Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1728

 

град Пловдив, 13.10.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                          ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1569 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Делото е образувано по касационната жалба от Н.И.Г., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ № 886 от 28.04.2022 г. по Административно наказателно дело № 20225330201697 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К №4016296, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който се налага глоба от 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Н.И.Г..

 Жалбоподателката счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

  В съдебното заседание  - Н.И.Г. не се явява, не се представлява.

  Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение  за неоснователност на така подадената касационна жалба.

 Пловдивският административен Съд – двадесет и първи   състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

 Процесният електронен фиш е бил издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство - TFR1-M 529 за това, че на 24.08.2020г. в 09.20 часа на път II-64 км.50 посока от с.Труд към гр.Пловдив, при въведено ограничение от 60 км/ч заснетото МПС "Хюндай И 40" с рег. № *** се е движело с установена стойност на скоростта от 87 км/час и с превишена стойност на скоростта от 27 км/час, като стойностите са дадени след отчетен толеранс от 3км/час от отчетената скорост, която е била 90км/час, с което е прието за извършено нарушение, касаещо  движение с превишена скорост. Няма спор, че собственик на МПС е Н.Г.. Отразеното в електронния фиш, е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

Съдът възоснова на всички събрани по делото доказателства, е приел за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДВП. Съдът е кредитирал доказателствата за нарушението установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, видно от приложената снимка, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, както и протокол за текуща проверка за изправност към датата на установяване на нарушението, изискано и приложено по делото. По преписката е приложена е и снимка на техническото средство установило нарушението.

Решението е правилно.

Към датата на извършване на процесното нарушение е била в сила разпоредбата на  чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“.

 Безспорно по делото е установено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая не е било спорно обстоятелството, че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед №Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.

В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Протоколът за използване на АТСС – по образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата е изпратен от административно-наказващия орган заедно с преписката, приложен и приет е като писмено доказателство по делото. Видно от същия, при използването на мобилната система за видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип и приложения дневник за обработка, посочено е точното местоположение на мястото за контрол, превозното средство върху което е монтирано АТСС. Чрез посочването на своите имена и полагане на подпис полицейският служител, използвал техническото средство, е удостоверил, че техническото средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Неоснователен се явява и наведения довод за това, че административно-наказващия орган не бил доказал точното местоположение на АТСС, както и разположението му спрямо съответните пътни знаци, както и не било доказано спазването на чл.8 от Наредбата. Както вече бе посочено, в приложения по делото протокол за използване на АТСС, точно е посочено местоположението му – чрез индивидуализирането му спрямо конкретно населено място – на Републикански път II-64 км. 50-ти  посока на движение село Труд към град Пловдив, за приближаващи автомобили, с ограничение на скоростта извън  населено място въведено с пътен знак В26.

Доводите в жалбата, свързани с неправилна оценка на представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и твърденията за противоречие и неяснота относно обстоятелството в процесния участък какво ограничение на скоростта е било валидно, не намират опора в доказателствата по делото. Ограничението на скоростта в контролирания участък към датата на извършване на процесното нарушение е било 60 км/ч, въведено с ПЗ В26.

Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № УРИ 6207 0-10338 от 24.08.2020 г. е официален документ ползващ се с обвързваща доказателствена стойност. По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него действия.

Не намират опора в доказателствения материал по делото твърденията по отношение на съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В същия са посочени дата на използване – 24.08.2020 г. и номер на АТС – TFR-1-M 529, които данни са идентични с датата на установяване на нарушението и номера на АТС, посочени в снимковия материал (клип) към ЕФ, както налице са и кореспондиращи си данни от Протокола – номера на първо и последно статични изображения от 26251 и 26302, с номер на статичното изображение (т. нар. клип), генерирано при регистриране скоростта на процесния автомобил, собствен на жалбоподателя – 26300. Върху протокола има и поставен входящ номер.

Мотивите на решаващия първоинстанционен състав, с които тези доводи на пълномощника на жалбоподателя са отхвърлени, се споделят изцяло от настоящия състав.

При извършената проверка за правилно приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 90 км/ч при валидно за извън населено място к ограничение, въведено с ПЗ В26 съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за движение със скорост непревишаваща 60 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 24.08.2020 г. в 09:20 часа е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила

 Предвид изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство пред тази  съдебна инстанция.

  По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  Съдът

                                             

                                            Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 886 от 28.04.2022 г. по Административно наказателно дело № 20225330201697 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив .

 ОСЪЖДА Н.И.Г., с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив,  сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

          

 

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: