№ 119
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от „Т.С.“ ЕАД- гр. София- длъжник в
изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да намали поради
прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от
1 547.74 лв., постановен на 22.04.2021 г. по изп. дело № 20218440400630 на ЧСИ С.Я. с
рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие- СГС, и срещу постановлението за разноски, с
което на длъжника е определена за плащане несъответна пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да
бъде постановено намаляване на посоченото възнаграждение до размер на сумата 200
лв. и намаляване на несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- „М.К.“ ООД- гр. София оспорва жалбата
на длъжника по изпълнението и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, съдържащи
съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
1
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
Изпълнителното производство по изп. дело № 20218440400630 на ЧСИ С.Я. е
образувано по молба на взискателя „М.К.“ ООД- чрез адв. И. К., подадена на 6.04.2021
г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 25.03.2021 г., издаден въз основа на
решения по гр.д. № 20723/ 2019 г. на СРС, 144 състав и гр.д.№ 3130/ 2020 г. на СГС, ІІ-
Е въззивен състав, с които „Т.С.“ ЕАД /жалбоподателят/ е осъдено да заплати на
„М.К.“ ООД общо сумата 16 724.23 лв.- главница, мораторна лихва и разноски за двете
съдебни инстанции, а също и законната лихва върху главницата от 10 506.54 лв.,
дължима за периода 9.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Към молбата са
приложени небланкови пълномощни на името на Адв. дружество „К.“ и на името на
адв. И. К. и небланков договор за правна защита и съдействие от 31.03.2021 г.,
съдържащ уговорка за плащането на адвокатско възнаграждение от 1 289.78 лв. /без
ДДС/, както и фактура и преводно нареждане за плащане на същата сума, ведно с ДДС,
по банкова сметка на адвокатското дружество, в което членува адв. К..
На 8.04.2021 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата 22 308.10 лв. общо, включваща
сумите 16 724.23 лв. и 2 168.43 лв. /законна лихва върху главницата от 10 506.54 лв.,
дължима за периода от 9.04.2019 г. до 21.04.2021 г./- предмет на приложения
изпълнителен лист, както и разноските по изпълнението, вкл. адвокатско
възнаграждение от 1 547.74 лв., и 1 867.70 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, дължими към
21.04.2021 г.
С преводно нареждане от 19.04.2021 г. длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД
е извършил превод на сумата 22 290.37 лв.- предмет на ПДИ, по специалната сметка на
ЧСИ, като от страна на ЧСИ е извършен превод на сумата 19 186.50 лв. по сметка на
взискателя „М.К.“ ООД на 27.04.2021 г.
На 21.04.2021 г., в срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е
постъпило възражение от длъжника за прекомерност на претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и за несъответно определена от ЧСИ
такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление на ЧСИ от 22.04.2021 г., съобщено на длъжника на
26.04.2021 г., възражението му срещу постановлението за разноските е оставено без
уважение.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е
неправилно и следва да бъде отменено.
2
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от
1 547.74 лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на
обжалваното постановление на 22.04.2021 г. от адвокат- пълномощника на взискателя
не са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане, поради което и необосновано се явява определянето /възлагането/
на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер.
Осъщественото от адв.- пълномощника на взискателя процесуално представителство се
изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от
Наредба № 1/ 2004 г./, поради което и направеното от страна на длъжника възражение
по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1 547.74 лева следва да бъдат
намалени до минималния посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а
именно до размер на сумата 200 лв., без включен ДДС /респ. до размер на сумата 240
лв. с включен ДДС/, предвид съдържащата се в приложения договор за правна защита
и съдействие уговорка в този смисъл.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Ст. Якимов, с което
е отказано намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78,
ал.5 ГПК, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 240
лева /с ДДС/.
Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част-
относно определената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ размер на дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ е 1 361.26 лв. без ДДС или 1 633.51 лв. с включен ДДС.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника „Т.С.“ ЕАД, е в размер на 18 889.74 лв., която сума
включва присъдените по гр.д.№ 20723/ 2019 г. на СРС, 144 състав и гр.д.№ 3130/ 2020
г. на СГС, ІІ- Е въззивен състав суми, за които е издаден цитираният по- горе
изпълнителен лист, включая сумата 2 165.51 лв.- законна лихва върху главницата от
10 506.54 лв., дължима за периода от 9.04.2019 г. до 19.04.2021 г.- дата на извършеното
от длъжника плащане. Поради това и дължимата от последния пропорционална такса
по т.26, б.“г“ ТТРЗЧСИ е в размер на 1 353.38 лв. /без ДДС/, която именно сума следва
да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до размер на сумата 1 361.26 лв. /без ДДС/
3
обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като
начисляването й се явява незаконосъобразно. Начисляването от ЧСИ на ДДС върху
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е извън обхвата на осъществявания по реда на чл.435 ГПК
контрол за законосъобразност на извършените от ЧСИ действия, поради което и
настоящият съд не дължи произнасяне относно неговата дължимост от жалбоподателя-
длъжник по изпълнението.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде
отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 240 лв. /с включен ДДС/-
разноски за дължимо на взискателя адв. възнаграждение, и над сумата 1 353.38 лв.
/без ДДС/- такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- гр. София /длъжник по изпълнението/
Постановление от 22.04.2021 г. по изп. дело № 20218440400630 на ЧСИ С.Я. с рег.№
844 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя „М.К.“ ООД- гр. София /ЕИК *******/ и дължимо от длъжника „Т.С.“ ЕАД-
гр. София /ЕИК ******* по изп. дело № 20218440400630 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на
КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско възнаграждение от 1 547.74 лева /с
ДДС/ на 240 лева /двеста и четиридесет лева/, с включен ДДС.
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- гр. София /длъжник по изпълнението/
издаденото по изп. дело № 20218440400630 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ и район
на действие- СГС, постановление за разноските в частта му относно определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника „Т.С.“ ЕАД- гр.
София, над сумата 1 353.38 лв. /без включен ДДС/ до начисления от ЧСИ размер от
1 361.26 лв. /без ДДС/.
4
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5