РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 10420 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 401543 от 07.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 21542/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, е признато за установено
по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Н.Н., ЕГН ********** и Л.Б. Н. – Н., ЕГН **********
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********разделно, при равни квоти от по ½ за
всеки от ответниците от следните суми: 1/ сумата от 1166,06 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата от 12,60 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за имот ап. 134, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 215206, дължими за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 01.12.2016 г. до изплащане на
сумите; 2/ сумата от 61,02 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2015 до 07.10.2016
г., като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата им част до
пълните предявени размери.
За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69781/2016 г., по описа на
СРС, 127 състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.Н.Н.,
ЕГН ********** и Л.Б. Н. – Н., ЕГН ********** са осъдени да заплатя на ищеца суми,
както следва: П.Н.Н. е осъден да заплати на Т.С. ЕАД сумите от 19,94 лева –
разноски в заповедното производство и 117,52 лева – разноски в исковото
производство пред първоинстанционния съд; Л.Б. Н. – Н. е осъдена да заплати на Т.С.
ЕАД сумите от 19,94 лева – разноски в заповедното производство и 117,52 лева –
разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд.
С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т.С.
ЕАД е осъден да заплати в полза на ответниците П.Н.Н., ЕГН ********** и Л.Б. Н.
– Н., ЕГН ********** суми, както следва: на ответника П.Н.Н. сума в размер на
34,93 лева – разноски в исковото производство; на ответника Л.Б. Н. – Н. сума в
размер на 34,93 лева – разноски в исковото производство.
Със същото решение и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 3 от Закон за адвокатурата ищецът Т.С. ЕАД е осъден да заплати в полза на
адвокат С. В. П. – Р. и адвокат Х.Ц.Т. суми, както следва: на адвокат С. В. П.
– Р. сумата от 261,19 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на близък; на адвокат Х.Ц.Т. сумата от 261,19 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на близък.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Т.С.
ЕАД, в която са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт
поради нарушения на материалния закон. Въззивникът поддържа, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закон за енергетиката, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Посочва, че видно от заключението на вещото
лице по приетата техническа експертиза, потреблението на топла вода е
определено по показания на водомер за топла вода, независимо какво потребление
е било заявено от потребителя. Поддържа също, че експертизите са средството,
което помага на съда да установи, дали оспореното съдържание на частните
документи отговаря на действителното фактическо положение.
По така изложените доводи, моли за отмяна на обжалваното
решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за главница за незаплатена
топлинна енергия за разликата над 1166,06 лева до пълния предявен размер от
3797,61 лева и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло
предявената от ищеца претенция за главница за незаплатена топлинна енергия. Претендира
разноски.
Ответниците П.Н.Н., ЕГН ********** и Л.Б. Н. – Н., ЕГН **********
не изразяват становища по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 01.12.2016 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано длъжниците П.Н.Н.,
ЕГН ********** и Л.Б. Н. – Н., ЕГН ********** да бъдат осъдени, при разделна
отговорност – ½ за всеки от тях, да заплатят следните суми: 1/ сумата от
3810,21 лева, от които 3797,61
лева за доставена от дружеството топлинна енергия и 12,60 лева за стойност на
услуга дялово разпределение през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 01.12.2016 г. до изплащането
им; 2/ лихва за забава в размер на 303,38 лева, от които 301,78 лева, начислени
върху главницата за доставена топлинна енергия и 1,60 лева, начислени върху
главницата за стойност на услуга дялово разпределение за периода 15.11.2015 г.
– 07.10.2016 г.
На 10.12.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 69781/2016 г., по описа на СРС, 127 състав, с която е разпоредено длъжниците
да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжниците П.Н.Н.,
ЕГН ********** и Л.Б. Н. – Н., ЕГН **********. Във връзка с горното на
заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания
срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът
е предявил иск срещу П.Н.Н. и Л.Б. Н. – Н. за претендираните в заявлението
суми.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му „битов клиент“ по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, обема
на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия,
като съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
Установено е по делото и е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство между страните, че през процесния период
всеки от ответниците са били собственици на по ½
идеална част от ап. 134, находящ се в гр. София, ж.к. „********
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./. Видно от приобщения към доказателствения
материал по делото констативен протокол № 54/20.11.2018 г. в процесната сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „******“, бл. ******съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се
прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със
съответна лицензирана фирма за дялово разпределение.
От приобщеното към доказателствата, и неоспорено от
ищеца, писмо изх. № ЗМ-1282/05.01.2017 г. от С.В.АД по делото се установява, че
съгласно талон за пломбиране на водомери № 2005271/03.07.2012 г. в процесния
имот, при пломбирането на водомер за топла вода с фабричен № 1253375, същият е
бил с начално показание от 114 куб. метра.
По делото са назначени, изготвени, приети и неоспорени
от страните съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи.
Заключенията по същите са изготвени от вещото лице след запознаване, както с
материалите по делото, включително представеното с отговора на исковата молба и
неоспорено от ищеца писмо изх. №
ЗМ-1282/05.01.2017 г. от С.В.АД, така и с допълнително изискани от вещото лице
документи от топлорайон „Люлин /акт за разпределение на кубатурата, ежемесечни
показания на общ топломер, протоколи за проверка на топломер/ и от Т.С. ЕАД
/данъчни фактури, протоколи за главен отчет и изравнителни сметки/, поради
което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани като пълни,
обективни, компетентни и безпристрастни. От заключенията на вещото лице по
съдебно-техническата и допълнителната съдебно-техническа експертиза по делото
се установява, че за процесния период на ответниците е начислявана топлинна
енергия само за битово горещо водоснабдяване, както и че сградата е била без
отопление, поради което топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация не е
начислявана от ищцовото дружество. Установява се още, че реалното количество
потребена топлинна енергия за подгряване на ползваното количество топла вода в
процесния имот за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. е в размер на 49 кубични метра,
на обща стойност 630,86 лева. Установява се също, че за периода м. 04.2015 г. –
м. 04.2016 г. потребената топлинна енергия за подгряване на ползваното
количество топла вода в процесния период е начислявано по реален отчет по т.
5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год./, че показанията от
протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки, както и че общата стойност на дължимите суми за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване за същия период е в размер на 535,20 лева.
От така установени по делото обстоятелства се налага
извод, че общата стойност на дължимата и незаплатена от ответниците топлинна
енергия за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1166,06
лева.
Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част.
Доколкото първоинстанционното решение се обжалва
единствено в частта за главницата, представляваща цена за доставена топлинна
енергия в процесния имот за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за
разликата над уважения размер от 1166,06 лева до пълния предявен размер от
3797,61 лева, то решението в останалите му части е влязло в сила и въззивният
съд не дължи произнасяне по отношение на тях.
Предвид всички изложени по-горе доводи въззивната жалба
се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат
ответниците. Същите са поискали присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са представили списък
за извършените разноски. Видно от представените по делото договори за правна
защита и съдействие, сключени съответно между ответника П.Н.Н. и адвокат С. В. П.
– Р., и между ответника Л.Б. Н. – Н. и адвокат Х.Ц.Т., за изпълнение на
възложената работа адвокатите Т. и П. - Р. ще осъществяват безплатна правна
помощ на възложителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора
за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение
в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пред. 2 от Закон за адвокатурата, ищецът Софийски
районен съд, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат С. В. П. - Р.
сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство и на адвокат Х.Ц.Т. сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
401543 от 07.05.2018 г., постановено по гр.дело № 21542/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 127 с-в.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат С. В. П. – Р. с адрес:
*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3,
пред. 2 от Закон за адвокатурата сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Х.Ц.Т. с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пред. 2 от
Закон за адвокатурата сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2