съда/ обстоятелства. А именно това изследва съда –
дали при съобразяване на скоростите , допустими по закон, за движение на процесното
място ПТП би могло да бъде избегнато. Отговор на този въпрос дава само
заключението на вещите лица И. и Х.. Отговорите на тези вещи лица са обосновани,
мотивирани със специалните познания, поради които вещите лица са назначени,
поради което и съдът изцяло кредитира тази експертиза в посочената част и счита, че
може да я ползва за обосновка на собственото си вътрешно убеждение.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице д-р М. М., който дава
заключени, че алкохолна концентрация в кръвта от 0,65 промила отговоря на леката
степен на алкохолно опиване. Според вещото лице леката степен на алкохолно
опиване се характеризира се с емоционална неустойчивост , лесна уморяемост,
отслабени концентрация , внимание, съобразителност, забавени реакции. Според
вещото лице за мотоциклетистите алкохолната концентрация, при която са напълно
неспособни да управляват превозното средство е 0,9-1,3промила и е по- ниска от тази
при шофьорите, защото им се налага да пазят равновесие.
От изложените факти може да се направи извод, че на 17.06.2016г ищецът е
претърпял ПТП, при което са му причинени вреди и което е предизвикано от водача на
МПС БМВ Й.И.. Помагачът- водач на МПС при неспазване на правилата за движение
по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни увреждания. Този
извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните САТЕ, двойна САТЕ,
допълнителна и повторна САТЕ, както и свидетелските показания по делото на
свидетелите Н. и П. , съобразно които се установява,че водачът на л.а. БМВ е допуснал
нарушения на ЗДвП, а именно на чл.21,ал.2 от ЗДвП. Водачът на л.а. БМВ се е движил
6
с превишена скорост и не е съобразил забраната за движение със скорост над 20км/ч.
Безпротиворечиво вещите лица установяват, че движението на л.а. БМВ е било с ъс
скорост близо два пъти по-висока от разрешената на място. Движението с превишена
скорост е противоправно поведение, такова в нарушение на разпоредби от ЗдвП.
Съдът приема, че водачът на л.а. БМВ е действал виновно при форма на вина
небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата,
без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го
предвиди . Ето защо, съдът приема, че Й.И. като водач на МПС е действала виновно и
противоправно , тъй като е нарушила законови разпоредби и е причинила неоправдани
от законова гледна точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да се
приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на нейната деликтна
отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на
Гаранционен фонд за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му
вреди на деликтно основание от водач без гражданска отговорност. Предвид
изложеното съдът приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който
поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди
породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 557,т.1 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП, причинени от водач на
автомобил, управляващ без сключ„ена застраховка ГОА.
С оглед изложеното съдът приема,че предявеният иск е доказан по основание.
Ответникът се явява пасивно материалноправно легитимно да отговаря по иск за
обезщетяване на вреди причинени деликтно от помагача Й.И. като водач на МПС без
застраховка ГОА.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че липсва нейно
провивоправно поведение във връзка с ПТП и че виновен за ПТП е само
мотоциклетистът. Както е посочено по-горе Й.И. има противоправно поведение , а
това поведение е в причинна връзка с ПТП, което се установява от изслушаната и
кредитирана САТЕ на вещите лица И. и Х.. Вещите лица установяват, че ако водачът
на л.а. БМВ се е движил със законоразрешената скорост от 20км/м е можел да спре
преди мястото на ПТП. В този случай, дори и да беше последвал удар поради
движението на мотоциклета, не би имало основание да се търси противоправност в
поведението на водача на л.а. БМВ. Водачът на автомобилът обаче се е движил с
превишена скорост и тази скорост се намира в причинна връзка с реализираното ПТП.
Ето защо, вина за настъпването на ПТП носи и третото лице-помагач по делото.
Пред настоящата инстанция няма развити оплаквания за несправедливост на
обезщетението за неимуществени вреди поради което съдът не проверява решението
на СГС в тази му част.
7
Доколкото се оспорва въобще вината на помагача за настъпването на ПТП може
да се приеме, че пред настоящата инстанция се оспорва и обема на приетото
съпричиняване.
На първо място, както беше посочено по-горе, фактическият състав на процесния
деликт е установен със сила на пресъдено нещо, което означава, че и въприетото от
СГС съпричиняване, при определяне на обезщетението за имуществени вреди обвързва
настоящият състав.
На следващо място, дори и да се разгледа по същество възражението за
съпричиняване, насотящият състав след като съобрази,че ищецът е управлявал
мотоциклет с превишена скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение при
обективна възможност да възприеме насрещно движещия се л.а. БМВ и е управлявал
мотоциклета след употреба на алкохол с концентрация над 0.5промила намира,че
съпричиняването на деликта и собственото му увреждане е в обем на 70 %.
Ето защо съдебният състав приема,че обезщетението за неимуществени вреди на
ищеца следва да се пиреме на 55 000лв при 70% съпричиняване или предявеният иск се
явява доказан и основателен за 16 500лв.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има само въззиваемата страна.
Въззиваемата страна претендира разноски от 300лв за експертиза и 1059.84лв-
възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 от ЗА, които сума , на
осн. чл.78,ал.10 от ГПК следва да се възложат върху жалбоподателя- трето лице
помагач/в този смисъл опр. № 80/20 по ч.гр.д. № 3629/2019г на ІІГО на ВКС/.На
подпомаганата страна третото лице не дължи разноски пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262938 от 11.05.2021г , постановено по гр.д. №
8231/2018г на Софийски градски съд , ГО, 7 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Й. В. И. с ЕГН ********** да заплати на С. Г. С. с ЕГН **********
сумата от 300лв- разноски по делото , на осн. чл. 78,ал.1 вр. чл.81 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. В. И. с ЕГН ********** да заплати на адвокат Р. П. от САК сумата
от 1059.84лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
8
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9