№ 298
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж. М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201858 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Г.С.Х. като управител на „****”
ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк. **** против
наказателно постановление № К20_98-F544830/12.10.2020г., издадено от Директор на
дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5
ЗДДС на „****“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2034,50 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи за
нарушения във връзка с описание на нарушението, липса на възможност да се разбере за
какво нарушение се санкционира, какво означават вписаните съкращения, намира, че са
описани най-малко две нарушения и не било ясно за кое именно нарушение е санкциониран.
Не била ясно определена санкцията. Отрича да е извършило нарушение, била извършена
корекция и дори да се приемело някакво нарушение, то било маловажно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 11.03.2021г., а
жалбата е депозирана на 18.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира, следното:
На 30.04.2020г. е съставен АУАН от св. Ан. В. Д. срещу „****” ЕООД за това, че след
извършена документална проверка се установило, че е издадено КИ с №
1
**********/31.01.2020г. от „*****“ ЕООД ЕИК ***** на „****“ ЕООД с ЕИК **** с ДО
40689.88 лева и ДДС в размер на 8137,98 лева, което е отразено в дневника за продажби от
дружеството за м. 01.2020г. Данъчния документ е отразен в СД и Дневника за покупки в м.
02.2020 от **** ЕООД с ЕИК ****. Подадени били коригиращи декларации за м. 01 и
02.2020г. на 28.04.2020г. като не била спазена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС.
На 12.10.2020г. АНО е възприел изцяло фактите описани в АУАН и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на
основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2034,50 лева.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение
дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП). Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при нарушение на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано.
На първо място липсва ясно посочена дата, на която се твърди, че е извършено
нарушението. В АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отрази в дневника
за покупки кредитното известие. Сочи се, че данъчния документ е отразен в СД и дневника
за покупки м.02.2020г., подадени били коригиращи декларации за м.01 и 02.2020г. на
28.04.2020г. Предвид посоченото липсва ясно описание на нарушението и не е
индивидуализирано в достатъчна степен като не е посочена дата на неговото извършване.
На следващо място нарушението не е доказано. Единствените ангажирани
доказателства са НП и АУАН. Липсва представено кредитно известие и дневници за
покупки за данъчния период.
Отделно от това съгласно чл. 124, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през
който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. За да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно
известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е
получено от данъчно задълженото лице (в този смисъл Решение № 485 от 21.07.2020 г. по к.
адм. н. д. № 223 / 2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 54
от 15.01.2016 г. по адм. д. № 2155/2014 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 87
от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич; решение №
11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на ВАС, I отд., решение №
16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VII отд., решение №
3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение от 21.06.2021
г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново).
Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице е длъжно
да отрази „получените от него“ кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени. По идентичен начин това е регламентирано и в
санкционните норми на чл. 182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които предвиждат съответните
административни наказания при неотразяване в отчетните регистри за съответния данъчен
период на „получения данъчен документ”. Разликата между получени и издадени е очевидна
- едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или
2
получено и да е било обективно невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника
за покупки за данъчния период, през който е издадено. По делото не са представени
доказателства жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие, поради което не
може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните
регистри за този период. По тези съображения, съдът намира, че нарушението не е
доказано.
Не е ясно и как е определен размерът на определеното наказание имуществена санкция
като съгласно разпоредбата на 182, ал. 2 ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата,
съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 250 лв. Липсва яснота какъв е размера на определения в
по-малък размер данък, за да се определи санкцията в размер на 25 на сто от определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Според съдебния състав трябва да се има предвид и обстоятелството, че кредитното
известие е отразено в следващ период, като в резултат на това е коригиран ползвания
данъчен кредит и като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска.
По тези съображения според този съдебен състав НП следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
В случая, с оглед отмяната на НП, право на разноски има само жалбоподателят, който
не претендира такива, поради което не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_98-F544830/12.10.2020г., издадено от
Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.
124, ал. 5 ЗДДС на „****” ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2034,50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3