Р Е Ш Е Н И Е
№ 1500 04.11.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Вяра Стоянова
прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАД дело № 1216 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Т.
Чанев, против решение № 516 от 10.04.2020г. по адм. дело № 2487/2019г. на Административен
съд – Бургас в частта, с която съдът ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на Т.И.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева,
вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното
му наказание доживотен затвор без замяна, в това число неосигуряване на
тоалетна и достъп до течаща вода за периода от 15.11.2012г. – 15.11.2017г.,
както и в частта, с която съдът ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на Т.И.Д.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева,
настъпили в резултат на липсата на индивидуален план за работа по присъда и
ограмотяващи курсове в периода от 27.09.2014г. до 27.09.2019г. и в частта, с
която съдът ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на Т.И.Д. разноски в размер на 50.00
/петдесет/ лева.
В
касационната жалба са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до
формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Касационна
жалба е подадена и от Т.И.Д., чрез адвокат Ваня Радиева, в която се изразява
несъгласие с размера на присъденото обезщетение, постановено с решение № 516 от 10.04.2020г. по адм. дело № 2487/2019г. на Административен
съд – Бургас. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и
присъждане на обезщетение в пълен размер от 19 800.00 лева за претърпени
вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание доживотен затвор без замяна, в това число неосигуряване
на тоалетна и достъп до течаща вода, както и присъждане на обезщетение в пълен
размер от 19 500.00 лева за претърпени вреди, настъпили в резултат на
липсата на индивидуален план за работа по присъда и ограмотяващи курсове,
съобразно първоначалната искова претенция. Моли за отмяна на решението в частта
му, с която е отхвърлен частично искът му и уважаване на претенцията му в пълен
размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание касаторът ГДИН – София и ответник по касационната жалба на Д.,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира допълнително
доказателства.
Касаторът Т.И.Д.
и ответник по касационната жалба на ГДИН - София, редовно и своевременно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата като заявява, че моли за повишаване
на присъденото му обезщетение и уважаване иска му в пълен размер. Представя
писмени бележки и становище.
Ответникът
Министерство на правосъдието, редовно призован, не изпраща представител и не
взема отношение по жалбите.
Представителят
на ОП – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че
съдебното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и
обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежни страни,
съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл.285, ал.1, изр.ІІ от ЗИНЗС, и са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете са неоснователни, поради следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във
вр. с чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, по искова молба на Т.И.Д., против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която Д., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор без замяна” в затвора Бургас са предявени четири обективно
съединени иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както следва: 1.В размер на 19 800.00 лева за неимуществени вреди,
настъпили вследствие неосигуряване на нормални условия за изтърпяване на
наложеното наказание на ищеца за периода 01.08.1999г. до 15.11.2017г., включително
неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода; 2.В размер на 19 200.00
лева, настъпили вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора
Бургас за периода 01.08.1999г. - 19.09.2019г.; 3.В размер на 9 500.00
лева, настъпили в резултат на неосигуряване на достъп на ищеца до баня след
престой на открито за периода
15.11.2017г. - 27.09.2019г. и 4.В размер на 19 500.00 лева,
настъпили в резултат на липсата на социална комуникация, индивидуален план,
групова работа, ограмотяващи курсове и др. за периода 01.08.1999г. -
27.09.2019г.
