№ 94
гр. Кюстендил, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20231500600439 по описа за 2023 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава 22 във вр. с глава
21 НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА ЖАЛБА на С. К. Д., ЕГН
********** срещу Разпореждане № 634/12.07.2023 г. на ДнРС, постановена
по НЧХД № 6772023 г. по описа на съда, с което на основание чл.250 ал.1 т.2
във вр. с чл.24ал.5 т.2 вр. с чл.81 т.2 НПК съдията-докладчик е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 677/2023 г., образувано по негова
тъжба против Г. Л. Б. за престъпления по чл.146 ал.1 НК и чл.147 ал.1 НК.
Релевирани са оплаквания за неоснователност и незаконосъобразност на
определението, като се поддържа, че тъжбата отговаря на законовите
изисквания на чл.81 НПК. Възприетото от съда, че тъжбата не съдържа данни
за престъпление от частен характер според жалбоподателя може да се
направи с крайния съдебен акт, но не и да се прекратява наказателното
преследване. Разсъждението на съда за липса на престъпление е
необосновано, тъй като не са взети предвид всички описани в тъжбата
фактически твърдения, сочещи на двете частни обвинения и отделно от това е
и неправилно. По тези съображения се моли за отмяна на определението на
ДнРС като неоснователно и незаконосъобразно и даване ход на делото по
1
тъжбата на Д. срещу Г. Б., като делото се върне на ДнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В о.с.з. жалбата се поддържа от частния тъжител, който счита, че няма
основание за прекратяване на делото и че районният съд се е произнесъл по
същество, което не е в тази фаза. Моли се за отмяна на определението и
разглеждане на тъжбата от районния съд.
Защитникът на подсъдимия адв.Е.В. моли съда за оставяне на жалбата без
уважение, тъй като в нея не се излагат съображения за законосъобразност и
правилност на разпореждането. Прекратяването е законосъобразно поради
наличие на визираните в чл.24 ал.5 т.2 НПК основания, както и самото
съдържание на тъжбата не отговаря на описанието на обективните и
субективни елементи на престъпленията“обида“ и клевета. Моли се за
потвърждаване на първоинстанцонния акт като правилен и законосъобразен.
Ответникът по жалбата и подсъдим Г. Б. в последната си дума помоли за
потвърждаване на разпореждането като правилно и законосъобразно.
КнОС, след запознаване с материалите по делото и доводите и
възраженията на страните и в рамките на правомощията му в производството
по чл.250 ал.4 НПК, прие следното от фактическа и правна страна:
НЧХД № 427/2023 г. по описа на районен съд – Петрич е образувано по
частна тъжба на С. К. Д. срещу Г. Л. Б. с посочено в нея правно основание от
тъжителя чл.146 ал.1 НК и чл.147 ал.1 НК, като са предявени два граждански
иска с правно основание чл.45 ЗЗД, всеки от тях за сумата от по 5000 лв.
В тъжбата се сочи, че тъжителят Д. е дълбоко обиден и накърнен от
действията на лицето Г. Л. Б., който изпълнявайки задълженията си като
адвокат, си е позволил да отправи спрямо него обидни думи и изречения,
изречени в негово присъствие, дълбоко накърнили личното му достойнство и
чест и които действия са извършени в с.з. на 9.02.2023 г. по НЧХД №
243/2022 г. на Районен съд – Петрич. Сочи се, че на 9.02.2023 г. адв.Г. Б. в
защитна реч, за да оневини подсъдимия С.Т., е изрекъл обидни думи и
изречения, унизили него, неговата чест и достойнство и той ги възприел като
обиди и клевети, съдържащи се в съдебния протокол по делото.
В обстоятелствената част на тъжбата тези обиди и клевети са описани и са
преповторени и в петитума на тъжбата и те са следните:
= „Абсолютно, абсолютно вярно е това, което има той в главата , той вече
2
живее в друг свят…И какво унижение, президента ще познава един човек от
Петрич, с който се е снимал“ – престъпление по чл.146 ал.1 НК;
= „ Обича хубавите маси и уиски да има.Аз не знам какви са тези хора да
помагат, да платят в едно заведение, да платят едно уиски 150-200 лв.
пари….., както и той не може да приеме, че е обикновен човек“ –
престъпление по чл.147 ал.1 НК.
Към тъжбата са приложени съдебния протокол от посоченото съдебно
заседание по посоченото дело и присъдата по делото. С присъдата
подсъдимия С. Г. Т., е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.148 ал.1т.1 вр. с чл.146 ал.1 НК по отношение на частния тъжител С. К.
Д., като последният е отвърнал веднага с обида, поради което е приложен
института на реторсията и на основание чл.148 ал.3 във вр. с чл.146 ал.2 и
двамата са освободени от наказание.
След отвод на съдиите от РС –Петрич делото по подсъдност е изпратено на
ДнРС. Съдията-докладчик от този съд с обжалваното разпореждане е
прекратил наказателното производство по частната тъжба на Д. Срещу Б. на
основание чл.250 ал.1 т.2 във вр. с чл.81 ал.1 НПК, като е приел, че с така
очертаната фактическа рамка не е описано деяние по чл.81 ал.1 НПК, което да
се преследва по тъжба на пострадалия. Горепописаните деяния не попълват от
обективна страна както състава на престъплението обида по чл.146 ал.1 НК,
така и състава на престъплението клевета по чл.147 ал.1 НК. На сочените
изрази е придадено значение, каквото те определено не притежават, като
изразите са извадени от контекста на пледоарията на адв. Б..
Поради това, че в тъжбата не е описано престъпление, което да се преследва
по тъжба на пострадалия, образуваното наказателно производство следва да
се прекрати според ДнРС на основание чл.250 ал.1 т.2 вр. с чл.81 НПК. В
подкрепа на този си извод съдът е цитирал решение на ЕС по правата на
човека.
Цитирана е след това и практика, според която осъждането на дееца при
упражняване правото му на мнение е нарушение на чл.10 от ЕКПЧОС.
По-нататък в разпореждането съдът е приел, че прекратяването на
производството е допустимо съгласно разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 НПК и е
приел тъжбата за нередовна, понеже не описва обстоятелства на
престъпление. В нея се съдържа описание на твърдения, които изначално
3
сочат на несъставомерност на деянията, за които се иска предаване на съд на
лицето, срещу което е тъжбата. В тази връзка тъжбата е акта, която очертава
рамките на обвинението и тя трябва да съдържа конкретни и
непротиворечиви твърдения относно подлежащите на доказване
обстоятелства. Недопустимо е предаване на съд на лицето, срещу което е
тъжбата, когато наведените в тъжбата твърдения не могат да бъдат
субсимирани под престъпен състав на престъпление от частен характер.
По тези съображения съдът е прекратил наказателното производство по
делото и е посочил правното основание за това – чл.250 ал.1 т.2 НПК / изм.ДВ
бр.48/2023 г./ във вр. с чл.24 ал.5 т.2 вр. с чл.81 ал.1 НПК.
Така постановеното разпореждане е правилно като краен резултат, но
настоящият състав намира, че следва да се внесе корекция в мотивите, които
да доведат до яснота относно постановения правен резултат и това ще бъде
извършено с настоящото решение.
Новата редакция на чл.250 ал.1 т.2 НПК е публикувана в ДВ бр.48/2023 г. на
2.06.2023 г. и към момента на постановяне на разпореждането е била
действаща. Тя е процесуална норма и е приложима от момента на влизането в
сила на промяната. Т.е. към 12.07.2023 г. тя е действаща и съдът е длъжен да я
приложи.
По тази причина предмет на настоящата проверка е само обстоятелството
дали описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление. Защото тази
правна норма императивно въвежда за съда задължение за прекратяване на
наказателното производство, когато деянието, описано в ОА или частната
тъжба не съставлява престъпление. Т.е. предмет на настоящата проверка
следва да бъде само това обстоятелство.
Настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че описаните
обстоятелства на двете престъпления – и на обидата, и на клеветата, не сочат
на извършеното престъпление.
