РЕШЕНИЕ № 275
Гр. С., 03.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. С., ГО, VIІІ-ми
състав, в публичното съдебно
заседание на втори март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н.П.
при секретаря
В. К., като разгледа гр.д. № 5384
по описа на СлРС за
Предявени са
в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация
132, ал. 1, т. 2 СК - за лишаване от
родителски права на майката и чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването
на родителските права на бащата, определяне местоживеенето на детето,
издръжката и личните контакти.
Ищецът Л.Й.И. твърди, че е живял на съпружески начала
с ответницата К. Й.М. от
След като ищецът припознал детето, ответницата
напуснала общото им жилище и заминала да живее и работи в Испания. За изминалия
период от година и половина ответницата не е търсила детето, не се е
интересувала от него и не е оказвала финансова помощ на ищеца за неговото
отглеждане.
От съда се иска да постанови решение с което: да лиши
ответницата от родителски права, да предостави родителските права на ищеца, да
определи местоживеенето на малолетното дете да бъде на адреса на ищеца; да се
определи режим на лични отношения на ответницата с детето; да се определи
месечна издръжка за детето в размер на 150 лв, платима от ответницата, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, отговор от
ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът се явява и се представлява
от упълномощен защитник, като поддържа исковата молба.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 97/13.01.2013 г.,
детето В.Л. Й. е родено на *** г. в гр. С. от майка К.Й. Л. и баща Л.Й.И..
От приложения към делото социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” С., се установява следното: Към момента на
проучването детето В.Л. Й. живее на адрес ***. преки и непосредствени грижи за
детето полага бащата Л.И., като получава помощ и подкрепа в грижите за детето
от своите сестри. В разговорите със социалните работници И. е заявил, че желае
да упражнява родителските права по отношение на детето В. В средата, в която се
отглежда детето В. не са констатирани рискови фактори, които биха се отразили
неблагоприятно върху цялостното му развитие. В жилище, където детето се
отглежда от бащата, са осигурени необходимите условия, съобразно възрастта и
нуждите на детето. За детето е осигурена безопасна жилищно-битова среда. По
време на социалното проучване майката на детето К. М. не била открита на
посочения адрес. Майка й заявила, че тя живее и работи от шест години в Гърция.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Р.,
съсед на страните по делото, се установява, че повече от година ответницата не
живеела при ищеца, с който имали дете на четири години. Веднъж ходил с ищеца да
я търсят, тъй като била избягала и я намерили на нива да бере лук. Ищецът бил
спокоен и си гледал детето.
От показанията на свидетеля В.В., се установява, че за
пръв път ответницата напуснала ищеца когато детето В. била на една година.
Ищецът я издирвал и я намерил, като ответницата била бременна от друг мъж, но
той отново я прибрал в дома си заради детето. Ответницата абортирала, след
което избягала от дома на ищеца за втори път и я намерили в с. Т., където
живеела с друг мъж. Ищецът отново я прибрал заради детето. След около три
месеца ответницата избягала отново и оттогава не я знаели къде се намира.
Ищецът се грижел много добре за детето, което винаги било чисто и нахранено.
Посещавало и детски дом.
Изслушан пред съда, ищецът Л.И. е заявил, че се грижи
за детето си, а ответницата е избягала и от около две години не е търсила
детето, поради което желае ответницата да бъде лишена от упражняването на
родителските права над детето.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на този
иск ищецът следва да докаже, че ответницата
трайно не е полагала грижи за дъщеря си, като при доказване на това
обстоятелство, в тежест на ответницата е да докаже, че е налице основателна
причина за трайното неполагане на грижи.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за
защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая
при кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без
основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му ( чл. 132,
ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения
са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина
не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето
и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно
не дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на
родителските задължения. Лишаването от родителски права е не само санкция за
пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който
изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам
съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с
образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на
ВКС). Следва да се приеме, че производството за лишаване от родителски
права всъщност има като първична и непосредствена цел защита интересите на
детето.
В настоящия случай съдът намира, че по делото се
установи да са налице и двете кумулативно предвидени в закона предпоставки по
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно – ответницата без основателна причина трайно
не е полагала грижи за детето и не е давала издръжка.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните не са били в брак, като двамата са живели съвместно около три години.
По време на съвместното им съжителство се родила дъщеря им В.Л. Й.. Почти
веднага след раждането на детето ответницата започнала да бяга от семейния дом
и на няколко пъти ищецът я намирал в други населени места, отседнала при
непознати мъже, връщал я в дома си, но тя отново го напускала. С това си
поведение ответницата показала пълно дезинтересиране и липса на загриженост за
живота, здравето и ежедневието на своята дъщеря, която тогава е била в
кърмаческа възраст. По този начин ответницата е реализирала първата
предпоставка, предвидена в чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
По делото се установи наличието и на втората
кумулативно предвидена предпоставка, а именно – ответницата не е давала
издръжка за дъщеря си.
Основателна
причина за липсата на съпричастност относно отглеждането и възпитанието, както
и по отношение на материалното осигуряване на детето В. не се установи.
Задължението на родителите да се грижат и издържат ненавършилите си пълнолетие
деца е преди всичко морално и в нормални случаи се изпълнява доброволно , с
чувство за отговорност за тяхното правилно развитие и пълноценна личностна и
обществена изява. Настоящият случай очевидно не е такъв, а майката К. М. не е
намерила за нужно по собствен почин да отглежда детето си и да набавя парични
средства за задоволяване нуждите му, като по този начин изцяло го е лишила от
родителско внимание и обгриженост .
Съдът намира за безспорно
доказано в настоящото производство, че ответницата повече от две години и до
настоящия момент, не е полагала грижи за детето си и не му е давала издръжка,
без да се посочи някакъв факт, сочещ основателност на това поведение на К.М..
Това й поведение, за такъв продължителен
период, при положение, че детето е било кърмаче, може да бъде преценено и като
поведение от страна на ответницата опасно за личността на детето по смисъла на
чл. 131 от СК . Лишаването от родителски права се схваща от съдебната практика като крайна мярка за
защита на децата от родителско поведение , създаващо риск за отглеждането и
възпитанието им , но настоящият състав намира, че в конкретния случай безспорно
е доказана нуждата от прилагането й. Съобразявайки се с характер на нормата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК, съдът счита, че в интерес на детето, майката да бъде лишена от родителски
права спрямо него, независимо от необходимостта и в бъдеще от поддържане на
връзка, контакти и подкрепа от нейна страна, каквато готовност досега не е
заявена , предвид поведението й, явяващо се пречка за упражняване на
гражданските й права и личностно развитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 134 СК, във всички
случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи издръжката на
детето, ако не е присъдена, както и да определи мерките относно личните
отношения между родителя и детето. Независимо от обстоятелството ,
че по делото се събраха категорични доказателства за това, че ответницата се е
дезинтересирала от детето си повече от две години и въпреки нейната незаинтересованост,
майката трябва да има възможност да осъществява и поддържа контакти с детето. С
оглед на това следва да бъде определен режим на лични отношения между майката и
малолетното
дете, при следният режим : всяка
първа и трета
събота или неделя от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа за срок от шест месеца
и след изтичане на този срок – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване от 09,00 часа на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден, както и
15 дни през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца, в качеството му на баща и законен
представител на малолетното
дете, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.12.2016 г. до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване.
Следва да се
уважи и искът с правно основание чл.127, ал.2 от СК при следните съображения :
Видно от социалния доклад, искането на ищеца да упражнява родителските права
над детето и установените при проучването жилищно-битови условия в дома на
бащата, водят до извода че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
бащата и местоживеенето на детето да се бъде определено на адреса на бащата.
На основание
чл. 136 от СК , след влизане в сила на настоящото решение, съобщение за същото
следва да се изпрати до общината по постоянния адрес на ответницата К. Й.М., ЕГН: ********** – за вписване на
лишаването от родителски права на същата по отношение на детето В.Л. Й., ЕГН: **********.
При този
изход на делото, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени направените
от страна на ищеца разноски в размер на 200 лева. Ответницата следва да бъде
осъдена да заплати д.т. по иска за
издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи на така определената
издръжка, а именно 216,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК майката К. Й.М., ЕГН: **********,***, от
родителски права по отношение на детето В.Л. Й., родено на *** г. в гр. С.,
с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К. Й.М., ЕГН: **********,***, с детето В.Л. Й., родено на *** г. в гр. С., с ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и трета събота или неделя от
месеца от 10,00 часа до 17,00 часа за срок от шест месеца и след изтичане на
този срок – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09,00
часа на съботния ден до 16,00 часа на неделния ден, както и 15 дни през лятото,
несъвпадащ с платения отпуск на бащата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над
детето В.Л.Й., родено на *** г. в гр. С.,
с ЕГН: **********, на бащата Л.Й.И., ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето В.Л.Й. с
ЕГН: ********** да бъде на адреса на бащата Л.Й.И., ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА К.Й.М., ЕГН:
**********,***, да заплаща
на Л.Й.И., ЕГН: ********** ***, в качеството му на баща и законен представител
на малолетното дете В.Л. Й. с ЕГН: ********** сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева) месечна издръжка,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.12.2016 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА К.Й.М., ЕГН:
**********,***, да заплати
на Л.Й.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.Й.М., ЕГН:
**********,***, да заплати по сметка на Районен съд – гр. С., сумата от 216 лв. /двеста
и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса върху определения
размер на издръжка.
Препис от решението, след влизането му в сила да се
изпрати на Община С., по постоянен адрес на лишения от родителски права – К.Й.М., ЕГН: **********,***, за вписване
съгласно чл. 136 от СК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС С., в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: