№ 988
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110107836 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Н. срещу „Т..
Н. Г. Н. е предявил против „Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 250,00 лв. - платена без основание /надплатена/ сума
за разноски по ч. гр. д. № 12621/2016г., СРС, 76 с-в и по гр. д. 23867/2016г„ СРС, 76 с-в,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 15.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че ответникът „Т. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 12621/2016г., СРС, 76 с-в.
Посочва, че в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение срещу него за
следните суми: 770,76 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 07.03.2016г. до
окончателно изплащане на дължимите суми и 126,08 лв. мораторна лихва за забава.
Впоследствие е образувано исково производство по гр.д. № 23867/2016г. СРС, 76 с-в по
предявен от „Т. установителен иск по чл. 422 ГПК. Ищецът твърди, че в хода на исковото
производство е заплатил на „Т. суми в общ размер на 1402,61 лв., включващи заплатени
770,76 лв. – главница; 126,08 лв. - лихва за забава; 30,86 лв. - законна лихва; 175 лв. -
съдебни разноски и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Исковото производство по гр.д. 23867/2016г„ СРС, 76 с-в е завършило с решение, с
което съдът признава за установено по отношение на него, че дължи на „Т. следните суми:
770,76 лв. - главница, 126,08 лв. - лихва за забава, законна лихва за забава върху главницата
за периода от 07.03.2016г. до окончателно изплащане на вземането, разноски в размер на 75
лв. за заповедното производство и 175 лв. разноски за исковото производство, или разноски
в общ размер на 250 лв. Ищецът твърди, че е заплатил посочените суми в хода на
производството по гр.д. 23867/2016г., СРС, 76 с-в, но вместо присъдените разноски в размер
1
на 250 лв. общо е заплатил сумата от 475 лв. Поради това, за разликата между доброволно
заплатените от него разноски за исковото и заповедното производство и присъдените в
полза на „Т. суми с влязлото в сила решение по гр.д. № 23867/2016г., CPC, а именно за
сумата от 225 лв., ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Посочва, че за сумата, за която е предявен иск по настоящото дело, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр .д. № 8886/2021г., СРС, 61 с-в, като в
настоящото производство иска да бъдат установени сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска по
основание, като посочва, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото в случая не
била налице субективната страна на неоснователното обогатяване - не е налице
намерението, с което е извършено плащането. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта
да докаже, че е заплатил на ответника сумата от 225 лв.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането на
посочената сума, в частност основание същата да бъде задържана.
Видно от Решение от 20.10.2016г. по гр.д. № 23867/2016г. на СРС, 76 състав
/представено по ч. гр. д. № 8886/2021г. на СРС, 61 състав и приобщено заедно с него към
настоящото дело/, съдът се е произнесъл по предявен от „Т. срещу Н. Г. Н. установителен
иск по чл. 415 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като е признал за установено, че Н. Н. дължи
на „Т. следните суми: 770,67 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ
за периода м.02.2013г. – м.04.2015г., ведно със законната лихва от 07.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата 126,08 лева – мораторна лихва за периода от
31.03.2013г. до 23.02.2016г. С решението Н. Н. е бил осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати на „Т. разноски в размер на 325 лева, сторени в заповедното производство, както
и 375 лева - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Видно от Определение от 28.02.2017г. по гр.д. № 23867/2016г. /приложено към ч. гр.
д. № 8886/2021г. на СРС, 61 състав и приобщено заедно с него по настоящото дело/, съдът е
изменил на основание чл. 248 ГПК решението, постановено по делото в частта относно
разноските, като е намалил присъдените в полза на „Т. разноски, и е осъдил Н. Н. да заплати
на „Т. разноски, сторени в заповедното производство в размер на 75,00 лева, и сумата от 175
лева – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Не се спори по делото, че гр.д. № 23867/2016г. е образувано именно във връзка с
предходно заповедно производство по ч. гр. д. № 12621/2016г. на СРС, 76 състав.
Видно от представената разпечатка от деловодната система на СГС по възз.гр.д. №
2
9322/2017г., въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, касаеща
съществото на спора и е отхвърлил иска на „Т. поради извършено плащане в хода на
процеса. В частта относно разноските съдът изрично е посочил, че решението е изменено с
последващо определение по чл. 248 ГПК, което е влязло в сила на 28.02.2017г. Посочената
разпечатка не се оспорва от ответника, поради което съдът я кредитира изцяло.
Разгледаните до тук обстоятелства не са спорни между страните, като същите се
установяват и от приобщените по делото писмени доказателства.
Видно от фискален бон от дата 29.07.2016г. /л. 10 от делото/, неоспорен от ответника
и кредитиран изцяло от съда, на посочената дата по сметка на „Т. са били заплатени
следните суми: 770,67 лева – главница; 126,08 лева – мораторна лихва; 175 лева – съдебни
разноски и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно от съдържанието на
фискалния бон, в него изрично е посочено, че сумите са внесени във връзка със съдебно
дело, а сравнението на заплатените суми с тези, за които е признато за установено по гр.д. №
23867/2016г. на 76 състав, че Н. Н. дължи на „Т., води до извод, че заплащането, направено
на 29.07.2016г., касае именно посоченото исково производство на 76 състав.
В контекста на изложеното съдът ще посочи, че представената от ответника история
на преписка по съдебно вземане, съдът не кредитира, доколкото начинът, по който „Т. е
отнесла счетоводно внесените във връзка с гр.д. № 23867/2016г. на 76 състав суми, при
условие, че извършилото плащане лице изрично е посочило, че извършва плащането именно
във връзка с него, е ирелевантно към предмета на доказване.
При така събраните и коментирани до тук писмени доказателства, се установява, че
на 29.07.2016г. във връзка с гр.д. № 23867/2016г. и съответно свързаното с него заповедното
производство по ч. гр. д. № 12621/2016г. на СРС, 76 състав са били заплатени разноски в
размер на 475 лева, от които 175 лева – съдебни разноски и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От друга страна, по делото се установява, че с Определение от 28.02.2017г. по гр. д.
№ 23867/2016г. съдът по реда на чл. 248 ГПК е изменил решението, постановено по делото в
частта относно разноските, като е намалил присъдените в полза на „Т. разноски, и е осъдил
Н. Н. да заплати на „Т. разноски, сторени в заповедното производство в размер на 75,00 лева
и сумата от 175 лева – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Т.е., дължимите от Н. Н. разноски по делата са в общ размер на 250 лева. С
оглед на това, и доколкото по сметка на „Т. са били заплатени разноски в по-голям размер, а
именно – 475 лева, то разликата, заплатена в повече, а именно сумата от 225 лева, се явява
заплатена без основание, което е довело до неоснователното обогатяване на ответника за
сметка на обедняването на ищеца.
Възраженията на ответника за липса на субективна страна на неоснователното
обогатяване се явяват ирелевантни.
С оглед на това, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца. Последният доказва следните
сторени разноски в исковото производство пред СРС: 25 лева – ДТ; 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 325 лева за исковото производство пред СРС.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 8886/2021г. ищецът е спорил и доказва
следните разноски: 25 лева – ДТ; 300 лева – адвокатско възнаграждение и 15 лева – ДТ по
въззивно производство по възз. ч. гр. д. № 11709/2021г. на СГС.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 340 лева за заповедното производство.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Н. Г. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „Я. срещу „Т. ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. иск по чл. 422, ал.
1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „Т. ЕИК . дължи на Н. Г. Н. ЕГН ********** сумата от
250,00 лева - платена без основание /надплатена/ сума за разноски по ч. гр. д. №
12621/2016г. на СРС, 76 с-в и по гр.д. 23867/2016г. на СРС, 76 с-в, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 15.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8886/2021г. на СРС, 61
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. ЕИК . да заплати на Н. Г. Н. ЕГН
********** сумата от 325,00 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС и
сумата от 340 лева - разноски, сторени в заповедното производство по ч. гр. д. №
8886/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4