Този извод следва да се конкретизира в следната насока:
Фактическият състав на престъплението „ обида“ съгласно чл.146 ал.1 НК е
налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие. В случая обстоятелствата на
това престъпление, съдържащи се в тъжбата, са: „Абсолютно, абсолютно
вярно е това, което има той в главата, той вече живее в друг свят…И какво
4
унижение, президента ще познава един човек от Петрич, с който се е снимал“.
Очевидно е, че тези изречения не съдържат нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя и следователно така описаното деяние не
съставлява престъпление.
За да е налице фактическият състав на престъплението „клевета“ съгласно
чл. 147 ал.1 НК, е необходимо деецът да разгласи позорно обстоятелство за
другиго или да му припише престъпление. Сочените в тъжбата за
клеветнически изрази са следните:“ Обича хубавите маси и уиски да има. Аз
не знам какви са тези хора да помагат, да платят в едно заведение, да платят
едно уиски 150-200 лв. пари….., както и той не може да приеме, че е
обикновен човек“. От съдържанието на цитираните изрази е очевидно, че те
не приписват престъпление на тъжителя, нито пък разгласяват позорни за
него обстоятелства. Защото, ако обичаш хубавите маси и уиски и платиш
едно уиски за 150-200 лв. не представлява позорно обстоятелство, нито пък
представлява престъпление, което да се приписва някому.
По така посочените в настоящото решение съображения е налице хипотезата
на чл.250 ал.1 т.2 НПК/ в ред.ДВ бр.48/2023 г./ за прекратяване на
наказателното производство по делото, тъй като обстоятелствата в тъжбата не
съдържат описание на престъпление, което да се преследва по частноправен
път.
Въззивният съд не споделя изложеното в мотивите на ДнРС, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 НПК. Да, тя не съдържа обстоятелства
на престъпление, не това не я прави нередовна. Защото според тъжителя
сочените от него обстоятелства представляват престъпление. Т.е. тъжбата
съдържа всички реквизити на чл.81 ал.1 НПК. Тя има обстоятелствена част и
съответен на нея петитум и е достатъчно ясна със съдържанието си. А ако
тъжбата е нередовна, означава да има неяснота или противоречие в
съдържанието и тогава съгласно константната съдебна практика съдът трябва
да даде указания за тъжителя за отстраняване на нередовности, което в случая
не е налице.
По тези съображения съдът намира определението за законосъобразно като
краен резултат, но с направената корекция в мотивите относно основанието за
прекратяване, което е само по чл.250 ал.1т.2 НПК. Това е самостоятелно
основание за прекратяване и в случая свързването му с чл.24 ал.5 т.2 и чл.81
5
ал.1 НПК е неприложимо за настоящия казус.
По изложените съображения доводите в частната жалба за
незаконосъобразност на разпореждането са неоснователни. Настоящият
състав посочи по-горе, че тъжбата не е нередовна, тя отговаря на
изискванията на чл.81 ал.1 НПК относно задължителните реквизити. Но
,както се посочи вече, тя не съдържа обстоятелства на престъпление, което
формира основанието на чл.250 ал.1 т.2 НПК/ в ред.ДВ бр.48/2023 г./ за
прекратяване на наказателното производство, когато е налице изначално
липса на описано престъпление, респ. липса на частно обвинение за
извършено престъпление.
Следва за коректност да се посочи, че към момента на постановяване на
определението е действала разпоредбата на чл. 250 ал.4 НПК, също изменена
ДВ бр.48/2023 г. Съгласно чл.250 ал.4 изр 2-ро НПК разпореждането за
прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава
22 НПК, т.е. в закрито заседание. Но, доколкото в разпореждането е
посочено, че подлежи на обжалване по реда на глава 21 НПК и съблюдаване
правата на страните, делото беше насрочено в о.с.з. в хипотезата на чл.345
ал.1 предл. 2-ро НПК.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 634/12.07.2023 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по НЧХД № 677/2023 г. с мотивите в настоящото
решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6