Р
Е Ш Е
Н И Е
№226
08.12.2015г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
граждански състав
На
деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар:
АННА СТОЯНОВА
При
участието на прокурор СИМОНА ГЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия М.П. в.гр.дело №506 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №357 от 31.07.2015г.,
постановено по гр.дело №125/2013г. по описа на Окръжен съд-Хасково, е отхвърлен
предявения от К* за о* на н* п* и* /КОНПИ/, БУЛСТАТ ***, с адрес за
призоваване: гр.С, ул.”Г.С.Р”№112, ет.3, съдебен адрес:***, срещу И.А.С. с ЕГН:**********,***,
съдебен адрес:***-чрез адв.Т.В., и М.У.М. с ЕГН:**********,***,
иск по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на
имущество с обща стойност 264599,46лв., както следва: 1. от И.А.С. с правно
основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./: 1/2ид.част
от нива с площ от 4,500дка, пета категория, в местността „И“”, имот № по
плана за земеразделяне на землището на гр.Х, ЕКАТТЕ **, при посочени граници,
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**** по регистъра
на НК на РБ, ведно със съответната 1/2ид.част
от построената в имота двуетажна сграда – „Р”, изпълнена в груб строеж, с
разгърната застроена площ от 969,6кв.м., със стоманобетонна монолитно носеща
конструкция, построена с Разрешение за строеж №322/12.09.2005г., издадено от
Община-Х, и одобрен инвестиционен проект по части: архитектурна, конструктивна,
електроинсталации, ВиК, вертикална планировка, който
имот, съгласно скица на поземлен имот №9263/08.11.2012г. на СГКК-гр.Х
представлява 1/2ид.част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 2951кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, при посочени съседи, ведно с 1/2ид.част от построената в
имота двуетажна сграда – „Р*”, изпълнена в груб строеж, с разгърната застроена
площ от 969,6кв.м., със стоманобетонна монолитно носеща конструкция, построена
с Разрешение за строеж №322/12.09.2005г., издадено от Община-Х, и одобрен
инвестиционен проект по части: архитектурна, конструктивна, електроинсталации, ВиК, вертикална планировка, и, съгласно скица на поземлен
имот №9262/08.11.2012г. на СГКК-гр.Х, 1/2ид.част от поземлен имот с
идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по
кадастъра, с площ от 1909кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: друг вид нива, при посочени съседи; сумата от 10,29лв., представляваща
левовата равностойност на 5,26 евро – наличност по спестовна сметка №****,
открита на 05.01.2009г. в „У* Б*”АД с титуляр И.А.С.; сумата от 2000лв., представляваща левовата равностойност на 2000д.м.
– парични средства, внесени по банкова сметка *** №***, открита на 14.02.2001г. в „ОББ”АД с титуляр И.А.С.;
2. от И.А.С. с правно основание чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./: сумата от 19500лв., представляваща
пазарната стойност на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №31, находящ
се в гр.Х, бул.”В* Л”№47, вх.В, ет.3, ведно с прилежащото му МАЗЕ №31 с площ от
4,60кв.м., както и 1,228% идеални части от общите части на блока и на
отстъпеното право на строеж върху терена, продадени с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*** по регистъра на Нотариалната камара на
РБ с район на действие – Районен съд-Х; 3. от И.А.С. и М.У.М. с правно
основание чл.4,ал.2 във връзка с чл.10 от ЗОПДИППД /отм./: сумата от 3050лв., представляваща пазарната стойност на лек
автомобил „Ф*”, модел „Г*”, рег.№ *, № на рама *, двигател №*, цвят: светло
сив; 4. от М.У.М. с правно основание чл.9 във връзка с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД
/отм./: сумата от 1400лв.,
представляваща парични средства, внесени по срочен влог №***, открит на
10.07.2011г. във ФЦ-Х, РЦ-С З* на „Б* ДСК”ЕАД, с титуляр М* Р* А* /М.У.М./; сумата от 1800,17лв., представляваща
парични средства, внесени по безсрочен влог №***, открит на 24.07.2011г. във
ФЦ-Х*, РЦ-С* З* на „Б* ДСК”ЕАД, с титуляр М* Р* А /М.У.М./; сумата от 10лв., представляваща парични
средства, внесени по банкова сметка №*, открита на 09.07.2011г. в „ОББ”АД с
титуляр М.Р.А. /М.У.М./, като К* за о*на н* п* и* е осъдено да заплати на И.А.С.
сумата от 8510лв., представляваща направени деловодни разноски.
Недоволна от така постановеното решение
е останала жалбоподателят К* за о*на н* п* и*, която чрез пълномощника си
ст.инспектор-юрист И* И* А*-М* го обжалва изцяло с
конкретни доводи за неправилност досежно извода за
липса на основание, макар и по косвен път, да се приеме, че средствата за
придобиване на процесното движимо и недвижимо
имущество произхождат от посочената в искането престъпна дейност, анализирайки
събраните доказателства, сочещи, според жалбоподателя на липсата на достатъчно
законни средства за придобиване на процесното
имущество, с оплакване окръжният съд да не е изложил никакви съображения във
връзка с тях, и твърдение да е налице косвена връзка между престъпните деяния и
придобитото конкретно имущество. По изложените съображения жалбоподателят
претендира за отмяна на обжалваното решение и за цялостно уважаване на иска,
както и за присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна И.А.С. не е депозирал отговор на въззивната
жалба, като в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност,
застъпвайки да не е налице законова презумпция за придобиване на имуществото
със средства от престъпната дейност при липса на законни доходи, а обоснованото
предположение да подлежи на доказване на общо основание от К. Счита и, че,
според доказателствата, приходите надвишават разходите, както и, че е
реализирал законни източници на доходи от работа в строителството в чужбина и
от хазарт. Набляга и на това, че голяма част от престъпленията са през 1988г.,
а друга част от тях не попадат в хипотезата на закона. Претендира за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна М.У.М. не е депозирала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
Апелативна прокуратура-П* счита жалбата
за основателна и поддържа да са налице достатъчно доказателства, даващи
основание за извод за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице –
ищеца; касае изцяло неблагоприятното за него отхвърлително
първоинстнационно решение, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в
хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Предмет на въззивно
разглеждане са предявените от К* за о*на н* п* и* против И.А.С. и М.У.М. искове
по чл.28,ал.1 във връзка с чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, чл.28,ал.1 във връзка
с чл.4,ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ и чл.28,ал.1 във връзка с чл.4,ал.2 във връзка с
чл.10 от ЗОПДИППД /отм./.
Проверката по чл.15,ал.1 от ЗОПДИППД
/отм./ е започнала въз основа на постъпило на 24.02.2010г. уведомление по чл.20
от закона от страна на ОД на МВР-Х* за влязла в сила присъда по отношение на
ответника И.С. за извършено престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК
и Протокол от 19.03.2010г., както и впоследствие постъпило на 23.04.2010г.
уведомление от страна на Районна прокуратура-Хасково за образувано на
11.04.2010г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което на
16.04.2010г. ответника И.С. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.159а, ал.2,т.2,предл.първо и т.3, предл.второ вр. ал.1, предл.първо и предл.четвърто вр. чл.26 от НК. При това положение и на основание пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /Обн.,
ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г./ така започналата проверка и
образуваното въз основа на нея и неприключило към датата на влизане в сила на
този закон производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна
дейност, се довършва при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД.
Безспорно е и се установява от
представените бюлетини и справки за съдимост и съдебни протоколи, че
наказателните производства спрямо С., във връзка с които са постъпили
цитираните уведомления, са приключили с одобрени от съда споразумения от
01.10.2009г. по НОХД №1568/2009г. по описа на Районен съд-Сливен и от
15.11.2010г. по НОХД №1290/2010г. по описа на Районен съд-Хасково. С първото С.
се признава за виновен в това, че на 04.03.2009г. в гр.С* набрал отделно лице,
ненавършило 18 години – Н* З* С* от гр.С, с цел да
бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието й, поради което
на основание чл.159а,ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК му се налага наказание „лишаване
от свобода” за срок от десет месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1
от НК се отлага за изпитателен срок от три години, и наказание „глоба” в размер
на 1000лв. в полза на Държавата. С второто споразумение С. се признава за
виновен в това, че през периода – от неустановен ден в началото на месец
ноември 2009г. в гр.Н*, област С* З* набрал отделно лице М* А* С, на същата
дата - неустановен ден в началото на месец ноември 2009г., приел това лице в
апартамент в гр.Х, бул.”В* Л*”№47, вх.В, ет.3, ап.31, и до 10.04.2010г.
транспортирал същото лице с лек автомобил „Ф* Г*” с ДКН **, собственост на Д Х
К, до комплекс „5-ти километър” в гр.Х, при условията на продължавано
престъпление, с цел да бъде използвана за развратни действия без нейно
съгласие, като деянието е извършено чрез използване на принуда /системни побои
и заплахи с физическа саморазправа/ и чрез противозаконно лишаване от свобода –
престъпление по чл.159,ал.2,т.2, предл.първо и т.3, предл.второ вр. ал.1, предл.първо, второ и четвърто вр.
чл.26,ал.1 вр. чл.55,ал.1,т.1 и т.2 от НК, за което му
се определя наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и осем
месеца, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален „строг” режим на изтърпяване, както и наказание „глоба” от
5000лв. С влязла в сила на 09.02.1990г. Присъда №292 от 01.12.1989г. по НОХД
№355/1989г. по описа на Районен съд-Хасково С. е признат за виновен в това, че
през пролетта на 1989г. в околността на гр.Х, при условията на продължавано
престъпление, сам и в съучастие като съизвършител
склонили С Т към проституция, поради което и на основание чл.155,ал.1,предл.първо във вр. с чл.20,ал.2
във вр. с чл.26,ал.1 във вр.
с чл.54 от НК, е осъден на една година „лишаване от свобода” и 250лв. „глоба”.
Посочените престъпления попадат в предметния обхват на чл.3,т.3 и т.4 от
ЗОПДИППД /отм./, при което тази изискуема се от закона предпоставка за отнемане
в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е налице.
Проверяваният от КУИППД период обхваща
времето от 01.01.1988г. до 31.12.2012г. Безспорно за страните и установено
посредством надлежни писмени доказателства и свидетелски показания е, че през
този период ответниците са сключили брак на 28.11.1996г., през време на който е
родена на дата ***г. дъщеря им Р* И* С. /Ф О Ш/, прекратен с влязло в сила на
26.05.2003г. Решение от 07.05.2003г. по гр.дело №607/2002г. по описа на Районен
съд-Хасково, като от м.септември.2001г. до м.април.2010г. ответникът С. е бил
във фактическо съпружеско съжителство с Д* Х* К*. С Решение №879 от
17.01.2005г., постановено по гр.дело №677/2004г. по описа на РС-Хасково,
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
бащата И.С., а майката М* С /М.У./ е осъдена да заплаща издръжка за него в
размер на 70лв. месечно, считано от влизане на решението в сила. През
проверявания период и в рамките на срока по чл.11 от ЗОПДИППД /отм./ ответникът
С. е придобил имущество на значителна стойност над 60000лв. по смисъла на
чл.3,ал.1 и пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
Достатъчно в тази насока е да се отбележи, че върху съвместно закупения на
22.12.2004г. от него и третото за производството лице Д* К* имот – нива с площ
от 4,500дка в м.”И*” в землището на гр.Х, предназначението на част от площта на
която в размер на 2590кв.м. е променено с Решение №КЗЗ-5 от 30.06.2005г. за
изграждане на обект „Р*” и от имота са обособени като два отделни по одобрените
със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК кадастрална карта и кадастрални
регистри поземлен имот с идентификатор * с площ от 2591кв.м. и поземлен имот с
идентификатор ** с площ от 1909кв.м., е изграден до груб строеж в първия
поземлен имот от двамата в периода 2005-2009г. обект „Р” със застроена площ от
692,5кв.м. и разгърната застроена площ от 969,6кв.м., пазарната стойност само
на който ресторант е 320000лв. с ДДС, според приетото заключение от
15.01.2014г. на СТЕ с вещо лице инж.В* Р и обясненията при изслушването в
съдебно заседание на 24.02.2014г., като половината от стойността му,
съответстваща на правата на С., се равнява на 160000лв., при което, дори и без
ДДС, тя надхвърля 60000лв. При това положение е налице и втората изискуема се
от закона предпоставка за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито
от престъпна дейност, което в случая е на значителна стойност.
Спорът както в първоинстанционното,
така и във въззивното производство, се концентрира
около наличието на третата изискуема се от закона предпоставка относно
съществуването на причинно-следствена връзка между надлежно установената
престъпна дейност на С. и придобитото от него и от ответниците като съпрузи
през време на брака им в режим на СИО имущество, чието отнемане, съответно
равностойността на възмездно отчужденото в полза на трето добросъвестно лице,
се претендира. Липсата на законен източник на доходи за придобиване на
имущество по смисъла на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ освобождава К* от тежестта
да установи връзката му с престъпната дейност по несъмнен начин, като тя не
замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност.
Предположението е основателно, когато от осъществяването на дадени факти и
връзката между тях може по правилата на логиката, науката и опита да се направи
заключение за причината и следствието. При това положение за отнемане на
имуществото не е достатъчно да се установи липса на законен източник на доходи,
както настоява въззиваемия С., но да може да се
направи и основателно предположение за връзка с престъпната дейност, както
счита и жалбоподателят, позовавайки се на Тълкувателно решение №7 от
30.06.2014г. по тълк.дело №7/2013г. на ОСГК на ВКС.
Основателно е оплакването във въззивната
жалба за липса на обсъждане в обжалваното решение на фактите и доказателствата,
относими към наличието на законен източник на доходи,
който е от съществено значение за спора във връзка с причинно-следствената
връзка между установената конкретна престъпна дейност и придобитото имущество,
което налага изследване на фактическата обстановка по този въпрос от въззивния съд. В случая не се касае за пряко придобито от
престъпленията имущество, за да е налице пряка връзка между него и престъпната
дейност, при което трябва да се прецени наличието на косвена такава, от
значение за която е изследването на първо място на въпроса за наличие на
законен източник на доходи за придобиването на имуществото, липсата на какъвто
именно е предпоставка за разглеждане на въпроса за основателното предположение
за съществуването на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество. При
преценката относно законен източник на доходи от значение са действително направените
разходи за придобиване на имуществото и към придобивния
момент. Поради това Държавата в лицето на Комисията не е обвързана от
посочената от страните по нотариалната сделка, с която е придобито имуществото,
цена на същото и с оглед обстоятелствата по делото може да бъде установявана
различна придобивна цена без да бъдат прилагани
правилата и забраните за разкриване на симулация, важащи за страните по
сделката, но не и за трети лица. На база съотношението между всички приходи и
разходи на ответника С. през проверявания период се формира и извода досежено наличието на законен източник на доходи,
достатъчни за придобиване на процесното имущество.
В тази връзка на 21.05.2004г. /след прекратяване на
брака между ответниците/ С. и К са закупили при равни
права от съпрузите А Ш А /негов брат/ и Б* А* А*
/снаха/ апартамент №31 в гр.Х, бул.”В* Л”№47, вх.В, ет.3, ведно с
принадлежностите му, за сумата от 10500лв., според посоченото в представения
Нотариален акт №**** с рег.№078, при данъчна оценка за имота от 10260,70лв. К*
твърди реално заплатената за апартамента цена да е 24800лв., съобразно
пазарната му стойност към датата на придобиването. Ответникът С. настоява
именно посочената в нотариалния акт да е и действително заплатената.
Ангажираните от него свидетелски показания на продавачите не са недопустими,
противно на възраженията на К*, позоваваща се на ограничението по
чл.164,ал.1,т.5 от ГПК. Сочената хипотеза има предвид случаите на установяване
на невписани в сключения писмен договор уговорки, какъвто настоящият не е.
Независимо от това, че страните по договора са родственици и такива в близки
отношения, обстоятелството, че посочената в нотариалния акт продажна цена е
идентична с данъчната оценка при незначителна разлика, както и, че, според
приетото заключение от 15.01.2014г. на СТЕ с вещо лице инж.В* Р*, средната
пазарна цена на имота към датата на придобиването му е 22000лв., която
двукратно надвишава вписаната в нотариалния акт, а също и предвид показанията
на свидетелите Б* А* и А* А, които не дават яснота за
обстоятелствата, във връзка с които е определен размера на продажната цена,
следва да се приеме, че придобивната цена на
апартамента е 22000лв., половината от която в размер на 11000лв. съставлява
разход за ответника С. и се равнява на 91,67 МРЗ. Впоследствие, на 04.04.2006г.
С. и К* са продали апартамента на П* П* К* за сумата
от 39000лв., видно от представения Нотариален акт №**** с рег.№, която цена
съвпада със средната пазарна към този момент, според цитираното заключение на
СТЕ, при което ответникът С. е реализирал приход от 19500лв., равняващ се на
121,88 МРЗ.
С договор от
07.05.2002г. с нотариална заверка на подписите Д* К* е закупила от А* Ю* Х* лек
автомобил марка „Ф*”, модел „Г*” с ДКН *** на Г*, № на рама **, двигател №***,
цвят: сив, за сумата от 3000лв., който автомобил, регистриран в България с ДКН ***
на името на К, тя е продала на ответника И.С. /през време на брака му с
ответника У./ с договор с нотариална заверка на подписите от 08.11.2002г. /лист
342/ за сумата от 2050лв. и за него той на същата дата е подал декларация по
чл.54,ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил /лист 292/, регистрацията на
който не е била променена на негово име. Автомобила е продаден с договор от
04.03.2003г. /лист 277/ от Д* К*, на чието име е бил регистриран към тази дата,
на М* С. М*, на чието име е пререгистриран на 17.03.2003г. с нов ДКН ****,
според справките на листове 257 и 258, за сумата от 500лв., съгласно посоченото
в договора. Регистрацията на автомобила в КАТ не е елемент от фактическия
състав на придобиване на правото на собственост върху му. Собствеността се
прехвърля от датата на сключване на договора в изискуемата се от закона писмена
форма с нотариална заверка на подписите. Обстоятелството, че процесния автомобил е останал регистриран на името на К** и
след като тя е прехвърлила собствеността върху му на ответника С. и факта, че
от нейно име впоследствие същия е продаден на М* М*,
сочат К* да е действала като скрит пълномощник на ответника С. по смисъла на
чл.292,ал.2 от ЗЗД, при което правата да са придобити за него, в който смисъл
възраженията му в първоинстанционното производство да
не е придобивал такъв автомобил са неоснователни. Пазарната стойност на
автомобила към датата на придобиването му от ответника С., според приетото
заключение от 12.09.2013г. на САТЕ с вещо лице инж.П В, възлиза на 2984лв. и
именно тя следва да се приеме за придобивна такава,
предвид и на обстоятелството, че само половин година преди това за нея е била
заплатена сума от 3000лв. При това положение ответникът С. е реализирал разход
в размер на 2984лв., равняващ се на 29,84 МРЗ. Автомобила е продаден на цена от
500лв., според посочената в договора, която е драстично по-ниска от цените по
предшестващите само с месеци продажби, поради което следва да се приеме
пазарната й стойност към този момент, възлизаща, според цитираното заключение,
на сумата от 2441лв., явяваща се приход за ответниците и равняваща се на 22,19
МРЗ.
На 22.12.2004г. ответникът С. /след прекратяване на
брака между ответниците/ и Д К. при равни права
/доколкото друго не е посочено/ са закупили нива с площ от 4,500дка, пета
категория, в местността „И“, съставляваща имот № по плана за земеразделяне на
землището на гр.Х, за сумата от 500лв. при данъчна оценка от 380,20лв., според
посоченото в Нотариален акт №***, и Нотариален акт за поправка на първия № от ***.
Вписаната в договора цена се приближава до данъчната оценка и е с незначителна
разлика от нея, като няма данни насрещните страни по договора да са в родствени
или близки отношения, което дава основание за придобивна
такава да се приеме пазарната към този момент, възлизаща, според заключението
от 15.01.2014г. на СТЕ с вещо лице инж.В* Р, на 4500лв., от която С. е заплатил
половината, съразмерна на правата му, или сумата от 2250лв., равняваща се на
18,75 МРЗ. След промяната на предназначението на част от площта на така
придобитата земеделска земя от събраните гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите А* А*, Р А, С* А* и Д* К. се
установява, че върху й е изграден от двамата собственици на етапи обект „Р*”, който през 2005г. е
завършен на етап първа плоча или кота нула, през 2006г. – втора плоча, през
2008г. – трета плоча, и през 2009г. е направен покрива, като обекта е
осъществен в груб строеж и от момента на цялостното му изграждане и поставяне
на покрив е възникнал като самостоятелен, без и до настоящия момент да е
въведен в експлоатация. Според заключението от 15.01.2014г. на СТЕ и Приложение
№1 към него за стойността на вложените труд, материали, механизация и
допълнителни разходи през периода на изграждане на ресторанта и Приложение №2
към него за стойността на вложените труд, материали, механизация и допълнителни
разходи за отделните етапи на строителство на ресторанта, общата стойност на
вложените в изграждането му средства е 250848,05лв. без печалба от 15% и без
ДДС от 20%, равняваща се, според Приложение №3 към заключението на 1445,80 МРЗ,
съответно припадащата се на ответника С. част от тези разходи, съразмерна на
правата му в съсобствеността, е 125424,02лв. или 722,90 МРЗ. Съдът възприема
именно тази стойност, а не посочената от вещото лице с печалба, както и приема
ДДС да не следва да се начислява, тъй като, според показанията на цитираните
свидетели и обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 24.02.2014г.,
строежът е изпълнен по стопански начин, а не чрез наета строителна фирма, която
да формира печалба, и при закупуването на материалите не е бил начисляван ДДС, изключая малка част от тях. За първия етап на
строителството „кота нула” през 2005г. стойността на разходите възлиза на
83653,20лв. или 557,69 МРЗ, за втория етап „кота първа плоча” през 2006г. –
88529,79лв. или 553,31 МРЗ, за третия етап „кота втора плоча” през 2008г. –
44971,46лв. или 204,41 МРЗ, и за четвъртия етап „дървена покривна конструкция и
покриване” – 33693,60лв. или 140,39 МРЗ. За неоснователни съдът намира
възраженията на ответника С. по отношение разходите за земните работи,
извършени през 2005г., включващи такива за труд, механизация и допълнителни
разходи. Действително свидетелите Р А /брат на И.С., участвал на доброволни
начала в строежа/, Р* А /нает майстор на обекта/ и Д* К. твърдят първоначално
терена да е бил изравнен, след което да е започнала изкопната работа с нает
багерист и пръстта от изкопа да е била изхвърляна в рамките на имота, където е
било по-ниско, за да се изравни, като пръстта е била извозвана с камион.
