Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 127 18.12.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На трети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ... ВАНЯ
Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1628 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на Р.Б.И. *** - ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален
представител адв. М.Х., срещу Решение №1563/17.07.2018г. постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№1216 по описа за 2018г., с което въззивницата е
осъдена да заплати на ищеца Г.Ж.К. сума, в размер на 5000 лева – главница по
договор за заем, сключен на 06.11.2013г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата 850
лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната
му.
Според въззивника, решението е
постановено при липса на доказателства за сключен договор за заем – за
предаване на сумата от 5000 лева, което с оглед характеристиките на договора за
заем като реален води до липса на договор. Според въззивника предаването на сумата
е оспорено, а изводът на съда, че това е безспорен факт е неправилен. Направен
е анализ на договора за заем, както и на съдебна практика, относно начините за
доказването му, за да се формира извод, че съдът е обърнал доказателствената
тежест, като е приел, че ответникът следва да докаже липсата на договор за
заем, а не ищецът – наличието на такъв.
Въззиваемият – ищец Г.Ж.К., чрез адвокат К. представя писмен отговор. В него са изложени
съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, предаването на
сумата е потвърдено в съдебно заседание от процесуалният представител на
ответницата. Изложена е хронологията на отношенията между страните преди
предявяване на иска, както и процесуалното поведение на ответницата, изразяващо
се в неподаване отговор на исковата молба, за да се формира извод, че това
поведение сочи на съгласие с изложената фактическа обстановка.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът
твърди, че между него и ответницата съществува облигационно правоотношение по
договор за заем, сключен на 06.11.2013г., по силата на който ищецът предоставил
на ответницата сумата 5000 лева, а тя се задължила да я върне в срок от 24
месеца след подписване на договора. Твърди, че ответницата не е изпълнила
задължението си за връщане на сумата, поради което била поканена с писмена
покана с телепоща на 01.11.2017г., а от отговор на ответницата от 06.11.17г.
явствало, че сумата няма да бъде върната. Претендира осъждането й да му заплати
сумата 5000 лева, ведно с лихвите.
Ответницата
не е представила писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 20.06.18г.,
чрез процесуалният си представител адв.Х. е заявила, че оспорва иска – между
страните няма заемни правоотношения; исковата сума е заплатена с дарствена цел
за закупуване на импланти.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Договорът
за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ има следните
характеристики: той е реален; по принцип безвъзмезден; каузален; неформален –
не е необходима определена форма за неговата действителност, писмената форма е
форма за доказване на същия.
Нормативната
уредба на договора за заем за потребление се съдържа в чл.240, 241 ЗЗД. Чл.240,
ал.1 ЗЗД дава легално определение на договора за заем: ”заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”.
Следователно за да се докаже по несъмнен начин, че между две лица е сключен
договор за заем на парична сума, следва безспорно да се установи на първо място
кои са лицата и какво е качеството на всеки от тях – кой е заемодател и кой –
заемател; какъв е размерът на заетата сума и какъв е размерът на сумата, която
ще подлежи на връщане; реалното предаване на сумата от заемодателя на
заемателя; кога се дължи връщане на сумата.
Пред
вид казаното по-горе, въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани
доказателства от които да се установи, че между страните е сключен договор за
заем. Независимо от липсата на писмен отговор на исковата молба,
доказателствената тежест да установи при условията на главно и пълно доказване
твърденията си тежи върху ищеца. Той следва да докаже не само предаването на
сумата, но и основанието, на което това е извършено. Предаването (превеждането),
респ. получаването на парична сума от едно на друго лице не презумира заемно
правоотношение; то подлежи на доказване. В този смисъл, обстоятелството, че
ответницата оспорва исковата молба, с твърдение за друго каузално
правоотношение – договор за дарение, не е признание за получаване на сумата на
твърдяното от ищеца основание, не обръща доказателствената тежест върху нея и
не дерогира задължението му докаже твърдяното от него основание. А
доказателства по делото не са ангажирани своевременно с исковата молба; опитът
да бъдат представени по-късно е осуетен поради настъпилата преклузия.
За
пълнота на изложението следва да се каже, че постоянна и непротиворечива е
практиката на съдилищата, според която неподаването на отговор на исковата
молба, не преклудира възможността на ответника да изрази становището си по
основателността на иска, нито освобождава ответника от задължението да го
докаже.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Решението на Бургаския районен съд, с което той е
уважен е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
В
полза на въззиваемата следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно – деловодни разноски, в размер на
681.90 лева, от които 580 лева адвокатско възнаграждение и 101.90 лева –
държавна такса за въззивно обжалване.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1563/17.07.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1216 по
описа за 2018г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на Г.Ж.К. ЕГН********** със съдебен адрес *** – адв. К., ЗА ОСЪЖДАНЕ на Р.Б.И.
ЕГН********** ***, ДА МУ ЗАПЛАТИ сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева – главница
по договор за заем, сключен на 06.11.2013г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Г.Ж.К. ЕГН********** със съдебен адрес *** – адв. К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.И. ЕГН**********
***, сумата 681.90 лева - съдебно –
деловодни разноски.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.