№ 467
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20242100500324 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на А.М.Д. ,гражданка на *** ***, ,чрез процесуалния й
представител –ответник по гр.д. № 647/2023 г. по описа на Несебърския
районен съд против решение № 463/13.11.2023 г. постановено по същото
дело ,с което въззивницата – ответница е осъдена да заплати на ищцовата
етажна собственост на комплекс“Сан Сити 3“,представляваща сграда с
идентификатор 51500.507.575.2 в к.к. Слънчев бряг на осн.чл. 38 ал. 1 ЗУЕС
сумата от 1762 лв. – сбор от дължимите вноски за бйджетната 2022-2023
г.,определена с решение на ОСЕС от 01-02.06.2022 г.,ведно със законната
лихва ,считано от подаването на исковата молба – 19.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането ,както и 172,77 лв.-лихви за забава
върху главниците за периода 02.07.2022 г.-19.06.2023 г. и сумата от 620,48 лв.
– направени разноски пред първата инстанция .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е
постановено при поредица от процесуални нарушения ,довели до
неправилност противоречие с материалния закон ,както и постановяването
1
му при нарушение на правото на защита на ответницата. от ищцата.Счита се
,че е нарушено правото на защита на ответницата –неправилно не е приет от
съда далидно подаден по електронната поща отговор на исковата молба ,в
която са направени редица възражения.В отговора са направени редица
възражения ,които не са били обсъдени от съда .Затова и решението е
необосновано и неправилно .Ищецът не е провел пълно и главно доказване на
размера на претенциите си – не е ясно как е определен броят на
действителните собственици и ползватели на обекти в етажната собственост
Въведено е и възражение ,че през периода 2022/2023 г- ответницата не е
обитавала процесните недвижими имоти и съгл. чл. 51 ал. 2 ЗУЕС лицата е
освободена изцяло от всички разходи за поддръжка и управлениеКато не е
приел отговора ,съдът не е разгледал това възражение ,което е нарушен
принципът на състезателност в гражданския процес ,както и правото на
защита на страната .Не е разгледано и възражението по отношение
претенциите за разходите ,ме същите са неопределяеми и не е взето вализно
решение по чл. 17 ал. 6 ЗУЕС.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново с което
се отхвърлят искове .Не се сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано
лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищцовата етажна
собственост ,чрез процесуалния си представител, оспорват въззивната жалба
и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
сочените нарушения.
Подробно се изтъкват аргументи ,че първоинстанционният съд не е
ограничил правото на ответницата да подаде отговор на исковата молба по ел.
поща на съда ,нито пък е игнорирал подадения такъв съгл. изискванията на
чл. 102 ж ал. 2 ГПК.По делото са налице доказателства ,че ответницата е
получила исковата молбас приложенията на 07.08.2023 г.,при което
районният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание ,като е указал
книжата да се връчват по ел. поща на ответницата . Междувременно по ел.
поща на съда е постъпила молба от адв. Т.Илиева ,с която се заявява ,че е
пълномощник на ответника по делото и иска книжата да се връчват на
съдебен адрес – кантората на адвоката .Въпреки това ответницата не е подала
2
в срок отговор на исковата молба ,в. това число и по ел. поща ,поради което
абсолютно неоснователно е възражението й в тази насока-че съдът
неправилно не е приел валидно подаден отговор на исковата молба .Не е
поискано и удължаване на срока за отговор поради обективни причини .В
крайна сметка не е нарушено правото й на защита .
Оспорва се и възражението ,че не ставало ясно как е определен броят на
действителните съсобственици и ползватели в обектите в етажната
собственост . На първо място се соче ,че възражението е преклудирано ,а и са
представени доказателства какъв е бил действителния брой собственици
,която бройка е послужила при определяне на точния размер на дължимите
разходи за управление и поддръжка .
Сочи се ,че и възражението за освобождаване от заплащане на
разходите по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е преклудирано ,а и не е било доказано от
страната .Сумите по чл. 50 от ЗУЕС пък са дължими по силата на закона
,независимо от пребиваването в ЕС/но възражението ,че не е имало решение
по чл. 17 ал. 6 ЗУЕС също е преклудирано и недопустимо,независимо ,че
такова решение за площообразуването е имало и то е било предмет на
съдебен контрол /.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските
пред настоящата инстанция .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства
по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 38
ал. 1 вр.чл.11 ал. 1 т. 5 и 7 ,чл.50 и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС, и чл. 86 ЗЗД, на които
са противопоставени правозащитни възражения с правно основание чл. 51, ал.
2 ЗУЕС .
Производството е образувано по искова молба от ЕС на комплекс "Сан
Сити 3",-сграда с инеднт.51500.507.575.2 , с административен адрес - гр.
Несебър , к.к.Слънчев бряг ,к-с“Сан Сити 3“,представлявана от управителя
В.Л. , против А.М.Д. ,гражданин на *** *** . Твърди се, че въззивникът-
ответник е собственик на студиоСОС с идентификатор 51500.507.575.2.52 по
КККР на гр.Несебър ,гараж в сграда ,представляващ парко-място № 10 на
партерния етаж в секция „В“,със застроена площ от 24,35 кв.м. ,,както и СОС
3
с идент. 51500.507.575.2.105-гараж в сграда ,представляващ парко-място №
18 на партерния етаж ,в секция „Д“,застроено на площ от 27,45 кв.м. ,двете
находящи се в гр.Несебър ,к-с“Сан сити 3“,к.к.Сл.бряг, ведно с прилежащите
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена ,с
граници ,подробно описани в исковата молба, придобити през 2011 с нот. акт
за покупко-продажба № 108/01.06.2011 г. на нотариус с рег. № 110 при НРС .
В случая по делото се установява, че са налице влязло в сила решение на
общото събрание на процесната етажна собственост ,проведено на 01.06.2022г.-
02.06.2022г. (видно от протокол на л. 24 – л. 31 от делото),с което бил приет
предложеният проектобюджет на етажната собственост/решението по т. 5 от
дневния ред / за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в
протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по
следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо 168 000 лв. и за разходи
по чл. 51 от ЗУЕС – общо 18 500 лв. По т. 6 от дневния ред от същото
събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят
съобразно идеалните 2 части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от дневния ред за
началото на финансовата година се приела дата 01.06.2022г., а за край – дата
31.05.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите – 01.07.2022г.
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост
от 23.07.2018г., ведно с приложена таблица за площообразуване (на л. 8 – л.
23) идеалните части от общите части на ползваните от ответницата обекти
били преизчислени на 0,424 % за самостоятелен обект с идентификатор
51500.507.575.2.52 (на гърба на л. 19 от делото) и 0,477 % за самостоятелен
обект с идентификатор51500.507.575.2.105 (на л. 23 от делото).
От управителя на етажната собственост били изготвени 2 бр. уведомления
до ответника (на л. 33 – л. 34 от делото) за определяне на дължимите от него
суми по двете пера, приети от общото събрание, като за разходите по чл. 51
от ЗУЕС било вписано разпределение съобразно броя на собствениците – 149.
Уведомленията са връчени на ответницата с исковата молба ,като са й
начислени суми по посочените в решенията правила, като за всеки собственик
е начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС по 124,16 лв. (чрез разделяне на цялата
сума от 18 500 лв. на 149 обекта), а вноските по чл. 50 от ЗУЕС са определени
4
за ответницата като съотношение на преизчислените й идеални части от
общите части (касаещи двата процесни обекта) към общата сума от 168 000
лв. Посочените в уведомленията до нея суми за плащане отговарят на така
определените (при спазване на т. 5 и т. 6 от протокола и правилата на чл. 50 и
чл. 51 от ЗУЕС) суми.Сумите, които се претендират за плащане от ответника
за процесните периоди, са както следва: 801,36 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за обект с идентификатор 51500.507.575.2.105 ,сумата от 124,16
лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, сумата от 712,32 лв. – вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор 51500.507.575.2..52
и сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект.
В тази връзка са налице влезли в сила решения на общото събрание, с
които е определено задължение на етажните собственици да заплащат такса
за поддръжка и управление за общите части на етажната собственост по
смисъла на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Правното основание за вземане на тези
решения се състои в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС. В решенията е
определен и размерът на задължението, както и падежът за изпълнение на
задълженията на отделните етажни собственици. Твърди се от ищеца,
чеответницата не е изплатила в посочения срок задължението си ,поради
което се претендират заплащането им, ведно с лихвата за забава за периода
от датата на забавата за всяка от тях до завеждане на исковата молба, както и
законната лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и съдебно-деловодните разноски.
В първоинстанционното производство ответницата не е била намерена на
посочения от ищеца адрес за призоваване .С молба от 25.07.2023 г. същата е
посочила ,че случайно е разбрала за заведено срещу нея дело по повод
исковете на етажната собственост ,поради което моли да й бъдат изпратени
книжата по делото на посочен от нея електронен адрес ,тъй като е
невъзможно както личното й явяване по делото ,така и идването й в страната
/по обективни причини / ,за да извърши плащане и да се запознае с
материалите по делото .Исковата молба ,ведно с приложените към нея
доказателства ,са били връчени на ищцата по посочения от нея елекронен
адрес,като с разпореждане от 25.07.2023 г. съдът е указал на страната ,че
няма пречка и отговорът на исковата молба ,заедно с други доказателства да
бъдат подавани чрез интернет ,но задължително условие е същите да бъдат
подписани с електронен подпис на осн.чл. 102ж ал. 2 ГПК .Липсват
5
доказателства и потвърждение ,чесъобщението ,заедно с приложенията към
него ,е получено от ответницата ,но с молба от 27.09.2023 г. адв. Илиева е
уведомила съда ,че е упълномощена от ответницата да я представлява по
делото ,като е приложила и пълномощно .Съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание ,в което ответницата е представлявана от упълномощения
от нея адв.Илиева ,която е заявила ,че е получила на личната си ел. поща
становище от ответницата ,придружено с доказателства ,в което са направени
множество възражения против исковата молба ,но поради невъзможност да
бъдат изпратени по пощата ,или по друг начин/поради ограниченията
,наложени на държавата ,чийто гражданин е ответницата /са били изпратени
на личната ел.поща на адвоката и са се забавили .Затова е поискала да се
приеме ,че поради обективни причини не са могли да пристигнат в срок по
делото и да бъдат приети в първото по делото заседание ,без да се счита ,че е
настъпила преклузията за тях.
Първоинстанционният съд е счел ,че за ответницата не са съществували
обективни причини за невъзможност да изпрати документите по
електронната поща на съда в установения в процесуалния закон срок ,че е
имало достатъчно механизми за продължаване на сроковете ,поради което не
следва представеното становище от ответницата да бъде ценено като отговор
на исковата молба/при това ,макар и изпратено по ел. поща ,то не е подписано
от страната с елекронен подпис /.Затова не е разгледал направените
възражения ,нито е ценил приложените доказателства .
Настоящият съдебен състав счита ,че в действителност в срока по чл. 133
ГПК се преклудират правоизключващите възражения на ответника, но
доколкото ответницата е поискала чрез упълномощения си адвокатски
представител в първото съдебно заседание допускане на доказателства с оглед
на дадените указания и разпределената в доклада по делото доказателствена
тежест,като в писмен вид е изпратила възраженията си чрез електронната
поща на адвоката си ,то е следвало тези възражения да бъдат разгледани , тъй
като към този момент възможността същите да бъдат поискани все още не е
била преклудирана, като докладът не е бил обявен за окончателен към
момента на поискването да бъде прието становището на ответницата ,заедно с
възраженията против исковете . Освен това - след в първото по делото
съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил
6
исковете по основание и размер, макар и лаконично, но ясно е изразил
становището си, че оспорва исковете изцяло, включително и по размер,т.е.
оспорвайки основанието и размера на претендираните вземания , ответникът
е направил своевременно оспорване на дължимостта на претендираните
суми . В този смисъл настоящият съд счита ,че направените от ответната
страна възражения не са били преклудирани и е следвало да бъдат
разгледани от първостепенния съд /в какъвто смисъл е и проекто-доклада на
въззивната инстанция от 20.03.2024 г.
Освен това ,в случая действително са били налице особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на 133 ал. 1 пр.последно ГПК :Ответникът е
гражданин на чужда страна-*** *** ,не живее в Република България ,няма
разрешено пребиваване в страната поради настоящата международна
обстановка/липсата на българска виза и невъзможност за снабдяване с такава
,липсата на транспортни и куриерски връзки между България и *** /поради
наложените санкции спрямо *** от страна на ЕС/,липсата на квалифициран
електронен подпис ,действащ на територията на България /какъвто законът и
съдът е изисквал от нея ,за да приеме писмения й отговор /,изискването на
по-голям срок за упълномощаване на адвокат в България –всички тези
обстоятелства не могат да се квалифицират по друг начин ,освен като
особени непредвидени такива по смисъла на цитираната разпоредба в закона
,поради което отказът на съда да приеме и цени подаденото от ответницата
становище като писмен отговор на исковата молба граничи до отказ от
правосъдие и лишаването на страната от право на защита ..С оглед
равнопоставеността на страните в процеса и осигуряване възможност на всяка
от тях да изчерпи процесуалните си права за твърдения и възражения
,осигуряване на справедлив процес и за двете страни ,следва да се приеме ,че
ответницата е била възпрепятствана по обективни причини да изчерпи
възраженията си в определените процесуални срокове ,поради което не
следва да се прилага преклузията на чл. 266 ал. 1 от ГПК спрямо нея и
направеното възражение по чл. 51 от ЗУЕС е допустимо .
По отношение на възражението спор предизвика въпросът чия е
доказателствената тежест при направено по делото възражение по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, че лице, което е собственик на обект в етажна собственост, не е
пребивавало в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна
година ?
7
По този правен въпрос не може да има спор ,че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. При направено по гражданско дело възражение по чл.
51, ал. 2 ЗУЕС/в редакцията към процесния период/ за недължимост на
разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост,
поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от
30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за
установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната,
която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано
с доказването на факта, на който то се основава- че етажният собственик е
пребивавал в имота си 30 или по[1]малко от 30 дни за една календарна
година.
Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в
какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г.
на ВКС, ГК, IV г. о., което настоящият състав изцяло споделя/, етажният
собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в редакцията до
29.10.2023 г. -пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни
или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал
декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази
негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да
не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване
му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната
собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме,
че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на
разходите за управлението и поддържането на етажната собственост.
Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната
собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния
собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не
предвижда като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
В случая ,за да постанови решението си за уважаване на предявените от
8
Етажна собственост искове за заплащане на разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата , районният съд е приел, че по
делото няма спор, че ответникът е собственик на описаните в исковата молба
обекти в ищцовата етажна собственост и че с решения на ОС на тази ЕС от
01-01.06.2022 г. са определени годишни такси за поддръжка и управление на
общите части в ЕС ,за фонд „Ремонт и обновяване „и сроковете за плащане на
тези такси. Тези факти не са били спорни между страните и са безспорно
установени от представените по делото протоколи на ОС на ЕС
От събраните по делото доказателства се установява ,че през процесния
период от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. ответницата е пребивавала в
собствените си имоти и изобщо на територията на страната само за 10 дни
през 2019 г. – от 06.06.2022г.до 16.06.2022 г.-видно от представеното
удостоверение от ГД“Гранична полиция“,както и отбелязването върху
призовката на ответницата от връчителя/че не е пребивавала в имота от юни
2022 г./.Ноторни са фактите ,че във връзка със създалата се международна
ситуация- пандемия ,закриване на руските граници и границите на
Европейския съюз за граждани на *** ,отсъствието на авиотранспорт от ***
за България ,тя не е можела да пътува и да пребивава в имотите си ,не могла
да присъства лично на провежданите ОСЕС.
Страните нямат спор, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК е императивна
и не търпи дерогиране по волята на етажните собственици. Що се отнася до
въведеното въззиваемата страна оплакване, че въззивникът не е заявил
посредством декларация или чрез вписване в книгата на ЕС, съгласно
предвиденото в чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 и чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, че
апартаментът ще е необитаем, съдът ,както бе казано по-горе , че
декларацията не е единственият способ за доказване на релевантния факт на
ползване на жилището-Определение № 264 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3899/2020 г., III г. о., ГК .