С
решението си съдът: ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/
към министъра на правосъдието, да заплати на Т.И.Д.,***, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор без замяна,
в това число неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода в размер на 2
000.00 лева за периода от 15.11.2012г.-15.11.2017г. и ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата част за размера над
2 000.00 лева до пълния предявен размер от 19 800.00 лева; ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към министъра на правосъдието да заплати на Т.И.Д.,***, обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в резултат на липсата на индивидуален план за
работа по присъда и ограмотяващи курсове в периода от 27.09.2014г. до
27.09.2019г. в размер на 2 000.00 лева и ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата
част над размера от 2 000.00 лева до пълния предявен размер от 19 500.00
лева; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието и срещу Министерство
на правосъдието за обезщетение в размер на 19 200.00 лева, настъпили
вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора в гр.Бургас в
периода от 01.08.1999г. до 19.09.2019г.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, за обезщетение в размер на 9 500.00 лева, настъпили в
резултат на неосигуряване на достъп до баня след престой на открито за периода
от 15.11.2017г. до 27.09.2019г.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д.,***,
срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди настъпили в резултат на липсата на социална комуникация,
групова работа, индивидуален план за работа по присъда и ограмотяващи курсове в
периодите от 01.08.1999г. до 25.06.2002г. и от 13.07.2004г. до 01.06.2009г.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д.,***,
срещу Министерство на правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор без замяна, в това
число неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода, за периода от
01.08.1999г. до 25.06.2002г. и за периода от 13.07.2004г. до 01.06.2009г. и
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието да заплати на Т.И.Д.,***, разноски в размер на
50.00/петдесет/.
За да постанови решението съдът приел, че в периода от 15.11.2012г. до 15.11.2017г. ищецът
е бил принуден да изтърпява наложеното му наказание доживотен затвор без замяна
в неприемливи, нечовешки и унизителни условия на живот, тъй като е пребивавал в
спално помещение, заключено 23 часа в денонощието, поради спецификата на
наложеното му наказание, в което е нямало санитарен възел. Не му е осигуряван
постоянен достъп през денонощието до общите за
коридора тоалетни и мивки, поради това е бил принуден да ползва през
по-голямата част от деня кофа вместо тоалетна в спалното помещение. Отделно от
това съдът е приел за доказано наличието на дървеници в спалното помещение и
обстоятелството, че лампата в килията на ищеца е светела денонощно в периода
преди ремонта, което представлява част от неприемливите условия на живот, при
които е бил поставен. На основание посочените факти първоинстанционният съд е
приел, че липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти
са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално психически здраво
човешко същество стрес, емоционално и физическо страдание от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Съобразно чл.52 от ЗЗД и като е отчел времето на
престой на ищеца в затвора Бургас при описаните по-горе неблагоприятни условия
за периода от 15.11.2012г. до 15.11.2017г.,
съдът е определил като справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществените вреди в размер на 2 000.00 лева, като в останалата част до претендирания размер от
19 800.00 лева е отхвърлил иска му
като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като
неоснователен предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие неосигуряване на функционираща пералня в затвора
в периода от 19.09.2014г. до 19.09.2019г., като съобразно събраните по делото
доказателства е установил, че ищецът не е бил лишен от възможност да поддържа
лична хигиена, независимо, че съществуващата пералня в затвора не е
функционирала.
Неоснователна според съдебния състав на
първоинстанционния съд, предвид установените по делото факти, е и исковата
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ищеца, тъй като не му е разрешено да ползва баня, след престой на открито, в
периода от 15.11.2017г. до 27.09.2019г. Според съда ищецът е бил поставен при
равни условия с останалите лишени от свобода и осъдени на доживотен затвор,
като претенцията лично на него да бъде осигурена възможност да ползва баня
всеки път след посещение на открито не намира опора нито в закона, нито е
обективно възможно да бъде изпълнена с оглед техническите възможностите в затвора и организацията на
дейностите на осъдените.
Съдът е намерил за частично основателен иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от липса на социална
комуникация, индивидуален план, групова работа, ограмотяващи курсове и т.н.,
тъй като от установените по делото факти са били доказани само част от
заявените фактически основания на исковата претенция. Първоинстанционния съд е
посочил, че характерът на изтърпяваното от ищеца наказание и режимът на
изтърпяването му предполагат, че са му наложени ограничения, които са преценени
от законодателя като разумни и съответни на целите на наказанието, съобразно
разпоредбите на чл.71, ал.3 ЗИНЗС, впоследствие чл.167г, ал.1, чл.213 и чл.214
от ППЗИНЗС.
