Р Е Ш Е Н И Е №260023
гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Борислав И.
секретар
А.Ненчева
като
разгледа докладваното от съдията Б.И. търг. дело № 250/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на Л.П.К., , чрез адв.М.Д. от
САК срещу „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София,
за заплащане
на сума в размер на 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени на Л.П.
К. следствие на ПТП от 14.06.2019 г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 04.10.2019 г. – датата, следваща изтичането на тримесечния срок
за произнасяне на застрахователя по претенцията до окончателното й заплащане, и за заплащане на сумата в р-р на 5300 лв. обезщетение за
имуществени вреди от които 5000лв.за тотално увреждане на превозното средство и
300 лв.за тотално увреждане на носената при ПТП от пострадалия каска причинени на Л.П. К. следствие на
ПТП от 14.06.2019 г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 04.10.2019 г. – датата,
следваща изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по
претенцията до окончателното й заплащане. Претендират се
и направените по делото разноски, вкл. адв. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА.
Предявеният иск се
основава на следните фактически твърдения:
На 14.06.2019 г. около 18:30 ч. в гр. Пазарджик, при управление
на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ***, водачът Й.К., преминавайки кръстовището
на ул. „***“ и „***“ при извършена маневра – завой наляво, отнема предимството
на движещия се попътно Л.К. – водач на мотоциклет „МКБ ДМ 01“, рег. № *** , при
което настъпва ПТП. Съставен е Констативен протокол с пострадали лица на
17.06.2019 г., АУАН и НП срещу виновния водач К.. От това ПТП е пострадал
ищецът. Същият е откаран в МБАЛ – Пазарджик, където е хоспитализиран за периода
14.06. – 17.06.2019 г. Описани са получените от него телесни увреждания: ***.
Продължилото домашно лечение изисквало подкрепата на близките му. ***. След
посещение при специалист му е предписана терапия. Процесното ПТП е причинило на
ищеца значителни неимуществени вреди. Той е претърпял и имуществени вреди –
тотално унищожения мотор за сумата от 5 000 лева и каска за сумата от 300
лева. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното
дружество, като с молба от 03.07.2019 г. е отправена претенция за заплащане на
обезщетение за причинените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Няма
произнасяне по молбата до 03.10.2019 г. Моли за уважаване на исковете с
присъждане на разноски, вкл. адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
В
срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на застраховка „ГО на
автомобилистите“ за л. а. „Ауди А6“. Прави се възражение за съпричиняване
управление на МПС с несъобразена скорост вдясно на лентата за движение. Оспорва
се и размера на претенициите. Досежно имуществената вреда – тотална щета на МПС
се излага, че не е спазена разпоредбата на чл. 390 от КЗ за прекратяване на
регистрацията с отбелязването, че е поради тотална щета.
В допълнителната
искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в
исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Позовава се на чл.
18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията, отчета, пускането в експлоатация и спирането от движение на МПС
с подробни доводи, че вина за липсата на прекратяване на регистрацията на МПС
има застрахователя.
В
срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Подържа се
изложеното в отговора.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказане обстоятелството,
че между ответното дружество и
делинквента Й.Д.К. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от 12.10.2018 - 11.10.2019 г.,
т. е. към момента на процесното ПТП от 14.06.2019 г.; че ищците
са отправили претенцията
пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 03.07.2019 г.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на
които основава исканията и възраженията си.
В
производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/
причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие
на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си,
вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия и др.
Указано е на ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи Констативен протокол с пострадали лица на 17.06.2019 г. в
цялост /липсва началото на документа/.
Приети са
и са приложени представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183
от ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото и е дадена възможност на на ищеца да води един свидетел в насроченото открито съдебно заседание за
установяване претърпените неимуществени вреди от инцидента и е отложенво произнасянето по
доказателственото искане за приемане на писменото доказателство към ДИМ за
приемане, както и за допускане на Комплексна съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза с вещи лица –
ортопед и автоексперт, след изслушване на свидетелите.
По допустимостта
на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6
от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава, считано от 17.02.2019 г. до
окончателното плащане на главницата, представлява последица от
евентуалното уважаване на главния иск за
обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото
на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3
от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 03.07.2019 г. претенция –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 07.11.2019
г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма
произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа
страна следното:
С доклада по делото, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказане обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента Й.Д.К. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от 12.10.2018 - 11.10.2019 г.,
т. е. към момента на процесното ПТП от 14.06.2019 г.; че ищеца е
отправил претенцията
пред застрахователя, като го е сезирал с
искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на
03.07.2019 г.за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 14.06.2019 г., и повторно такова
от 26.07.2020г. като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в
срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
По настоящото дело е приложено като писмено доказателство наказателно постановление №19-1006-002410 за наложено наказание в р-р на
200лв. на Й.Д.К. във връзка с настъпило ПТП на 14.06.2020г.
По делото са
приети писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица от
14.06.2019 г. за посетено на 14.06.2019 г. ПТП, епикризи на пострадалия ищец,
амбулаторни листи,рентгенови изследвания , медицинско удостоверение,молби до ЗК
„Лев инс“АД за изплащане на обезщетение.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Св.П.К.- баща на пострадалия установява, че негов приятел му се обадил за инцидента. Това
било средата на месец юни 2019 г. Отишъл
на место да види за какво става въпрос. Когато отишъл на мястото, в момента
качвали сина му в линейката. Когато отишъл на место анцунга на сина му бил
скъсан, целият в кръв. Казал: „Татко
лошо ми е“. По главата нямал видими белези. Казал че му е лошо, че му се върти
свят. Искал да го качат на линейката и да го закарат по-бързо в болницата. Имал
кръв по ръката, фланелката, анцунга – долнището било скъсано. Каската за мотора
видял че е счупена. Тръгнал по линейката. Вкарали го в Спешна помощ. Престоят в
Спешна помощ продължил до след полунощ. След това му направили скенер на
главата. Гледали му корема и казали, че ще го оставят в болницата за наблюдение
три дни. Дясната му ръка я шили тогава. Кракът - не, но ръката му били я шили.
Три дни стоя в болницата. След като го изписаха от болницата, го взел в къщи.
По принцип живеел при приятелката си в
нейната къща. Взел го вкъщи при него. Ръката му била шита, кракът му имал белег
под коляното. Глезенът му бил надут. Оплаквал се, че главата го боляла. На
левият крак имал белег между коляното и долния глезен, по средата. Нямал гипс.
Ръката му била овързана цялата, където била шита. Съпругата му останала да го
наглежда вкъщи, защото той не можел да ходи. Нямал патерици. Помагали му,
когато трябвало да го заведат до тоалетна, банята, кухнята. Останала жена му в вкъщи 14-15 дни да го гледа.
Приятелката му идвала понякога у тях да го види. Помагали му когато трябвало да
се движи. След около 20-на дни нататък започнал да пристъпва, подпирайки се на
стол, на секцията, да отиде до тоалетна, до банята, кухнята. Преди инцидента с
мотора, синът му работел в ***, куриер бил. След това страх го било да кара и говорили
да си остане там на место да приема пратките. По-малко пари, но да остане да
работи в офиса. След инцидента тръгнал на работа някъде след 20-ия ден. Белег
имал на левия крак, около 7-8 см дължина и широк около 1 см. Не носил къси панталони, носил само дълги
панталони, заради белега. След инцидента не управлявал мотора вече. Казвал че
го е страх. Не искал да кара мотор. Не могъл да го кара на сила.
Кракът му бил надут след инцидента. Хващал го за
рамо и го прикрепял, за да отиде до тоалетната и банята, да го заведе до
кухнята.
Св.Й. К.: в показанията си установява, че е
претърпял миналата година
катастрофа. Не помнел вече нито ден, нито месец. Мисли, че било есента, нямал
никакъв спомен кога било. Момента бил
стресиращ, друг път не му се било
случвало. Той живеел на бул. ***. Излизал със своята съпруга и дъщеря по
ул. ***, до заведението *** и оттам се
пристроявал към бул. *** с личния му автомобил управляват от него. В момента не
валяло, но било валяло. Това било след обяд, около шест и нещо. Там винаги
спирали колите много близко до улицата и е намалена видимостта. Заведението се
падало от дясно, блока отляво на терена редяли колите така и нямало много видимост.
От там вече се пристроявал наляво, много леко се изнасял. Това се пада, като се
излизало от ул. ***, отсреща директно се
падало заведението *** и от там правел ляв завой за улицата на канала, на
светофара. Леко се изнасял, като гледал от лявата страна няма кола. Продължавал леко, обаче в насрещното движение
от канала идвало дете и карало колело и той следял него. Вниманието му било насочено към детето. Огледал се, нямало кола,
тръгнал леко, леко се изнасял и в този
момент го ударил моторист във вратата на предния пасажер от дясно и това се
случило. Нито бил го видял, че приближава, съвсем леко се движел, много бавно
се движел. Това било „Т“ образно кръстовище. Едната лента е посока *** , а
другата е от *** към канала. Това била голяма улица, пресичаща булеварда.
Платната са с по едно лента за движение. По средата имало остров. Не знаел нито
с каква скорост е бил могоциклета, нито е чул, нито е видял мотоциклета. Просто
настанал удара, усетил удар и това е. Той отишъл веднага при мотоциклетиста.
Имало порезни рани от стъклото на колата, мисли по ръката и по крака. Дошла
линейка, прегледала го. от там нататък вече не знаел. Според него можело да се
движи. Само го качили в линейката, направили му
бръз преглед. Не са го вземали с линейката. Не бил разговарял с него.
Той си бил в съзнание.
Свидетеля
заявява, че трябвало да пресече лентата и да се включи за канала. Две били
лентите в посока ***. Винаги там имало
коли и е трудна видимостта. Точно пред блока на ***, на канала винаги имало много
коли. Произшествието настъпило във втората лента и мотоциклетиста идвал от ***.
Мотоциклетиста по-вероятно да е бил с
каска, не е обърнал внимание.
От изслушаната по делото съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице: ортопед -травматолог неоспорена от страните, приета от съда като
компетентно изготвена, се установяват травматичните увреждания получени от
пострадалия Л.К. , приложеното лечение и неговата продължителност, претърпените
болки и страдания и тези които ще търпи вследствие на полученото при процесното
ПТП травматично увреждане, периодът на възстановване от травматичните
увреждания и наличието на остъатъчни
последици-загрозяващи белези при ищеца от претърпените травми и обичайния
период на възстановяване от процесните
травми и има ли отклонения от този период и причините за това.
От изслушаната по делото амтотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.В.М. неоспорена от страните, приета от съда
като компетентно изготвена, се установява механизма
нанастъпване на процесното ПТП, техническата причина за настъпване на ПТП, техническата възможност на водача на л.а “Ауди
А 6“ да предотврати настъпването на ПТП, стойността на нанесената щета на
увреденото МПС и увредената каска вследствие на процесното ПТП , както и броя
на лентите за движение по ул.“ ***“ в района на кръстовищегто с ул.“***“,,къде
се е движел ищеца непосредтвено преди ПТП и с каква скорост ,от какво
разстояние той е могъл да възприеме възникналата опасност и имал ли е възможност
да предотврати настъпването на ПТП, чрез предприемане на екстрено спиране и имуществената стойност на причинените имуществени щети на шлема и мотоциклета към датата на ПТП .
Правни изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
В
производството по този иск върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна
на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/
наличие на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент
и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
От
изслушаната по делото автотехническата експертиза, неоспорена
от страните, категорично се установи, че за настъпилото ПТП
няма причинно-следствена връзка с техническата изправност на
превозните средства или състояние на пътното платно ,а причините са от
субективен характер и са пряко свързани с поведението на водача на л. а. „Ауди А6“, като техническата възможност на
водача на л.а „Ауди А6“ да предотврати настъпването на процесното ПТП е била
преди да навлезе в платното за движение към бул.“***“ да спре в зоната на
разделителната ивица и да пропусне идващият от дясно мотоциклет. С това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл.
20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, както и при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Видно от събраните по
делото доказателства, съдът приема,
че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (Й.К.),
противоправност,
вина, неимуществени вреди (следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия,
искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК – вж. Решение №
316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за
съпричиняване се основава на това, че пострадалият-ищец е нарушил ЗДвП движейки се с превишена и
несъобразена скорост при приближаване на кръсовището в нарушение на
разпоредбата да се шофира в дясно в най-дясната лента за движение с което е
направено искане за намаляване размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2
от ЗДвП.
В
трайната практика на ВКС се приема, че
само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.
Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013
г., I т. о.).
Обстоятелството,че
ищецът непосредствено преди ПТП се е движил в лявата лента за движение не
може да обоснове съпричиняване на пострадалия, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1982/2013 г., I т. о.). В тази насока от
заключението на в.л. по ислушаната САвТЕ се установява,че дясната лента е
резервирана за паркиране и е неизползваема за движение.
В
случая основна причина за възникване на ПТП е несвоевременното
възприемане на пътната обстановка от водача на л. а. „Ауди“ и неизбиране на
подходяща скорост от негова страна. Ищецът, като движещ се срещу автомобила, който е отнел предимството му
изобщо не е имал възможност да избегне ПТП, зависещо единствено от срещудвижещия
се водач на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства за механизма на ПТП
не се установява ищецът при инцидента
реално да е допринесъл за настъпване на увреждането.
Обстоятелството,
че той е управлявал
мотопеда в лявата
лента само по себе си не е достатъчно, за да обуслови наличието на
принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се установява това да способства за
настъпване на произшествието в конкретната пътна обстановка още повече,че е
безспорно установено по делото ,че скоростта на мотопеда е била в рамките на
допустимата за населеното място 50км./ч. , а хоризонталната маркираовка по платното
към бул.“***“ определя дясната лента за странично паркиране на автомобили и
движението в дясно е практически невъзможно. В тази връзка от заключението на
в.л. по изслушаната САвТЕ се установи, че при скорост на движение в рамките на
допустимата за населеното място- 50 км.ч. , максималното разстояние от което
мотоциклетът е могъл да възприеме възвникналата опасност е около 13-15 метра
преди мястото на удара, а в процесния случай опасната зона на спиране на
мотоциклета, при движение с допустимата скорост е около 34-35 м. и е над два
пъти по-голяма от разстоянието на мотоциклета преди мястото на удара към
момента в който мотоциклетистът е можел да оцени пътната обстановка като опасна
от което следва, че последния не е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, чрез предприемане на екстрено спиране.
Ето
защо, възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
По размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика
(т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за
"справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани
по делото са, че пострадалият Л.К. (на 21 г. към датата на инцидента) е получил телесно
увреждане –***.
Както се изложи вече, когато ищецът
претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от деликт, при доказани
увреждащи действия (както е в случая), искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като
те настъпват винаги в резултат от увреждащото действие.
В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта
на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над
обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той
следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой
ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния
размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че
са налице единствено обичайните за претърпяното
телесно увреждане неимуществени вреди. Тоест в доказания период на лечение и възстановяване /от 1 до 3
седмици / ищецът е изпитвал болки и страдания с обичайните за
травмата характеристики и интензитет, но търпимите
неудобства не са били по-големи от
обичайните.От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че в случаяне се
установяват настъпили услиожнения и др.фактори,които удължават нормалното
протичане на оздравителния процес Това е така, доколкото твърденията на ищеца
за *** останаха недоказани – ищецът е
поискал свидетелски показания за доказване на тези обстоятелства, но събраните
доказателства не установиха такива над обичайните. Не се доказа наличието на „остатъчни трайно
загрозяващи белези по видимите части на тялото“ в каквато насока в заключението на изслушаната СМЕ в.л.
заключава,че не са установени остатъбни последици и загрозяващи белези при
ищеца от претърпените травми в следствие на процесното ПТП , което предполага
единствено наличието на такива от временен характер.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юни 2018 г. и създаденият
от съдебната практика ориентир (вж. решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми:
счупване на костите на лявата предмишница и фрактура на
дясната подбредрица; оперативно лечение, последвано от спазване на режим и
лечение в домашни условия и рехабилитация за период около 11 месеца; злополука 2015
г.
– 12 хил. лв.).
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне
на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са установени настъпили
усложнения и др. фактори, които да удължат нормалното протичане на
оздравителния процес а при прегледа не са установени остатъчни последици и
загрозяващи белези при ищеца от претърпените травми в следствие на процесното
ПТП. Настоящият
състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца
доказани обичайни
неимуществени вреди възлиза на сумата от 7 000 лева.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично
е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря
за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от
КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е
отправил
претенция пред застрахователя на 03.07.2019 г. за заплащане на
обезщетение по повод процесното ПТП от 14.06.2019 г.,. Ето защо, единственият
установен момент, в който на застрахователя му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 03.07.2019 г., която дата
следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава
върху присъдените обезщетения и по
отношение на която след изтичане на
3месечния срок следва да се уважи претенцията.
По отношение
на имуществените вреди. Съдът счита, че така предявената претенция е
частично основателна .
По делото се установи,че
автомобилът „АудиА6“ навлизайки в кръстовището нот ул.“***“ на която е поставен
знак „Б2“ –спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ ,извършвайки
маневра завой наляо не е пропуснал
преминаването на движещия се мотоциклет по ул.“***“ , която е с предимство. От допуснатата по
делото САвТЕ се установи, че стойността на нанесените щети по средни пазарни
цени на увреденото МПС собственост на ищеца възлиза на сумата от 1745,73лв. , а
стойността на нанесените щети по средни пазарни цени на увредената каска
,собственост на ищеца в следствие на ПТП е в р-р на 300лв. Ето защо предявения
иск следва да се уважи до размера на сумата 1745,73лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили от ПТП от 14.06.2019 г.за увреденото превозно средство като до претендирания р-р на сумата от 5 000лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен , както и се уважи в пълен
размер на сумата от 300лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП
от 14.06.2019 г.за увредената и носена от пострадалия предпазна каска.
Предвид акцесорния си характер
основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва. Принципно
лихва може да се търси от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне
на претенцията до ответното дружество, която лихва се дължи от застрахователя
при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. В случая ищецът е оформил
претенция за законна лихва считано от 04.10.2019г. –датата следваща деня в който изтича 3-месечния срок за
произнасяне и заплащане на обезщетение до окончателното
изплащане на сумите ,които претенции следва да се уважат,като основателни.
По
разноските:
Ищецът е освободен от
такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
оказана безплатна помощ на материално затруднено лице. Съдът определя адв.
възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на 782,28 лева , което следва да се възложи върху
ответника за заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски от 425 лева (депозити), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената част от иска определени по съразмерност води до
извод за възлагане в тежест на ищеца на сумата от 141,67 лева.
Когато делото е решено
в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в
случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 761,83 лева разноски за
производството /такса и депозит/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Л.П.К., ЕГН **********,***, сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП
от 14.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ , IBAN *** , като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважените 7 000 лева до претендираните 30 000 лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Л.П.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***,
сума в размер на 1745,73 лева- обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили от ПТП от 14.06.2019 г. за увреденото превозно средство и сумата
в р-р на 300лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 14.06.2019 г.за увредената и
носена от пострадалия предпазна каска, ведно със законните лихви за забава от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата
сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ , IBAN *** , като
ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер на 1 745,73 лева до претендирания размер на 5 000 лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 14.06.2019 г. за увреденото превозно
средство, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. М.Д. ***, сумата от 782,28 лева , представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. , съразмерно на уважената
част от иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата в р-р на 141,67 лева , представляващи разноски
/депозити/, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 761,83 лева – разноски за
производството, съразмерно на уважената част от иска на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в
срока за доброволно изпълнение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: