Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.11.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10954 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.05.2018 г. по гр.д. № 16932/17 г.,
СРС, ІІ ГО, 72 с-в е признал за установено
по по предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, искове е правно основание чл. 422 ГПК,
вр.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът С.Л.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ
"С.-С.-С.К.", ЕИК ********, с адрес гр.София, ул.“********дължи на
ищеца сумата от 4546,62 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.02.2014 г.-м.04.2016 г., с неплащане на която се е
обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната
лихва за периода от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането, присъдено със
заповед от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 73818/16 г. на СРС, 72 състав, като е отхвърлил иска за установяване вземането за главница за разликата
над 4546, 62 лв. до претендираните общо 4642,39 лв. и иска за лихва за забава в
размер общо на 720,59 лв. за периода от 30.3.2014 г. до 29.11.2016 г. Осъдил е С.Л.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ "С.К.",
ЕИК ********, с адрес *** да заплати
в полза на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 388,66 лв. разноски в
исковото производство и сумата от 133,32 лв. разноски в заповедното
производство. Осъдил
е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***“ да заплати на С.Л.К.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ "С.К.", ЕИК ********, с адрес ***
сумата от 228,33 лв. разноски в исковото производство и сумата от 76,11 лв.
разноски в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от от ищеца „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния представител юрисконсулт С.Д.само в частта, в която е отхвърлен
искът на „Т.С.“ ЕООД за мораторна лихва с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че СРС е приел, че доколкото ответникът няма сключен договор с ищцовото
дружество за продажба на ТЕ, но е клиент на ТЕ, то същият не дължи лихва за
забава поради неплащане на сумите за главница потребена, но незаплатена ТЕ.
Позовава се на ОУ и по специално на раздел VІІ от ОУ-Заплащане на ТЕ“, чл.32,
ал1, в който е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
от него фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца, той изпада в забава
за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част да
бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за
настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият С.Л.К., ЕГН **********,
действащ като ЕТ "С.-С.-С.К.", ЕИК ********, с адрес гр.София, ул.“********,
чрез пълномощника му по делото адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: ***
оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5362,98 лв., от които 4546,62 лв.-главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.02.2014
г. до м.04.2016 г., 705, 24 лв. закщонна лихва за забава за периода от 30.03.2014 г. до 29.11.2016 г., 95,77
лв.,п редставляваща сума за разпределение за топлинна енергия за периода от м.02.2014 г. до м.04.2016 г. и 15,35 лв.
законна лихза за забава за периода от 30.03.2014 г. до 29.11.2016 г., ведно със
законната лихва от 16.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумите за имот,
находящ се в гр.София, ул.“********.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия в горепосочения имот, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди с код на платеца Т411400 относно топлоснабден имот -
ателие № 4 в гр. София, ул. ********подпокривен на 2 нива, но между страните
липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът
следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. До ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение
с посочен размер на дължимите суми, които той не платил. Моли да се установят
вземанията му в горепосочените размери.
Ответникът С.Л.К., ЕГН **********,
действащ като ЕТ "С.-С.-С.К.", ЕИК ******в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, като липсва облигационна обвързаност с ищеца. Твърди, че
ателието не се използва за стопанска дейност, както и че е отдадено под наем,
поради което реалният потребител на ТЕ е наемателят.
Третото лице помагач не е
взело становище по исковете.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Действащата в исковия период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение за клиенти на топлинна енергия. От депозирания по делото н.а. № 103/12.12.2006 г. може да се
приеме, че през процесния период ответникът Станислав Ковачев, действащ като ЕТ
„С.-С.-С.К.“ е е бил собственик на ателие
№ 4 в гр.****** подпокривен на 2 нива, видно от представения архитектурен
проект.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. По делото е
приложен цитирания по-горе нотариален акт, от който се установява, че ответникът в
качеството му на ЮЛ е придобил правото на собственост върху процесния имот и
доколкото към момента не са ангажирани доказателства това право да е отчуждено,
то настоящата инстанция приема, че и към момента ответникът е собственик на посочения
имот.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща
група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание
за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата СТЕ, както и нейната
стойност и неплащането на нейната цена. При тези данни следва да се приеме, че
ответникът е ползвал в собствения си имот доставената стока/ТЕ/, поради което
от него следва да се претендира нейната цена. Ето защо и доколкото между
страните няма сключен писмен договор, искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явявя основателен за посочената от СРС сума, ведно със законна лихва за
забава за периода от 16.12.2016г. до изплащане на задължението.
Тъй като става въпрос именно за иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД, то не са приложими ОУ на ищеца, поради което липсва
уговорен срок за плащане. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да настъпи забава за
ответника, е необходимо покана, а по делото липсват данни за изпращането на
такава за процесния период и за получаването й от ответника. Ето защо не е
настъпила забава в плащането. При тези данни законосъобразно е бил отхвърлен
иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а не защото както се твърди в жалбата, че съдът е
приел, че „ответникът няма сключен договор с ищовото дружество за продажба на
ТЕ, клиент на ТЕ, но не дължи лихва за забава поради неплащане на сумите за
главинца потребена, но незаплатена ТЕ.“
За настоящата инстанция въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на
95,70 лв. предвид направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.05.2018 г. по гр.д.
№ 16932/17г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния
представител юрисконсулт С.Д.да заплати
на С.Л.К., ЕГН **********,
действащ като ЕТ "С.-С.-С.К.", ЕИК ********, с адрес гр.София, ул.“********,
чрез пълномощника му по делото адвокат П.Х. от САК, със съдебен адрес: *** направените разноски за въззивната инстанция в размер
на 95,70 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.“ ООД.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.