№ 27222
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110107982 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу И. Й. П..
Ответникът – И. Й. П., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК,
доколкото в нея се съдържа неяснота. В същата се сочи, че претендираните вемания за
главница и възнаградителна лихва представляват „частично претендирана
главница/лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021
г.“. При тази формулировка възниква неясно относно обстоятелството дали
предявените в настоящото производство искове за главница и възнаградителна лихва
представляват частични такива или не са частични, а са предявени изцяло за
начислените суми за релевираните периоди вземания, като позоваването е направено с
цел посочване, че задълженията по кредита включват и други суми, но за различни
периоди от тези на заявените вземания. В случая, че исковете са предявени като
частични, е необходимо да бъде посочен и пълен размер на иска, като частичен от
който се предявяват вземания в настоящото производство. Предвид констатираната
нередовност на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на същата в
срок до насроченото с настоящото определение съдебно заседание, както и да се
укажат последиците от неизпълнение на указанията в срок.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да се приемат, като към настоящото производство следва да се
приложи ч.гр.д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи стр. 11-17 от
договора, при което да се предостави нов 2-седмичен срок за отговор на исковата
молба на основание чл. 367, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. На първо
1
място, по делото е приложен договорът за кредит, ведно с общите условия към него и
погасителният план в цялост. Действително, в долната част на страниците на част от
приложените към исковата молба документи са посочени номера на страници –
съответно от „1 от 17“ до „10 от 17“. Доказателствената тежест за установяване на
изложените в исковата молба фактически твърдения е в тежест на ищеца. Респективно
неблагоприятно за него е положение, при което от представените доказателства не се
установяват твърдените факти, като в случая, когато ищецът представя доказателства,
съдът не дължи указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ако от представените
доказателства не се установяват твърдените факти. Също така предвид прилагане на
договора в цялост към момента не е ясно дали реално съществуват страници след 10 до
17 от документи, касаещи договора, или е налице техническа грешка. Не на последно
място, не е налице основание за предоставяне на срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, тъй като
настоящото производство не се развива по реда на глава 32 ГПК „Производство по
търговски спорове“. Поради това искането по чл. 190 ГПК на ответника следва да бъде
оставено без уважение, като на ищеца следва да се осигури възможност да посочи дали
съществуват още документи, относими към договора със страници от 11 до 17.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца в срок до насроченото с
настоящото определение съдебно заседание да посочи ясно дали предявява частични
искове, в който случай да посочи и общ размер на всеки от исковете, като частичен от
който се предявява вземане в настоящото производство, или същите са предявени
изцяло за сумите, начислени за релевираните периоди.
При неизпълнение в срок, исковата молба в съответната част ще бъде върната, а
производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да посочи дали съществуват още документи, относими към договора със
страници от 11 до 17.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3802/2022 г. по описа на СРС, 56 състав
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
300 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – Виолета Стоянова Стоянова, тел. 0888 846 913.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
2
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че по силата на
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, като кредитор, и ответника
И. Й. П., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за потребителски паричен
кредит № 3822318/26.08.2019 г. кредиторът е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 15 150 лв. Посочва, че с подписването на договора
ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 65 месечни
анюитетни вноски, платими на 21 – во число на всеки календарен месец и с краен срок
за погасяване – 21.06.2021 г. Поддържа, че след усвояване на кредита
кредитополучателят не е изпълнил поети договорни задължения към „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД, а именно – не е платил погасителни вноски за периода от
21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., изискуеми към момента на иницииране на
производството. Твърди, че на 21.06.2021 г. е сключен договор за цесия между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД, по силата на който
задължението на ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем
е било изкупено от ищеца. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД
за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД е упълномощил цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД да
извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка, като длъжникът е бил
уведомен за цесията на 12.08.2021 г. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 3802/2022 г. по
описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на
процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1897,57 лв. –
главница по цедиран Договор за потребителски паричен кредит № 3822318/26.08.2019
г., представляваща сбор от изискуеми вноски за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.11.2018 г. до окончателното
плащане, сумата от 667,54 лв., представляваща възнаградителни лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сумата от 235,37
лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху претендираните в
настоящото производство вземания за периода от 21.10.2020 г. до 17.01.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът И. Й. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В същия оспорва изискуемостта на задълженията по договора, като се позовава
на ненадлежно упражнено право за обявяване на предсрочната му изискуемост.
Поддържа, че клаузите на чл. 6, ал. 1 – 6 от ОУ към договора са неравноправни.
Твърди, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване в договора начин на формиране на
годишния процент на разходите. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит между „Уникредит Кънсюмър
3
Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното
съдържание, по силата на което ответникът е получил претендираната сума и се е
задължил да я върне в посочения срок, 2/ изискуемост на задълженията на ответника;
3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния
кредитор или негов пълномощник.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните задължения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2023
г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на ответника на адрес: гр.
4
София, бул. „Шипченски проход“ № 18, ет. 1, „Галакси трейд център“ чрез адв.
Силвия Минчева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5