Р Е
Ш Е Н
И Е
№357 29.10.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Чл Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 312 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Стив ауто“ ООД представлявано от Управителя В.И.П., чрез
пълномощника си по делото адв. Л.Н. против
решение №341/11.07.2020 год., постановено по АНД №1048/2020 год. по
описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно
постановление №ТКО-5/16.03.2020 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, с което
на „Стив ауто“ ООД представлявано от управителя В.И.П. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56,
ал.3, т.1, предложение второ, във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ, във
връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон.
В жалбата
се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по смисъла на чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на потвърденото от въззивния съд
наказателно постановление. Не е съгласен с извода на районния съд, че е налице
крайпътен търговски обект и къде се
намира той, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Направеното
от АНО описание на фактическата обстановка било вътрешно противоречиво предвид
невъзможността да бъде установено мястото на извършване на административното
нарушение. Не била посочена точно и датата на извършване на нарушението. Не
били описани и обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да се
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Ответникът
по касационната жалба – Областна пътно управление гр. Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юриск. Т. в съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № ТКО-5/16.03.2020 год. на Директор
„ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №ТКО-2/16.01.2020 год., с което на „Стив ауто“ ООД представлявано от управителя е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56,
ал.3, т.1, предложение второ, във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ, във
връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 15.11.2019 год. при
извършен проверка е установено, че на път І-5, км. 233+250 в дясно фирма „Стив
ауто ” ООД експлоатира търговски
крайпътен обект – „автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя, без да
притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, в
нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП.
След извършена съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26,
ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура: както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, а при
съставянето им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че
изграденият крайпътен обект не е в обхвата на пътя, а в неговата обслужваща
зона. Нарушението е безспорно установено, правилно са посочени, както
нарушените, така и санкционните разпоредби. Всичко това го е мотивирало да
постанови решение, с което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Решението на Районният
съд е правилно и законосъобразно.
Въззивният съд е
изложил подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция,
поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение може само да се
допълни следното:
По делото няма спор, че
касатора ползва недвижим имот, като автокъща. Имота се намира извън обхвата на
пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна връзка, която не е
изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били изложени леки
автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена продажната им цена.
В обекта има свободен достъп на хора през вход, разположен непосредствено на
пътя. Не е налице издадено разрешение за ползване от Администрацията,
управляваща пътя. Безспорно е също така, че път І-5 е първокласен път и се
управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки в предвид легалните
дефиниции на понятието "Обслужваща
зона", която представлява земна повърхност встрани от края
на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на
имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване и
на понятието "Крайпътни обслужващи
комплекси", които са всички земни повърхности в близост до
пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на
пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги,
мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили,
дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно, че за експлоатацията на
автокъщата, е необходимо получаването на съответното разрешение. Такова не е
издадено от компетентната администрация – Агенция „Пътна инфраструктура” към
МРРБ.
Ето защо, не са налице
твърдяните касационни основания, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ОПУ гр. Стара
Загора следва да се присъди
юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 лева
Водим от горните мотиви
и на основание чл.221, ал.2, пр. първо
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№341/11.07.2020 год., постановено по АНД №1048/2020 год. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление
№ТКО-5/16.03.2020 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, с което на „Стив
ауто“ ООД представлявано от управителя В.И.П.
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3
000.00 лв.
на основание чл.56, ал.3, т.1, предложение второ, във връзка с чл.54, ал.1,
предложение второ, във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за
пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон
ОСЪЖДА „Стив ауто “ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Поручик Кисьов” №18 да заплати на
Областно пътно управление гр. Стара Загора съдебно-деловодни разноски в размер
на 80/ осемдесет/ лева
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.