№ 2844
гр. С, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110148032 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от М. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“...“ № 4, чрез адв.Д.,
със съдебен адрес: гр. С, ул. „Л К“ № 16, за осъждане на ответника ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д.
К, да запати на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 20.05.2019 г. ПТП между л.а.„Тойота“
с peг. № ... и т.а.„Фолксваген“ с per. № ..., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на увреждането- 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял ПТП на 20.05.2019 г. в района на
гр.Б, на път ІІ-81, км.81+223 когато управлявайки т.а.Фолксваген с рег.№ ..., е ударен от
навлезлия в лентата за насрещно движение л.а.Тойота с рег.№ ....
Сочи, че в резлутат на произшествието са му причинени увреждания, изразяващи се
в травма на телата на Тh12 и L1 с евентуално засягане на дъгите, контузия на главата с
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и контузия в поясната област. Отбелязва се,
че ищецът е откаран в МБАЛ д-р С И- М, където е прегледан и са му направени
изследвания. Същият е хоспитализиран до 24.05.2019 г., когато е изписан с диагноза
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, контузно капитие, комоцио церебри,
контузно торацис ет рефио лембалис.
Аргументира се становище, че това е причинило редица неимуществени вреди на
ищеца, изразяващи се в болки и страдания. Същият е следвало да спазва постелен режим и
да не се натоварва, около 1 месец да стои денонощно на тъмно, да не гледа телевизия и да не
ползва други електронни устройства с екрани. Освен това е имал главоболие, което е
наложило приема на обезболяващи медикаменти. Според ищеца, това го е подтиснало,
станал е напрегнат и неспокоен, чувствал се е в тежест на близките си.
Така претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 10 000.00 лв.
1
Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.
В исковата молба се твърди, че ищецът е поканил ответника да му заплати
обезщетение, но същият е отказал.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че за процесния
л.а.Тойота с рег.№ ... има валидно сключен застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на процесното произшествие, но оспорва вината на водача Н Й З.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради съпричиняване от страна на
увреденото лице. Отбелязва се, че М. Х. при управление на автомобила е бил с неправилно
поставен предпазен колан, поради което има принос от 90% за настъпване на уврежданията.
Искът се оспорва и като размер с мотив, че не отговаря на действителната тежест на
причинените вреди.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявения иск, като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани
са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2019-1023-248 от 20.05.2019 г., е видно, че на 20.05.2019 г. около 14.37 ч. е
настъпило ПТП между л.а.Тойота с рег.№ ... и т.а.Фолксваген с рег.№ ..., последния от
които управляван от ищеца.
В протокола за виновен е посочен водачът на л.а.Тойота с рег.№ ..., спрямо който е
образувано ЗМ № 123/20.05.2019 г. по описа на РУ-Б.
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на л.а.Тойота Ярис с рег.№ ..., е действал договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото са разпитани като свидетели Г С Г и П Н Ц.
От показанията на свидетеля Г се установява, че той е колега на ищеца, посетил
местопроизшествието няколко часа след настъпване на процесното ПТП. Там той е разбрал,
че М. Х е откаран в болницата в М, съдето го е посетил. Според свидетеля, ищецът е
останал около 1 семица в боницата, а след това е ползвал отпуск за болест за около 20-30
дни. Свидетелят твърди, че след инцидента М. Х. е имал затруднения при ставане, сядане,
клякане, споделял е, че го боли кръста, а битово му е помагала неговата съпруга.
Св.Ц е очевидец на произшествието. Същият е бил пътник в автомобила, управляван от
ищеца. При разпита си съобщава на съда факти около механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно на участък от пътя С-М, след гр.Б в посока гр.М, на прав участък
2
л.а.Тойота, движещ се в противоположната посока, е предприел изпреварване, при което е
навлязал в лентата за движение на управлявания от Х. т.а.Фолксваген и е реализирал челен
удар с него.
След самия удар, според Ц, ищецът е излязал сам, но самиат свидетел не бил в състояние да
направи това, а му е помогнал полицай. Ц твърди, че след произшествието са откарани с
ищеца до болницата в М, където са хоспитализирани за 5 дни. След това са ползвали отпуск
по болест за 1 месец. Свидетелът обяснява, че след произшествието, а и към настоящия
момент, ищецът му се е оплаквал от болки в кръста и във врата
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и причините за последното. Според
експерта, ударът е бил предотвратим само за водача на л.а.Тойота и то ако се е движел със
скорост не по-висока от 71 км/ч. В заключението е посочено и че т.а.Фолксваген е бил
фабрично обрудван с обезопасителни /предпазни/ колани.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установяват причинените на
ищеца увреждания, както и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП при
управление с правилно поставен предпазен колан. Касае се за контузия на главата, мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на поясната област, които отделно и
самостоятелно са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Периодът за възстановяване е определен от вещото лице на 20-25 дни. Според експерта,
характерът на уврежданията позволява да се приеме, че те не са довели до трайни последици
за здавето на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. За
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то, управлявано от
виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования
делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
Както се посочи вече, между страните не е спорно, че към датата на настъпване на
процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л.а.Тойота Ярис с рег.№ ..., е
действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Настъпването на самото ПТП на 20.05.2019 г. се установява както от приетите по делото
писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица и съставените
документи в образуваното досъдебно производство пред ОП-М, така и от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля-очевидец П Ц.
3
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от страна на водача
на л.а. Тойота с рег.№ ..., следва да се объдят констатациите на вещото лице по задача № 1 и
2 от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и данните от разпита на
св.Ц. От тези доказателства се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, при
който може да се направи извод за вина единствено на водача на л.а.Тойта, който при
навлизане в ляв завой, обозначен с пътен знак А2 „Опасен завой наляво“, е управлявал
автомобила със скорост, която не е съобразена с условията и релефа на пътя. В резултат на
това е загубил контрол над управлението на автомобил, загубил е страничната си
устойчивост с поднасяне и косо навлиза от дясно на ляво, стъпвайки в крайпътния банкет от
лявата страна на насрещно движещите се РНР, излиза от банкета като продължава своето
движение с насрещно движещите се автомобили, блъска се в предпазната мантинела и след
приплъзване осъществява челен удар с т.а.Фолксваген.
Ето защо, при тези данни съдът намира че процесното ПТП е настъпило в резултат на
допуснати от водача на л.а.Тойота с рег.№ ... нарушения на ЗДвП и по-конкрето чл.20, ал.2
от цитирания закон.
По отношение Ппяните от ищеца неимуществени вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват от една страна от разпита на допуснатите свидетели, а от друга страна от
заключението по съдебно-медицинската експертиза.
И двамата разпитани свидетели твърдят, че след процесното ПТП, ищецът е имал болки в
кръста, във врата, при което е изпитвал затруднения при ставане, сядане, клякане. Св.Ц
непосредствено след удара е възприел състоянието на ищеца, който е имал по-интензивни
оплаквания и болки през време на болничния си престой. Свидетелите в показанията си
съобщават на съда, че и към момента ищецът търпи последици от причинените му
увреждания, които те свързват именно с процеснтото ПТП, тъй като преди него не е
споделял подобни оплаквания.
В заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е посочено, че
претендираните здравословни проблеми са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. В същото време, експертът е категоричен, че характерът на уврежданията на ищеца
позволява да се приеме, че те не са довели до трайни последици за здавето му, а
възстановяването от тях е продължило 20-25 дни.
При определяне конкретия размер на причинените неимуществени вреди, съдът следва да се
ръководи от въведения в чл.52 ЗЗД критерий справедливост.
Съдебната практика /Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС/
приема, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
4
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В случая, съобразявайки социално икономическите условия в страната и правилото, че
обезщетението може да служи единствено за репариране на причинените вреди, както и
преценявайки конкретно получените от ищеца увреждания, които не са
животозастрашаващи, времето, през което е търпял болки и страдания във връзка с самите
увреждания, а именно 20-25 дни, проведените медицински интервенции и манипулации и
техния интензитет, липсата на данни за настъпили усложнения или трайни увреждания,
както и конкретно причинените социално-битови неудобства, намира, че справедливият
размер на обезщетението е предявеният от 10 000.00 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване, което обаче
остана недоказано. Точно в обратната насока са констатациите и на двете вещи лица, както
и данните от показанията на св.Ц, от които може да се направи извод, че ищецът е пътувал с
правилно поставен предпазен колан и с поведението си не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Поради това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, а като законна последица
следва да се присъди и лихва за забава от деня на увреждането – 20.05.2019 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, намира че
ищецът е заплатил 400.00 лв. държавна такса и 600.00 лв. за депозит за допуснатите
експертизи, които разходи следва да бъдат поставени изцяло в тежест на ответника.
По отношение претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца, същото съобразно предвиденото в договора за правна защита и съдействие, следва да
бъде определено по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА, като с оглед материалния интерес по
делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните адвокатски възнаграждения, неговият размер възлиза на 1300.00 лв. с вкл.
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. К, да запати на М. С. Х., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“...“ № 4, сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от настъпилото на 20.05.2019 г. ПТП между л.а.„Тойота“ с peг.
№ ... и т.а.„Фолксваген“ с per. № ..., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на увреждането- 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. К, да запати на М. С. Х., ЕГН **********, с адрес
5
гр.С, ул.“...“ № 4, сумата от 1000.00 лв., представляваща направени от последния разноски
по делото съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. К, да запати на адв.Г. З. Д., ЕГН **********, с
адрес гр.С, „Л К“ № 16, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата,
сумата от 1300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца М. С. Х., ЕГН **********, по настоящето гр.дело № 48032/2022
г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6