ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260037
гр. Варна,21.01.2021.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 535/20г., намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба и по частна жалба, подадени от В.Т.Т. и Н.Т.Т. и двамата от гр. Варна чрез общия им процесуален представител адв. Ст. С. ***, насочени съответно срещу решение № 449/09.04.2020г. и срещу определение № 1619/12.06.20г., постановени по гражданско дело № 2612 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, а именно:
1.С въззивната жалба се обжалва изцяло решението, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите срещу А.В.С. и С.Н.В. за приемане за установени правата на собственост на ищците върху недвижим имот в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“, № 7, представляващ кафе-сладкарница на първия наземен етаж в жилищна сграда в груб строеж, със застроена площ от 85.64 кв. м, прилежаща изба (склад) с полезна площ от 27.75 кв. м, при общи граници, очертани с контур в червен цвят по комбинирана схема, изготвена от инж. Т. Онцов на 28.01.2019 г., ведно с 10.3117 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, построена в УПИ № II-6 в кв. 155 по плана на XI м. р. на града, при граници на дворното място: УПИ №№ III-7, VII-11, VIII-12 и XVIIII-4, основани на твърдения за придобиване чрез договор за дарение, сключен на 11.05.2007 г. с нотариален акт № 79, т. 2, peг. 4515, дело № 240/11.05.2007 г. на ВН № 196, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; и е прекратено производството по исковете, предявени от същите ищци за отричане собствеността на същите ответниците върху същия имот.
В жалбата е изложено, че решението е изцяло неправилно и необосновано. Освен това същото е произнесено при допуснати процесуални нарушения, тъй като без възражение на ответниците, съдът е изследвал нищожността на договора за дарение, легитимиращ ищците като собственици на имота. Освен това съдът не е изследвал нищожността на договора на ответниците, за който са изцяло относими направените от съда изводи за невъзможност на предмета на договора на ищците. Горното е рефлектирало и върху разпределението на разноските за първата инстанция, както и върху налагащия се извод, че ответниците са собственици на имота /след като е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на ищците, а производството по предявения от тях установителен иск за отричане на собствеността на ответниците върху имота е прекратено/. Отправеното до въззивния съд искане е да се отмени обжалваното решение изцяло и да се установи правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и съдът да се произнесе като се отрече собствеността на ответниците върху този имот, по който иск първоинстанционното производство е било прекратено.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни А.В.С. и С.Н.В. чрез общия им процесуален представител адв. М. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че правата на ответниците, вкл. и техния титул за собственост, не са били изследвани, тъй като по делото не са били установени материалните на права на ищците, легитимиращи ги като собственици на процесния имот. И поради това, че ищците не са установили надлежен правен интерес като носители на права или други факти за предявяване на отрицателен установителен иск, последният правилно е бил прекратен. Споделя се съдебната практика на ВКС, в която се приема, че тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно, то не е необходимо релевиране на възражение от ответната страна за нищожност на сделката. Развити са съображения и за липсата на конкуренция на права между страните при вписването в имотния регистър, тъй като е налице различие на прехвърлените недвижими имоти в нотариалните актове на всяка от страните, както и липсва идентичност в праводателите им по двете сделки. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските във въззивното производство.
2. С частната жалба се обжалва определение, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение № 449/09.04.20г. в частта за разноските чрез възлагането им върху всяка от страните, както са сторени, на осн. чл. 248 от ГПК. Излага се, че при идентичност на прехвърлените на всяка от страните права върху идентичен обект, и при извод за нищожност на прехвърлителната сделка на ищците поради невъзможен предмет, логически следва и извод за нищожност на същото основание на сделката на ответниците. Претендира се отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските.
В предвидения срок е депозиран отговор
на частната жалба от насрещните страни А.В.С. и С.Н.В. чрез общия им
процесуален представител адв. М. Д. ***, с който същата е оспорена като
неоснователна. Сочи се, че след като предявеният от ищците положителен
установителен иск е приет за неоснователен и е отхвърлен, а производството по
предявения от тях отрицателен установителен иск е прекратено, то разноските
следва да се възложат на ищците. Въведените доводи за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение се считат за
неоснователни. Претендира се потвърждаване на определението и присъждане на
разноските за това производство.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по исковете, предявени от ищците за отричане собствеността на ответниците върху същия имот. Разглеждането на частната жалба следва да се извърши преди разглеждането на въззивната жалба и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК.
Инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба е подадена в срока, указан от първоинстанционния съд в обжалваното решение, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество обаче частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Исковото производство е образувано по подадената от В.Т.Т. и Н.Т.Т. /производството по отношение на С. В. Т. е прекратено с влязло в сила определение от 28.05.19г./ искова молба против А.В.С. и С.Н.В. /конституиран с насочване на исковете и против него с молбата на ищците от 08.01.19г. и с изрично определение от 14.01.19г./ за приемане за установени правата на собственост на ищците върху подробно описания по-горе недвижим имот в гр. Варна, основани на твърдения за придобиване чрез договор за дарение, сключен на 11.05.2007 г. с нотариален акт № 79, т. 2, peг. 4515, дело № 240/11.05.2007 г. на ВН № 196, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в условията на евентуалност – за отричане собствеността на ответниците върху същия имот, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК /относно наличието на обективно евентуално съединяване на посочените искове – уточняващата молба на ищците от 21.12.18г. , възприето и от съда в доклада му с определение от 01.02.19г., както и потвърдено с допълнителната молба на ищците от 27.02.19г./. В исковата молба ищците са твърдели, че те са придобили по силата на договор за дарение от 11.05.07г. правото на собственост върху магазин № 2, изграден в незаконно построената сграда в гр. Варна на ул. „Константин Доганов“, № 7на партерен етаж, което право е било придобито от дарителите им и техни родители С.В. Т./по време на брака ѝ с Т. В. Т./ с договор за покупко-продажба, оформен с НА № 135/08.07.1999г. Същевременно ответницата по време на брака ѝ с втория ответник е закупила от С. С. М. М. и Е. Е. М. частично идентичния по разположение и съотносим по площ с магазин № 2 обект, наречен кафе-сладкарница. В исковата молба се сочи, че никоя от страните не е владяла и не владее имота. И тъй като и двете страни претендират да са собственици на един и същи имот, вкл. и във връзка с действията по узаконяване на незаконно изградената сграда, в която е разположен процесния обект, то е налице правен интерес да се установи, че ищците са собственици на имота на посоченото придобивно основание. В молбата си от 21.12.18г. сочат, че правният интерес от евентуалния иск за отричане правото на собственост на ответниците, произтича от текста на чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като последните разполагат с нотариален акт, който почива на извършена гражданска измама и с предявения иск се бранят правата на ищците, за да се внесе яснота и безспорност в отношенията. Поради това е отправено и искане за отмяната на нотариалния акт на ответниците, за да се преустанови използването му. В молбата от 27.02.19г. ищците са посочили, че отричането на правата на ответниците се основава на това, че ищците са придобили имота от собственик, на чийто акт за собственост не може да се противопостави акта за собственост, от който черпи права ответницата.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявените срещу тях положителен установителен иск и в евентуалност – отрицателен установителен иск, за собственосттта върху посочения имот. Поддържали са, че ищците не са придобили собствеността, а същата е била придобита от ответниците чрез договора за покупко-продажба с НА № 34/01.08.2003г., от която дата им е било предадено владението върху имота. Евентуално се поддържа, че ответниците са придобили собствеността върху имота въз основа на кратка придобивна давност въз основа на осъществявано добросъвестно владение за периода от 01.08.2003г. до 2009г., а ако се приеме, че са били обикновени владелци – въз основа на дългата придобивна давност за периода от 01.08.2003г. до 2014г.
Въз основа на горното следва да се приеме, че за ищците не е налице правен интерес от предявения в евентуалност отрицателен установителен иск за собствеността върху имота, имайки предвид че са предявили положителен установителен иск за същия имот, който са основали единствено на твърдението за наличието на деривативен придобивен способ – договор за дарение.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост съобразно дадените указания с т. 1 от ТР № 8/2012г., постановено на 27.11.13г. по т.д. № 8/12г. на ОСГТК на ВКС се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора; когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект; за защита на фактически състояния срещу лице, което неоснователно претендира, че е собственик; когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Или в обобщение, правният интерес е налице при твърдение за наличието на притежавано от ищеца право, различно от претендираното от ответника право, за защита на фактически състояния и когато е налице правното очакване за придобиване имота на оригинерно основание или реституция, което очакване се препятства от претенцията на ответника.
Както се посочи, в настоящия случай ищците се стремят да защитят правото си на собственост, придобито въз основа на транслативен договор и не твърдят други обстоятелства, подобни на изброените по-горе. При това положение и при предявен положителен установителен иск за защита на правото на собственост, придобито на посоченото правно основание, консекветно е изключена възможността да се предяви в условията на евентуалност и отрицателен установителен иск, основан на същите твърдения, тъй като ако бъде отхвърлен главния иск, то отпада правния интерес от предявения в евентуалност отрицателен установителен иск, защото ще е е налице извод, че ищците не са собственици на имота и липсва защитимо чрез отрицателен установителен иск материално право.
Обжалваното прекратително определение, инкорпорирано в първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Поради необходимостта от едновременното разглеждане на двата иска на ищците /ако бъде отменено настоящото определение/, производството по настоящото дело, имащо за предмет въззивната жалба срещу решението, с което е отхвърлен положителния установителен иск за собственост и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК, следва да бъде спряно до влизането в сила на настоящото определение за потвърждаване на прекратителното определение на ВОС по евентуалния иск.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, инкорпорирано в решение № 449/09.04.2020г., постановено по гражданско
дело № 2612 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено
производството по исковете, предявени в евентуалност от В.Т.Т. и Н.Т.Т. и
двамата от гр. Варна за отричане собствеността на А.В.С. и С.Н.В. върху
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Константин Доганов“, № 7, представляващ
кафе-сладкарница на първия наземен етаж в жилищна сграда в груб строеж, със
застроена площ от 85.64 кв. м, прилежаща изба (склад) с полезна площ от 27.75
кв. м, при общи граници, очертани с контур в червен цвят по комбинирана схема,
изготвена от инж. Т. Онцов на 28.01.2019 г., ведно с 10.3117 % ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, построена в УПИ № II-6 в кв. 155 по
плана на XI м. р. на града, при граници на дворното място: УПИ №№ III-7,
VII-11, VIII-12 и XVIIII-4.
СПИРА производството по въззивно гр.д. № 535/20г. на ВАпС, имащо за предмет подадената от ищците въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявения от тях против същите ответници положителен установителен иск за собствеността върху описания имот, както и подадената от тях частна жалба против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, до влизането в сила или отмяната с влязъл в сила съдебен акт на горното определение.
Определението и в двете му части може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: