Решение по дело №127/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на ОДБХ – [населено място], депозирана против Решение № 71/26.02.2024г., постановено по АНД № 20233630201925 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-11 от 07.08.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на С. А. В., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че актът за установяване на административно нарушение не е бил съставен в противоречие с императивните изисквания на ЗАНН, както неправилно е приел районният съд, като доводи в подкрепа на това си становище жалбоподателят черпи от нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН и от обстоятелството, че актът впоследствие е бил предявен на привлеченото към отговорност лице, като ѝ е била предоставена възможност да депозира писмени възражения срещу него. Излага и аргументи относно безспорната установеност на приписаното на Витлиемова административно нарушение, поради което мотивира искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Г.И., който поддържа предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, С. А. В., депозира писмен отговор посредством адвокат Р. А. от Адвокатска колегия – Шумен, в който застъпва становище за неоснователност на оспорването. Моли за присъждане на сторените разноски. Представя и писмено становище, с което не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 16.03.2023г. била извършена проверка в животновъден обект, намиращ се в Стопански двор в [населено място], община Хитрино, собственост на С. А. В.. Целта на проверката била във връзка с изпълнение на Разпореждане №1/23.01.2023г., издадено от д-р М. М., гл.инспектор, отдел ЖЗ при ОДБХ Шумен. С последното била наложена забрана цялото количество сурово краве мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в хранителната верига, като разпореждането подлежало на незабавно предварително изпълнение.

Със Заповед №РД 12-66/23.01.2023г. на директора на ОДБХ било обезсилено Удостоверение за регистрация №17/30.03.2018г. на животновъдния обект. По време на извършване на проверката собственикът на обекта не бил открит, като на место се намирало лицето Д. Д., който въпреки легитимацията на проверяващите лица и присъствието на полицейски служител, не допуснал контролните органи в обекта за извършване на проверка по изпълнение на Разпореждане №1/23.01.2023г.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл.129 и чл.130 от ЗВД от 16.03.2023г. До жалбоподателката била изготвена покана с изх. №853ж/16.03.2023г. за явяване на 17.03.2023г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканите не са били връчени на В.

Направен бил опит втората покана да бъде връчена на лицето, присъствало по време на извършване на проверката – Д. Д., но видно от материалите по делото, същият отказал да я получи. В тази връзка по делото са представени множество протоколи от различни дати, между които и Протокол от 17.03.2023г., от който се установява, че последната е била търсена на наличните по делото адреси с оглед връчване на покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но същата не е била открита и поканата не ѝ е била връчена. До жалбоподателката е било изпратено и СМС съобщение, но по делото липсват доказателства относно телефонния номер, до който е изпратено и дали същото е било получено от В.

На 17.03.2023г. на В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №********** от 17.03.2023г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Актът бил съставен в отсъствие на соченото за нарушител лице.

Впоследствие същият ѝ бил връчен на 17.05.2023г., като същата е изложила, че ще представи възражения в законоустановения срок. Витлиемова се възползвала от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирала писмени възражения, в които е изложила, че поради възникнал здравословен проблем с неин близък на 16.03.2023г. по време на извършване на проверката не се е намирала в животновъдния обект и по никакъв начин не е възпрепятствала извършването на проверката. В същото време изложила, че не е била поканена за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и е била уведомена за него едва при връчване на същия.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки и материалите в административно наказателната преписка наказващият орган издал процесния правораздавателен акт.

При тази фактическа обстановка, съдът приел, че привлеченото към отговорност лице не е било уведомено и поканено за явяване за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка, съдебният състав констатирал, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 17.03.2023г. за нарушение, което се твърди, че е извършено на 16.03.2023г. и въпреки че в самото наказателно постановление е посочено, че на жалбоподателката на 16.03.2023г. е била връчена покана за явяване за съставяне за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, от разпита на актосъставителя и на свидетеля Ц. С. съдът е установил, Витлиемова не е била уведомена по никакъв начин за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. За да достигне до този извод, въззивният съд съобразил и обстоятелството, че е бил направен опит изготвената покана с изх. №853ж/16.03.2023г. за явяване на 17.03.2023г. за съставяне на акта да бъде връчена чрез лицето Д. Д., но то е отказало да получи поканата. Съдът е коментирал и твърдението, че до Витлиемова е бил изпратен СМС, с който е била уведомена за датата на съставяне на акта, приемайки че по делото липсват доказателства относно телефонния номер, до който е бил изпратен този СМС, че този телефонен номер се ползва от същата, респективно, че СМС-ът е бил получен и прочетен от Витлиемова преди момента на съставяне на акта. С оглед това съдът приел, че съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са били налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на изготвения акт на нарушителя, и по тези мотиви съдебният състав отменил атакувания пред него санкционен акт.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение на допуснати съществени нарушения в административно наказателното производство, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Както правилно е констатирал предходният съдебен състав, самоличността на соченото за нарушител лице е била пределно ясна на органите на ОДБХ, но въпреки това актът е изготвен в негово отсъствие, като районният съд напълно обосновано и аргументирано е приел, че в случая не са били налице основанията за съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Това опущение представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не би могло да бъде санирано чрез последващото надлежно връчване и предявяване на изготвения акт на нарушителя, каквито аргументи застъпва касаторът. Касае се за различни независими етапи от санкционната процедура, всеки със своето самостоятелно процесуално значение, първостепенно място сред които заема именно надлежното известяване на субекта за отпочналата срещу него репресивна мярка и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това следствие да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е императивна и спазването ѝ гарантира правото на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява още в ранния момент на отпочване на репресивната процедура със съставянето на АУАН, както и да направи своите възражения. Неспазването ѝ от своя страна винаги представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, поради нарушаване правото на защита на жалбоподателя – с оглед репресивния характер на административно-наказателното производство законодателят е създал строго формална процесуална рамка, своеволно отклонение от която не е допустимо. Сам по себе си конкретният порок се явява достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт, без да се налага обсъждането на аргументите за неговата незаконосъобразност по същество.

Предходният съдебен състав е формирал аналогични изводи, което резултира в постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника с оглед своевременно предявената претенция и приложените доказателства се дължи възнаграждение за адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/26.02.2024г., постановено по АНД № 20233630201925 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен да заплати на С. А. В., [ЕГН], сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.