Решение по дело №37/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 37/29.07.2015 година, постановено по Г.дело № 15/2015 година по описа на Районен съд – А. е поставен в дял на Н. А. О. от Г. А. недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г. А., У. „О. С. № *, със застроена площ 58,27 К.м. на всеки етаж (или обща застроена площ от 116,54 К.м), построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № XXX (тридесет) от квартал № 30 (тридесет) с планоснимачен № 420 по ПУП на Г.А., с площ от 675 К.м., при граници на имота: улица „О. С., УПИ XXI от квартал № 30, и УПИ XIX от квартал №30. Осъдена е Н. А. О. от Г. А. да заплати на останалите съделители парично уравнение на техните дялове, съобразно стойността на всеки един от тях, както следва: 1. на С. К. Г., притежаваща 3/8 ид. части от имота- парично уравнение за дела й в процесният имот в размер 13 200 лева; 2. на С. К. О. – Милева, притежаваща 3/8 ид.ч. от имота - парично уравнение на нейният дял сумата в размер на 13 200 лева; 3. на К. К. О., притежаващ 1/8 ид.част от имота - парично уравнение на неговият дял сумата в размер на 4 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. На основание чÙ. 346 ГПК съдът е осъдил съделителите Н. А. О., С. К. Г. и С. К. О. – М. да заплатят на съделителя К. К. О. припадащата им се част от направените разноски от последният за подобрения в имота в общ размер на 2544,32 лева, както следва: 1. Н. А. О., притежаваща 1/8 ид.част от имота - сумата в размер на 318,04 лева; 2. С. К. Г., притежаваща 3/8 ид.част от имота - сумата в размер на 954,12 лева; 3. С. К. О. – Милева, притежаваща 3/8 ид.част от имота - сумата в размер на 954,12 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното им изплащане, като е оставил без уважение искането в останалата част и за разликата от присъдената до пълният предявен размер от 4 300 лева. На основание чл. 346 от ГПК е осъдил съделителите Н. А. О., С. К. О. – М. и К. К. О. да заплатят на съделителя С. К. Г. припадащата им се част от направените от последната разноски в общ размер на 3 485,80 лева за подобрения в процесният имота, както следва: 1. Н. А. О., притежаваща 1/8 ид. част от имота - сумата в размер на 435,73 лева; 2. С. К. О. - М., притежаваща 3/8 ид. част от имота - сумата в размер на 1 307,75 лева; 3. К. К. О., притежаващ 1/8 ид. част от имота - сумата в размер на 435,73 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на тези суми. Оставил е без уважение искането на К. К. О. за заплащане на наем, представляващи пропуснати ползи от отнемането на ползването на 1/ 8 ид. част от процесният имот в размер на 40лв. месечно, считано от 28.05.2014г. до окончателното извършване на делбата. Осъдил е страните страните в делбеното производство да заплатят по сметка на съда и съответни на техните наследствени дялове държавни такси за делбеното производство, както следва: 1. Н. А. О. - държавна такса в размер на 176 лева; 2. С. К. Г. - държавна такса в размер на 528 лева; 3. С. К. О. – М. - държавна такса в размер на 528 лева; и 4. К. К. О. - държавна такса в размер на 176 лева.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от К. К. О. чрез представител по пълномощие, който обжалва така постановеното решение в частта му, с която процесният недвижим имот е поставен в дял на Н. А. О., а също и от разпределянето на разноските по делото в частта им относно разноските за допусната съдебна експертиза. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се подробни съображения. Сочи се, че съсобствеността върху процесният имот е придобита по комбиниран (смесен) способ - дарствена сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване правото на ползване № 54, том I, нот. дело № 100/2001 год. по описа на Съдия по вписванията при Районен съд - Г. А., приет по делото като доказателство, и наследствено правоприемство,съгласно Решение № 85/15.04.2014 год., постановено по въззивно Г. д. № 363/2013 год. по описа на Окръжен съд - Г. Кърджали, влязло в законна сила, като този факт не е отчетен от първоинстанционния съд, който неправилно е приел, че делбеният имот е изцяло наследствен. Този извод бил в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. Сочи се освен това, че ищцата притежава друг недвижим имот, еднакъв по вид с процесният - 6/10 идеални части от жилищна сграда и дворно място в К. „О.”, Г. А., съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том I, нот. дело № 179/1997 год. по описа на Съдия по вписванията при Районен съд - Г. А. и Решение по Г. д. № 86/2012 год. по описа на Районен съд - Г. А., влязло в законна сила, приети по делото като доказателства. Поддържа се искането за изнасяне процесния имот на публична продан на основание чл. 348 от ГПК. Решението се обжалва като неправилно и в частта за разноските, направени от страните по делото, като съдът не ги е разпределил правилно съобразно дяловете. Жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което да изнесе процесния имот на публична продан, както и да разпредели правилно направените разноски по делото в първоинстанционното производство. Претендира присъждане на направените разноски по делото във въззивното производство. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба.

С отговор на въззивната жалба въззиваемите чрез представителя си по пълномощие я оспорват като неоснователна. Молят решението да се потвърди в обжалваната му част. Претендират разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на извършването й.

С влязло в сила решение № 18/08.04.2015 година, постановено по Г.д. № 15/2015 година по описа на Районен съд – А., е допусната делба на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г. А., У. „О. С. № 7, със застроена площ 58,27 К.м. на всеки етаж (или обща застроена площ от 116,54 К.), построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № XXX (тридесет) от квартал № 30 (тридесет) с планоснимачен № 420 по ПУП на Г.А., с площ от 675 К.м., при граници на имота: улица „О. С., УПИ XXI от квартал № 30, и УПИ XIX от квартал №30, при квоти на съделителите, както следва: Н. А. О. – 1/8 ид. част, С. К. Г. – 3/8 ид. част, С. К. О. – М. – 3/8 ид. част и К. К. О. – 1/8 ид. част.

В първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата, съделителят Н. А. О. е поискала възлагане на процесния имот по реда на 349 ГПК, като съгласие за възлагането са изразили съделителите С. К. Г. и С. К. О. – Милева. Установено е по делото, че къщата е построена от съпрузите Н. А. О. и К. Османов Османов, наследодател на страните; че с НА № 54/14.11.2011 година, двамата са дарили на дъщерите си С. К. Г. и С. К. О. – М. по един етаж от къщата; че с влязло в сила решение № 85/15.04.2014 година по в.Г.д. № 363/2013г. по описа на ОС-Кърджали 1/2 ид. част от процесната жилищна сграда, на основание чл. 36, ал.1, изр. първо от Закона за наследството е върнато в наследството на К. О. О., починал на 09.02.2010 година с наследници - страните по делбата; че в процесния недвижим имот към датата на откриване на наследството живее съпругата на наследодателя и майка на страните Н. А. О.; че жилището е неподеляемо съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза; че Н. А. О. не притежава друго жилище по смисъла на ЗУТ.

При тези доказателства по делото, извършването на делбата по реда на чл. 349, ал.2 ГПК чрез възлагане на неподеляемото жилище на съделителя Н. А. О., е правилно. Фактическият състав на правната норма на чл. 349, ал. 2 ГПК поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагането по този способ. Те са съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот. Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. (Решение № 58 от 24.04.2009 г. на ВКС по Г. д. № 6180/2007 г., I г. о., ГК). В случая посочените предпоставки по отношение на съделителя Н. А. О. са налице. Същата е придобила 1/8 ид. част от имота по наследство от починалия си съпруг, както и първоначално съсобствеността върху частта на починалия общ наследодател на страните е възникнала по наследяване. Настоящият въззивен състав впрочем изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно извършеното възлагане на имота на съделителя Н. О. и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Предвид изложеното по - горе първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в обжалваната му част.

Що се касае до обжалване на решението в частта му относно сторените в производството разноски от страните, в частност – разпределение на разноските за възнаграждение за вещо лице, то този въпрос следва да бъде решен по реда на чл. 248 ГПК от първоинстанционния съд.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по въззивната жалба направените във въззивната инстанция разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/29.07.2015г., постановено по Г.дело № 15/2015 година по описа на Ардинския районен съд В ЧАСТТА, с която в дял на Н. А. О. от Г. А., У. „О. С. № *, ЕГН * е поставен недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в Г. А., У. „О. С. № *, със застроена площ 58,27 К.м. на всеки етаж (или обща застроена площ от 116,54 К.м), построена чрез отстъпено право на строеж върху държавен парцел № XXX (тридесет) от квартал № 30 (тридесет) с планоснимачен № 420 по ПУП на Г.А., с площ от 675 К.м., при граници на имота: улица „О. С., УПИ XXI от квартал № 30, и УПИ XIX от квартал №30.

ОСЪЖДА К. К. О. от Г. А., У. „О. С. № 7, ЕГН * да заплати на Н. А. О. от Г. А., У. „О. С. № 7, ЕГН *, С. К. Г. от Г. А., У. „Б. Б. № *, В. А, . 5, А. 20, ЕГН * и С. К. О. – Милева от Г. А., У. „О. С. № *, ЕГН * направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.