Съдът е приел за неоснователен иска във връзка с
твърденията на ищеца за липса на социална комуникация, тъй като не се
установява в конкретен момент или за конкретен период ищецът да е бил изолиран
по начин, надхвърлящ изискванията за определения му режим на изтърпяване на
наказанието. Като доказателство за това първоинстанционния съд е посочил
установеното наличие на социални контакти с осъдени от същата група, както и
обстоятелството, че ищецът е полагал труд в бригада „Мираж“, а изолирането му в
самостоятелно помещение за 23 часа в денонощието, в което се налага той да
работи, според съда не може да се приеме за надхвърлящо минималното изискуемо
ниво на суровост, което е присъщо на изтърпяваното от него наказание, за да се
констатира нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
Неоснователни според първоинстанционния съд са
твърденията на ищеца, че не са му осигурени никакви възможности за групова
работа, тъй като се установява, че същият взел участие в няколко специализирани
програми, при първоначалното му постъпване в затвора и впоследствие и участва
активно в организираните беседи със
свещеник.
Съдът е приел, че искът на ищеца е основателен във
връзка с твърденията, че не му е изготвен индивидуален план за работа по
присъда, който действително да отчита индивидуалните му потребности, както и че
не е осигурена възможност да бъдат организирани ограмотяващи курсове и кръжоци,
в които той да участва.
Бездействието
на затворническата администрация в част от исковия период, през който е
действал ЗИНЗС от 27.09.2014г. до
27.09.2019г. да идентифицира и да актуализира рисковите нужди на ищеца и да
определи точно съответстващите на тези нужди цели и конкретно да определи
образователните, обучителните и корекционните мероприятия за постигане на
целите, съдът е квалифицирал като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което на
основание чл.52 от ЗЗД е определил като справедливото обезщетение в размер на
2 000.00 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
това нарушение в посочения период.
Поради частичната основателност на две от исковите
претенции и съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е оставил
без уважение искането на ответника ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По
отношение на останалата част от исковата претенция на Т.И.Д., съдът съобразно
установените по делото факти и доказателства я е намерил за неоснователна и я е
отхвърлил, спрямо двамата ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към министъра на правосъдието и Министерство на правосъдието.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от
АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя /ищеца/, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно,
поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от
01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство,
от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
По касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията":
Касационната
инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав.
Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в поставяне на ищеца Т.И.Д. в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание доживотен затвор без замяна,
в това число неосигуряване на тоалетна и достъп до течаща вода в периода от
15.11.2012г.-15.11.2017г., както и по отношение на претърпените от Т.И.Д. вреди,
настъпили в резултат на липсата на индивидуален план за работа по присъда и
ограмотяващи курсове в периода от 27.09.2014г. до 27.09.2019г.
Наличието
на вреди се презюмира от закона, поради което и оборването на тази законова
презумпция е в тежест на ответника. В хода на производството пред
Административен съд Бургас, не са събрани категорични и безспорни
доказателства, които да поставят под съмнение, респ. да оборят изводите на
първоинстанционния съд за наличието на предпоставките за постановяването на
решението в осъдителната му част.
Обезщетението
е определено при преценка на вида и характера на вредите, периода, в течение на
който са търпени на основание чл.52 от ЗЗД. При определяне на дължимото
обезщетение е съобразен характера, степента, интензитета и продължителността от
време, през който са понасяни вредите, и отражението им върху интензитета на
вредните последици. Конкретният размер на обезщетението решаващият съд е
определил по вътрешно убеждение, изхождайки от установените факти и разбирането
си за справедливост. В този смисъл настоящата инстанция счита, че
размерът на присъденото обезщетения в полза на ищеца е правилно определен.
По касационната жалба на Д.:
Съдът
намира за неоснователно възражение, с което се обжалва съдебното решение,
касателно размера на присъденото обезщетение, тъй като същото е определено от
първоинстанционния съд по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, съгласно препращащата
разпоредба на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност фактът на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Настоящият
състав намира, че при определяне размера са взети предвид както времето на неблагоприятно въздействие,
което е понесъл ищеца, така и интензитетът на това въздействие, както и
характера и обема на вредите, които е причинило това въздействие. Изложените в
тази част от решението мотиви на решаващия състав са обосновани и правилни,
поради което напълно се споделят от настоящата инстанция.
Поради
това съдът намира за правилно определен размерът на дължимото на Д.
обезщетение.
Правилно
и законосъобразно и в съответствие с установените по делото факти и
доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни исковете
на ищеца Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение в
размер на 19 200.00 лева, настъпили вследствие неосигуряване на
функционираща пералня в затвора в гр.Бургас в периода от 01.08.1999г. до
19.09.2019г. и за обезщетение в размер на 9 500.00 лева, настъпили в
резултат на неосигуряване на достъп до баня след престой на открито за периода
от 15.11.2017г. до 27.09.2019г. Съдът е изложил в обжалваното решение подробни
мотиви, които настоящият съдебен състав споделя напълно, защо е счел, че не са
налице доказателства, от които да се приеме, че по отношение на лишения от
свобода Д. са настъпили твърдените от него вредни последици, вследствие на
липса на функционираща пералня и неосигуряване на баня след престоя му на
открито, тъй като същият не е бил лишен
от възможност да поддържа лична хигиена и е бил поставен при равни условия с
останалите лишени от свобода и осъдени на доживотен затвор, като претенцията му
лично на него да бъде осигурена възможност да ползва баня всеки път след
посещение на открито не намира опора в закона.
Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по
делото. Законосъобразно е прието, че разпоредбата на 286, ал.3 от ЗИНЗС не
предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска. Посочената разпоредба се явява специална по
отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК, законодателят не е предвидил
изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на
ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.
Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва
да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл.
78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по
този въпрос в чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС за едната страна по спора - ищеца.
Съгласно последната посочена разпоредба, когато искът се уважи изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В тази част решението на
първоинстанционния съд е правилно, а претенцията на процесуалния представител
на ищеца Д. за присъждане на по-голям размер разноски за възнаграждение на
адвокат е неоснователна.
Същевременно касационната инстанция намира, че съдебното решение е
неправилно, в частта му, постановена срещу ответник, който е различен от
посочения в исковата молба и спрямо когото няма упражнено право на иск..
Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца,
представлява незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в
нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица
постановяване на недопустим съдебен акт. Правната норма на чл.154, ал.1 от АПК за
служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по
оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за
разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Съгласно чл.6 от ГПК,
приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК,
съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане
на прокурора, а съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е
насочен искът. По силата на чл.228 от ГПК
ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг
ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните в исково
производство съдът не действа и не може да действа служебно.
Постановяването на съдебния акт срещу служебно конституиран от съда
ответник, без изрично изразената воля на ищеца, води до недопустимост на акта в
тази му част. По тези съображения решението на АдмС - Бургас като недопустимо
следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по делото прекратено.
В този смисъл е Решение № 3326 от 25.03.2015г. на ВАС по адм. д. № 6327/2014г., III о.,
докладчик председателят Албена Радославова.
В
останалата му част по изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав
приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания
по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 и ал.3 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
касационен състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 516 от
10.04.2020г. по адм. дело № 2487/2019г. на Административен съд –
Бургас в частта, с която съдът: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Д.,***, срещу Министерство на правосъдието, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на липсата
на социална комуникация, групова работа, индивидуален план за работа по присъда
и ограмотяващи курсове в периодите от 01.08.1999г. до 25.06.2002г. и от
13.07.2004г. до 01.06.2009г.; ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на Т.И.Д.,***, срещу Министерство на
правосъдието, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното
му наказание доживотен затвор без замяна, в това число неосигуряване на
тоалетна и достъп до течаща вода, за периода от 01.08.1999г. до 25.06.2002г. и
за периода от 13.07.2004г. до 01.06.2009г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516 от
10.04.2020г. по адм. дело № 2487/2019г. на Административен съд –
Бургас в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.