Законът не свързва липсата на деклариране с правната последица на
изключване от приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а
установената съдебна практика приема, че ползването или не на жилището се
доказва с всички позволени от закона доказателствени средства. При това
положение изводите на районния съд относно основателността на заведените
искове ,са неправилни . Не бе установено по безспорен и достатъчно
9
убедителен начин, че притежаваните от въззивника СОС са били обитавани
през 2022-2023 г. за срок, по-дълъг от 30 дни в годината, затова предявените
искове не следва да бъдат уважени.Твърдението ,че през периода обектите са
били ползвани от трети лица ,макар и не лично от ответницата , е подлежало
на доказване именно от страната ,която го е въвела-ищеца , а същият не е
представил никакви доказателства в тази връзка .Защото ,ако тежестта на
доказване на факта ,че собственикът на имотите не е пребивавал в тах да
повече от 30 дни в годината ,е за твърдящия този факт – т.е. за ответника
/собственик/,то тежестта на доказване ,че обектите са били полвани за повече
от 30 дни от трети лица е за ищеца,който твърди тази факт.
Затова атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него –
постановено ново ,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени .При този
резултат в полза на въззивницата –ответница следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски ,възлизащи на 610,24 лв. –
платена държавна такса и възнаграждение за адвокат .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 463/13.11.2023 г. постановено по гр.д. № 647/2023
г. по описа на Несебърския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете на етажна собственост на комплекс“Сан Сити
3“,представляваща сграда с идентификатор 51500.507.575.2 в к.к. Слънчев
бряг ,с административен адрес - гр. Несебър , к.к.Слънчев бряг ,к-с“Сан
Сити 3“,представлявана от управителя В.Н.Л. ,съдебен адрес – гр.Бургас
,ж.к.“Лазур“ бл. 74,ет.18 ,ап.108-чрез адв. Невена Чакърова против А.М.Д.
,гражданин на *** *** ,род. на **.**.19** г. ,в с.*** ***,*** район ,*** ,адрес
по местоживеене-г.*** ,ул.“–-*** *** „,дом ** ,бл.*, ап.** –съдебен адрес –
гр.Несебър ,к.к.Слънчев бряг ,офис сграда „Каравел“,партер ,офис 2-чрез
адв.Звезделина Неделчева на осн.чл. 38 ал. 1 ЗУЕС за заплащане на сумата от
1762 лв. – сбор от дължимите вноски за бюджетната 2022-2023 г.,определена
с решение на ОСЕС от 01-02.06.2022 г. , от които :801,36 лв. – вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор 51500.507.575.2.105 ,сумата
10
от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, сумата от 712,32 лв.
– вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор
51500.507.575.2..52 и сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за
същия обект,,ведно със законната лихва ,считано от подаването на исковата
молба – 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и
172,77 лв.-лихви за забава върху главниците за периода 02.07.2022 г.-
19.06.2023 г. и сумата от 620,48 лв. – направени разноски пред първата
инстанция .
ОСЪЖДА етажна собственост на комплекс“Сан Сити
3“,представляваща сграда с идентификатор 51500.507.575.2 в к.к. Слънчев
бряг ,с административен адрес - гр. Несебър , к.к.Слънчев бряг ,к-с“Сан
Сити 3“,представлявана от управителя В.Н.Л. ,съдебен адрес – гр.Бургас
,ж.к.“Лазур“ бл. 74,ет.18 ,ап.108-чрез адв. Невена Чакърова да заплати
А.М.Д. ,гражданин на *** *** ,род. на **.**.19** г. ,в с.*** ***,*** район
,*** ,адрес по местоживеене-г.*** ,ул.“–-*** *** „,дом ** ,бл.*, ап.** –
съдебен адрес – гр.Несебър ,к.к.Слънчев бряг ,офис сграда „Каравел“,партер
,офис 2-чрез адв.Звезделина Неделчева сумата 610,24 лв. – разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11