№ 97
гр. Перник, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720102278 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба с която при условията на
обективно съединение са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А.А. -
Изпълнителен директор, срещу Б. О. А. с ЕГН:**********, с адрес: ************ и В. Г. Ч.
с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************ с искане да бъде признато за
установено по отношение на Б. О. А. с ЕГН:**********, с адрес: ************ и В. Г. Ч. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************, че дължат на „Топлофикация София“
ЕАД обща сума в размер на 1044,51 лева, от които 890,08 лева- главница, представляваща
цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 28 09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 126,17 лева - мораторна
лихва за забава от 16.10.2019г. до 17.09.2021г., както и суми за дялово разпределение 23,52
лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,74 лева - лихва за периода от
01.10.2018г. до 17.09.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, при следните квоти:
1. Б. О. А. с ЕГН ********** - 1/2, а именно: сума от 522,25 лева, от които 445,04
лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28 09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, 63,08 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 17.09.2021г., както и
суми за дялово разпределение 11,76 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,37
лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
1
2. В. Г. Ч. с ЕГН **********- 1/2 , а именно: сума от 522,25 лева, от които 445,04
лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28 09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 63,08 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 17.09.2021г., както и
суми за дялово разпределение 11,76 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,37
лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Б. О. А. с ЕГН
********** и В. Г. Ч. с ЕГН ********** в условията на разделна отговорност при квоти
съответно по ½ част за сумата от 1044,51 лева, от които 890,08 лева- главница,
представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 28 09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 126,17
лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 17.09.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 23,52 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,74 лева -
лихва за периода от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците
са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно
и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.
31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане
на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след
изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. . С изтичането на последния ден от месеца ответницата са изпадали в
2
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми
за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми
за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-
страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bgAonieHTH/ проверка на
сметка.
Съгласно твърденията в исковата молба, ответниците са използвали извършената
услуга за дялово разпределение през процесния период и към настоящия момент не са
заплатили задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ с фирма “Бруната България” ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - “Буната България” ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците, чрез пълномощник, с който оспорват, по основание и размер предявеният иск.
Навежда твърдения, че за процесният период В. Ч. тя няма качеството на потребител, тъй
като не е била собственик. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по
чл.111,б."в" от ЗЗД.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си поддържат отговора и
молят да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло, като претендират и разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „Бруната“ ЕООД не взема становище по делото
в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице – собственик или титуляр на вещно право на ползване.
По делото от представеното копие на нотариален акт № 97, том I, рег. № 1554, дело
№ 98/2000 на нотариус ЙО.Л. с район на действия Софийски районен съд се установява, че
на 17.02.2000г. ответника Б. О. А. е закупил процесния имот.
3
По делото е представен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 60,
том I, рег. № 1346, дело № 54/2007 на нотариус Л.Л. с район на действия Софийски районен
съд, по който в качеството си на ипотекарни длъжници ответниците Б. О. А. и В. Г. А.а
учредяват договорна ипотека върху процесния имот.
Настоящия съдебен състав предвид посочените два броя нотариални актове приема,
че са налице достатъчно доказателства от които да се установи, че ответника Б. О. А. е
собственик на процесното жилище.
В случая обаче не се ангажират доказателства, въпреки разпределената
доказателствена тежест, от ищеца, че и другия ответник, а именно В. Г. А.а е съсобственик
на имота. От нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека не може да се направи
извода, че ответниците са собственици на процесния имот, тъй като с този договор не се
прехвърлят права. Той може да е само индиция, но не и доказателство за съсобственист,
каквото би било представянето на доказателство, че ответниците са били в брак към
момента на сключване на договора за покупка на процесния апартамент от ответника.
Такова доказателство обаче не е ангажирано, предвид на което и настоящия състав намира,
че не са налице доказателства, че ответницата В. Г. А.а е съсобственик на процесното
жилище.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за
осъждане на ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото
производство на първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка
между страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна
енергия за процесния период за топлоснабден имот и няма качество на клиент на топлинна
енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на
облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на топлинна
енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл.
153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна
енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105,
ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия
представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и
потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите
условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация София” АД освен, че
произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1, т.44 от
ДР към ЗЕ. Облигационната връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата
на закон от момента на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и
качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че
ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот. От
изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните,
тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите
условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите
разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се
регламентира от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по
облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните
дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги
топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират
своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други
нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват
общи.
След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира
от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното
4
правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат
да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и да приобщават
нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен доставчик, с оглед
спецификата на доставяната стока и необходимите технически съоръжения за нейното
доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява специален закон, а правните норми на
Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират
тяхното действие, тъй като последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е
извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите
условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между
него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и
са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Съгласно Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в
срок, като заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се
изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
5
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия
може да се осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се
касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без
решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението
на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което
заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се
установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на
предявените искове. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство
е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане, напротив,
видно от заключението на съдебно-техническата експертиза начислените суми са коректни
и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесния период. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност настоящия
съдебен състав намира, че такава не е изтъкла, тъй като се претендира вземане за периода
м.10.2018г. до м.04.2020г., а Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
пред СРС на 29.09.2021, тоест преди изтичане на тригодишния давностен срок и за най-
ранното периодично задължение.
По гореизложените съображение настоящия състав намира, че главния иск по
отношениние на Б. А. следва да бъде уважен в пренедриания размер, какъвто е и извода на
съда и по отношение на акцесорния иск, предвид заключението на вещото лице, в частта за
размера на дължимата лихва. По отношение на ответника В. А.а настоящия състав намира
,че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното
производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 500.00 лв., от
които в настоящето производство - 475.00 лв., както следва: държавна такса - 25.00 лв.,
депозити за експертизи - 350.00 лв., юристконсулско възнаграждение - 100.00 лв., и в
заповедното - 75.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юристконсулско
възнаграждение, следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 250.00 лв.,
съответстваща на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото на ответницата В. Г. А.а й се дължат разноски съразмерно
на отхвърления иск спрямо нея. Видно от доказталествата тя е сторила разноски в размер на
200.00 лв. в заповедното производство за адвокатска защита и 200.00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящето производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, по отношение на Б.
О. А. с ЕГН:**********, с адрес: ************, че същия дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сума от 522,25 лева, от които 445,04 лева- главница,
представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 28 09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 63,08
6
лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до 17.09.2021г., както и суми за дялово
разпределение 11,76 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,37 лева -
лихва за периода от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г., ведно със законната лихва от 29.09.2021
г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. О. А. с ЕГН:**********, с адрес:
************ да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 250.00
лв. /двеста и петдесет лева/ за разноски в производството, съразмерно на уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение на В. Г. Ч. с ЕГН **********, че
същата дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* сума от 522,25 лева, от
които 445,04 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за ТЕ за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28 09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 63,08 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2019г. до
17.09.2021г., както и суми за дялово разпределение 11,76 лева - главница за периода от
м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 2,37 лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до 17.09.2021 г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от
Изпълнителен директор да заплати на В. Г. Ч. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
************ сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/ за разноски в производството,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на ФДР „Бруната България“ ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д №420/ 2022.г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7