Решение по дело №425/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

25.05.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

09.05.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

425

по описа за

2018

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 001865 от 27.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300,00лв. на „Бултех- 2017”ЕООД- гр.Кърджали, за нарушение установено на 10.01.2015г. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи по чл.2 ал.2 т.4 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че то е издадено при нарушение на материалния закон, тъй като дружеството не е извършило нарушение на трудовото законодателство. Поради това моли съда да отмени като незаконосъобразно процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В пледоарията си моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като то е издадено незаконосъобразно в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Настоява, че в него не е упоменато място на извършване на нарушението, както и че дружеството не било извършило административно нарушение. Пледира, че дори и да се приеме, че такова нарушение било извършено, то нямало никакви обстоятелства, които да утежняват поведението на работодателя, за да му се наложи санкция в максимален размер. Представя подробно писмено становище.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. В ход по същество моли съда за решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя подробна писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 10.01.2018г. свидетелите К.С. и Х.Ч.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда” в гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по документи на „Бултех- 2017“ЕООД- Кърджали. При нея установили, че дружеството осъществявало дейност „строителство на жилищни и нежилищни сгради в страната и чужбина“. Жалбоподателят със Заповед № 05 от 12.10.2017г. бил командировал лицето О.Д.А. на длъжност работник в строителството, който бил назначен с Трудов договор от 02.08.2017г. за периода от 13.10.2017г. до 01.10.2019г. за изпълнение на трудовите си задължения в рамките на предоставяне на услуги в Кралство Белгия в предприятие в град Едигем съгласно договор за сътрудничество от 13.09.2017г. На датата 12.10.2017г. дружеството- жалбоподател договорил с лицето О.Д.А. с Допълнително споразумение към Трудов договор № 006/ 02.08.2017г. изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение досежно трудовото възнаграждение. Но с последното работодателят не определил условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им. До момента на приключване на проверката на 23.01.2018г. в „Инспекция по труда“ в гр.Кърджали жалбоподателят не представил никакви доказателства оборващи установения факт. За извършената проверка бил съставен Протокол с изх.№ ПР1800420/ 23.01.2018г., който бил връчен на следващия ден на упълномощено лице и в него било описано констатираното нарушение на трудовото законодателство, което станало причина и за издаване на обжалваното наказателно постановление. За нарушение на чл.2 ал.2 т.4 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на 24.01.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в присъствието упълномощено лице, който бил подписан с възражения. На база на него на 27.02.2018г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300лв. След съставянето на акта, но преди издаването на обжалваното наказателно постановление, на датата 29.01.2018г. жалбоподателят в качеството му на работодател се договорил с лицето О.Д.А. с Допълнително споразумение от 29.01.2018г. към Трудов договор № 006/ 02.08.2017г. за всички клаузи по чл.2 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Тази безспорна фактическа обстановка настоящата инстанция възприе от свидетелските показания на К.С. и Х.Ч., които са еднопосочни и последователни, както и от писмените доказателства- протокол за извършена проверка от изх.№ ПР1800420/ 23.01.2018г., Договор за сътрудничество в областта на строителството от 13.09.2017г., Трудов договор № 006/ 02.08.2017г., Допълнително споразумение от 12.10.2017г. към трудов договор № 006/ 02.08.2017г., Заповед № 005/ 12.10.2017г., Съгласие от 03.08.2017г., Допълнително споразумение от 29.01.2018г. към Трудов договор № 006/ 02.08.2017г. и Акт за установяване на административно нарушение № 09- 001865 от 24.01.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а именно наказателното постановление е връчено на 26.03.2018г., а жалбата е постъпила при наказващия орган на 02.04.2018г., поради което следва да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според задължителните реквизити на ЗАНН. Наказващият орган е оправомощен да издава наказателни постановление на основание чл.16 ал.4 т.2 от Устройствен правилник на ИА“Главна инспекция по труда“.

Според нарушеният текст на чл.2 ал.2 т.4 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги Споразумението по ал.1, което се сключва при командироване на работници и служители при условията на чл.121а, ал.1 от КТ съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; 4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. финансови условия на командировката извън посочените в т.3 и 4; 8. вида на транспортните средства и маршрута. Безспорно е по делото, че лицето О.Д.А. е бил командирован като работник в Белгия в рамките на предоставяне на услуги за периода от 13.10.2017г. до 01.10.2019г., както и че на датата 12.10.2017г. жалбоподателят и работника са сключили помежду си допълнително споразумение, в което не са определили задължителните параметри посочени в чл.2 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, включително и това по т.4 досежно условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им. Това нарушение е отстранено на датата 29.01.2018г., поради което правилно по реда на чл.415в, ал.1 от КТ е санкционирано констатираното нарушение, тъй като от него не са произлезли вредни последици. При определяне на неговия размер обаче не са отчетени всички относими по делото обстоятелства спрямо дееца и нарушението, а именно- нарушението е за първи път, факта, че почти веднага то е отстранено, както и че няма пострадали работници. Поради това съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на санкцията към неговия минимум от 100лв.

Не се споделят доводите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради следните съображения: безспорно се установи, че дружеството работодател е осъществил административното нарушение, за което е санкциониран, поради изложените по- горе мотиви; не бяха констатирани в административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са го опорочили, както и нарушение на материалния закон. Вярно е, че изрично в обжалваното наказателно постановление не е посочено точно мястото на извършеното нарушение, но същото се извлича както от него, така и от доказателствата по делото, тъй като Допълнителното споразумение от 12.10.2017г., което касае деянието, е сключено в гр.Кърджали, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09- 001865 от 27.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300,00лв. на „Бултех- 2017”ЕООД- гр.Кърджали, за нарушение установено на 10.01.2015г. при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи по чл.2 ал.2 т.4 от Наредба за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, досежно размера на наложеното наказание като НАМАЛЯВА наложената „имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр.Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

 

                                                                             Районен съдия: