№ 145
гр. Перник, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500128 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от двама от членовете
на управителния съвет, против Решение № 1207 от 24.11.2023 г. по гражданско дело №
2920/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.
С обжалваното решение е признато за установено по иска на Р. Д. К., ЕГН
**********, адрес: ***, против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, че ищецът Р. Д. К. не дължи на ответното дружество
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от общо 2003,70 лева, представляваща
цена на преизчислено количество електрическа енергия, начислена по партида кл. № *** въз
основа на констативен протокол № ***, обхващащ периода от 18.12.2022 г. до 17.03.2023 г.
и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № *** за недвижим имот – къща,
находяща се в ***. С решението съдът е отхвърлил като неоснователен иска за сумата от
1
148,13 лева – представляваша разликата до пълния заявен размер на исковата сума от
2151,83 лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез
юрисконсулт, е обжалвало решението, в частта, в която предявеният иск е уважен, като
излага подробни съображения за неговата неправилност. С жалбата се възразява срещу
твърдението, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ изисква наличието на
нерегламентирани външни или вътрешни въздействия и манипулации върху СТИ. Сочи се,
че съгласно приетата от ВКС практика, в случай като настоящия не се изследва въпросът с
вината на потребителя, а става въпрос за обективната отговорност при която от значение е
само факта на установяване на неизмерващо СТИ, което от своя страна е предпоставка за
извършване на корекция по реда на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ. Твърди, че тъй като по
настоящия казус нормата на чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ не намира приложение, то единствената
възможност за дружеството е да извърши корекция на осн. чл. 50, ал. 1, б. „а“ или б. „б“ от
ПИККЕ. В продължение се сочи, че въз основа на събраните по делото доказателства е
установено неправомерно въздействие върху измервателната система, които не са взети от
решаващия съд, поради което същият е достигнал до неправилни изводи и постановяване на
неправилен съдебен акт. В подкрепа на изложените твърдения се излагат подробни
съображения и се цитира богата съдебна практика.
Въззивният жалбоподател моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с
която съдът е уважил предявеният иск. Прави се искане за заплащането на сторените пред
двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Р. Д. К.,
чрез адвокат от САК, с който депозираната въззивна жалба се оспорва като недоказана,
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Намира направените от първата инстанция
констатации за верни и установени по безспорен начин, като твърди, че аргументи в обратна
насока не са ангажирани от страна на ответното дружество. Навежда твърдения, че
направените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни, като се излагат подробни
съображения в тази насока. Сочи, че видно от свидетелските показания по делото, щитът е
бил заключен и че именно те са го отключили, а пломбата на щита може да се премахне от
самите тях, за да проверят СТИ. Допълва, че резонно в случая би било при констатиране
липсата на пломбата на щита, веднага да се уведомят органите на МВР и да се уведоми
потребителя. Относно съдебната практика на ВКС, цитирана във въззивната жалба се
изразява становище, че същата е неприложима в настоящия случай. По отношение на
съдебната практика на други съдилища, цитирана в жалбата, се сочи, че същата не е
задължителна за настоящата инстанция.
На следващо място се навеждат твърдения, че дружеството не е доказало наличието
на облигационна връзка между страните, както и дали ищецът има качеството на собственик
или ползвател на процесния имот, като заявява, че именно това е спорният въпрос в
настоящия казус. Отбелязва се, че районният съд при постановяване на решението си се е
съобразил с всички събрани в хода на първоинстанционното производство и относими към
казуса факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното моли съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а постановеното от Районен съд – гр. Перник решение да бъде потвърдено. Прави
искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
2
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа
непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2- Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран оператор
на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ
за цялата територия на град Перник.
Ответникът по въззивната жалба е битов клиент на електрическа енергия по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия за договорите за ползване на
електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега -
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, който купува електрическа енергия за битови
нужди за имот, с административен адрес: ***.
От приетите констативен протокол № *** в присъствието на независим свидетел /от
Федерация на потребителите/, поради отсъствие на потребителя – съгласно чл. 49, ал. 3 от
ПИКЕЕ, констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***,
писма изх. № NTZ185251/20.03.2023 г., изх. № NTZ187133/23.05.2023 г., ведно с разписки за
връчването им, фактура № *** и справка за преизчислени количества електрическа енергия
и показанията на свидетеля Д.К., дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че на
17.03.2023 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са извършили
техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната
електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: ***, с абонатен № ***.
Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло, че долният бутон на
електромера не работи, на дисплея се изписват три мигащи триъгълника. СТЕ е
демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт по метрология.
Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти по електронните платки
и детайлите на електромера, преминаващата през електромера електрическа енергия не се
натрупва в никоя тарифа. Направен е извод, че СТИ не отговаря на метрологичните
характеристики и на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия.
Въз основа на посочените констатации, въззивният жалбоподател е преизчислил
количествата електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като е
приел, че корекцията е за 3312 kWh и е определил сума за плащане в размер на 2 151,83 лв. с
ДДС за периода от 18.12.2022 г. до 17.03.2023 г., за която е издадена процесната фактура №
***
3
Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че не
може да се заяви категорично да е налице нерегламентиран достъп, респективно
неправомерно въздействие върху защитената вътрешност на СТЕ. Последният е технически
неизправен и не отчита преминаващата през него и потребена електрическа енергия, но
неизправността не се дължи на външна намеса. Причините за дефекта на електромера може
да се дължат на случайни фактори, като мълнии, свръх високо напрежение, дефектирали
елементи или външно целенасочено действие. Вещото лице е посочило, че не може да се
установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електроенергия. Дало е отговор за
средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия от предходния на
проверката отчетен период и на потребената електричека енергия за аналогичен отчетен
период от предходната година. Изчислило е стойността и по действащите за периода цени.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
В раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за
оператора на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното
количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост
от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване
на потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването
и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по
посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покриване на технологичните
разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора. Следователно процесното
вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена
електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който
купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост
му е прехвърлена.
Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или
измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от
ПИКЕЕ. В случая между страните е спорно кой е приложимия ред за това.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва,
че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а
този по чл. 52 - при техническа неизправност. В случая операторът на
електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа
енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице
техническа неизправност на СТИ, без да е установено категорично външна намеса. Съдът
счита, че доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа
енергия не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от
външна намеса, то за преизчислението й е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от
ПИКЕЕ. При определянето и по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 148,13 лв., а
не 2151,83 лв.
С обжалваното решение, районният съд правилно е уважил частично предявения иск,
като е приел, че стойността на спорното вземане е определена въз основа на неприложима
правна разпоредба. Първоинстанционният състав е установил, че цената за неизмерената, но
потребена електрическа енергия е дължима, но е неправилно определена от продавача и с
оглед задължението си по чл. 162 от ГПК, е назначил вещо лице за установяване на размера
й. Правилно е приел, че преизчислението на сметката на ищеца следва да се извърши по
формулата на чл. 52 ПИКЕЕ, в хипотезата на техническа неизправност на СТИ, каквато в
случая е безспорна. При наличието само на вероятност за целенасочено въздействие върху
СТИ, преизчислението не може да се извърши по по-неблагоприятния за потребителя метод
4
на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ. Следователно, законосъобразно районният съд е уважил иска
за сумата от 2003,70 лв. и решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в полза на ответника по въззивната жалба следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 520,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1207 от 24.11.2023 г., постановено по гр. дело №
2920/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159,
Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от двама от членовете на управителния съвет, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. К. , ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 520,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5