№ 381
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600304 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от В. А. В. срещу
определение №3656/02.12.2022г. , НО,110 състав по НЧД № 15080/2022г. по
описа на СРС, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу
Постановление на СРП от 03.06.2022г. за спиране на ДП 15077/2021г. по
описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. №48912/ 2020г. по описа на СРП.
В жалбата се твърди, че определението на СРС е неправилно. Сочат се
аргументи, че въпреки съдебната парктика, съгласно която при документните
престъпления няма пострадал, в конкретния случай, съдът следва да приеме,
че жалбоподателят В. А. В. има качеството на пострадал, тъй като е претърпял
имуществени вреди. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят е
представил пред СРП доказателства за наложена глоба в размер на 1350 лева
и разноски в размер на 300 лева на осн. чл.139, ал. 6 ЗАдв. Позовава се на
практика на ВКС – решение №131/23.05.2014 г. по нд №120/14 г. и по нд
№1434/2014 г. ВКС. Жалбоподателят заявява, че макар за документните
престъпления да не са предвидени съставомерни вредни последици, съгласно
чл. 74, ал.1 НК не се изисква лицето непременно да е претърпяло
съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление въобще, без
да се придават други законови критерии. Поради изложеното жалбоподателят
заявява, че основният мотив на СРС, че той няма качеството пострадал, е
неправилен, доколкото никъде в НПК не е предвидено изискване, че за да има
това качество вредите следва да са съставомерни.
Наказателнто производство е образувано с постановление на СРП от
03.06.2022г. за престъпление по чл. 316, вр.чл. 30 НК, за това че през
1
периода 2017- 2020г. в гр. София, съзнателно се е ползувал от неистински
частни документи като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност. В качеството на свидетел е разпитан адв. В.. В
качеството на свидетели са разпитани Л.Д.П., от който са снети образци от
почерк и подпис, Н.Д.И.-А., адв. С.Г.М., от които са снети образци от подпис.
Назначена е графическа експертиза за установяване дали положените
подписи в документите, подадени в СГС, СРС и САК са положени от
изброените лица , като от заключението на експертизата се установява, че
документите са неистински освен подписът, положен в жалба до САК, който
е положен от Петков. С обжалваното постановление прокурорът е спрял
наказателното производство на основание чл. 244, ал.1,2 НПК поради
неразкриване на извършителя.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата,
материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
С обжалваното определение №3656/02.12.2022г. , НО,110 състав по
НЧД № 15080/2022г. СРС е оставил без разглеждане жалбата на В. А. В.
против постановление от 03.06.2022г., пр. пр. №48912/ 2020г. по описа на
СРП. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е активно
легитимиран да подава жалба срещу прокурорски акт, с който е спряно
наказателното производство, поради това, че производството е водено за
престъпление по чл.316, вр.чл. 309 от НК. СРС е посочил, че престъплението,
за което се води наказателното производство е на формално, просто
извършване, а не е резултатно престъпление, като законодателят не е
предвидил като елемент от обективната му страна причиняването на
вредоносен резултат. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят
не е от кръга лица, които имат право на жалба срещу постановлението на СРП
по реда на съдебния контрол по чл. 244, ал. 5 НПК с жалба до районния съд,
доколкото няма качество на пострадало лице по смисъла на чл. 244, ал. 5,
вр.чл. 74, ал. 1 НК. Поради горните съображения съдът е оставил жалбата без
разглеждане като процесуално недопустима.
2
Второинстанционният съд се солидаризира със становището на СРС .
Съгласно чл. 244, ал. 5 НПК Постановлението за спиране на наказателното
производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите
наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. Престъплението за извършването, на което е водено
наказателно производство, е по чл.316, вр.чл. 309 НК. Обект на този вид
престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето и
използването на документи. Те съгласно ППВС 3/1982г. засягат реда и
правната сигурност на документирането, подриват общественоправната
функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на
държавните и обществените органи и организации. Пострадал от
престъплението, съгласно чл. 74 НПК, е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Престъплението
по чл. 316,вр.чл. 309 НК, за което е образувано наказателно производство,
няма имуществен характер и от него не са настъпили имуществени вреди,
пряка последица от извършването му. Не се отрича възможността да има
причинени вреди, последица от престъпление по чл. 309 НК, но в случая
жалбоподателят няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК
- претърпял имуществени вреди от престъплението и съответно няма право
да обжалва постановлението на прокурора за спиране на наказателното
производство по реда на чл. 244, ал. 5 НПК. В хода на досъдебното
производство не е установено, че В. А. В. има качеството на пострадал в
смисъла на чл. 74 НПК – да е претърпял имуществени вреди, пряка последица
на престъплението по чл. 316,вр.чл. 309 НК.
Действително в посоченото в жалбата решение на ВКС се приема, че е
възможно да бъдат нарушени права на конкретно физическо лице, съответно
то да претърпи вреди, резултат на престъплението по чл. 309 НК, но в редица
други решения (Решение № 158 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 342/2012
г., III н. о., НК, Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г.,
Определение № 321 на САС по в. н. ч. д. № 448/2009 г.) е прието, че при
престъплението по чл. 316,вр.чл. 309 НК, с оглед обекта на защита не се
причиняват съставомерни имуществени вреди и засегнатите нямат основание
да бъдат конституирани в наказателното производство. Съответно, ако са
причинени вреди, редът за обезщетяването им е в гражданското
съдопроизводство и лицата, чиито законни интереси са засегнати не
могат да обжалват постановлението за спиране на наказателното
производство.
С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е оставил
без разглеждане жалбата на В. А. В., поради което и Определението на съда
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3656/02.12.2022г. на СРС, НО,110
състав по НЧД № 15080/2022г. по описа на СРС
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4