РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Варна, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100545 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „У.Б.“ АД, ЕИК *********,
гр. С. срещу И. Г., К. Г. и Т. Г., обективно кумулативно съединени искове по чл. 135, ал. 1
ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договори за покупко – продажби от
21.02.2020г., обективирани в НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***/****г., с които И. Г.
и К. Г. са прехвърлили на Т. Г. правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1./ апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.“Р.П.“ № 8 с идентификатор №
**************** по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с
идентификатор ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от 65, 60
кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, баня – тоалет и две
тераси, при съседи: на същия етаж: № *************.1.5, под обекта: №
*************.1.36, № *************.1.35 и над обекта: № *************.1.10, ведно с
изба № 6 с площ от 3, 27 кв.м., както и 0, 0310 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж или общо 79, 21 кв.м., заедно с 12, 34 кв.м. от поземления имот, в
който е построена сградата;
2./ апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор №
*************.1.25 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. Б, на пети етаж от сграда, изградена в
ПИ с идентификатор № ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от
117, 10 кв.м., състоящ се от дневна зона с кухненски бокс, две спални, две помещения „баня
– тоалет“, перално помещение и две тераси, при съседи: на същия етаж: *************.1.12,
*************.1.26, под обекта: *************.1.22 и над обекта: *************.1.28,
ведно с изба № 25 с площ от 2, 25 кв.м., както и 1, 51 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, заедно с 1, 56 идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата и гараж, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор №
1
*************.1.56 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. А, Б, В, на етаж – 1, при съседи: на
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: *************.1.50, *************.1.48,
*************.1.49, *************.1.54 и *************.1.51, а по документ за
собственост паркомясто № 10, представляващо 1/25 идеална част от подземен гараж с
идентификатор № *************.1.56, разположен на сутеренен етаж в сграда с
идентификатор № *************.1 в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21, вх. „А,Б,В“, ет. – 1, целият с
обща застроена площ от 1 044, 15 кв.м., целият състоящ се от 25 броя паркоместа и рампа,
както и 0, 44 % идеални части от общите части на сградата , припадащи се на всяко
паркомясто, заедно с 1/112 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът „У.Б.“ АД обосновава качеството си на кредитор на И. Г. и
К. Г. със вземания произтичащи от договор за банков револвиращ кредит с фиксирани
аванси № 713/13.01.2016г. и 7 броя анекси към него, договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 556/16.04.2015г. и два анекса към него и договор за банков
револвиращ кредит № 787/28.06.2016г. и шест анекса към него, по които кредитополучател е
„Г.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявани от И. Г., по които ответниците са
солидарни длъжници.
Вземанията на банката са обявени за предсрочно изискуеми и поради непогасяването
им в срок, банката се е снабдила с изпълнителни листове в заповедни производства по реда
на чл. 417, т. 2 ГПК, след което е пристъпила към принудително изпълнение.
Съдът по несъстоятелността на обявения в несъстоятелност кредитополучател е
одобрил списъка на приетите вземания, измежду които и тези, произтичащи от посочените
договори. Твърди се, че солидарните длъжници са се разпоредили с притежаваните от тях
недвижими имоти, придобити в режим на СИО с възмездни сделки в полза на тяхната
дъщеря след възникване на вземанията.
Поддържа се, че атакуваните възмездни сделки представляват действия, с които И. Г.
и К. Г. са намалили имуществото си, възпрепятствайки „У.Б.“ АД да насочи изпълнението
върху недвижимите имоти и да се удовлетвори от стойността им. Знанието за увреждане се
предполага, на осн. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, доколкото приобретател по сделките е дъщеря на
солидарните длъжниците.
С оглед изложеното се настоява за прогласяване относителната недействителност на
договорите за покупко-продажба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответниците И. Г. и К. Г.
признават, че имат качество на длъжници на банката по посочените правоотношения.
Оспорват осъществяването на останалите предпоставки на предявените искове,
увреждащите действия и знание у приобретателя, че солидарните длъжници са намалили
имуществото си във вреда на кредитора.
По конкретно се излага, че прехвърлените имоти са били ипотекирани от
ипотекарните длъжници И. Г. и К. Г. в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на вземания на
банката по договори за банкови кредити. Получената продажна цена е послужила за
погасяване на част от вземанията на този кредитор. Дори и имотите да не бяха продадени, то
банката – ищец не би могла да се удовлетвори от стойността им, тъй като „У.Б.“ АД не е
привилигирован кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху тях.
Третото лице – приобретател по сделката е дъщеря на солидарните длъжници. Т. Г. е
живяла в чужбина, считано от 01.09.2015г., когато е била на 15 – годишна възраст, вкл. и
към настоящия момент. Същата не е била известена от родителите си относно сключването
на договорите за кредит с банката – ищец и поетите с тях задължения, поради което
въведената презумпция за знание, следва да се счита оборена.
2
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предпоставките на чл. 135, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения иск, в тежест на
ищеца са: установяване качеството кредитор на ищеца, т.е. възникнало към момента на
сключване на увреждащата сделка вземане на ищеца към ответника; увреждане - действие,
целящо препятстване на осъществяване на вземането;
Знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторовото качество на ищеца „У.Б.“ АД спрямо И. Г. и К. Г., е факт, който
посочените ответници признават с отговора на исковата молба. Този факт съдът приема за
доказан и от представените писмени доказателства, установяващи, че И. Г. и К. Г. са
солидарни длъжници по следните договори: договор за банков револвиращ кредит с
фиксирани аванси № 713/13.01.2016г., 7 броя анекси, сключени в периода от 09.01.2017г. до
27.05.2019г., за които вземания кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист в
производството по ч.гр.д. № ****/****г. на Районен съд - Варна след обявяване на
вземанията за предсрочно изискуеми, договор за стандартен кредит за оборотни средства №
566/16.04.2015г., 3 броя анекси към него, за вземанията по който банката се е снабдила с
изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на ВРС и договор за банков
револвиращ кредит № 787/28.06.2016г. и 6 броя анекси към него.
Кредитополучател по всички договори е “Г.Е.” ЕООД /в несъстоятелност/,
производството по което е открито с решение № 343/10.06.2020г., постановено по т.д. №
57/2020г. на Окръжен съд - Варна.
Вземанията на кредитора „У.Б.“ АД са приети и включени в списъка по чл. 685, ал. 1
ТЗ в производството по несъстоятелност на “Г.Е.” ЕООД /в несъстоятелност/, който списък
е одобрен с акт на съда по несъстоятелността от 20.10.2021г.
След възникване вземанията на банката, произтичащи от посочените
правоотношения, на 21.02.2020г. с договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата от
закона форма на нотариален акт, И. Г. и К. Г. са прехвърлили притежаваното от тях право на
собственост върху два апартамента и едно паркомясто в полза на тяхната дъщеря Т. Г.,
запазвайки си заедно и поотделно, безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху тях.
Имотът, предмет на възмездната сделка, представляващ апартамент № 25, находящ
се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21, ведно с паркомясто № 10, разположен в сутерена на сградата,
е бил ипотекиран в полза на “С.” ЕАД за обезпечаване вземанията на банката по договор за
(револвиращ) банков кредит „Европодкрепа 2“ с възможност за финансиране от ЕИБ №
***********/********г., дължими от търговско дружество “Г.” ЕООД, представлявано от К.
Г., в качеството му на кредитополучател.