Единствено св.А* твърди именно той да е изхвърлял пръстта и брат му да е дал
1000лв. за багериста, но А* да му е платил 400лв., а с останалите 600лв. да е
закупил арматура и бетон, които показания не се подкрепят от други
доказателства, а същевременно изхождат от родственик на страната, заинтересован
в нейна полза. При положение, че за извършените земни работи безспорно е
ползвана механизация и нает багерист за изкопната дейност, осъществена на
значителна площ от 692,50кв.м., каквато е застроената такава на ресторанта, и
извършено извозване на земната маса от изкопа, макар и в чертите на имота, не
следва разходите за земни работи да бъдат редуцирани до 400лв., каквато сума
св.А* сочи да е заплатил на багериста, както настоява ответникът С.. Противно
на застъпваното от него, по делото не се установява по-голямата част от
разходите да са били поети от Д* К.. Приети са писмени доказателства и
заключение от 14.03.2014г. на СИЕ с вещо лице М* Ц*, според които по
овърдрафт-кредитна линия по посочена сметка в „У* Б*”АД, открита на
17.05.2005г. на името на Д* К. и закрита на 14.12.2005г., са били усвоени
кредитни средства в размер на 61340лв., върнати с лихви и такси на две вноски –
на 31.08.2005г. е внесена от Д* К. сумата от 9000лв. и на 10.11.2005г. е
внесена от майка й П* К. сумата от 53805лв., от които кредитни средства е
преведена на 15.07.2005г. сума от 4070лв. за М* на з* и г* като такса по
чл.30,ал.1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на закупената земеделска земя. В
„П* и* б*”АД по разплащателна сметка, открита на 07.08.2007г. и закрита на
15.07.2012г., е усвоен инвестиционен кредит в размер на 14000 евро по програма
за микрокредитиране – целево за строителство, обезпечен с ипотека от
18.07.2007г. върху собствен на С* Е* А, разпитан по делото като свидетел,
апартамент, а по друга разплащателна сметка в лева е издадена карта Виза Класик
с лимит от 1000лв., открита на 08.08.2007г. Така общо усвоените средства по
посочените кредити на името на Д* К. възлизат на 89721,62лв. Отделно от това,
на нейно име е открита на 04.04.2006г. разплащателна сметка в „У* Б*”АД, по
която е постъпила сумата от 17500лв. от П* К. за покупката на апартамента,
закрита на 03.11.2006г., а по друга разплащателна сметка в същата банка,
открита на 20.03.2008г. са постъпили суми от вноски, стипендия и заплати общо в
размер на 6032,17лв. В „ОББ”АД е открита на 14.02.2001г. сметка в германски
марки, по която е преведена сума от 2000 марки, закрита на 15.02.2001г. Така,
общо установените приходи на Д* К. за релевантния период възлизат на
115253,79лв., които не надхвърлят припадащата й се половина /125424,02лв./ от
разходите за изграждане на ресторанта, при което възражението тя да е поела
по-голямата част от тях, съответно разходите на С. да са по-малки, е неоснователно.
Установява се от приложените писмени доказателства, че
на името на ответниците за процесния период няма
регистрирани трудови договори. Ответникът С. е получавал възнаграждение
единствено за работата си при престоя в затвора, където е изтърпявал наложените
му наказания „лишаване от свобода”, равняващо се на общо 1721,50лв. за
периода м.06.1989г.-м.12.1991г. и на
36,35лв. за 2010г. В становището си по исковата молба той не е изложил
твърдения за получавано възнаграждение от работа. Ангажираните от същия
свидетели твърдят да е работил в чужбина, каквито задгранични пътувания
действително се установяват от приложените справки. Съдът, обаче, не кредитира
показанията им в тази насока като неконкретни и изхождащи от лица без лични и
обективни възприятия. Св.Б* Ф*твърди С. да е пътувал с него и шофьора му до А*,
където работел, но не му е известно какво е работел там. Св.Б* А* твърди И. от
дълго време да работи в Г*, но да не знае какво работи, нито какви приходи получава
от там. Св.Д* К. сочи двамата с И. от 2001г. до 2003г. да са работили в
Германия няколко пъти за по три месеца, а от 2003г. във Ф* два пъти за по шест
месеца, като И. работел в строителството за около 1500-2000 евро на месец. И.
продължил да пътува сам в чужбина, през последните години повече в А*, където
се занимавал със строителство-гипсокартон,
зидаро-мазач, шпакловки. Показанията на св.К. относно тяхното съвместно
пътуване в посочените държави не съответства на справките за задграничните им
пътувания, според които най-дългият престой на С. е бил от шест месеца за
времето от 18.03.2001г. до 30.09.2001г. в Г*, като през периода 2001г.-2004г. е
напускал страната 15 пъти с престои от по един ден и от един до три месеца, а
тя е преминавала границата до 2003г. 7 пъти. Освен това, св.К. няма
непосредствени възприятия за нещата, с които се е занимавал С. в чужбина след
2003г. Показанията на св.С* Ч* също са декларативни и неконкретни относно изявленията
му И. да е работел в строителството и не само, а каквото намери, без да сочи
какво точно, както и откъде му е известно, при положение, че при престоя им
през 2006г. във В* самият той не е работел в строителството, нито са работели
заедно, а двамата само са се засичали. За неоснователен съдът намира и довода
на ответника С. за приходи от хазарт. В подкрепа на твърденията си същият е
представил три удостоверения на немски език с превод на български език от
17.03.2006г., от 20.10.2006г. и от 11.04.2007г., издадени от М*К* за това, че И.С.А.
е спечелил на ротативки в Кафе Б*, В* суми съответно от 17000 евро, 26000 евро
и 9500 евро, изплатени му в брой. Тези удостоверения са оспорени от К* относно
тяхната автентичност, верността на съдържанието им и достоверността на датата.
Съдът намира, че цитираните удостоверения по съществото си нямат характера на
писмени доказателства, а на гласни такива като съдържащи свидетелски показания,
поради което и тъй като не са събрани чрез предвидените от ГПК доказателствени
средства и ред, а именно чрез разпит на издателя им като свидетел, същите не
могат да бъдат ценени. Следва да се има предвид и, че те са издадени на дати,
на които, според справките за задграничните пътувания на С., той не е бил в
чужбина, а в страната ни. В случай, че такива печалби са били изплатени на
посочените дати, логично е, с оглед значителния им размер, тези средства да
бъдат вложени в строителството на ресторанта, чието изграждане е било в ход в
този момент. Св.Д* К., обаче, твърди втория етап от строителството, извършен
именно през 2006г., да е финансиран с ипотечен кредит от 39000лв., а не със
средства от печалба, както и през 2007г. да са спрели строежа, тъй като не им
достигали средствата. В показанията си тя не упоменава за какво са били
разходвани средствата от твърдените от нея значителни печалби на И. от
ротативки, при положение, че не сочи да са вложени в строежа, за финансирането
на който показанията й са конкретни. Св.С* Ч* твърди да е присъствал лично,
когато И. спечелил много голяма сума, „сигурно 20000 евро”, в кафенето на М*
във В*, където бил през 2006г., като чул и за друга негова голяма печалба в
същото кафене. Свидетелят явно не е наясно относно твърдяната от него като
спечелена сума, нито е присъствал при друга голяма печалба, за каквато само бил
чул. При така събраните гласни доказателства и при липса на надлежни писмени
доказателства не може да се приемат за установени приходи на ответника С. от
хазарт в посочените размери.
От приетите по делото писмени доказателства и
заключението от 14.03.2014г. на СИЕ с вещо лице М* Ц* по отношение на откритите
на името на ответниците през проверявания период банкови сметки и движението по
тях се установява следното: В „У* Б*”АД е открита на името на И.С. на
05.01.2009г. спестовна сметка **** със сумата от 5 евро и начислени лихви от
0,26 евро или общо 5,26 евро или 10,29лв., равняващи се на 0,04 МРЗ. На негово
име в тази банка на 31.10.2006г. е открита картова сметка ****със сумата от
2лв., по която са постъпили приходи от социални помощи в размер на 144лв. или
общо постъпилата сума е 146лв., равняваща се на 0,84 МРЗ. Открита е на
04.04.2006г. и разплащателна сметка № *** със сумата
от 17500лв., прехвърлени от сметката на П* К. за покупката на апартамента, като
допълнително са внесени от титуляра 24,60лв. и сметката е закрита на
30.11.2006г. Общо постъпилата по нея сума е 17524,92лв., равняваща се на 109,53
МРЗ. В ТБ”И*”АД на името на И.С. е открита на 18.07.2007г. картова
разплащателна сметка в лева № ***, по която за периода до 25.06.2010г. са
постъпвали социални помощи – детски добавки от общо 717,42лв., равняващи се на
3,17 МРЗ. В „ОББ”АД на името на И.С. е открита на 14.02.2001г. банкова сметка ***мата
от 2000 марки или 2000лв., равни на 25,32 МРЗ, закрита на 15.02.2001г. Общият
приход по посочените сметки е 20398,63лв., равни на 138,90 МРЗ. На името на
ответника М.У.М. /М.Р.А./ е открита на 09.07.2001г. в
„ОББ”АД банкова сметка №*** със сумата от 10лв., равна на 0,12 МРЗ, закрита на
18.07.2001г. В „Б** ДСК”ЕАД на нейно име е открит на 10.07.2001г. едномесечен
срочен влог №*** със сумата от 1400лв., равни на 16,47 МРЗ, закрита на
12.07.2001г. В същата банка на нейно име е открита на 12.07.2001г. сметка №***
със сумата от 1000лв., равна на 11,77 МРЗ, закрита на 24.07.2001г., и сметка №***,
открита на 24.07.2001г. със сумата от 2800,17лв., равна на 32,95 МРЗ, закрита
на 06.08.2001г.
Със заключението от 14.03.2014г. е
определен по т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 размера на обичайните разходи на база общ
потребителски доход за издръжка на едно лице, съобразно броя съвместно живущи
лица в рамките на процесния период, възлизащи общо на
419989,09лв., равняващи се на общо
843,75 МРЗ. Посочени са платените от ответника С. данъци /т.10/ в размер на
386,23лв. или 1,78 МРЗ, телефонни услуги /т.11/ в размер на 754,68лв. или 4,36
МРЗ и застраховки /т.12/ в размер на 3,27лв. или 0,04 МРЗ. Уточнено е по т.13,
че последните разходи от общо 1144,18лв. или 6,18 МРЗ се включват в общия
потребителски доход, в който за годините от 1999г. до 2012г. като статистически
данни се включват и суми за влогове, валута и заеми. На база справките за
задграничните пътувания на ответниците и на Д* К. в
т.14 от заключението е дадена систематизирана информация за броя на пътуванията
и времето на престоя извън страната. В т.15 и т.16 са изчислени на база
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /Обн., ДВ, бр.54 от 14.07.1987г., отм., ДВ, бр.50 от
11.06.2004г./ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
/Обн., ДВ, бр.50 от 11.06.2004г./ разходите за дневни
и квартирни на база дните на престой в чужбина, равняващи се общо за периода
1998г.-2009г. на 222662,49лв. или 1952,26 МРЗ. По т.18 от заключението е
разработен вариант на разходи при отчитане на обстоятелството, че в периода
1988г.-1996г. С. е живял сам, от 1996г. до 1998г. е живял с М.М., в периода 1998г.-2001г. е живял сам и в периода 2001г.-2010г.
с Д* К., като отпаднат периодите 1989-1993г., 6 месеца от 1995г. и 2 години и 1
месец след 2010г., в които С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” и е
бил на пълна държавна издръжка, съобразно който разходите му възлизат на
57006,21лв. или 523,34 МРЗ. Вещото лице е посочило, че не може да определи
разходи за пътни, тъй като не са налице данни за пропътуваните километри, вида
и разхода на горивото, а и понеже в повечето случаи се е пътувало с различни по
вид частни МПС и с други лица, което се потвърждава и от данните в справките,
както и от показанията на св.С* Ч* и св.Б* Ф. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответника С. да не бъдат вземани предвид като разходи такива за
задграничните му пътувания, тъй като се касае за частни по характер, при които
отсядал при свои приятели. Не са налице събрани от него доказателства
задграничните му пътувания да касаят приятелски посещения, при които да не е
разходвал средства за престоя си в чужбина, който при това, според справките, е
бил няколкократен за една година и с продължителност от дни до повече от три
месеца. Вярно е, че пътуванията му не са били свързани със служебни
командировки или специализации, но наредбите уреждат правилата за определяне на
разходите за издръжка в чужбина. В тази връзка съдът намира и, че правилата на
чл.48 от отменената и на чл.21 от действащата наредби касаят полагаеми се
дневни пари в зависимост от часовете на престой, когато той е по-малък от едно
денонощие, но, когато се касае за няколкодневен престой, такива се полагат на
база брой дни, а не часове, поради което доводите на ответника С. в тази насока
са неоснователни и това заключение в частта относно дневните разходи за престоя
в чужбина следва да бъде възприето, а не впоследствие изготвените от
експертизата допълнителни такива за изчисление на база денонощие. Резонно е
възражението му, че разходите за издръжка в страната ни следва да се изчислят
не на база общ потребителски разход като включващ и суми за влогове, валута и
заеми, а на база общ паричен разход, обхващащ само перата за жилище, вода,
електроенергия, транспорт и съобщения, доколкото той в най-голяма степен се
доближава до реалния разход за издръжка и задължителните за нея разходи.
Изчисленията са показани на представената с молба от 10.07.2014г. от вещото
лице Таблица-Приложение №12 /вариант към допълнителното заключение от
06.06.2014г., съобразен с периодите на престой в затвора на ответника С./,
според които разходите на база потребителски паричен разход за процесния период възлизат по всички пера на общо
38502,71лв. или 375,59 МРЗ. Основателно ответникът С. е поддържал, че паричният
разход на средства за издръжка следва да бъде за домакинство за периодите, през
които той не е живял сам, а съвместно със съпругата си и детето им и с детето,
упражняването на родителските права спрямо което е било предоставено нему през
2005г., и с Д К..
Приходите и разходите за изследвания период
и съпоставката помежду им са обобщени в заключение от 08.05.2015г. и в
допълнително заключение от 01.07.2015г. на тройна ССчЕ
с изготвени таблични варианти към тях. Според допълнителното заключение,
разходите за издръжка на домакинство, съобразно периодите на съвместно
съжителство на ответника И.С. със съпругата, детето и Д* К., и потребителския
паричен разход за едно лице, съобразно периодите, през които е живял сам,
възлизат на общо 53591лв. или 534,48 МРЗ. Разходи за издръжка именно на база
домакинство за съответните периоди на съвместно съжителство следва да бъдат
възприети, а не на база лице, както са заложени във всички варианти по
първоначалното заключение. С основното заключение са изготвени варианти по искане на ищеца,
оформени и таблично в таблици №№1, 1А и 1Б. Според резултатите по Таблица №1,
приходите се равняват на 91609,50лв. или 616,20 МРЗ, а разходите на
570372,50лв. или 4513,04 МРЗ, като разликата по години и с натрупване е
отрицателна и е налице недостиг на парични средства в размер на 478762,99лв.
или 3986,84 МРЗ, като в нея е приспадната сумата от 9654,75лв. или 64,36лв. от
общия разход за осъществяване на първия етап от строителството на обект „Р”
през 2005г. Според Таблица №1А, приходите се равняват на 91609,50лв. или 616,20
МРЗ, а разходите на 580027,25лв. или 4577,40 МРЗ, като разликата по години и с
натрупване е отрицателна и е налице недостиг на парични средства в размер на 441523,39лв.
или 3765,81 МРЗ, като в нея е включена като разход цитираната сума от
9654,75лв. Според Таблица №1Б, приходите се равняват на 261048,23лв. или
1690,51 МРЗ, а разходите на 661840,62лв. или 5221,18 МРЗ, като разликата по
години и с натрупване е отрицателна и е налице недостиг на парични средства от
400792,38лв. или 3530,67 МРЗ, при който вариант са включени приходите и разходите
на Д К. за периода на съвместното й съжителство с ответника С. от м.09.2001г.
до м.04.2010г. по искане на ответниците. По искане на последните са изготвени
варианти, оформени и в таблици №№2, 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д. Според Таблица №2 приходите
се равняват на 91609,50лв. или 616,20 МРЗ, а разходите на 630196,84лв. или 4868,55
МРЗ, като разликата с натрупване е отрицателна
и е налице недостиг на парични средства в размер на 538587,34лв. или
4252,35 МРЗ. В този вариант са включени приходи от хазарт и разходите за строителството
на обект „Р” са с включен ДДС. Според Таблица №2А приходите възлизат на
261048,23лв. или 1690,51 МРЗ, а разходите на 536416,59лв. или 4493,28 МРЗ, като
разликата с натрупване е отрицателна и е налице недостиг на парични средства от
275368,35лв. или 2802,77 МРЗ. В този вариант са включени приходи от хазарт,
както и приходите и разходите на Д К.. Според Таблица 2Б приходите се равняват
на 261048,23лв. или 1690,51 МРЗ, а разходите на 531589,22лв. или 4461,10 МРЗ,
като разликата с натрупване е отрицателна и е налице недостиг на парични
средства в размер на 270540,98лв. или 2770,59 МРЗ. В този вариант в сравнение с
предходния при отчитане на разходите е приспадната изцяло сумата от 9654,75лв.
или 64,36 МРЗ от общите разходи на строителството за първия етап през 2005г.
Според Таблица №2В приходите са 261048,23лв. или 1690,51 МРЗ, а разходите са
513725,21лв. или 4317,89 МРЗ, като разликата с натрупване е отрицателна и е
налице недостиг на парични средства от 252676,97лв. или 2627,38 МРЗ. По този
вариант в сравнение с предходния разходите за задгранични пътувания са на база
денонощие, а не дни. Според Таблица №2Г приходите са 261048,23лв. или 1690,51
МРЗ, а разходите 248142,81лв. или 1908,54 МРЗ, като разликата с натрупване е
отрицателна, изразена в МРЗ е 218,03, а, изразена парично е положителна,
равняваща се на 12905,42лв., тъй като в някои от годините по-голямата стойност
като пари дава по-малка стойност като МРЗ, а в следващи години съотношението се
променя, според обясненията на вещите лица в съдебно заседание на 18.05.2015г.
В този вариант в сравнение с предходния са отпаднали изцяло разходите за
задгранични пътувания. По тези таблици разходите за издръжка в страната са
определени на база „общ потребителски разход”. Според Таблица №2Д приходите се
равняват на 261048,23лв. или 1690,51 МРЗ, а разходите на 230707,04лв. или
1727,23 МРЗ, като разликата с натрупване като паричен израз е положителна от
30341,19лв., а изразена в МРЗ е отрицателна и е 36,72 МРЗ. В този вариант в
сравнение с предходния разходите за издръжка са на база „паричен потребителски
разход”. Съдът намира, че приходите и разходите на Д К., залегнали в
изготвените по искане на ответника С. варианти, не следва да се вземат предвид.
Това е така, тъй като ДК. не е ответник по делото, за да се изследва дали
придобитото от нея в съсобственост с ответника С. имущество е придобито с
негови средства от престъпната дейност, нито се установява тя да му е
предоставяла средства за придобиване на неговата 1/2ид.част от съвместно
придобитото в обикновена съсобственост имущество, за да се изследва дали е
разполагала с възможност за това при отчитане съотношението в приходите и разходите
й. С допълнителното заключение на тройната ССчЕ от
01.07.2015г. са разработени нови варианти на база изготвените с първоначалното
заключение по Таблица №1 по искане на ищеца и по Таблица №2Д по искане на
ответника С.. Според Таблица №1-1 приходите възлизат на 28027,16лв. или 218,90
МРЗ, а разходите на 500227,27лв. или 4100,58 МРЗ, като разликата с натрупване е
отрицателна и се равнява на 472200,10лв. или 3881,68 МРЗ. В този вариант като
приходи за И.С. са включени: възнагражденията му по време на престоя в затвора;
продажбата на МПС; продажбата на апартамента; социални помощи, а за М.У.
приходи от теглени суми от банкови сметки, съобразно приложена справка. Като
разходи за И.С. са заложени: за покупката на недвижимите имоти; за
строителството с печалба 15% и ДДС в размер на 1/2, показани и в приложение към
таблицата; за покупката на МПС; за задгранични пътувания; други разходи;
разходи за издръжка по НСИ, а за М.У. разходи за задгранични пътувания, за
вноски в сметки и депозити и за издръжка по НСИ. Приложени са отделно
самостоятелни справки за приходите на М.У., възлизащи на 5211,89лв. или 61,32
МРЗ, и за разходите й, равняващи се на 38900,44лв. или 472,41 МРЗ. По Таблица
№2Д-1 като разходи за издръжка в отлика от заложените в Таблица №2Д са включени
такива на база потребителски паричен разход на домакинства по групи разходи,
като разходите за данъци, домашно стопанство и други разходи не са включени в
потока на разходите по Таблица №2Д-1, а като разходи участват сумите за платени
телефонни разговори от 513,38лв. и 241,30лв. и за платени застраховки от
3,27лв. или общо 757,95лв., по който начин приходите се запазват на
261048,23лв. или 1690,51 МРЗ, а разходите вече възлизат на 222999,10лв. или
1646,02 МРЗ, при което превишението на приходите е 38049,13лв. или 44,49 МРЗ. В
изготвения подвариант на Таблица №2Д-1 са изключени документално доказаните
разходи, описани като издръжка в потребителския паричен разход по НСИ, при
което разходът на парични средства възлиза на общо 222241,15лв. или 1641,60 МРЗ
и е налице превишение на приходите за процесния
период в размер на 38807,08лв. или 48,91 МРЗ. Към заключението е приложена
отделно справка за потребителски разход по данни на НСИ във варианта по Таблица
№1-1 на база брой лица членове на семейство от общо 60514,55лв. или 688,9МРЗ и
във вариант по Таблица №2Д-1 на база потребителски паричен разход на
домакинство от общо 53591лв. или 534,48 МРЗ. Според обясненията на вещите лица
в съдебно заседание на 09.07.2015г., разходът за издръжка на домакинство по
таблиците на НСИ включва разходи за жилище, ел.енергия, вода, съобщения и
други, като не влизат само данъци, други разходи и разходи за домашно
стопанство, поради което от наличните по делото документи за тези разходи
експертизата е изключила разходите за телефон и за застраховки, тъй като те са
включени като компонент в статистическите данни и за да не се получи дублирането
им, а са прибавили разходите за данъци. Експертизата е изготвила и Таблица
Приложение 1, съобразно всички приложени по делото документи за приходи и
разходи. В нея като приходи са заложени: приходи от затвора на И.С. – 38,07лв.
или 10,64 МРЗ; теглени суми от банковите сметки на И.С. – 2000лв. или 25,32
МРЗ; теглени суми от банкови сметки на М.У. – 5211,89лв. или 61,32 МРЗ;
продажба на МПС на И.С. – 2411лв. или 22,19 МРЗ; теглени суми от банкови сметки
на Д К. – 169438,73лв. или 1074,22 МРЗ; приходи от социални помощи на И.С. –
836,20лв. или 2,87 МРЗ; приходи от хазарт на И.С. – 61582,34лв. или 371,98 МРЗ,
и приходи от продажба на апартамент на И.С. – 19500лв. или 121,88 МРЗ. Така
общо приходи 261048,23лв. или 1690,51 МРЗ. Като разходи са заложени: разходи за
издръжка на база потребителски паричен разход на домакинство за И.С. – 53591лв.
или 534,48 МРЗ; разходи за задгранични пътувания на база брой дни на И.С. и на
Д К. – 291282,54лв. или 2635,24 МРЗ; разходи за строителство без печалба и без
ДДС – 1/2 на И.С. и 1/2 на Д К. – 250848,06лв. или 1455,80 МРЗ; разходи за
данък сгради и такса смет на И.С. – 386,23лв. или 1,78 МРЗ; разходи за покупка
на МПС от И.С. – 2984лв. или 29,84 МРЗ; разходи за покупка на апартамент от И.С.
и Д К. по 1/2 – 26500лв. или 220,84 МРЗ; разходи за вноски в банкови сметки от
Д К. – 10936лв. или 72,10 МРЗ; разходи за вноски в банкови сметки от И.С. –
2037,09лв. или 25,53 МРЗ; разходи за платена застраховка от И.С. – 3,27лв. или
0,04 МРЗ; разходи за вноски в банкови сметки от М.У. – 5210,17лв. или 61,31
МРЗ, при което общите разходи са 643778,36лв. или 5036,96 МРЗ. Налице е
недостиг на парични средства за целия период в размер на 382730,12лв. или
3346,45 МРЗ. Нито един от така изготвените варианти не покрива изцяло приетото
от съда от правна страна относно приходите и разходите по вид и размер.
Максимално приближаващият се до него вариант е този по допълнителното
заключение на тройната ССчЕ от 01.07.2015г. и Таблица
1-1 към него. Несъответствията по него с приетото от съда са единствено досежно разходите за строителството, посочени с печалба от
15% и ДДС като 173085,16лв. или 1004,51 МРЗ, каквито не следва да се начисляват
и след приспадането им се равняват на 125424,02лв. или 722,90 МРЗ, и разходите
за издръжка по НСИ от 60514,55лв. или 688,9 МРЗ и други разходи от 1144,18лв.
или 6,18 МРЗ, каквито следва да се начислят на база общ потребителски разход за
домакинство и се прибавят само разходите за платени данъци, за да се избегне
дублирането на тези за телефон и застраховки, включващи се като компонент в
общия потребителски разход, при което се равняват на 53591лв. или 534,48 МРЗ за
издръжка и на 386,23лв. или 1,78 МРЗ за платени данък сгради и такса смет. С
тези корекции следва да се приеме, че приходите се равняват на общо 28027,16лв.
или 218,90 МРЗ, а разходите възлизат на 444884,63лв. или 3660,24 МРЗ. При това
положение е налице недостиг на парични средства в размер на 416857,47лв. или
3441,34 МРЗ. При това положение е налице драстична разлика между приходите и
разходите на ответниците за изследвания период, което обосновава извода за
липса на достатъчно средства от законен източник по смисъла на чл.4,ал.1 от
ЗОПДИППД /отм./ за придобиване на процесното
имущество.
Относно наличието на основателно
предположение за връзка между придобиването на имуществото и престъпната
дейност ищцовата Комисия се е позовала на осъжданията
на ответника С. за извършени от него през 1989г. и през 2009г. престъпления,
попадащи в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД /отм./, характера на тези престъпления и
криминалното му досие, с които обосновава наличието на такава и във въззивната жалба. Обстоятелството, че не са посочени други
факти за обосноваване на основателното предположение, не съставлява нередовност
на исковата молба, както е възразявал ответника С., а наличието му е въпрос на
преценка по същество въз основа на изложеното в нея и събраните доказателства
по делото и всички обстоятелства при следване правилата на логиката, науката и
опита за взаимовръзката между причината и следствието. В жалбата се съдържат
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства, изразяващи се
в отказа да бъдат приети като такива представените в съдебно заседание на
17.11.2014г. писмо изх.№11-09-3117/02.10.2014г. на Министерство на правосъдието
с приложени към него на немски език с превод на български език наказателно
съобщение от 24.03.1997г., според което с влязло в сила Решение от 27.11.1995г.
на Районен съд Берлин-окръг З* г* С. е условно осъден за извършено на
30.08.1993г. престъпление – поощряване на сексуалните действия на малолетни,
сводничество, търговия с хора и умишлено телесно нараняване, както и
наказателно съобщение от 30.03.2004г., според което с влязло в сила Решение от
11.04.2003г. на Районен съд Лауфен той е осъден
условно за извършено на 09.04.2003г. престъпление – неразрешено влизане в
мястото на съвкупността на престъпления с умишлен неразрешен престой след
експулсиране на чужденец от страната. Настоящата инстанция намира правилно
цитираните документи да не са приети като писмени доказателства от първоинстанционния съд, тъй като същите са представени след
изтичането на преклузивните срокове в
четиринадесетото по ред проведено открито съдебно заседание, като същевременно
те не касаят новонастъпили обстоятелства, при
положение, че удостоверяват осъществени отпреди образуване на делото такива,
нито за страната е била налице обективна невъзможност за срочното им
представяне, с оглед и на предоставените на Комисията по силата на чл.15 от
закона правомощия във връзка с проверката. При това положение не е налице
хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК, поради което и с оглед забраната на чл.266,ал.1
от ГПК тези писмени доказателства не са приети и във въззивното
производство. Следва да се има предвид, че те са и неотносими
към спора, тъй като от една страна в исковата молба, посредством която е
очертан предмета на спора, престъпленията, за които ответника С. е осъден от
съда на друга държава, не са посочени в нея и не на тях се основава
претенцията, а от друга в производството по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ не може да
бъде отнемано имущество, придобито от друга престъпна дейност, извън релевираната от чл.3 от закона, при което позоваването на жалбоподателя относно
причинно-следствената връзка на осъжданията на ответника С. за престъпления
извън тези по чл.155 и чл.159а,ал.2,т.2 от НК, включително и на територията на
друга държава, е неоснователно. Както е приел и окръжният съд, в конкретния
случай С. е осъден за престъпна дейност, свързана със скланяне към проституция,
извършено с користна цел. Характерът й сам по себе си сочи на извличане на
материални облаги от нея чрез използване на лица от женски пол за развратни
действия, което е свързано с генериране на значителни финансови приходи и
логично сочи на тяхна връзка с придобиването на процесното
имущество. Не без значение за основателността на такова предположение е, че
деянията му от 1989г. и едното от 2009г. са извършени в условията на
продължавано престъпление. Необосновано в този смисъл окръжният съд е приел,
че, тъй като първото от деянията е извършено 12 години преди датата на
придобиването на имуществото, а вторите две пет години след това, престъпната
му дейност не е съпоставима и относима към процесното имущество. Следва в тази връзка да се има
предвид, че С. е престоял в затвора за период от четири години от 07.07.1989г.,
непосредствено след първото деяние, за което е осъден, до 01.06.1993г., за
малка част от който е полагал труд и получавал незначително по размер
възнаграждение, а през следващите години от процесния
период не се установява да е работил по трудово правоотношение, нито да е
реализирал каквито и да било законни доходи от физически или умствен труд или
от други източници, а приходите му се свеждат до социални помощи и средства от
продажбата на част от процесното имущество.
Останалите престъпления, извън приложното поле на закона, за които е осъждан
през процесния период, касаещи опит за кражба на
движими вещи през 1989г., набедяване в престъпление на длъжностно лице –
началника на затвора в гр.С*З* през 1990г. и управление на МПС без свидетелство
за управление през 1997г., не са свързани по своя характер с извличане на
материални облаги. Ответникът У. не твърди, а и по делото не се установява през
време на брака между ответниците тя да е реализирала някакви приходи от законен
източник, за опровергаване на презумпцията за принос по чл.9 от ЗОПДИППД /отм./
по отношение на придобитото през време на брака им в режим на СИО имущество,
доколкото приходите й се свеждат именно до процесните
суми, внесени по банкови сметки на нейно име. След като ответникът С. е
осъществявал престъпна дейност при условията на продължавано престъпление,
която, с оглед нейното естество, предполага кумулиране
на значителни парични средства и не се установява той и ответника У. да са
реализирали законни приходи и то такива по размер, обосноваващи придобиване на процесното имущество с тях, то логичният извод е, че процесното имущество на значителна стойност е придобито
именно вследствие на санкционираната от закона престъпна дейност. Това дава
основание да се приеме за налична и последната предпоставка за отнемане на
имуществото.
Обсъденото обосновава извода за
основателност на предявените претенции и уважаването им след цялостна отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение, с което те са
отхвърлени.
Стойността на отнеманото имущество,
съответно паричната равностойност, която ответниците са получили с
разпореденото от тях имущество, възлиза, според установеното, на общо
211361,46лв., от което само от ответника С. – на 205710,29лв., само от
ответника У. – на 3210,17лв., и от двамата – на 2441лв. С оглед на това и на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, предвид цялостното уважаване на исковете,
ответника С. следва да заплати държавна такса в размер на 8228,41лв. за първоинстанционното производство и 4114,20лв. за въззивното производство, ответника У. следва да заплати
държавна такса за първоинстанционното производство от
128,41лв. и за въззивното производство от 64,20лв., а
двамата ответници следва да заплатят държавна такса в размер на 97,64лв. за първоинстнационното производство и в размер на 48,82лв. за въззивното производство, по сметка на ВСС.
С оглед изричната претенция на
жалбоподателя-ищец за присъждане на направените по делото разноски, за които е
представен списък по чл.80 от ГПК и са налице доказателства по делото,
ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от общо 3645лв. като
разноски за първоинстнационното производство за
държавна такса за обнародване на обявление в ДВ и депозити за вещи лица, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на
6870,84лв. за първоинстанционното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 6870,84лв. за въззивното производство, съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №357 от
31.07.2015г., постановено по гр.дело №125/2013г. по описа на Окръжен
съд-Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА от И.А.С. с ЕГН:**********,***,
в полза на Държавата по искане на К* за о*на н* п* и* следното придобито от
него през периода от 01.01.1988г. до 31.12.2012г. от престъпна дейност, за
каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на Районен
съд-Хасково за престъпление по чл.155,ал.1,пр.1 от НК, със споразумение по НОХД
№1568/2009г. на Районен съд-Сливен за престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 вр. ал.1 от НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на
Районен съд-Хасково за престъпление по чл.159а,ал.2,т.2,пр.1 и 3, пр.2 вр.ал.1, пр.1, 2 и 4 от НК, имущество:
1/2ид.част
от поземлен имот с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Х, одобрени със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с
площ от 2951кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: ***, при съседи: ****, ВЕДНО с 1/2ид.част от построената в имота двуетажна сграда – „Р*”, изпълнена
в груб строеж, с разгърната застроена площ от 969,6кв.м., със стоманобетонна
монолитно носеща конструкция, построена с Разрешение за строеж
№322/12.09.2005г., издадено от Община-Х*, и одобрен инвестиционен проект.
1/2ид.част
от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Х, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 1909кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид
нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: ****
сумата
от 10,29лв. /десет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
левовата равностойност на 5,26 евро – наличност по спестовна сметка №****,
открита на 05.01.2009г. в „У** Б*”АД с титуляр И.А.С..
ОТНЕМА от И.А.С. с ЕГН:**********,***,
като го ОСЪЖДА да заплати в полза на Държавата по искане на К* за о*на н* п* и*
получените от него в резултат на разпоредителни действия със следното придобито
от същия през периода от 01.01.1988г. до 31.12.2012г. от престъпна дейност, за
каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на Районен
съд-Хасково за престъпление по чл.155,ал.1,пр.1 от НК, със споразумение по НОХД
№1568/2009г. на Районен съд-Сливен за престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 вр. ал.1 от НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на
Районен съд-Хасково за престъпление по чл.159а,ал.2,т.2,пр.1 и 3, пр.2 вр.ал.1, пр.1, 2 и 4 от НК, имущество суми:
сумата
от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща левовата равностойност на
2000д.м. – парични средства, внесени по банкова сметка *** №***, открита на 14.02.2001г. в „ОББ”АД с титуляр И.А.С.
и закрита на 15.02.2001г.
сумата
от 19500лв. /деветнадесет хиляди и петстотин лева/, получена от продажбата
на следния недвижим имот: 1/2ид.част от АПАРТАМЕНТ №31, находящ
се в гр.Х, бул.”В* Л”№47, вх.В, ет.3, ведно с прилежащото му МАЗЕ №31 с площ от
4,60кв.м., както и 1,228% идеални части от общите части на блока и на
отстъпеното право на строеж върху терена, продаден с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*** – нотариус, вписан под №* по регистъра
на Нотариалната камара на РБ с район на действие – Районен съд-Хасково.
ОТНЕМА от И.А.С. с ЕГН:**********,***,
и М.У.М. с ЕГН:**********,***, като ги ОСЪЖДА да заплатят в полза на Държавата
по искане на К* за о*на н* п* и* получената от тях сума от 2441лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и един лева/ от
продажбата на лек автомобил „Ф*”, модел „Г*”, рег.№ **, № на рама ***, двигател
№***, цвят: светло сив, придобит през време на брака им от престъпна дейност на
И.А.С., за каквато е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на
Районен съд-Хасково за престъпление по чл.155,ал.1,пр.1 от НК, със споразумение
по НОХД №1568/2009г. на Районен съд-Сливен за престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 вр. ал.1 от НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на
Районен съд-Хасково за престъпление по чл.159а,ал.2,т.2,пр.1 и 3, пр.2 вр.ал.1, пр.1, 2 и 4 от НК.
ОТНЕМА от М.У.М. с ЕГН:**********,***,
като я ОСЪЖДА да заплати в полза на Държавата по искане на К* за о*на н* п* и* следните
получени от нея по банкови сметки на нейно име, открити по време на брака й с И.А.С.
с ЕГН:********** със средства от негова престъпна дейност, за каквато е осъден
с влязла в сила присъда по НОХД №355/1989г. на Районен съд-Хасково за
престъпление по чл.155,ал.1,пр.1 от НК, със споразумение по НОХД №1568/2009г.
на Районен съд-Сливен за престъпление по чл.159а,ал.2,т.1 вр.
ал.1 от НК и със споразумение по НОХД №1290/2010г. на Районен съд-Хасково за
престъпление по чл.159а,ал.2,т.2,пр.1 и 3, пр.2 вр.ал.1,
пр.1, 2 и 4 от НК, суми:
сумата
от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща парични средства,
внесени по срочен влог №*** открит на 10.07.2001г. във ФЦ-Х**, РЦ-С* З* на „Б*
ДСК”ЕАД, с титуляр М.Р.А. /М.У.М./, закрит на 12.07.2001г.;
сумата от
1800,17лв. /хиляда и осемстотин лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща парични средства, внесени по безсрочен
влог №*****открит на 24.07.2011г. във ФЦ-Х*, РЦ-С** З* на „Б* ДСК”ЕАД, с
титуляр М.Р.А. /М.У.М./, закрит на 06.08.2001г.;
сумата от
10лв. /десет лева/, представляваща
парични средства, внесени по банкова сметка №*****, открита на 09.07.2011г. в
„ОББ”АД с титуляр М.Р.А. /М.У.М./, закрита на 18.07.2001г.
ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН:**********,***, и М.У.М.
с ЕГН:**********,***, да заплатят на К* за о*на н* п* и*, БУЛСТАТ *, с адрес за
призоваване: гр.С*, ул.”Г.С.Р*”№112, ет.3, сумата от 3645лв. /три хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева/ разноски за първоинстанционното
производство, сумата от 6870,84лв. /шест хиляди осемстотин и седемдесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство и
сумата от 6870,84лв. /шест хиляди осемстотин и седемдесет лева и осемдесет и
четири стотинки/ юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН:**********,***, да
заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса в размер на 8228,41лв.
/осем хиляди двеста двадесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ за първоинстанционното производство, и държавна такса в размер
на 4114,20лв. /четири хиляди сто и четиринадесет лева и двадесет стотинки/ за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.У.М. с ЕГН:**********,***, да
заплати по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса в размер на 128,41лв.
/сто двадесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/ за първоинстанционното
производство и държавна такса в размер на 64,20лв. /шестдесет и четири лева и
двадесет стотинки/ за въззивното производство.
ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН:**********,***, и М.У.М.
с ЕГН:**********,***, да заплатят по сметка на Висшия съдебен съвет държавна
такса в размер на 97,64лв. /деветдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/ за първоинстанционното производство и
държавна такса в размер на 48,82лв. /четиридесет и осем лева и осемдесет и две
стотинки/ за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: