Р Е Ш Е Н И Е №423/30.7.2020г.
№
гр. Ямбол, 30.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ гр. дело № 3643 по описа на ЯРС за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от адв.В.Н.Н., в качеството си на пълномощник на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 против З.Д.Б. ***. С исковата молба се твърди, че на 14.03.2017г. между ответника и „Теленор България" ЕАД е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок 24 месеца по план „Нонстоп 40,99” със стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лв., промо абонамент в размер 30,99. Твърди се, че З.Д.Б. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 62,81 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.06.2017г. -14.08.2017г.
Твърди се, че на същата дата 14.03.2017 г., ищецът сключва със З.Д.Б., Договор за лизинг, с който предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р9 Lite Black с обща лизингова цена в размер на 390,77 лв., чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 16,99 лв. Твърди се още, че по договора за лизинг Б. дължи заплащане на сума в общ размер на 325,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.06.2017г. - 14.10.2017г., а именно:
- 16,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.06.2017г. - 14.07.2017г., начислена във фактура № ***.;
- 16,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.07.2017г.—14.08.2017г., начислена във фактура № ***;
- 3,17 лв. - остатък от лизингова вноска след направено прихващане на предплатени при сключване на договора суми, дължима за отчетен период 15.08.2017г. - 14.09.2017г., начислена във фактура № ***г.;
- 288,83 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 15.09.2017г. - 14.10.2017г., начислени във фактура № ***.
Твърди се още, че на 14.03.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок 12 месеца по план Стандарт 7,99 със стандартен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. Твърди се, че ответника не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 16,88 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.06.2017г. - 14.08.2017г.
На следващо място ищецът твърди, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Ямбол срещу ответника З.Д.Б., в което се претендират: главница в размер на 405,67 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответника З.Д.Б. и дължи на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *** следните суми в общ размер на 405,67 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него както и неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника, с който на първо място се излагат възражения за нередовност на исковата молба, а на следващо място се поддържа, че искът е недоказан и неоснователен. Сочи се, че ищецът не сочи доказателства за неизпълнение от страна на Б. на задълженията, установени с приложените към исковата молба фактури. Поддържа, че няма данни за изпадане на ответника в забава по смисъла на облигационното право, поради което се поддържа, че исковите претенции са недоказани. Претендира се от съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител. Преди съдебно заседание, по делото от страна на ищеца е постъпила молба с вх.№ *** год. по описа на ЯРС, с която се твърди, че на 15.05.2020 год. по сметка на ищцовото дружество е постъпило плащане от З.Д.Б. в размер на 750,00 лева, както и че е постигнато споразумение за разсрочено плащане.
В съдебно заседание, за ответника в качеството на особен представител назначен от съда се явява адв.М.А. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковата претенция е неоснователна, тъй като са представени доказателства, че ответника е привел на ищеца сумата от 1060 лева, а исковата претенция е в общ размер на 405 лева. Прави се искане разноските по делото да не възлагат на ответника, тъй като той не е станал причина за завеждане на делото. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, че производството е по установителен иск след проведено заповедно производство и възнаграждението се определя върху 1/2 от иска.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. дело № *** год. по описа на ЯРС, на 23.08.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от ищеца в настоящото производство – „Теленор България" ЕАД против ответника-длъжник З.Д.Б., за сумата от 405,67 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е че паричното вземане произтича от неизпълнение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***и договор за лизинг към него, както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираната по заявлението сума.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване вземанията си, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани като писмени доказателства: заверено копие на Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *** г., заверено копие на декларация-съгласие от *** г., заверено копие на Договор за лизинг от *** г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД, приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица от *** г., заверено копие на Договор за мобилни услуги от *** г., приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица от *** г., общи условия на „Теленор България“ ЕАД, фактура дубликат *** г., фактура дубликат № *** г., кредитно известие дубликат ***г., фактура дубликат *** г., заверени копия на платежно нареждане от 15.05.2020 г. за сумата от 750 лв., и вносна бележа от ***г. за сумата от 310 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните от ищеца права са с правно основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По основателността:
В производството по чл.422 ГПК, ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника – ответник, възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативно наличие на три предпоставки: наличие на договорно правоотношение, по силата на което възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер *** и договор за лизинг към него, както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
По делото е налице признание от самия ищец направено с молба с вх.№ *** год. по описа на ЯРС, с която се твърди, че на 15.05.2020 год. по сметка на ищцовото дружество е постъпило плащане от З.Д.Б. в размер на 750,00 лева, а и това се установява от представеното по делото платежно нареждане от 15.05.2020 год., като освен него е представена и вносна бележка за сумата от 310 лева.
Ето защо и при тия данни следва да се приеме, че в хода на процеса, след образуване на заповедното производство и по време на исковото производство, ответникът е погасил вземането на ищеца за сумата от 405,67 лева, предмет на заповедното и исковото производство.
Извършеното от ответника плащане по своята същност представлява извън съдебно признание за наличието на валидно възникнало между него и ищеца облигационно правоотношение, както и че ищецът в качеството си на кредитор е изправна страна.
Наред с това, извършеното от ответника плащане, съдът следва да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника.
По разноските:
Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските както в заповедното, така и в исковото производство съгласно т.12 от ТП № 4/18.06.2018 год. на ВКС, ОСГТК.
В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, след образуване на исковото производство, и след като съдът е назначил на ответника особен представител, който е изготвил отговор по чл.131 ГПК, поради което съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл.78, ал.2 ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Направеното от особения представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г./отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 год. с решение № 13062/03.10.2019 год. и решение № 5419/08.05.2020 год. на ВАС/, в сила от 15.05.2020 год., при интерес до 1000 лева е 100 лева. Преди изменението съгласно посочената разпоредба – 300 лева.
Същевременно съгласно чл.7, ал.7 от наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Ето защо като взе предвид настъпилите изменения в размера на минималните адвокатски възнаграждения и липсата на фактическа и правна сложност на делото предвид и на предприетото плащане от страна на ответника, съдът намира, че са налице условията на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, а именно 360,00 лева с ДДС общо в исковото и заповедното производство.
В тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски, от които: 25,00 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство; 25,00 лева – заплатена държавна такса в исковото производство и 300,00 лева – заплатено от ищеца възнаграждение за особен представител.
На тия съображения, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство в общ размер на сумата от 710,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 против З.Д.Б. с ЕГН ********** *** да се признае за установено на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че „Теленор България" ЕАД, с ЕИК*** има следните вземания срещу З.Д.Б., а именно: суми в общ размер на 405,67 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него както и неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания в полза на „Теленор България" ЕАД е издадена Заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № *** по описа на Районен съд гр. Ямбол за 2019 год., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З.Д.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 710,00 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/