Другият самостоятелен обект, предмет на атакуваната сделка, представляващ
апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.”Р.П.” № 8, ет. 2, е бил ипотекиран в полза на
кредитора “С.” ЕАД за обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за
(револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ “Малки и средни предприятия” №
*********/13.02.2013г., по който кредитополучател е “Г.” ЕООД.
Страните по атакуваната сделка са уговорили, че продажната цена на имотите в
размер на 217 000 евро ще бъде преведена от купувача по сметка на “ОББ” АД, съгласно
условията на постигнато споразумение от 18.02.2020г. към договор за (револвиращ) банков
кредит /кредитна линия/ “Малки и средни предприятия” № *********/13.02.2013г., договор
за (револвиращ) банков кредит европодкрепа 2 с възможност за финансиране от ЕИБ №
***********/********г. и договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ “Малки
и средни предприятия” № **********/28.02.2014г. и анексите към тях, което плащане ще се
3
счита за доброволна частична погасителна вноска, извършена от ипотекарните длъжници по
договорите от 13.02.2013г. и от 16.08.2013г.
След като купувачът Т. Г. е изпълнил поетите с възмездния договор задължения,
превеждайки на банката продажната цена, осигурена със заемни средства, ипотеките върху
самостоятелните обекти, предмет на атакувания договор, са заличени по молба на
кредитора.
Увреждането на банката в качеството й на кредитор като елемент от фактическия
състав на иска е налице, тъй като с атакуваното продажба И. Г. и К. Г. са намалили
имуществото си – с извършеното отчуждаване на имоти от патримониума на длъжниците,
имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, поради което
разпоредителното действие уврежда кредитора.
В случая е ирелевантно дали ищецът „У.Б.“ АД е могъл да се удовлетвори от
имотите, предмет на разпоредителната сделка преди и след другия кредитор, чиито
вземания са обезпечени с ипотека върху тях, защото цялото имущество на длъжниците
служи за обезпечение на кредитора.
По отношение на знанието за увреждането, прехвърлителите И. Г. и К. Г. и
приобретателят Т. Г. по атакувания договор са майка, баща и дъщеря, следователно
знанието за увреждането се предполага, съобразно чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
За оборване на презумпцията са ангажирани писмени и гласни доказателства. От
писмените се установява, че на 13.02.2023г. Т. Г. е сключила договор за наем на апартамент
срещу заплащане на наемна цена. Твърденията й, че към момента на сключване на
договорите, по които родителите й са солидарни длъжници, тя е учила и пребивавала в
чужбина, не са оспорени от банката.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на В.М. и И. К., установяват
следните релевантни за делото факти: Т. Г., която към 2015г. е учила във Великобритания,
не е запозната с дейността на дружествата, които родителите й представляват, както и с
източните на финансиране, които са си осигурили за развИ.е на търговската си дейност -
търговия със зърно, така, както г-н М. не би запознал своите деца.
От показанията на И. К., близък приятел на Т. Г. от ученическите години се
установява, че съвсем скоро приятелката му споделила, че е узнала за съществуване на
кредит в полза на „У.Б.“ АД, които обстоятелства силно са я разтревожили, предвид
възможността банката “да и ги вземе.” Преди това, тя не е знаела и не е споделяла за
съществуването му. Учила е в чужбина в периода от 2015г. до 2023г.
Преценявайки в съвкупност ангажираните доказателства във връзка с оборване
презумпцията за знание, съдът приема, че ответнициите, чиято е и доказателствената тежест,
не са провели успешно пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за
увреждащия характер на сделката.
Гласните доказателства установяват безспорния факт, че Т. Г. е учила в чужбина,
което не изключва възможността тя да е узнала за задължението на родителите си. В
останалата част, показанията на свидетелите почиват на предположения, че след като тя не е
споделила с г-н К. за дълга на родителите си, то тя следователно не е знаела за него, както и,
че след като г-н М. не би споделил с децата си за своите задължения, то и И. Г., и К. Г., не
4
биха го направили, поради което и не се кредитират.
Следователно, притежаваните от длъжниците недвижими имоти, които са
прехвърлени с договор за покупко-продажба продължават да служат като общо обезпечение
на неговите кредитори, независимо от разпореждането с правото на собственост, поради
което предявените искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат уважени.
