Решение по дело №2197/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. К. М., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-15-214 от 31.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-196 от 25.05.2023 г. на М. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото молба, в която е обективирано и искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за установяване на несъответствие на закона, а именно: на чл. 82, ал. 1, изр. второ и трето от КСО с Конституцията на Република България (КРБ). Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника юрисконсултско възнаграждение в насока същото да бъде присъдено в минималния, определен в Наредбата за заплащането на правната помощ, размер. Не претендира разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че във връзка с подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 21103-15-221/29.11.2019 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (л. 23 и сл.) с Разпореждане № **********/Протокол № Y01127/30.03.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив на А. К. М. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО от К. Г. М., починал на 25.10.2019 г. за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто от 25.10.2019 г. по чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (л. 53-55).

Със Заявление вх. № 2123-15-239/17.11.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив (л. 57) М. е депозирала Уверение № **********/17.11.2022 г., издадено от инспектор в ПУ „Паисий Хилендарски“, Юридически факултет, съгласно което, същата е дипломирана с Протокол № 39/12.11.2022 г. (л. 136).

Във връзка с така депозираното уверение и извършена справка на сектор ИП, от която е установено, че отпуснатата пенсия е изплатена до 12.11.2022 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО с Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-1244/22.11.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е прекратена от 13.11.2022 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на наследниците на К. Г. М. за дъщеря А. К. М. (л. 58). Така издаденото разпореждане няма данни да е било оспорено.

Със Заявление вх. № 2107-15-38/24.01.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив М. е поискала да бъде възстановена наследствената й пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, считано от 10.01.2023 г. на основание чл. 97 от КСО (л. 59). Към заявлението са представени:

- Удостоверение изх. № 381/11.01.2023 г., издадено от Председателя на Окръжен съд – Пловдив, съгласно което със Заповед № СД-03-185/29.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, е разпределена за провеждане на основен стаж в Окръжен съд – Пловдив за срок от два месеца, считано от датата на постъпване, както и че съгласно раздел III, т. 4 и 5 от Заповед № РД 13/21.01.2020 г. стажант-юристът А. М. е разпределена за провеждане на четиримесечен професионален стаж в Районен съд – Асеновград (л. 60);

- Заповед № СД-03-185/29.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е разпределен за стажант-юрист за срок от шест месеца (два месеца основен стаж и четири месеца професионален стаж) А. К. М. с посочено ЕГН, завършил ПУ „Паисий Хилендарски“ [населено място] за стажант-юрист в Окръжен съд – Пловдив за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването (л. 61);

- Акт за встъпване от 10.01.2023 г., съгласно който стажант-юристът А. К. М. на посочената дата е постъпил на стажа в Окръжен съд – Пловдив (л. 62).

При тези данни с Разпореждане № ********** за отпускане (изменяне) на пенсия (и) Протокол № 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 97 от КСО е отказано възстановяването на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирано е, че лицата, завършили висше образование по специалността „Право“ през времето на 6-месечния стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, нямат статут на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 34 от НПОС, поради което и нямат право да получават наследствена пенсия за това време.

Недоволна от така издаденото разпореждане жалбоподателката го е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 64).

Междувременно с Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-5/19.06.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е допусната поправка на Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-21/24.02.2023 г. по отношение на отказа за възстановяване на вида на наследствената пенсия, като същият да се чете: „Отказвам да възстановя наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване“ (л. 69). Във връзка с така издаденото разпореждане за поправка на очевидна фактическа грешка, е издадено Решение № 1040-15-76/20.06.2023 г. от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство по жалбата на М. срещу Разпореждане № **********/ Протокол № 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, до влизане в сила или подаване на жалба срещу разпореждането за поправка (л. 70).

От жалбоподателката е депозирана и Молба с вх. № 1012-15-196#2/20.07.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, с която е уведомила решаващия орган за наличие на висящо тълкувателно дело № 2/2022 г. на ВАС, което, според нея, е с преюдициално значение за произнасянето по административното производство, образувано по нейната жалба и е поискала на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК да бъде спряно производството до произнасяне от ВАС с тълкувателно решение, в подкрепа на което твърдение са представени доказателства (л. 71-73).

С Решение № 1040-15-88/31.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е възобновено спряното административно производство (л. 74).

А с Решение № 2153-15-214/31.07.2023 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение жалбата на М., като е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително по подадената молба за спиране във връзка с образуваното тълкувателно дело е посочено, че образуваното тълкувателно дело № 2/2022 г. на ВАС не попада в обхвата на чл. 54 от АПК, поради което няма основание за спиране на административното производство (л. 75-76).

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети, представени от жалбоподателката удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт, Заповед № СД-03-74/10.08.2023 г. на Министъра на правосъдието, видно от която А. М. е допусната до изпит за придобиване на юридическа правоспособност, т.е. преминала е законоустановения стаж и е представила необходимите документи в министерството на правосъдието, както и Удостоверение за правоспособност № 364/08.09.2023 г., издадено от Министъра на правосъдието (л. 86 и сл.).

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

По делото не се формира спор по установените факти.

Спорът е правен и е свързан с издаването на оспорения административен акт в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като противоположните становища на страните се свеждат до следното: представлява ли стажът по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“, част от „срока за обучение“ и смятат ли се те за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че отговор на спорния по делото въпрос, е даден с Тълкувателно решение № 4/11.06.2024 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2022 г. от ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което стажът по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт, който полагат дипломираните юристи по специалност „Право“, не представлява част от „срока за обучение“ и същите не се смятат за учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Според висшите магистрати системата на висшето образование в Република България организира обучение след завършено средно образование и се състои от степени. Висше образование по специалността „Право“ се придобива на образователно-квалификационната степен „магистър“. С успешното полагане на държавните изпити, удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване на учебния процес и загуба на статута на студент като обучаващо се лице по смисъла на чл. 66, ал. 2 и чл. 67 от Закона за висшето образование. Мотивирано е също така, че разписаното в закона кореспондира с чл. 14, ал. 1 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ (приета с ПМС № 165 от 12.07.2022 г., обн., ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г.), в който е нормативно закрепено, че обучението по специалността „Право“ завършва с полагане на национални държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 е посочено, че довършва правоотношенията в цитираната подзаконова нормативна уредба, като уточнява, че студентите в специалност „Право“, преминали обучение по чл. 1, ал. 2, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ в образователно-квалификационна степен „магистър“, а чл. 17, ал. 3 регламентира, че дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след полагане на стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. В този смисъл и след систематичния анализ на цитираните норми, ОСС от I и II колегии на ВАС е достигнало до извода, че с настъпването на посочените правопогасяващи юридически факти, лицата със завършено висше образование губят статута на „учащи“ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО.

При това положение, и с оглед задължителния характер на тълкувателните решения, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага изводът, че през времето, през което е полагала стаж като дипломиран юрист, жалбоподателката е загубила качеството на „учаща“ по смисъла на пенсионния закон и поради това няма право на наследствена пенсия, доколкото е завършила образованието си по специалността „Право“ и е положила успешно държавните изпити, т.е. не отговаря на условията на чл. 82, ал. 1 от КСО. Действително, както сочи и жалбоподателката, в тълкувателното решение е посочено, че може би житейско несправедливо е ограничението, залегнало в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО и тълкувателната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от НПОС, но е ясно законодателно уредено. В този смисъл и като взе предвид разясненията, дадени в мотивите на определения № 2/13.03.2024 г. на КС по к. д. № 8/2024 г. и № 3/02.04.2024 г. на КС по к. д. № 6/2024 г., съдът намира, че не са налице предпоставки за отправяне на искане по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. М., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-15-214 от 31.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-196 от 25.05.2023 г. на М. срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-21/24.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА А. К. М., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Национален осигурителен институт – София с адрес [населено място], [улица], сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.