При този изход на спора, в полза на ищеца „У.Б.“ АД следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски за платени държавни такси в размер на 2
300, 27 лв., такса за вписване на исковата молба от 120 лв., такса за издаване на съдебни
удостоверения от 20 лв. и платени такси за снабдяване със скици на имотите от 10 лв.,
възлизащи общо на 2 450, 27 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На заинтересованата страна „У.Б.“ АД, следва да бъде указано, че недължимо
внесената държавна такса от 6 900, 81 лв., подлежи на връщане, на осн. чл. 4 б от Закона за
държавните такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на „У.Б.“
АД, ЕИК *********, гр. С. договори за покупко – продажби от 21.02.2020г., обективирани в
НА № 70, том II, рег. № ****, дело № ***/****г., с които И. И. Г., ЕГН ********** и К. Г.
Г., и двамата с адрес: гр. Варна, ул.”Т.И.” № 21, вх. Б, ап. 25 са прехвърлили на и Т. И. Г.,
ЕГН **********, гр. Варна, ул.”Т.И.” № 21, вх. Б, ап. 25, правото на собственост върху
следните недвижими имоти:
1./ апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул.“Р.П.“ № 8 с идентификатор №
**************** по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с
идентификатор ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от 65, 60
кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, баня – тоалет и две
тераси, при съседи: на същия етаж: № *************.1.5, под обекта: №
*************.1.36, № *************.1.35 и над обекта: № *************.1.10, ведно с
изба № 6 с площ от 3, 27 кв.м., както и 0, 0310 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж или общо 79, 21 кв.м., заедно с 12, 34 кв.м. от поземления имот, в
който е построена сградата;
2./ апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор №
*************.1.25 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. Б, на пети етаж от сграда, изградена в
ПИ с идентификатор № ************* по тази кадастрална карта, със застроена площ от
117, 10 кв.м., състоящ се от дневна зона с кухненски бокс, две спални, две помещения „баня
– тоалет“, перално помещение и две тераси, при съседи: на същия етаж: *************.1.12,
*************.1.26, под обекта: *************.1.22 и над обекта: *************.1.28,
ведно с изба № 25 с площ от 2, 25 кв.м., както и 1, 51 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, заедно с 1, 56 идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата и гараж, находящ се в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21 с идентификатор №
*************.1.56 по КККР, одобрени със Заповед № **-**-**/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. А, Б, В, на етаж – 1, при съседи: на
5
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: *************.1.50, *************.1.48,
*************.1.49, *************.1.54 и *************.1.51, а по документ за
собственост паркомясто № 10, представляващо 1/25 идеална част от подземен гараж с
идентификатор № *************.1.56, разположен на сутеренен етаж в сграда с
идентификатор № *************.1 в гр. Варна, ул.“Д.И.“ № 21, вх. „А,Б,В“, ет. – 1, целият с
обща застроена площ от 1 044, 15 кв.м., целият състоящ се от 25 броя паркоместа и рампа,
както и 0, 44 % идеални части от общите части на сградата, припадащи се на всяко
паркомясто, заедно с 1/112 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена,
запазвайки си заедно и поотделно, безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху тях
по предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С., искове срещу И. И. Г., ЕГН
**********, К. Г. Г. и Т. И. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. Варна, ул.”Т.И.” №
21, вх. Б, ап. 25, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, К. Г. Г. и Т. И. Г., ЕГН ********** и тримата с
адрес: гр. Варна, ул.”Т.И.” № 21, вх. Б, ап. 25 ДА ЗАПЛАТЯТ на „У.Б.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. сумата от 2 450, 27 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева и
двадесет и седем ст./, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С., че недължимо внесената държавна
такса от 6 900, 81 лв. може да бъде върната по молба на заинтересованата страна, на осн. чл.
4 б от Закона за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6